М  О  Т  И  В  И:

 

         С обвинителния акт подсъдимият С.Я.В. е предаден на съд затова, че на 28.09.2014 г. във вилната зона „******“ в град Плевен, умишлено умъртвил С.Н.П. от същия град – престъпление по чл. 115 НК.

Производството по делото е по реда на глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага на подсъдимия С.Я.В. да бъде наложено наказание лишаване от свобода към предвидения в закона минимум, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде намалено с една трета, а ако съдът счете, че по делото са налице многобройни смекчаващи обстоятелства – да определи наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Повереникът на частните обвинители С.С.П., Н.С.К. и Б.С.П. – адвокат П. E., изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на 12 години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде намалено с една трета.

Служебният защитник на подсъдимия – адвокат П.И., изразява становище, че независимо от обстоятелството, че С.Я.В. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти, събраните по делото доказателства обосновават правен извод, че извършеното от подсъдимия престъпление следва да се квалифицира като престъпление по чл. 118 НК, тъй като убийството на С.Н.П. е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида. Алтернативно се излагат фактически и правни доводи, че осъщественото от подсъдимия деяние е възможно да бъде квалифицирано и като престъпление по чл. 124 НК, тъй като С.Я.В. е причинил смъртта на пострадалия по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда.

Служебният защитник на подсъдимия предлага на С.Я.В. да бъде определено наказание лишаване от свобода при условията на член 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – дори и ако бъде възприета правната квалификация на деянието като умишлено убийство по чл. 115 НК.

От анализа на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание съдът прие за установено следното:

Подсъдимият С.Я.В. е роден на *** г. в с. *****, Плевенска област, но живее в гр. Плевен. Пенсионер е, завършил е основно образование, разведен е и не е осъждан.

Подсъдимият и пострадалият С.Н.П. били съседи – обитавали съседни имоти, разположени в местността „******“ в землището на гр. Плевен. Двамата поддържали приятелски отношения и често се черпели с алкохол.

На 28.09.2014 г. около обяд подсъдимият и пострадалият отишли в дома на свид. П.Л.Т., за да варят ракия в казана на Т.. Когато ракията била дестилирана В. и П. я опитали. Около 18.30 – 19.00 часа двамата напуснали имота на Т. и се прибрали по домовете си. Малко по-късно същата вечер подсъдимият и пострадалият се събрали в къщата на С.Я.В. и започнали да се черпят с ракия. Около 21.00 часа на 28.09.2014 г. двамата напуснали дома на С.Я.В. и тръгнали към имота на С.Н.П.. И двамата били повлияни от алкохола. Първи в дворното място на П. влязъл подсъдимият, а след него и самият П.. Двамата се движели един след друг. В момента, в който С.Я.В. стигнал до циментовата пътека пред къщата, пострадалият го напсувал на майка и го ударил по главата с приложената като веществено доказателство по делото дървена летва с дължина 60 см. Подсъдимият се ядосал, обърнал се с лице към пострадалия и му нанесъл няколко удара с ръка. В резултат на ударите С.Н.П. паднал по гръб на циментовата пътека. Въпреки това С.Я.В. продължил да му нанася удари по главата и тялото. С лявата ръка подсъдимият притискал пострадалия към пътеката, а с дясната го удрял по лицето. В един момент С. П. престанал да се движи, отпуснал ръцете си и подсъдимият престанал да го удря. С.Я.В. не разбрал, че е умъртвил пострадалия. Той подпрял тротоарна плочка до дясната страна на главата му, покрил тялото му със зимно работно яке, което също подпрял с тротоарна плочка и се прибрал в дома си.

От назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 141/14 г. /л. 100 – л. 104 от досъдебното производство/ е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на С.Н.П. са установени: хлътване и деформация на лицето вдясно, множество разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето /дясна вежда и клепачи, нос, брадичка, горна и долна устни/, контактен отпечатък от релефа на тротоарна плочка под формата на кални зацапвания на лицето вдясно, кръвонасядане в долната трета на шията вдясно, деформация и кръвонасядане на гръдния кош, зеленикаво оцветяване на кожата на корема вдясно, малки охлузвания на предмишницата, дланта и малкия пръст на лявата ръка, тежко многофрагментно счупване на костите на лицевия череп до степен на раздробяване /носни кости, скулни кости, горната челюст двустранно, долна челюст на две места, травматично избиване на четири предни зъба на долната челюст и три предни зъба на горната челюст/, тежък мозъчен оток, излив на кръв под меката мозъчна обвивка /субарахноидален хематом/, спукване на черепната основа в областта на „Петльовия гребен“, наличие на деколман /джоб, изпълнен с кръв/ под меките черепни покривки в тилната част на главата, счупване на рогчетата на подезичната кост вляво и вдясно, кръвонасядания около счупванията и в областта на щитовидния хрущял и под фасцията на десен гръдно-ключично-сисовиден мускул, счупване на гръдната кост, двустранно счупване на ребра под формата на „гръден капак“ и аспирация /вдишване/ на кръв.

При изследването е констатирана концентрация на алкохол в кръвта 3 промила, и концентрация на алкохол в урината 1.6 промила.

Непосредствената и водеща причина за смъртта на С.Н.П. е асфиксия, в резултат на аспирация /вдишване/ на кръв от получените тежки травми на лицето /счупвания, водещи до кръвоизливи/. Смъртта е настъпила много бързо и е била благоприятствана от положението на тялото на пострадалия /по гръб/.

Уврежданията са резултат от множество удари с или върху твърди тъпи предмети с ограничена удряща повърхност, нанесени с голяма сила. Поради нехарактерната форма на раните и кръвонасяданията не е възможно конкретно да се посочи с какви предмети е нанесено всяко едно от уврежданията.

Травмите по лицето е възможно да бъдат получени от силни удари с невъоръжена ръка, като се има предвид и факта, че при аутопсията са установени доста тънки черепни кости като индивидуална особеност у С. П..

Кръвонасяданията в меките тъкани на шията могат да бъдат получени от удари или притискане с ръце /длан или лакът/.

Двустранното счупване на ребра под формата на така наречения „гръден капак“ може да бъде получено от скачане върху гърдите или притискане с коляно върху гръдния кош.

Концентрацията на алкохол в кръвта – 3 промила, отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, което се характеризира с емоционална лабилност, понякога агресивност, умерени към тежки нарушения на речта, съобразителността, говора, координацията на движенията.

От назначената съдебномедицинска експертиза за изследване на живо лице № 620/14 г. /л. 93 – л. 95 от досъдебното производство/ е видно, че при огледа и освидетелстването на подсъдимия С.Я.В. са установени: плитка разкъсно-контузна рана в лявата теменно-тилна област на главата, множество малки на площ охлузвания по дланите, пръстите на двете ръце, подбедриците и теменната част на главата, кръвонасядания на мишницата на лявата ръка и брадичката вляво.

Уврежданията са резултат от тъпи травми.

Разкъсно-контузната рана на главата е резултат от един удар с твърд тъп предмет с тясна издължена удряща повърхност и наличие на ръб, възможно дървена летва или други подобни предмети.

Охлузванията са резултат от тангенциалното действие на твърди тъпи предмети. Охлузванията по предната повърхност на подбедриците могат да бъдат резултат на циментовата настилка в описаната от подсъдимия поза между пострадал и нападател. Кръвонасяданията и охлузванията по гърба на дланта и пръстите, също могат да бъдат обяснени със съобщеното от С.В. – юмручни удари по главата на пострадалия и циментовата настилка.

Кръвонасядането на брадичката и горната част на шията вляво е резултат от удар с твърд тъп предмет с тясна, издължена, плоска удряща повърхност с ширина 3-4 см., възможно дървена летва или други подобни предмети.

Всички увреждания са нанесени едномоментно или в кратък интервал от време. Тяхната давност е около 2-2.5 денонощия /освидетелстването е извършено на 30.09.2014 г./. Травматичните увреждания сами по себе си са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

От назначената по време на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 47/2014 г. /л. 76 – л. 79 от досъдебното производство/ става ясно, че по представените за изследване веществени доказателства – светлозелено ветроустойчиво яке с емблема „CASTROL“, сини дънкови панталони с текстилен черен колан, блуза с къс ръкав в бежово, оранжево и тъмносиньо райе, бежови ¾ панталони, мръснобяла хавлиена кърпа, чифт черни спортни обувки, дървена летва с размери 3.5/2.5 см. и дължина 60 см. и зелена ватенка, е установено наличие на човешка кръв с изключение на чифта спортни обувки.

Човешката кръв по изследваните веществени доказателства е с групова принадлежност както следва:

1.По десния ръкав на зеленото ветроустойчиво яке – О/алфа, бета/;

2. По десния маншет на ръкава на зеленото ветроустойчиво яке – А/бета/;

3. По левия ръкав на зеленото ветроустойчиво яке – А/бета/;

4. По левия маншет на ръкава на зеленото ветроустойчиво яке – О/алфа, бета/;

5. По синия дънков панталон – А/бета/;

6. По блузата с къс ръкав в бежово, оранжево и тъмносиньо райе – в областта на гърдите, А/бета/, а по илиците на същата блуза – О/алфа, бета/;

7. По бежовите ¾ панталони – О/алфа, бета/;

8. По хавлиената кърпа – О/алфа, бета/;

9. По зелената ватенка, иззета при извършения на 30.09.2014 г. оглед на местопроизшествието, - А/бета/;

10. По дървената летва, иззета при извършения на 30.09.2014 г. оглед на местопроизшествието, А/бета/.

От назначената съдебномедицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 46/2014 г. /л. 82 от досъдебното производство/ е видно, че подсъдимият С.Я.В. е с кръвногрупова принадлежност О/алфа, бета/, а пострадалият С.Н.П. е с кръвногрупова принадлежност А/ бета/.

При сравняване на писмените заключения по съдебномедицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 46/2014 г. и съдобномедицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 47/2014 г. се установява, че:

1.По зеленото ветроустойчиво яке и по блузата с къс ръкав в бежово, оранжево и тъмносиньо райе има наличие на кръв от подсъдимия С.Я.В. и от пострадалия С.Н.П..

2. По синия дънков панталон и по зелената ватенка има наличие на кръв само от пострадалия С.Н.П..

3. По бежовите ¾ панталони, по хавлиената кърпа и по дървената летва има наличие на кръв само от подсъдимия С.Я.В..

Зелената ватенка принадлежи на пострадалия и заедно с дървената летва с дължина 60 см. е иззета при извършения на 30.09.2014 г. оглед на местопроизшествието.

Зеленото ветроустойчиво яке, синия дънков панталон, блузата с къс ръкав в бежово, оранжево и тъмносиньо райе, бежовите ¾ панталони и хавлиената кърпа са собственост на подсъдимия С.Я.В. и са предадени от него с протокол за доброволно предаване от 01.10.2014 г. /л. 112 от досъдебното производство/.

От назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 66 – л. 73 от досъдебното производство/ е видно, че подсъдимият не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет в Диспансерно психиатрично отделение-гр. Плевен.

С.Я.В. е акцентуирана личност, но това състояние не представлява психично разстройство. По време на извършване на инкриминираното деяние той се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта му е била между 1.5 промила и 2.00 промила. Категорично не са налице данни за патологично опиване, за усложнено алкохолно опиване или за амнестична форма на обикновено алкохолно опиване. В това състояние подсъдимият не е бил лишен от способността правилно да възприема факти, имащи значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях.

По време на извършване на деянието С.Я.В. не е бил в състояние на умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, респективно не е бил лишен от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

         Според вещите лица д-р А.А.А., д-р И.И.В. и А. Г. А. в разглеждания случай не следва да се обсъжда наличието на физиологичен афект у подсъдимия т. е. наличие на афектно състояние, което би дало повод за разсъждения дали е налице силно раздразнено състояние по смисъла на НК. Това е така, тъй като С.Я.В. се е намирал в състояние на алкохолно опиване, което състояние води до отслабване на волевия и интелектуален коректор и улеснява агресивното поведение.

         Подсъдимият С.Я.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115 НК, тъй като на 28.09.2014 г. във вилната зона „******“ в землището на гр. Плевен умишлено умъртвил С.Н.П. от същия град.

         От субективна страна подсъдимият е извършил убийството с евентуален умисъл. Той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици.

         Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 2 от 18.02.1988 г. по н. д. № 686/1987 г., І н. о., при установяване на субективната страна на престъпленията против живота и здравето на гражданите следва да се изхожда от психическото отношение на дееца към резултата, като се имат предвид средството, с което е действал, интензивността на нападението, броят и силата на ударите и уязвимостта на органа, върху който са нанесени. В разглеждания случай по несъмнен начин е установено, че подсъдимият е нанесъл множество силни юмручни удари в областта на главата и гръдния кош на пострадалия. Преустановил нанасянето на ударите едва когато С.Н.П. престанал да се движи и отпуснал ръцете си. Начинът на нанасянето на ударите и техния брой, както и мястото на нанасянето им – главата, която е едно от най-уязвимите места за живота на човека, показват, че С.Я.В. е съзнавал /допускал/, че може да причини смъртта на С.Н.П., която действително е настъпила. Непосредствената и водеща причина за смъртта на пострадалия е асфиксия. Асфиксията обаче е резултат на вдишване на кръв от получените тежки травми на лицето /счупвания, водещи до кръвоизливи/.

         Подразнен от обстоятелството, че бил напсуван от пострадалия, както и от получения удар с дървена летва в областта на главата, С.Я.В. решил да нанесе побой на С.Н.П., но при побоя нанесъл на П. и такива поражения върху жизненоважни органи на човешкото тяло, които сочат, че той е допускал, че от тях може да настъпи смъртта на пострадалия, но се отнесъл безразлично към настъпването на този резултат. Очевидно е, че умисълът на подсъдимия за нанасяне на телесни увреждания на пострадалия е прераснал в евентуален умисъл за причиняване на смъртта на С.Н.П..

         Когато в представното съдържание на подсъдимия е било формирано решението да нанесе жесток побой на пострадалия, като същевременно той е допускал, че вследствие на силните удари може да настъпи смъртта на същия, но се е съгласявал с настъпването на този възможен резултат, е налице евентуален умисъл за умъртвяване, а не за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. В този смисъл е и решение № 67 от 14.02.1983 г. по н. д. № 42/83 г., ІІ н. о. В аналогичен смисъл е и решение № 163 от 26.04.1988 г. по н. д. № 134/88 г., І н. о., съобразно което в случаите, когато деецът причинява множество телесни увреждания на пострадалия с нанасяне на тежки удари върху жизнено важни центрове на тялото, в резултат на което настъпва смъртта, е налице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Това е така, тъй като в съзнанието на дееца се съдържат представи, че с деянието се причиняват телесни увреждания на пострадалия, които са несъвместими с живота.

         Ако в конкретния случай С.Я.В. бе искал да нанесе само побой на пострадалия, той би се задоволил с по-малък брой удари, с по-малка интензивност, като би ограничил същите само в област от тялото му, където не се намират жизнено важни  органи. Нанасяйки обаче голяма част от ударите с голяма сила в областта на главата на С.Н.П., където се намират жизнено важни органи, подсъдимият е допускал, че наред с желания резултат – причиняване на телесна повреда на пострадалия, може да настъпи и друг по-тежък резултат – смъртта на същия, но е продължил да нанася удари, съгласявайки се с настъпването на този възможен резултат.

         При евентуалния умисъл деецът преследва една определена правомерна или неправомерна цел, като съзнава, че от действията, които извършва, има вероятност да настъпи и друг, страничен общественоопасен резултат. За постигането на своята цел обаче деецът не се отказва да извърши намисленото деяние или да го осъществи така, че да избегне този допълнителен резултат. Следователно той съзнателно се съгласява с настъпването му. В този смисъл е решение № 172 от 26.05.1973 г. по н. д. № 103/73 г., І н. о.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят – показанията на свидетелите Н.М. И., М.М.Л. и П.Л.Т., констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието, заключенията на назначените по делото съдебномедицинска експертиза за изследване на труп, съдебномедицинска експертиза за изследване на живо лице, съдебномедицински експертизи за изследване на веществени доказателства и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза.

         Съдът намери възражението на служебния защитник на подсъдимия – адвокат П.И., че извършеното от С.Я.В. деяние следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 118 НК за неоснователно. Съображенията за това са следните:

         По делото – както бе посочено по-горе в мотивите, безспорно е доказано, че преди да бъде умишлено умъртвен пострадалият С.Н.П. е имал неправомерно поведение – напсувал е подсъдимия и го е ударил с дървена летва в областта на главата.

         За да се квалифицира едно деяние като извършено в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл. 118 НК не е достатъчно да се установи само предходно неправомерно поведение на пострадалия, а в резултат на това поведение деецът да е доведен до изключително емоционално състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяно до такава степен от емоциите, че да не може правилно да възприема действителността и да реагира адекватно. В този смисъл е и константната практика на ВКС по наказателни дела, например решение от 30.01.2006 г. по касационно дело № 607/2005 г., ІІ н. о. и решение № 20 от 19.02.2009 г. по н. д. № 636/2008 г., ІІ н. о.

         В разглеждания случай липсват каквито и да било данни подсъдимият С.Я.В. да се е намирал в това особено психическо състояние – състояние на силно раздразнение. Той е бил в състояние на обикновено житейско раздразнение при обикновено алкохолно опиване.

Съгласно трайно установената съдебна практика обстоятелството дали предизвиканото от пострадалия раздразнение е силно по смисъла на закона е фактически въпрос и се установява за всеки конкретен случай въз основа на събраните доказателства. При решаването му са от значение, както заключението на експертизата, която установява наличието на медицински показатели, даващи основание да се приеме особеното психическо състояние при извършване на деянието, така и гласните доказателствени средства за външното му проявление.

Вещите лица са категорични, че в разглеждания случай не следва да се обсъжда наличие на физиологичен афект у подсъдимия, тъй като той се е намирал в състояние на алкохолно опиване, което състояние води до отслабване на волевия и интелектуален коректор и улеснява агресивното поведение.

От писменото заключение на вещите лица д-р А.А.А., д-р И.И.В. и А. Г. А. става ясно, че по време на извършване на деянието С.Я.В. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, което води до нарушение на психичните функции – вниманието се разстройва, настроението се променя с варианти на веселост или потиснатост, гневност или страхова напрегнатост, съжденията са повърхностни, задръжките отслабват, нравствените принципи отпадат. Тези промени имат количествен характер и поради това не покриват критериите за качествено разстройство на съзнанието. В това състояние поради промени в задръжните процеси се проявяват черти на личността, които в трезво състояние се контролират и коригират от интелектуалния и волевия коректор /л. 71 от досъдебното производство/.

В разглеждания случай престъплението е извършено под въздействието на алкохола, който е причина за извършването му. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че извършването на деянието под въздействието на алкохол не може да обоснове състояние на патологичен или физиологичен афект, а се касае за състояние на обикновено раздразнение при обикновено алкохолно опиване. В този смисъл е и решение № 189 от 20.04.2010 г. по н. д. № 724/2009 г., ІІІ н. о.

Трите вещи лица сочат в писменото си заключение, че наличие на физиологичен афект не следва да се обсъжда и поради това, че: „ консенсусно е прието, че афектът трябва да е предизвикан от пострадалия чрез обида, клевета, насилие и това деяние трябва да е преустановено. В конкретния случай освидетелстваният представя други данни. Физиологичният афект може да се обсъжда и при взаимно сбиване, но и тук критериите са същите“ /л. 72 от досъдебното производство/.

Съдът не възприе заключението на вещите лица в тази им част, тъй като то касае не само фактически, но и правни въпроси, за разрешаването на които те не разполагат с необходимите специални знания.

Наличните гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, депозирани на досъдебното производство, също не дават основание за извод, че деянието е извършено в изключително емоционално състояние на стеснено съзнание, породено от противоправните действия на пострадалия. Други такива доказателства не биха могли да бъдат събрани, тъй като липсват свидетели, които да удостоверят външното проявление на психофизическото състояние на С.Я.В. по време на извършване на престъплението и непосредствено след извършване на убийството. По делото е прието, и то главно въз основа на обясненията на подсъдимия, че пострадалият е имал противоправно поведение, което е мотивирало С.Я.В. да му нанесе побой. Същевременно В. не твърди в обясненията си, дадени в присъствие на служебния защитник, че до такава степен емоционалното му състояние му е повлияло, че да го лиши от възможност правилно да оцени действителността и да вземе решение за или против извършване на деянието. Сам признава наличието на ясен и запазен спомен за случилото се, за действията на пострадалия и за своите действия. Последващите му действия – подпирането на тротоарна плочка до дясната страна на главата на пострадалия, покриването на тялото му със зимно работно яке, което също подпрял с тротоарна плочка, са целенасочени и не са характерни за състояние на мощен физиологичен афект.

Осъщественото от С.Я.В. деяние не е възможно да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 118 НК и по други причини. За квалифициране на едно убийство по чл. 118 НК трябва да са налице две основни предпоставки. Първата предпоставка е убийството да е извършено в състояние на силно раздразнение, а втората предпоставка е това състояние на силно раздразнение да е предизвикано от пострадалия с тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което да настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Тези две предпоставки трябва да са налице винаги кумулативно.

В разглеждания случай не са налице и двете предпоставки /за липсата на първата съображения вече бяха изложени/.

За насилие и тежка обида – като форми на противоправно поведение на пострадалия, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови ближни, не може да става въпрос, тъй като обстоятелства по делото с такова съдържание не са установени.

Произнасянето на псувня е от категорията на действията, които по начало могат да предизвикат гневно състояние, но с оглед на своя характер и тежест не са такива, от които да настъпят или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В този смисъл е и константната практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 125 от 10.04.2012 г. по н. д. № 274/2012 г., ІІ н. о., съгласно което дори и да има събрани доказателства за близки отношения между подсъдимия и неговата майка /каквито доказателства в случая липсват/, респективно за отражението на псувнята в съзнанието на подсъдимия, то разрешението на въпроса дали от тази псувня са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни не може да бъде по-различно – поради изначалната липса на потенциал подобни словесни изрази да доведат до настъпването на тежки последици.

По аналогичен начин стои въпроса и с упражненото от пострадалия С.Н.П. насилие спрямо подсъдимия, изразило се в нанасяне на удар с дървена летва в областта на главата. Доказателствата по делото не сочат, че в резултат на този удар за виновния са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици. Напротив – от писменото заключение на вещото лице д-р Д.П.Д. е видно, че всички констатирани при освидетелстването на С.Я.В. увреждания /включително и плитката разкъсно-контузна рана в лявата теменно-тилна област на главата, която е резултат от удара с дървената летва/ са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота. Очевидно е, че кратковременното и неопасно за живота разстройство на здравето на подсъдимия не е и не може да бъде квалифицирано като настъпила тежка последица за него, респективно като обстоятелство от което са могли да настъпят такива последици.

Съдът намери алтернативното възражение на служебния защитник на подсъдимия – адвокат П.И., че извършеното от С.Я.В. деяние следва да се квалифицира като престъпление по чл. 124 НК за неоснователно.

Част от съображенията за този извод на съда бяха изложени по-горе в мотивите – при обсъждане на въпроса за субективната страна на престъплението. Допълнително е необходимо да се отбележи следното:

Разграничителният критерий между състава на чл. 124 НК и убийството с евентуален умисъл се състои в това, че при първото деяние намерението на дееца е да причини телесна повреда в която и да е от нейните разновидности, а смъртта се явява като последица от проявената от него непредпазливост, изразяваща се в недопускане на настъпването на този общественоопасен резултат, макар деецът да е бил длъжен и да е могъл да го предвиди, или когато е предвиждал неговото настъпване, е мислел да го предотврати, разчитайки на конкретни фактори от обективната действителност. Друго е положението при убийството с евентуален умисъл, при което субективната страна на деянието включва смъртта, като възможен резултат, по отношение на настъпването на който деецът се отнася с безразличие, като страничен, допълнителен резултат, наред с пряко целения – да увреди здравето на жертвата. Следователно при убийството с евентуален умисъл деецът съзнателно допуска настъпването на смъртта и тя се обхваща от неговите представи.

По настоящото дело е безспорно установено, че подсъдимият С.Я.В. е нанесъл множество силни удари в жизнено важни органи от тялото на пострадалия. В представното му съдържание е бил формиран умисъл за причиняване на телесна повреда на С.Н.П., но той се е отнесъл безразлично към настъпването на по-тежкия резултат – смъртта на П.. Престъплението, осъществено от подсъдимия, представлява убийство с евентуален умисъл. Това е така, тъй като в неговото съзнание е била формирана представа, че с деянието се причиняват несъвместими с живота телесни увреждания. Освен това начинът на нанасяне на побоя и неговата продължителност дават основание да се приеме, че подсъдимият изобщо не е мислил да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Той не е разчитал на никакви фактори за осуетяване настъпването на смъртта на пострадалия. Следва да се отбележи и това, че възрастта, интелектът /л. 70 от досъдебното производснво/ и житейският опит на С.Я.В. също изключват възможността той да не е съзнавал, че от нанесените силни удари няма да настъпи смъртта на С.Н.П.. Следователно, нанасяйки поредица от силни удари в главата и гръдния кош на пострадалия, подсъдимият е бил наясно, че може да последва тежко увреждане за П. и оттам неговата смърт, но се е отнесъл безразлично към този резултат.

Причини за извършеното престъпление са употребата на алкохол от страна на подсъдимия и неправилното му отношение към правата на личността.

Като мотив за извършеното престъпление съдът прие желанието на подсъдимия С.Я.В. да отмъсти на пострадалия С.Н.П. загдето го напсувал и ударил с дървена летва по главата.

При определяне размера на наказанието, което наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът съобрази и прие:

а/ като смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че С.Я.В. не е осъждан, че е в напреднала възраст, факта, че е бил предизвикан от пострадалия, който го  напсувал и го  ударил с дървена летва в областта на главата и критичното отношение към извършеното престъпление.

б/ като отегчаващо обстоятелство – изключително високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление.

Съдът не отчете като смекчаващо обстоятелство самопризнанието на подсъдимия. Това е така, тъй като съгласно богатата и непротиворечива практика на ВКС по наказателни дела, например Тълкувателно решение № 1/2009 г., ОСНК, решение № 42 от 04.02.2009 г. по н. д. № 698/2008 г., ІІІ н. о. и решение № 144 от 18.03.2010 г. по н. д. № 45/2010 г., ІІІ н. о., самата процедура, по която се разглежда делото – съкратено съдебно следствие, предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите на обвинението, поради което той получава „премия“ от законодателя – определеното при условията на чл. 54 НК наказание лишаване от свобода да бъде намалено с една трета. Поради това не могат повторно при индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат отчитани самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК.

         Налице е и изключение от посоченото правило, което е формулирано в т. 7 на Тълкувателно решение № 1/2009 г., ОСНК, съобразно която признанието на подсъдимия на досъдебното производство, би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство, ако то е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи.

         В разглеждания случай данните от досъдебното производство не дават основание да се приеме, че приносът на направените от С.Я.В. самопризнания е толкова съществен и своевременен, че да е възможно самопризнанието да бъде квалифицирано като смекчаващо или като изключително обстоятелство. Не бива да се забравя, че преди да направи самопризнание подсъдимият вече е бил заподозрян в извършване на престъплението, което е видно и от неговите обяснения.

         Съдът не отчете като смекчаващо обстоятелство и твърденията на служебния защитник на С.Я.В., че здравословното му състояние е влошено. Такива доказателства по делото не съществуват – не са събрани от разследващия орган, респективно не са представени от подсъдимия и неговия защитник. Дори подсъдимият – при разпита му в качеството на обвиняем, не твърди, че страда от някакво сериозно заболяване.

         Съдът намери, че по делото не съществуват многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Освен това данните по делото не позволяват и правен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия, особено като се има предвид, че лишаването от живот е едно от най-тежките престъпления по нашето наказателно право. Ето защо наказанието на С.Я.В. бе определено при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а не при условията на член 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

         Съдът при превес на смекчаващите обстоятелства, които по значение и тежест преобладават ОСЪДИ подсъдимия С.Я.В. на основание чл. 115 и чл. 54 НК на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът НАМАЛИ така определеното наказание с една трета и постанови подсъдимият да изтърпи наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 61, т. 2, във връзка с чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС съдът постанови наложеното на подсъдимия наказание в размер на шест години и осем месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила приложените към делото веществени доказателства – бежова ватенка, ¾ панталони, зелено яке, сини дънки, хавлиена кърпа, тениска, чифт обувки и 1 бр. ватенка, да бъдат върнати на техния собственик С.Я.В..

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила приложените към делото веществени доказателства – 1 бр. летва с дължина 60 см. и 1 бр. летва с дължина 23 см., да бъдат унищожени, а приложените към делото вешествени доказателства – 1 бр. ръчен часовник и 1 бр. мобилен телефон „Сони Ериксон“ със СИМ карта на Глобул, да бъдат върнати на наследниците на С.Н.П. – С.С.П., Н.С.К. и Б.С.П..

По време на досъдебното производство по делото са направени разноски в размер на 927.50 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия да заплати по сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените по делото разноски в размер на 927.50 лева.

Частните обвинители С.С.П., Н.С.К. и Б.С.П. са направили разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер на 1 000 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия да заплати на частните обвинители направените от тях разноски по делото в размер на 1 000 лева, тъй като такова искане бе направено по време на съкратеното съдебно следствие.

По тези съображения съдът постанови присъдата.

 

 

23.01.2015 г.                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: