РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. гр.Мадан , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100088 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е. Б. Е. ЕАД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № * против Л. И. Г., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр. М., ул. „Х. Б.“ *, ап. *, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 221,04 лева - главница,
представляваща цената на доставена ел. енергия, доставена за периода
10.02.2020г. – 09.06.2020 г., както и сумата от 18,49 лева- обезщетение за
забава за периода 08.04.2020 г. – 04.03.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 51/09.03.2021 г. по ч.гр.д. №
69/2021 г. по описа на РС Мадан.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл.
98а от ЗЕ продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично
писмено приемане. Ответникът бил собственик на обект с ИТН № ***,
находящ се в гр. М., ул. „Х. Б.“ № *, ап. *, който обект бил снабдяван с
електрическа енергия от ищеца. За ответникът бил открит клиентски номер
****. Потребителят имал задължението да заплаща консумираната ел.
1
енергия в сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията
си като краен снабдител, ищецът доставил на ответницата за периода
10.02.2020г. – 09.06.2020 г. ел. енергия на обща стойност 221,04 лева. При
забава в плащането, клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която в
конкретния случая възлизала на сумата от 18,49 лева за периода 08.04.2020 г.
– 04.03.2017 г. Предвид неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът
подал против него заявление за издаване на заповед за изпълнение относно
неплатените му задължения за консумирана ел. енергия, като по образуваното
частно гр. дело № 69/2021 г. на РС Мадан. Издадената заповед за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
ищецът предявил настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. По изложените съображения моли за
уважаване на исковете. Претендират се законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението –05.03.2021 г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата
молба.
В о.с.з. ответникът се явява лично. Оспорва иска, заявява, че не живял в
жилището, сочено от ищеца като обект на потребление на ел. енергия.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 69/ 2021 г. на РС Мадан се установява, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми: 221,04 лева – стойност на
електрическа енергия, доставена за периода от 10.02.2020 г. до 09.06.2020 г.
за обект на потребление: гр. М., ул. Х. Б. № *, ал. *, ИТН ***, сумата от 18,49
лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 08.04.2020 г. до
04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу издадената
заповед в срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение от длъжника,
поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради
което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
2
По делото като писмени доказателства са приети препис- извлечение от
сметка с клиентски номер ***, фактура № *** от *** г., фактура № *** г.,
фактура № *** г., Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на Е. Б. Е. ЕАД, удостоверение за декларирани данни от Община М.,
от което е видно, че ответникът не е подал декларации по чл. 14 от ЗМДТ
касаещи процесния имот.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от
правна страна намира следното:
На първо място ищецът следва да установи, че ответникът е потребител
на ел. енергия, тъй като този факт се оспорва от ответника. В § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов клиент. Според
посочената правна норма това е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е. Б.
Е." ЕАД, където е посочено, че под "клиент" следва да се разбира "потребител
на електрическа енергия", който пък от своя страна е физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Е. Б. Е." ЕАД съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на
Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия или
природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.
По делото, при доказателствена тежест за ищцовото дружество, не бяха
ангажирани доказателства за това ответникът да има качеството на
потребител на енергия.
Тъй като ищецът няма качеството на потребител, съдът намира, че
ответникът не се намира в договорни отношения с ищеца, в качеството му на
енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ - юридическо
лице, което осъществява снабдяването с електрическа енергия. Поради това и
ответникът не е страна по материалното правоотношение.
3
Поради това така предявения иск е недоказан и като такъв следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските: Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда,
че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
На ответника обаче не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са
направени.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Е. Б. Е. ЕАД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление: град П., ул. "Х. Г. Д." № *, с който се иска да се признае
за установено, че Л. И. Г., ЕГН **********, му дължи следните суми: 221,04
лева – стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 10.02.2020
г. до 09.06.2020 г. за обект на потребление: гр. М., ул. Х. Б. № *, ал. *, ИТН
****, сумата от 18,49 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от
08.04.2020 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 51 от 09.03.2021 г. по ч.гр.д. №
69/2021 г. по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на ответника на посочения в о.с.з от 04.08.2021 г.
адрес.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4