Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 03.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Десислава
Минчева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното
от съдия Христова к.а.н.д. № 6/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С решение № 74/26.11.2020г.,
постановено по а.н.д. № 245/2020г., Тетевенски районен съд, трети наказателен
състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 20-0356-000229
от 23.07.2020г. на Началника на РУ Тетевен към ОДМВР Ловеч в частта по т.1, с
която на Д.В.Ц. с ЕГН ********** ***, на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закон
за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в
размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Със същото решение е
отменено горното НП в частта по т.2, с която на Д.В.Ц. на основание чл.183, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението в потвърдителната
част е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано
лице – Д.В.Ц., страна по а.н.д. № 245/2020г. по описа на Тетевенски РС. В
останалата си част решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото
производство.
В касационната жалба се
претендира, че решението на районния съд в потвърдителната част е неправилно
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Оспорват се изводите на съда за доказаност на нарушението по
чл.6, т.1 от ЗДвП и за авторството на последното. Твърди се, че решението е
постановено при непълен анализ на събраните доказателства, игнорирано е
непълното посочване на нарушената норма в АУАН и НП, неправилно не са
кредитирани показанията на сина на жалбоподателя и не е отчетено закъснялото
подаване на възражението против фиша. Иска се отмяна на съдебното решение в
обжалваната му част и отмяна на НП по т.1.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и моли
да се отмени оспореното решение.
Ответникът, редовно
призован, чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за неоснователност на
жалбата и за правилност на решението в оспорената му част.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено, че 15.05.2020г. по време на дежурство полицейски служители в РУ
Тетевен установили, че на улица „Иван Вазов“ пред дом №49 е паркиран лек
автомобил „Мерцедес Г 500“ с ДК №****** – в пешеходна зона в зоната на действието
на пътни знаци В27 и В2. На мястото нямало водач на автомобила, контролните
органи изчакали известно време и водач не се появил. Те установили, че автомобилът
е собственост на търговско дружество с управител Д.В.Ц., след което съставили
фиш на жалбоподателя за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, поставили фиша на
стъклото на автомобила и направили снимки. На 27.05.2020г. в РУ на МВР Тетевен
постъпило възражение от жалбоподателя против наложената глоба с фиш, по което
възражение била съставена докладна записка и същата била връчена на Ц.. Последният
депозирал второ възражение, с което заявил, че оспорва извършеното нарушение,
че не е подписал фиша и следва да му бъде съставен акт за нарушение. На
09.07.2020г. на Д.В.Ц. като управител на „Д.В. ДВ“ ЕООД бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 535356 от същата дата за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който акт бил подписан от жалбоподателя с
възражение, че не е извършвал посоченото нарушение. Въз основа на цитирания АУАН
било издадено обжалваното НП.
При така установеното от
фактическа страна решаващият състав приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, а АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица и
съдържат необходимите реквизити, като текстовото описание на нарушението по т.1
от НП съответства на цифровата му квалификация. Съдът приел, че нарушението на чл.6,
т.1 от ЗДвП е безспорно доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поради което жалбоподателят като законен представител на юридическото лице –
собственик на автомобила законосъобразно е бил санкциониран за това, че процесното
МПС е било паркирано в нарушение на съответните пътни знаци, с което водачът
като участник в движението не е съобразил поведението си с тези знаци. Решаващият
състав обсъдил и отговорил на възраженията на жалбоподателя, като ги приел за
неоснователни, за което изложил съответни мотиви. С горните мотиви съдът
потвърдил като законосъобразно обжалваното пред него НП по т.1.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като
е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт.
При постановяване на
решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Фактите
по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Съобразени и преценени са в пълнота
представените по делото писмени и гласни доказателства и са направени
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Следователно не се установяват допуснати от решаващия
състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оплакването в
тази връзка в жалбата е неоснователно.
При пълно установена
фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод за законосъобразност
на оспореното НП по т.1. В решението си съдът е изложил подробни и правно обосновани
мотиви, които се споделят от настоящия състав и не е необходимо да се повтарят –
чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
Неоснователно е оплакването
на касатора, че нарушението не е безспорно доказано и неправилно е определен
субекта му.
Разпоредбата на чл.6, т.1
от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. По делото е безспорно доказано наличието на пътни знаци В27
и В2 в процесния участък. ПЗ В27 въвежда забрана за престой и паркиране в пътен
участък, в който спрелите ППС затрудняват или пречат на пътното движение, а ПЗ
В2 забранява навлизането и в двете посоки на даден пътен участък. Безспорно се
доказва от приложения снимков материал и от показанията на свидетелите, че
водачът на лекия автомобил не е съобразил поведението си с тези пътни знаци,
като е паркирал неправилно въпреки забраната, и то в зоната на кръстовище.
Горното нарушение се санкционира от нормата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП с
глоба в размер на 20 лева. Именно чл.6, т.1 е посочен като нарушен и във фиша,
и в АУАН и НП, санкционната норма също е определена правилно от АНО. Текстовото
описание на нарушението съответства на цифровата му квалификация. Поради
горното оплакванията в жалбата за неправилна правна квалификация,
несъответствие между текстово и цифрово описание и недоказаност на нарушението
не се оправдават от фактическа страна.
Правилно АНО е определил и
субекта на нарушението. ЗДвП дава възможност за административни нарушения,
които са установени в момента на извършването им и за които не е предвидено
наказание лишаване от право да управлява МПС или отнемане на контролни точки,
на мястото на нарушението да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер,
или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното
нарушение (чл.186, ал.1). Съгласно ал.2 от същия член, на лице, което оспорва
извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да
подпише фиша, се съставя акт. Фиш за неправилно паркирано моторно превозно
средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя, в който случай фишът се
издава на собственика на моторното превозно средство (ал.3).
Разпоредбата на чл.186,
ал.5 от ЗДвП дава възможност на управителя на юридическото лице, когато
моторното превозно средство е собственост на юридическо лице (както е в
случая), да посочи с декларация лицето, на което е предоставено управлението на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. В нито едно от
двете си възражения против фиша Ц. като управител на търговското дружество –
собственик на автомобила не е посочил друго лице, което е управлявало и
паркирало неправилно същия на процесните дата, час и място. Не е изложил и
твърдения в този смисъл – че не той е управлявал автомобила. Поради горното
правилно АНО е санкционирал представляващия юридическото лице като субект на
нарушението. Твърдения, че автомобилът е бил управляван от сина на
жалбоподателя, за първи път са направени едва в съдебно заседание, поради което
правилно решаващият състав не ги е кредитирал.
Неоснователно е и
възражението на касатора, свързано с кредитирането на свидетелските показания
от решаващия състав. Показанията на разпитаните полицейски служители са
взаимосвързани и непротиворечиви, като от тях безспорно се изяснява
фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение.
Тези показания отговарят на отразеното във фиша и АУАН, както и на снимковия
материал. Посочването от свидетелите, че е била нарушена забраната на пътен
знак В24 очевидно е грешка, която не се отразява на законосъобразността на
атакуваното НП, след като същите свидетели излагат, че с този пътен знак е
въведена забрана за паркиране, т.е. посочили са правилния пътен знак, а е
сгрешен номерът му. Правилният номер на знака В27 обаче непротиворечиво е посочен
и в АУАН, и в НП, и в докладните записки на актосъставителя и на очевидеца на
нарушението (които са и свидетелите).
От показанията и докладните
записки на полицейските служители безспорно се установява, че на мястото,
датата и часа на нарушението водачът не е бил в процесния автомобил, фишът е
поставен на предното му стъкло и е изпратен по пощата на касатора. В съдебно
заседание последният сам заявява, че е получил фиш, против който е депозирал
възражение. Във възражението си от 26.05.2020г. изрично е посочил, че го подава
в законоустановения срок, а фишът не му е бил връчван лично. Поради изложеното
и при липсата на доказателства за лично връчване на фиша на 15.05.2020г.,
настоящият състав намира за неоснователни и недоказани оплакванията в жалбата,
че към 22.05.2020г. фишът бил влязъл в сила и НП е издадено в нарушение на
чл.17 от ЗАНН.
По изложените съображения,
настоящият състав на съда намира за неоснователни доводите, изложени в
касационната жалба, а решението на Тетевенски районен съд като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Не
са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 26.11.2020г., постановено по а.н.д.
№ 245/2020г. по описа на Тетевенски районен съд, в обжалваната му част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.