Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. С.,
……………..2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, II въззивен състав в публично заседание на
осми януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Мариана Косачева и в присъствието на прокурора Красимир К., като
разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД № 5589 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.11.2015 г. по НОХД № 18888/2011 г., СРС, НО, 16-ти
състав, е признал за виновен подсъдимият Б.К.И. в
това, че на 01.06.2010 г., около 18:30 ч. в гр. София, на пешеходна алея в
„Западен парк“, находяща се на около 200 метра от магазин „Лабиринт“, в
съучастие като извършител с М.В.Г., при условията на продължавано престъпление,
с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, отнел чужди движими вещи на
стойност от 1199.00 /хиляда сто деветдесет и девет/ лева, от владението на
различни граждани, с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта е
използвал сила и заплаха, както следва:
1. На 01.06.2010 г.,
около 18:30 ч. в гр. София, „Западен парк“, на около 200 метра от магазин „Лабиринт“,
действайки в съучастие като извършител с М.В.Г., е отнел чужди движими вещи –
мобилен телефон ,,LG CHOKOLATE KG 800“ на стойност от 80.00 лв., СИМ- карта на
стойност 5.00 лв., ключ за лек автомобил на стойност 20.00 лв., дистанционно
управление за лек автомобил на стойност 12.00 лв., 3 бр. секретни ключове на
стойност 6,00 лв., 2 бр. касови ключове
на стойност 8.00 лв., всички вещи на обща стойност 131.00 /сто тридесет и един/
лева, от владението на Д.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – изблъскал я,
съборил я на земята, легнал върху нея, и заплаха – заплашил я, че я наръга с
нож.
2. На 01.06.2010 г.,
около 18:30 ч. в гр. София, „Западен парк“, на около 200 метра от магазин
„Лабиринт“, действайки в съучастие като извършител с М.В.Г., е отнел чужди
движими вещи – дамска платнена чанта на стойност 20.00 лв., мобилен телефон
„Нокиа“ на стойност 30.00 лв., СИМ - карта на стойност 5.00 лв., мобилен
телефон „Apple iPhone 3G“ на стойност от 960.00 лв., СИМ - карта на стойност
5.00 лв., два бр. секретни ключове, всеки по 2.00 лв., на обща стойност
4.00лв., касов ключ на стойност от 4.00 лв., дамско портмоне на стойност от
20.00 лв., сумата от 20.00 лв., всички вещи на обща стойност 1068.00 /хиляда и
шестдесет и осем/ лева, от владението на Р.Н. С.-З., с намерение противозаконно
да ги присвои, като за целта употребил сила и заплаха – заявил на свидетеля З.:
„Ще те накълцам с ножа“, „Дай чантата“ и издърпал със сила чантата от врата на
същата, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от четири
години, като на основание чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е постановил
така наложеното наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален
строг режим на изтърпяване в затвор.
С присъда на основание
чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел времето, през което на подсъдимият е била
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ по настоящото
производство, считано от 27.10.2010 г. до 04.07.2012 г. и от 08.08.2015 г. до
19.11.2015 г.
Със същата присъда съдът е признал
подсъдимият М.В.Г. за виновен в това, че на 01.06.2010 г., около 18:30 ч. в гр.
София, на пешеходна алея в „Западен парк“, находяща се на около 200 метра от
магазин „Лабиринт“, в съучастие като извършител с Б.К.И., при условията на
продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състава
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, отнел
чужди движими вещи на стойност от 1199.00 /хиляда сто деветдесет и девет/ лева,
от владението на различни граждани, с намерение противозаконно да ги присвои,
като за целта е използвал сила и заплаха, както следва:
1. На 01.06.2010 г., около 18:30 ч.,
в гр.София, „Западен парк“, на около 200 метра от магазин „Лабиринт“,
действайки в съучастие като извършител с Б.К.И. е отнел чужди движими вещи -
мобилен телефон „LG CHOKOLATE KG 800“ на стойност от 80.00 лв., СИМ - карта на
стойност 5.00 лв., ключ за лек автомобил на стойност 20.00 лв., дистанционно
управление за лек автомобил на стойност 12.00 лв., 3 бр. секретни ключове на
стойност 6,00 лв., 2 бр. касови ключове на стойност 8.00 лв., всички вещи на
обща стойност 131.0 0 /сто
тридесет и един/ лева, от владението на Д.К.К., с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила – изблъскал я, съборил я на земята,
легнал върху нея, и заплаха – заплашил я, че ще я наръга с нож;
2. На 01.06.2010 г., около 18:30 ч.,
в гр. София, „Западен парк“, на около 200 метра от магазин „Лабиринт“,
действайки в съучастие като извършител с Б.К.И. е отнел чужди движими вещи – дамска
платнена чанта на стойност 20.00 лв., мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 30.00
лв., СИМ - карта на стойност 5.00 лв., мобилен телефон „Apple iPhone 3G“ на
стойност от 960.00 лв., СИМ - карта на стойност 5.00 лв., два бр. секретни
ключове, всеки по 2.00 лв., на обща стойност 4.00 лв., касов ключ на стойност
от 4.00 лв., дамско портмоне на стойност от 20.00 лв., сумата от 20.00 лв.,
всички вещи на обща стойност 1068.00 /хиляда и шестдесет и осем/ лева, от
владението на Р.Н. С.-З., с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта
употребил сила и заплаха – заявил на
свидетеля З.: „Ще те накълцам с ножа“, „Дай чантата“ и издърпал със сила чантата от врата на
същата, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 54 ал. 1
от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от четири години, като на основание
чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС постановил
така наложеното наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален
строг режим на изтърпяване в затвор.
Със същата присъда подс. М.В.Г. е
осъден да заплати на Р.Н. С.-З. сумата от 108 /сто и осем/ лева, съставляващи
нанесените с деянието имуществени вреди.
С присъдата съдът е осъдил двамата
подсъдими Б.К.И. и М.В.Г. солидарно да заплатят на Д.К.К. сумата от 131 /сто
тридесет и един/ лева, съставляващи нанесените с деянието имуществени вреди.
С
присъдата съдът е възложил тежест на подсъдимите лица направените по делото
разноски.
Срещу
така постановената присъда в срока за обжалване по делото е постъпила въззивна жалба
от адв. Ю.К., служебен защитник на подс. Б.К.И.. В нея се излагат доводи, че
присъдата е неправилна, а наложеното с нея наказание на подсъдимото лице се
явява явно несправедливо. Изразява се становище, че при индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия И. е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, доколкото са налице многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. С жалбата се отправя искане присъдата, като
неправилна и незаконосъобразна да бъде отменена.
По
делото е постъпило и въззивна жалба и от другия подсъдим М.Г. чрез защитника му
– адв. Златков, в която се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е
необоснована, неправилна и несправедлива, като същата е постановена при явна
непълнота на доказателствата. Застъпва се становище, че наложеното на
подсъдимия наказание се явява явно несправедливо и несъразмерно високо с оглед
предмета и характера на производството. С оглед изложените съображения се иска
отмяна на присъда и постановяване на нова, с която подс. Г. да бъде признат за
невиновен.
С
двете жалби не се правят доказателствени искания.
В
разпоредително заседание на 30.11.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК
е преценил, че за изясняване на делото от фактическа страна не се налага допълнителен
разпит на свидетели и вещи лица, както и събирането на други доказателства.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на държавното
обвинение намира обжалваната присъдата по отношение на Б.К.И. за правилна и
законосъобразна, като счита, че като такава следва да бъде потвърдена. Изразява
становище, че първоинстанционният е изложил достатъчно подробни мотиви, в които
са обсъдени всички спорни моменти, като няма основание последната да бъде
отменена. По отношение на подс. М.В.Г. според представителя на СГП е налице хипотезата
на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, а именно доколкото
последният е починал, производството спрямо него следва да бъде прекратено.
Защитникът
на подс. И. – адв. К. поддържа въззивната жалба. Намира протестираната присъда,
с оглед наложеното на подзащитния ѝ наказание, за явно несправедлива. Моли
присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено по-леко наказание.
Процесуалният
представител на конституираните по делото в качеството им на частни обвинители
и граждански ищци Д.К. и Р. З. – адв. К. счита първоинстанционната присъда за правилна
и законосъобразна, като изцяло поддържа казаното от представителя на държавното
обвинение и не намира за нужно да го преповтаря. Моли съда да потвърди
присъдата и да уважи изцяло гражданския иск.
Подсъдимият
И. в правото си на лична защита и в предоставената му възможност за последна
дума изразява съжаление за извършеното, моли съда да намали наложеното му
наказание.
Въззивният
съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите,
изложени в протеста и допълнението му и след като извърши цялостна служебна
проверка на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна фактическата обстановка
по делото, която е следната:
Подсъдимият
Б.К.И. е
роден на *** ***, с
ЕГН: ********** българин, български
гражданин, неосъждан, с основно образование, неженен, жив. гр. София, ж.к. **********.
Подсъдимият М.В.Г. е роден на *** г. в гр. Кюстендил, българин, български гражданин, с ЕГН: **********, към дата на извършване на деянието последният е бил неосъждан.
Видно от представения пред въззивния съд
акт за смърт подсъдимият М.Г. е починал на 07.09.2017 г. в гр. София, поради
което са налице условията на чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК за
отмяна на присъдата по отношение на него и за прекратяване на наказателното
производство.
Свидетелите Р. С.-З. и Д.К. били
приятелки, като имали обичай всяка вечер след работа да се
разхождат в „Западен парк“. Обичайно с тях била и дъщерята на С.-З., но в инкриминираната
вечер по изключение, последната не била с тях.
На 01.06.2010 г., около 18:30 ч.
свидетелите Р.Н.С.- З. и Д.К.К. се разхождали в „Западен парк“ в гр. София. Тъй
като по-рано през деня валял дъжд, времето било кално и хладно и нямало много
хора. Двете вървели по алея в близост до бензиностанция ОМВ, на около 200 метра
от магазин „Лабиринт“ като в ръката си К. носила мобилни телефони –
„LGCHOKOLATE KG 800“, а документите и парите й се намирали в платнената чанта,
която носела С.-З.. Двете обсъждали факта, че свидетелката К. има положителни
тестове за бременност и коментирали какви изследвания трябва да си направи,
поради предходни спонтанни аборти.
Същият ден
подсъдимите И. и Г. (двамата включени в метадонова програма), обиколили по различни
места за снабдяване с нужния им метадон. Те обикаляли, като вечерта били също в
„Западен парк“. Подсъдимите видели двете момичета на алеята, както и че няма
други хора наоколо, проследили ги и взели решение да ги ограбят. В изпълнение
на взетото решение двамата се приближили към свидетелите З. и К., които от своя
страна ги видели, но първоначално ги възприели като момче и момиче, поради
видимата разлика в ръста. Поради бързото приближаване на подсъдимите, свидетелката
К. се притеснила и се опитала да позвъни на мъжа си, за да му каже, че имат
проблем, но преди да успее да се свърже с него, подсъдимите И. и Г. ги
настигнали. Подсъдимият Б.И. хванал с едната си ръка тази на Д.К., в която
държала мобилния си телефон. К. имала в себе си и стар служебен мобилен
телефон, който успяла да изхвърли в тревата, без да бъде забелязана.
Подсъдимият И. хванал за врата и започнал да блъска напред, като успял да я
събори на земята като я изблъскал в тревните площи. След като я съборил на
земята, той застанал върху нея и тогава К. успяла да види татуировка на десния
му крак. Тя си взела телефона в другата ръка, за да успее да каже на мъжа си
какво става, да извика къде се намира и какво се случва, на което И. побеснял,
тъй като не успявал да й вземе телефона от ръката. Поради това и той започнал
да я натиска към земята, както и да натиска и главата й надолу, а под главата
на Д.К. имало голям камък, от който тя се опитала да се предпази. В този момент
лицата на двамата били едно срещу друго, което провокирало агресия и крясъци от
страна на подсъдимия И., който й казал „Давай телефона, защото ще те накълцам
на парчета, ще те направя на салата, ще те наръгам.“ След като чула, че
подсъдимият има нож, свидетелката К. веднага му дала телефона си и започнала да
вика да не я бие, тъй като е бременна. Подсъдимият И. отвърнал, че това не го
интересува и че ще я накълца на салата и ще я заколи. Тъй като в това време
единият му крак
бил между краката на К., тя успяла да огледа добре обувките на подсъдимия. По
едно време, докато се борела с подсъдимия И., свидетелката К. се надигнала да
види къде е нейната приятелка и какво се случва с нея и установила, че тя се
намира на доста голямо разстояние от тях. В същото време подсъдимият М.Г.
отишъл към свидетелката З. и започнал да й дърпа текстилната чанта, която била
на рамо, под якето й и в която били документите, портмонето и ключовете за
автомобила на Д.К., както й телефоните „Нокиа“ и „Apple iPhone 3G“, както и
портмонето на свидетеля З.. Подсъдимият Г. при дърпането на чантата казал на
свидетеля З. „Дай ми чантата, че ще те наръгам с нож“, а едната му ръка била в
якето. Г. дръпнал чантата, а З. трябвало да свали якето си, за да може да я
махне през главата си. В този момент тя видяла, че подсъдимият И. е станал от
свидетеля К. и З. се успокоила, че нищо няма да причини на нейната приятелка,
да я изнасили както помислила при първоначалните му действия. В момента, в
който З. погледнала подсъдимия И., той й изкрещял „Не ме гледай ма! Не ме
гледай, ще те направя на кайма, ще извадя този нож и ще те заколя“. Двамата подсъдими
със спокоен ход тръгнали да излизат от парка като отново крещяли и на
пострадалите да не ги гледат. Подсъдимият Г. бил облечен с тънко шушляково яке,
дълъг панталон, бил с очила и шапка, а подсъдимият И. бил със 7/8 панталони,
със син суичер с качулка и с обувки.
След като
избягали от мястото на грабежа, подсъдимите И. и Г. се видели със свидетеля Д.
Колева, също посещаваща метадонова програма и останали да преспят в дома й.
Тогава подсъдимият И. й предложил за продажба два мобилни телефона – „LG“ и
„Nokia“. Телефонът „LG“ се харесал на Колева и тя заплатила за него на И.
сумата от 10 лева, а впоследствие продала апарата на В.П.за сумата от 40 лева.
Тъй като обаче апаратът бил кодиран, П. го оставил в магазин за мобилни
телефони, за да го разкодират. Мобилния телефон „Apple iPhone 3G“ бил заложен
от подсъдимия М.Г., а впоследствие закупен от трето лице. След като станало
ясно, че апаратът е предмет на престъпление, същият бил върнат, а впоследствие
с разписка и възстановен на свидетелката З..
Във връзка с
извършения грабеж, свидетелите З. и К. подали сигнал в полицията, били им
извършени разпити, на мястото бил извършен оглед на местопроизшествието. На
27.10.2010 г. било извършено разпознаване, при което свидетелка
З. категорично разпознала подсъдимия И., който нападнал Д.К.. На същата дата
свидетелят К. също разпознала подсъдимият И. като своя нападател, който й отнел
описаните вещи като на самото действие И. бил със същите обувки, както и на
инкриминираната дата. На 20.12.2010 г. свидетелите З. и К. извършили
разпознаване и на подсъдимия Г..
От заключението
на приетата психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия И. се установява,
че при него е налице наркомания от опиев тип - хероинова зависимост към момента
нестабилна медикаментозна ремисия, като лечението се провежда несистемно.
Вещото лице сочи, че подсъдимият към датата на деянието е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От заключението
на приетата психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия Г. се
установява, че при него е налице наркомания от опиев тип - хероинова зависимост
към момента медикаментозна ремисия, като лечението се провежда системно. Вещото
лице сочи, че подсъдимият към датата на деянието е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От заключението
на приетата финансово-икономическа експертиза се установява, че общата стойност
на отнетите вещи възлиза на 1199.00 /хиляда сто деветдесет и девет/ лева.
Изложената фактическа обстановка се установява след проведен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на подсъдимите И.
и Г., показанията на свидетелите Д.К.К., Р.Н. С.-З., Д. Г.К., дадени пред съда,
допълнени с показанията на свидетелката от досъдебното производство, приобщени
към делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, справки от „М-тел
България“, препис от акт за смърт, заложен билет № 1453/04.06.2010 г., протокол
за оглед на веществено доказателство, свидетелство
за съдимост на подсъдимите и други приложени по делото писмени доказателства, заключенията
на назначените в хода на досъдебното производство и приети по делото съдебно
психиатрични и психологични експертизи /СППЕ/ на подсъдимите и финансово-икономическата
експертиза.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствените изводи,
до които е достигнал районният съд, като намира че контролираната инстанция е
събрала необходимите доказателства и доказателствени средства за изясняване на
обективната истина по делото и в това отношение не е допуснал процесуални
нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.
Отделно от това, първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението
си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината. Атакуваната
присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и
мотивирани съображения кои доказателствени източници кредитира и кои не, с
които настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
Обосновано съдът
от първа инстанция е установил, че времето, мястото, механизма, предмета, както
и авторството на инкриминираното деяние се установяват по безспорен начин от
показанията пострадалите лица – Д.К. и Р. З.. Както обосновано е заключил
първостепенният съд, двете свидетелки са
единствените очевидци на инкриминираното деяние, като показанията им са
единственото пряко доказателствено средство по отношение осъществяването на
деянието и неговото авторство, което обстоятелство налага внимателното им
разглеждане на плоскостта на собственото им съдържание и вътрешна логика, при
преценка за връзката им с останалите доказателствени източници. Фактът, че
свидетелките Д.К. и Р. З. са пострадали от престъплението, като са
конституирани в хода на производството и като страна в процеса, в качеството им
на частен обвинител и граждански ищец, според настоящия съдебен състав не е
основание същите да бъдат изключени от доказателствената основа, както и да
бъде отречена достоверността им. След като въззивната инстанция извърши
самостоятелен и внимателен анализ на показанията на пострадалите лица, достигна
до извод, че те са последователни, конкретни, еднопосочни и кореспондиращи
с останалия доказателствен материал, с оглед на което им се доверява.
Констатираната от районния съд липса на спомен по отношение на някои детайли,
свързани с осъщественото спрямо тях престъпление, според въззивната инстанция не
внася съмнение в достоверността на изложеното от свидетелките, доколкото
последното е обяснимо с оглед изминалия период от време от момента на
процесните събития до проведения разпит на свидетелките в съдебно заседание. От
друга страна, въззивният съд констатира,
че е налице последователност в разказа на пострадалите лица относно хронологията
на развилите се събития и упражнената от двамата извършители спрямо тях принуда
за сломяване на съпротивата им с цел противозаконно отнемане на намиращите се у
тях инкриминирани вещи. От показанията на пострадалите свидетелки се установява
с категоричност и авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими. По
време на проведените им разпити пред първоинстанционния съд пострадалите
заявяват с увереност факта, че са разпознали нападателите си по време извършените
разпознавания пред разследващите органи, като дават подробна информация за
особеностите по който са разпознали всеки един от подсъдимите лица. Показанията
на свидетелките в тази им част намират подкрепа в приобщените по делото протоколи за разпознаване от 27.10.2010г. (на
която дата по време на извършено разпознаване свидетелка З. категорично е разпознала
подсъдимия И., като нападателя на Д.К. и св. К. също е разпознала подсъдимия И.
като своя нападател, който ѝ е отнел инкриминираните вещи) и от 20.12.2010
г. (на която дата свидетелите З. и К. извършили разпознаване и на подсъдимия Г.,
като нападателя на св. К.). В тази връзка въззивната инстанция намира, че
разпознаванията са извършени в съответствие с изискванията на процесуалния
закон – в присъствието на две поемни лица, като подсъдимите са били съпоставени
с още три лица, със сходни на тяхната външност белези, а разпознаващите
свидетелки са посочила конкретни белези, по които са разпознали нападателите си,
в съответствие с посочените от тях по време на разпита им в съдебно заседание.Законосъобразно
районният съд е подходил с доверие към идентификационния извод на пострадалите
лица, доколкото последните са имала възможност да възприемат пряко лицата на
подсъдимите по време на осъществяване на инкриминираната деятелност. Въззивната
инстанция споделя заключението на първия съд, че не е налице мотив за
недобросъвестно насочване на разследването от страна на пострадалите към
подсъдимите лица доколкото по делото не се установи последните да са се срещали и познавали преди
извършването на инкриминираното деяние. Предвид горните съображения въззивният
съд прие, че показанията на св. З. и К. са надежден доказателствен източник за
авторството на деянието и няма обективни данни, които да поставят под съмнения
тяхната категоричност. От показанията на двете свидетелки се установява по
категоричен начин и конкретния предмет на престъпното посегателство.
Като допринасящи
за изясняване авторството на процесното деяние, макар и по косвен начин, въззивният
съд оценява и показанията на св. Д. Г.К., дадени пред съда, допълнени с
показанията на свидетелката от досъдебното производство, от които се установява
фактът, че на инкриминираната дата подсъдимите лица са пренощували в дома на
свидетелката, като на сутринта подс. И. е продал на свидетелката телефон,
отговарящ на един от инкриминираните, срещу сумата от 40 лева.
В подкрепа на
хронологията на събитията въззивната инстанция кредитира и приложения по
делото като писмено доказателство заложен билет № 1453/04.06.2010 г., видно от
който няколко дена след инкриминираното деяние подсъдимият М.Г. е заложил в
заложна къща инкриминирания телефон, собственост на св. К. (Apple iPhone 3G“ с IMEI №
011932002845866).
Правилно
районният съд не е подходил с доверие към обясненията на подсъдимите лица, в
които се застъпва тезата, че подс. И. е извършил само инкриминираното престъпно
посегателство, доколкото поддържаната от тях версия се опровергава по
категоричен начин от ангажираните по делото доказателства – показанията на
пострадалите лица, в които последните дават пряка доказателствена информация за
участието на всеки един от подсъдимите в извършването на инкриминираното
деяние, както и видно от съдържанието на приложения по делото заложен билет,
видно от който именно подс. М.Г. е един от инкриминираните мобилни телефони.
Въззивната инстанция, също както
първия съд оценява приложените по делото писмените доказателства и
доказателствени средства, като допълващи и изясняващи обстоятелствата по
делото, изцяло в подкрепа на обвинителната теза, като намира за правилно
решението на първия съд да се позове на тях при изграждане на фактическите си
изводи.
Констатация за
съдебното минало на подсъдимите лица към датата на деянието, районният съд
правилно е направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени
доказателства справки за съдимост.
Подобно на
първата инстанция настоящият съдебен състав кредитира изводите на експертите,
изготвили съдебно-психиатричните експертизи по отношение на подсъдимите лице,
като намира последните за обосновано и компетентно изготвени въз основа на
научен подход, отговарящи в пълнота на поставените задачи.
Като изготвена с
нужното ниво специални знания, съдът кредитира и изготвената в хода на
досъдебното производство и приети в съдебната фаза оценителна експертиза. От
заключението ѝ настоящият съдебен състав гради фактическите си изводи
относно единичната и общата стойност на инкриминираните вещи.
От заключението на приетата
психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия И. се установява, че при
него е налице наркомания от опиев тип – хероинова зависимост към момента
нестабилна медикаментозна ремисия, като лечението се провежда несистемно, като към
датата на деянието подсъдимият И. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
От заключението на приетата
психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия Г. се установява, че при
него е налице наркомания от опиев тип - хероинова зависимост към момента
медикаментозна ремисия, като лечението се провежда системно, като към датата на
деянието подсъдимият Г. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
При правилно изяснена фактическа обстановка
районният е направил обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимите Б.И.
и М.Г. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
От обективна страна са налице всички
признаци на престъпния състав. Предмет на престъплението са подробно описаните
в обвинителния акт движими вещи. От показанията на пострадалите лица се
установява, че вещите са принадлежали на пострадалите свидетелки К. и З., т. е.
били са чужди по отношение на подсъдимите.
С оглед ангажираните по делото доказателства
се установява още, че двамата подсъдими са извършили, деянието в условията на
съучастие като съизвършители, доколкото както правилно е констатирал и
районният съд всеки един от тях е
насочил усилията си да сломи съпротивата на всяко от пострадалите лица.
Подсъдимият И. за да отнеме инкриминирани вещи от Д.К. е използвал сила –
изблъскал я, съборил я на земята, легнал върху нея и заплаха – заплашил я, че
ще я наръга с нож., а подсъдимият Г., за да отнеме инкриминирани вещи от Р.Н. С.-З.
използвал сила, като издърпал чантата от врата ѝ и заплаха – заплашил я,
че ще я накълца с ножа.
Престъплението е довършено, тъй като
подсъдимите лица успели, както да прекъснат властта на досегашните владелци,
така и да установят своя трайна такава върху инкриминираните вещи (напуснали
местопрестъплението с тях), с което е реализирали и втория акт на престъпния
състав на инкриминираното деяние.
Горното обуславя наличието на така
необходимата за осъществяване на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК
функционална връзка между употребената принуда и отнемането на вещите. Без
съмнение употребената от подсъдимите лица принуда е била използвана, за да бъдат
отнети инкриминираните вещи от досегашните им владелци, с цел прекъсване на
тяхната фактическа власт и установяване на трайна такава от страна на
извършителите.
От субективна страна двамата
подсъдими са извършили деянието, действайки при пряк умисъл като форма на
вината, съгласно чл. 11, ал. 2 НК. Интелектуалният момент на умисъла им е
включвал съзнанието, че вещите се намират във владението на другиго, че те са
чужди спрямо тях, че владелците им не са били съгласни да им бъдат отнети,
както и че начин за преодоляване на това несъгласие се е явила упражнената от
тях принуда под формата на сила и заплахи. Във волево отношение умисълът им се
е изразил в желанието инкриминираните движими вещи да бъдат отнети от
владението на пострадалите лица, като това отнемане да бъде осъществено
посредством упражняването на сила и заплахи. В този смисъл следва да се приеме,
че те са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и пряко са искали и целели именно тяхното
настъпване във волево отношение. Освен това в съзнанието им е била оформена
представата, че действат в съучастие помежду си, а именно, че и двамата
участват с активни действия при преодоляване на съпротивата на пострадалите и
при отнемането от владението им на вещите, предмет на престъпното
посегателство. Безспорно е налице
общност на умисъла, който се извежда от очевидната координация в действията на
подсъдимите при осъществяване на престъпното посегателство, съвместното насочване
към местопрестъплението и оттеглянето от местопрестъплението с инкриминираните
вещи.
Същевременно, деянията по отношение
на двете пострадали лица осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени са едновременно, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, поради което е налице продължавано престъпление по чл. чл.
198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Относно вида и размера на наложените
наказания:
За извършеното от подсъдимите лица
умишлено престъпление съгласно цитираната по-горе норма законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода” от три до десет години.
По отношение на подсъдимия И. при
правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по
делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието
му, като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 от НК,
поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 от НК.
Тези изводи се споделят и от страна
на въззивния съд, който противно на доводите, застъпени от защитата на
подсъдимия, не намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито такива, които да имат
изключителен характер.
При контрол върху присъдата в
частта, с която е индивидуализирано наказанието на подсъдимия И. въззивната
инстанция споделя отчетените от съда отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства, като счита, че са налице и такива, които не са взети предвид от
първостепенния съд. Неправилно и несправедливо първоинстанционният съд не е отчел
доказателствената стойност на редица смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства каквито безспорно са – изразеното искрено съжаление за стореното и
признание на вината от страна на подсъдимия, липсата
на данни за извършването на други противообществени прояви (както преди
осъществяване на инкриминираното деяние, така и след това), с оглед на което
може да се направи извод, че извършеното престъпление е инцидентна проява в
живота на подсъдимия, при който противно на изводите на първия съд, не се
отчитат трайно формирани престъпни навици, както и изминалия значителен период
от време от датата на осъществяване на деянието до датата на постановяването на
окончателен съдебен акт (видно от материалите по делото, към момента на
произнасяне на първоинстанционната присъда са изминали повече от пет години от
извършване на деянието, а към момента на приключване на въззивното производство
повече от 7 години). Настоящият състав счита, констатираното забавяне на
наказателното производство (за което не е добринесло с процесуалното си
поведение подсъдимото лице) за твърде значимо по продължителност и го дефинира
като смекчаващо обстоятелство с голяма относителна тежест и съществено значение.
Извършвайки собствен анализ на
релевантните за индивидуализация на отговорността на подсъдимия фактори,
настоящият съдебен състав достигна до изводи, различаващи се от формираните от
районния съд, като намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено при превес, на изтъкнатите по-горе, заедно с посочените от районния
съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като му бъде наложено
наказание в предвидения от закона минимум, а именно в размер от три /3/ години „лишаване
от свобода“.
С оглед намаления размер на
наложеното наказание и предвид факта, че постановяване на ефективно изтърпяване
на определеното наказанието „лишаване от свобода“ след повече
от седем години от извършване на деянието, със сигурност би се явила
ненавременна санкция, която не би изпълнила целите на наказанието, заложени в
чл. 36 от НК, въззивният съд заключи, че са налице материалноправните
предпоставки за приложение на чл. 66 от НК, с оглед на което отлага
изпълнението на наказанието за срок от пет години. Според настоящата инстанция
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да
бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на
така определеното наказание „лишаване от свобода“. Видно от изразеното искрено
съжаление и признаването на вината си, подсъдимото лице е осъзнал тежестта на
последиците от стореното, към което има действително критично отношение. Това,
заедно с изложеното по-горе във връзка с релевантните за индивидуализацията на
отговорността на подсъдимия фактори, обосновават извода, че за постигането на
целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице, не е
необходимо то да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Закрепените в нормата на чл. 36, ал.
1 от НК цели на наказанието сочат, че последното следва да осигури, по възможно
най-ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин,
едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху
осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите
членове на обществото. В конкретния случай, според становището на съда, не се
налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода
и откъсването му от обичайната му социална среда. Общественият интерес не
налага, а и личността на самото подсъдимо лице не оправдават, социалната му изолиране.
Евентуална такова би се явила разрешение, непропорционално на извършеното
престъпление, което би излязло извън законоустановените цели на наказанието. Подсъдимият
е на тридесет и пет години, като при него не са формирани трайни престъпни
навици, а настоящата му инкриминирана проява следва да се разглежда като инцидентна
проява в живота му. С оглед горното и предвид изминалия дълъг период от време
от извършване на деянието до приключване на производството с окончателен
съдебен акт, въззивната инстанция счита, че законоустановените цели на
наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на
наказанието. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че самият факт на
обвинението, на провеждания наказателен процес, на осъждането на налагането на
наказание и итъпяване на наложените спрямо подсъдимото лице мерки за
неотклонение в хода на производството, продължило повече от седем години, са от
естеството да окажат върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие. При това,
предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо-превантивна
функция, изразяваща се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на
наложеното наказание в случай, че подсъдимият в рамките на определения му
изпитателният срок извърши ново престъпление.
Воден от изложените до тук
съображения, съдът намери за подходящо да отложи, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода”, за срок от максимално
предвидения в закона срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в
сила. При определяне на размера на изпитателния срок, въззивният състав
съобрази личностните данни на подсъдимия, обществената опасност на деянието, като
едновременно с това отчете обстоятелството, че законодателят изрично свързва
ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на
подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен
срок ще окаже максимално поправително и продължително възпитателно-превантивно
въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Вземайки предвид всички посочени
по-горе обстоятелства, настоящият съд намира, че така определеното от въззивния
съд наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните
деяние и деец, като отговаря в най-пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на принципите на българското наказателно
законодателство, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК
цели на генералната и на специална превенция.
Що се отняся до подс. М.Г.,
доколкото с постъпилото пред въззивния съд писмо с № ртр17-ди11-351(1)/02.10.2017
г. на началника на отдел „АОН“ при Столична община, район „Триадица“ по делото е приложен заверено копие от акт за
смърт, видно от който че подс. Г. е починал на 07.09.2017 г., настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния сличай следва да се приложи разпоредбата
на чл. 334 т. 4, вр. чл. 24, ал. 1 т. 4 от НПК и да се отмени присъдата както
следва: в частта, с която подс. М.Г. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от четири
години, което на основание чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор; в частта с която Г. е осъден да заплати на Р.Н. С.-З. сумата от 108 /сто и осем/ лева,
съставляващи нанесените с деянието имуществени вреди, в частта с която е осъден
да заплати солидарно с подс. Б.И. на Д.К.К. сумата от 131 /сто тридесет и един/
лева, съставляващи нанесените с деянието имуществени вреди, както и в частта, с
която е осъден да заплати солидарно с Б.И. сумата от 320 / триста и двадесет/
лева, представляващи направените по делото разноски, както и в полза на
държавата по сметка на СРС сумата от 50 /петдесет/ лева, представляващи
държавна такса по гражданския иск, както и сумата от по пет лева за издаване на
изпълнителен лист.
След като присъдата по отношение на подс. Г.
се отмени, на основание чл. 334 т. 4, вр. чл. 24, ал. 1 т. 4 от НПК
наказателното производство по отношение на него следва да бъде прекратено,
поради неговата смърт.
При извършена преценка за
законосъобразност на присъдата в гражданскоправната ѝ част настоящият
съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно районният съд е уважил в
пълен размер и предявените от пострадалите лица граждански искове срещу
подсъдимите лица, в размер на съставомерната имуществена вреда, както следва – предявен
от страна на пострадалата З. иск срещу Г. в размер на108 лева и предявена
гражданска претенция от К. срещу Г. и И. в размер на 131 лева.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предвидената
отговорност по ЗЗД е деликтна. Нейният източник в наказателния процес винаги е
инкриминираното с обвинителния акт поведение на подсъдимото лице, с което е
осъществен състава на възведеното престъпно деяние. Самата вреда съвпада с
причинения от престъплението вредоносен резултат и представлява неблагоприятна
и нежелана промяна в патримониума на увредения (когато става въпрос за
имуществени вреди, какъвто е настоящият случай). С оглед признаването на
подсъдимите лица за виновни в извършването на престъплението, въззивният
съдебният състав намери, че правилно първостепенният съд е приел, че приетите
за съвместно разглеждане искове по чл. 45 от ЗЗД са доказани по основание и
размер, тъй като съставомерните за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК
последици обуславят основателността на исковете. Размерът им също така е безспорно
доказан, с оглед стойността на инкриминираните по делото движими вещи.
Независимо от горното, предвид
настъпилата смърт на подсъдимия Г., както беше посочено по горе, присъда в
частта, с която Г. е осъден да заплати на Р.Н. С.-З. сумата от 108 /сто и осем/
лева, съставляващи нанесените с деянието имуществени вреди, и в частта, с която
е осъден да заплати солидарно с подс. Б.И. на Д.К.К. сумата от 131 /сто
тридесет и един/ лева, съставляващи нанесените с деянието имуществени вреди
следва да бъде отменена.
За пълнота на настоящото изложение
въззивният съд намира за нужно да отбележи, че пред настоящата инстанция няма
как да бъдат конституирани наследниците на починалия подсъдим, като граждански
ответници в производството. Въззивният съд не разполага с такива правомощия. От
една страна, е недопустимо да бъдат установявани нови страни в производството
след даване ход на делото пред първостепенния съд, когато е последният момент,
в който може да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск, респективно
да бъде установен граждански ответник. Не съществува процесуална възможност
тази самостоятелна страна в наказателното производство да бъде установена
по-късно, още по-малко пред въззивната инстанция. От друга страна, трябва да
бъде посочено, че граждански ответник може да бъде конституиран в рамките на
наказателното производство единствено и само когато той носи отговорност (за
причинени имуществени или неимуществени вреди в резултат на престъплението) на
основание различно от това на неговия извършител. Такива са хипотезите, когато
се предявява граждански иск с предмет обезщетяване на вредите от престъплението
към родител на непълнолетен подсъдим или на работодател на подсъдимия. В случая
отговорността е с основание, различно от класическото деликтно по чл. 45 ЗЗД,
което води до възможност да се отправи претенция за обезщетение към страна,
която не е субект на престъпление. В посочения по-горе смисъл е налице
практика на ВКС – Решение №
501/12.02.2015 г. по КНД № 1746/2014 г., III Н.О.
Ръководен от изложените съображения,
въззивният съд прие, че в настоящата фаза на процеса не е налице процесуална
възможност да бъдат конституирани нови страни, в частност наследниците на
починалия подсъдим, като граждански ответници.
С оглед изхода на делото правилно
подсъдимите лица са осъдени солидарно за заплатят направените по делото
разноски, като с оглед настъпилата смърт на подс. Г., присъдата в частта, с
която е подс. Г. е осъден да заплати солидарно с Б.И. сумата от 320 / триста и
двадесет/ лева, представляващи направените по делото разноски, както и в полза
на държавата по сметка на СРС сумата от 50 /петдесет/ лева, представляващи
държавна такса по гражданския иск, и сумата от по пет лева за издаване на
изпълнителен лист, следва да се отмени.
По изложените го- горе съображения,
въззивната инстанция счита, че обжалваната присъда следва да бъде отменена по
отношение на подс. М.Г. и да се измени по отношение наложеното наказание на
подс. Б.И., като същото бъде намалено от 4/четири/ години „лишаване от свобода“
на 3 /три/ години, чието изпълнение на основание чл.
66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години, а в
останалата част присъдата следва да се потвърди, тъй като не са налице
основания за нейното изменение или отмяна.
Водим от горното и на осн. чл. 334
т. 4, вр.с чл. 24, ал. 1 т. 4, НПК, на осн. чл. 334 т. 3, във вр.с чл. 337, ал.
1 т. 1 от НПК и на основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от
19.11.2015 г. постановена по НОХД № 18888/2011 г. по описа на СРС, НО, 16-ти
състав в частта относно размера на наложеното наказание на подсъдимия Б.К.И.,
като го намалява от 4 /четири/ години„лишаване от свобода“ на 3 /три / години „лишаване
от свобода“, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за
изпитателен срок от 5/пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила, като
ОТМЕНЯ присъдата, в частта относно
определеното на подс. И. ефективното изтърпяване на наказанието в затвор при
първоначално строг режим.
ОТМЕНЯ присъдата
в частта, с която подс. М.В.Г. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от четири години, което на основание чл. 61, т. 2
и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор;
в частта, с която е осъден да
заплати на Р.Н. С.-З. сумата от 108 /сто и осем/ лева, съставляващи нанесените
с деянието имуществени вреди.
в частта, с която М.В.Г. е осъден
солидарно с Б.К.И. да заплати на Д.К.К. сумата
от 131 /сто тридесет и един/ лева, съставляващи нанесените с деянието имуществени
вреди.
в частта, с която М.В.Г. е осъден да
заплати солидарно с Б.И. сумата от 320 / триста и двадесет/ лева,
представляващи направените по делото разноски, както и в полза на държавата по
сметка на СРС сумата от 50 /петдесет/ лева, представляващи държавна такса по
гражданския иск, както и сумата от пет лева за издаване на изпълнителен лист.
ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство по отношение на подсъдимия М.В.Г. поради неговата
смърт.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.