РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 17.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка
Петракиева като разгледа докладваното от съдия Кирилов НАХД № 1159 по описа на
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.Х.А.,***, с ЕГН:
********** против НП № 18-0938-000919 от 02.03.2018г. издадено от Началник сектор
към ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция”-Плевен, с което на
жалбоподателя А. е наложено административно наказание, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 800
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателя, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят А.А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К.Д.. Процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Д., моли да бъде отменено наказателното постановление,
като незаконосъобразно, необосновано.
Ответната страна ОД на МВР – гр. Плевен, сектор „Пътна
полиция“-Плевен, редовно призована, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно
и в съвкупност, намира за установено следното:
На 11.02.2018г. около 12.28 часа в с. Брестовец, обл. Плевен, ул. „***“ /Път II-35 км 13+910/ с посока на движение гр. Ловеч,
управлявал лек автомобил „БМВ 5 PEUXE“ с рег.№***със
скорост 114км/ч при максимално разрешена за населено място скорост – 50 км/ч.
Отклонение – 64 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и заснета със система TFR1-M №585/12, клип №2785 – показан на водача, с което е
нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН бл.№506177/19.02.2018г.
Жалбоподателят А. е подписал акта без възражение.
Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното
понастоящем НП № 18-0938-000919 от 02.03.2018г. издадено от Началник сектор към
ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя
А.Х.А. е наложено административно наказание, на основание чл.182, ал.1, т.6 от
Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 800 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
това че на 11.02.2018г. в 12.28 часа в община Плевен, на път втори клас № 2-35,
като водач управлява лек автомобил „БМВ 5 PEUXE“ с рег.№***в с. Брестовец, обл.
Плевен, ул. „***“ /Път II-35 км 13+910/
с посока на движение гр. Ловеч, със скорост 114км/ч при максимално разрешена за
населено място скорост – 50 км/ч. Отклонение – 64 км/ч. Скоростта измерена,
фиксирана и заснета със система TFR1-M №585/12, клип №2785 – показан на водача.
По делото е приложено копие от дневник с показание на
TFR1-M №585/12, за дата 11.02.2018г., приет към доказателствата, ведно с клип
№2785/2018г. Видно от съдържанието на дневника, действително на 11.02.2018 г. в
12.28 ч. с техническото средство е фиксирана скорост 114 км/ч при поставено
ограничение 50 км/ч. Отразен е и номера на техническото устройство, а именно № 585.
Приложени и приети към доказателствата са и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 3-31-17, отнасящо се
за мобилна система за видеоконтрол тип “Трафик радар” TFR1-M №585/12, както и
справка за преминало последваща периодична проверка
на 31.05.2017 г..
Видно от Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи, служителите, заемащи длъжността “младши автоконтрольор” в ОДМВР и СДВР и техните териториални
звена, са оправомощени да съставят АУАН по ЗДвП, а
началниците на сектор ПП при ОД на МВР - са оправомощени
да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на
фактическата обстановка.
В хода на съдебното следствие са разпитани
свидетелите П.Й.Н. и М.Р.Н. /свидетели по съставянето на АУАН/.
Съдът е допуснал по искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, адв. Д. изготвяне на
съдебно видео-техническа, фоноскопска /лицево-идентификационна/
експертиза.
От показанията на свидетелите Н. и Н., както и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят А.А. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът
кредитира в цялост показанията на свидетелите Н. и Н., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката на жалбоподателя.
От показанията на свидетеля П.Н. се установява, че същият
на дата 11.02.2018г. е бил инструктираш офицер в Сектор „Пътна полиция“. Наряда
изпълнявал видеоконтрол на второкласен път В35, заснел лек автомобил „БМВ“ с
превишена скорост, след което поискал справка
относно собствеността на въпросния автомобил. Свидетелят Н. извършил
проверка при която се установило, че автомобилът е собственост на съпругата на жалбоподателя
А., при което е съставен акт на същата. След като свидетелите извършили преглед
на изготвения клип от мобилна система за
видеоконтрол, установили че водач на МПС е жалбоподателят А., при което е
анулиран съставения АУАН по отношение на собственика на МПС.
Видно от показанията на свидетеля Н. – мл.автоконтрольор към ОД на МВР-Плевен, че на 11.02.2018г. по
утвърден график се е намирал в с.Брестовец, където е извършвал контрол на
скоростта на МПС. След приключване на контрола на скоростта в сектор „Пътна
полиция“ е била обработена информацията
от служебния автомобил. Съвместно с колегите си Н. и Ж. е установен водача на автомобила,
като актосъставителят Ж. на по-късен етап е съставен процесния АУАН на жалбоподателя А. за превишена скорост.
Видно от представената по делото справка
рег.№316000-20770/18.06.2018г. от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен
е, че АУАН №Д217996/13.02.2018г. на името на Н.С.Б. е прекратен по
административен ред.
Така установената фактическата обстановка се
установява от показанията на свидетелите П.Й.Н. и М.Р.Н., които след преглед на
клип №2785 заснет с автоматизирано техническо средство TFR1-M №585/12 за
11.02.2018г. са възприели именно жалбоподателят да управлява автомобила.
Показанията на свидетелите са точни, последователни и логични и се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно
видео-техническа, фоноскопска
/лицево-идентификационна/ експертиза, се установява, че:
Представеният за изследване оптичен носител компакт
–диск марка „Maxell“, с бланков номер „619190RC11350“ съдържа една папка с име „юли 09 2018“, в която
има един видео файл с име „2018–02–11–28–*********“, с продължителност на
записа четири секунди.
На видеозаписа е заснет лек автомобил марка „БМВ 5“ с
рег.№***“.
Качеството на изследваното изображение не позволява да
се даде категорично заключение, а само най-вероятно, че е възможно лицето което
управлява автомобила да е идентично с А.Х.А..
От друга страна по делото не се събраха доказателства,
установяващи различни от посочените факти. С оглед на гореизложеното съдът
приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството
на жалбоподателят и вината му.
При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните
в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено,
и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация по чл.21, ал.1
от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП , гласи: „Водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Фактическите констатации, отразени в акта, не се
опровергават от събраните по делото доказателства. След анализ на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено по безспорен начин, че
жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, доколкото е
управлявал със скорост от 114 км/ч в населено място. Безспорно е установено, че
автоматизирано техническо средство TFR1-M №585/12 е собственост на ОДМВР – Плевен
и успешно е преминал проверка в лаборатория, оправомощена
да извършва такива, поради което му е бил поставен знак за извършена последваща проверка.
С оглед изложеното съдът намира, че образуваното и
водено административно-наказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на нарушителя.
Съдът намира, че допуснатото от жалбоподателя
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Същото е формално и за
неговата съставомерност не е необходимо настъпването
на вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за
по-ниска степен на обществена опасност на самото нарушение в сравнение с
останалите от този вид. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган
не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Не е налице основание за изменяне на НП и в частта му
относно постановеното отнемане на 12 контролни точки. Съгласно чл.6, ал.1, т.7
от Наредба №Із-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка
на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат,
административно наказващия орган правилно е определил броя на отнетите
контролни точки - 12, които по наредбата за съответното нарушение са строго
определени.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното
Наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 18-0938-000919 от 02.03.2018г.
издадено от Началник сектор към ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна
полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя А.Х.А. е наложено административно
наказание, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение
по пътищата - глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки, като правилно
и законосъобразно.
Решението може да се обжалва по реда на
АПК пред Административен съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: