Присъда по дело №591/2021 на Районен съд - Казанлък

МОТИВИ: Против подс.Б. М. ДЖ. е предявено обвинение за
престъпление по чл. 144ал.3 вр. с ал. 1 от НК- за това,че на 07.08.2020г. в
с.**** се заканил на КР. Р. Б. с престъпление против неговата личност-с
убийство,като отправил към него думите „Ще ви убия всичките“ и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.
В с.з. прокурора поддържа обвинението.Излага подробна фактическа
обстановка,като счита обвинението за доказано по несъмнен начин,както от
обективна,така и от субективна страна.Моли подс.Д. да бъде признат за
виновен и наказан.
От името на своя подзащитен адв.М.П. също излага фактическа обстановка
по делото,въз основа на която анА.зира и събрания доказателствен
материал.Съпоставяйки същия със съдебната практика на ВКС,счита,че както
от обективна,така и от субективна страна деянието за което е обвинен Д. е
несъставомерно по чл.144ал.3 от НК и моли същия да бъде оправдан или
алтернативно деянието да бъде прието за малозначителен случай
съгл.чл.9ал.2 от НК.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,както и от
заключенията на изготвените експертизи по делото се установява следната
фактическа обстановка :
Подс.Б. М. ДЖ. живеел със семейството си - св. А.С. и трите им деца в
****. Семейството му имало домашен любимец - куче порода „пинчер".
ПострадА.ят КР. Р. Б. живеел със семейството си- св.Е.Б. и сина им Р. Б. в
същото село, в къща в близост до тази на подс.Д..Семейството на св.Б.
притежавало домашен любимец- куче порода „кане корсо", което държА. в
специално направена за целта метална клетка в двора им.
На 07.08.2020г. около 16:30 часа св. Е.Б. разхождала заедно със сина си на
повод със синджир кучето им порода „кане корсо".По това време чула, че
някой вика зад тях и когато се обърнала видяла, че това е подс. Б.Д..
Подсъдимият сочейки кучето я попитал –«Това куче ваше ли е?». Когато св.Б.
отговорила утвърдително на въпроса на Д., последния заявил, че предния ден
куче със същото описание /голямо, черно, с къса опашка/ е нападнало и
умъртвило техния пинчер, в присъствието на неговата жена и малолетното им
дете. Св. Б. обяснила на подс.Д., че това не може да е било тяхното куче, тъй
като най- малко двама души от семейството го разхождат винаги на повод, и
не го пускА. свободно по улиците на селото. Тъй като подсъдимият не бил
сигурен в думите на св. Б., й казал, че ще извика жена си - св. А.С., за да види
кучето и посочи дА. то е умъртвило тяхното. Така подсъдимият се върнал
при св. Б. заедно с жена си. Първоначално св. С. вдигала рамене, сочейки
кучето, но когато нарочно го обърнА. и с гръб към нея, за да види опашката
му, тя го посочила като кучето, което е умъртвило тяхното. Св. Б. отново
обяснила, че няма как тяхното куче да е умъртвило пинчера, тъй като не било
допускано да се движи свободно и, че св. С. се е припознала в
животното.Тогава подс. Д. заявил на св. Б.,че нямало да остави нещата така и
тръгнал.
След този разговор св. Е.Б. се прибрала в дома си, където споделила със
1

съпруга си - постр. К.Б. за проведения разговор между нея,св. А.С. и подс.
Б.Д..За да изясни възникналото недоразумение и предвид думите на
подсъдимия, че няма да остави нещата така, постр. К.Б. тръгнал към дома на
Б.Д., като с него тръгнала и св. Е.Б..
Така на 07.08.2020 г. между 17.30 и 18,00 часа постр. К.Б. влязъл в
двора на къщата на подс. Б.Д. през незаключената входна врата и започнал да
свири с уста. Подс. Б.Д. излязъл в двора на къщата си и между тях започнал
разговор на висок глас, в който Д. твърдял, че кучето на постр.К.Б. е
умъртвило тяхното куче, а последния обяснявал, че това не е възможно
предвид обстоятелството, че тяхното куче никога не се е разхождало
свободно по улиците. В разразилия се спор подс. Б.Д. казал, че свидетел на
случката с кучето бил съседът му - св. С.С. по прякор „Майстора". Когато
чула това и с цел да изясни ситуацията,св. Е.Б. отишла до намиращия се в
близост дом на св.С. и го повикала.През това време Д. и пострадА.ят Б. били
излезли на улицата до дома на подсъдимия. Св. С.С. излязъл от дома си и
заедно със св.Е.Б. тръгнА. към дома на Д.. Приближавайки видели как
подс.Б.Д. ръкомаха ядосано с ръце към пострадА.я Б., след което му нанася
удар с ръка свита в юмрук в областта на лицето. В следствие на удара
пострадА.ят Б. загубил равновесие и паднал на земята. В този момент св. С.С.
и св. Е.Б. застанА. пред Д., с цел последния да преустанови действията си.
Св. С. попитал подс. Д., какво прави и му казал да спре и да се прибере.
Тогава държейки дървен кол в ръце навън излязла и св. А.С..
Св.С. отново повторил на подс.Б.Д. и на св. А.С. да се прибират в дома
си. През това време св. Б. казала на постр. Б., който междувременно се бил
изправил, да си тръгват и, че ще сигнА.зират на тел.112 за случилото се. В
този момент подс.Б.Д. се обърнал към пострадА.я К.Б. и му се заканил като
му казал «Не ме познавате кой съм. Ще ви убия всичките". ПострадА.ят Б.
възприел тази закана като действителна и изпитал основателен страх за
осъществяването й, но не отвърнал по никакъв начин на подсъдимия и
тръгнал към дома си,заедно със своята съпруга.
Малко по- късно двамата посетили полицията гр. К., където постр. Б.
депозирал заявление до Началника на РУМВР- К. в което обяснил за
случилото се.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно
психологична експертиза,като съгласно заключението на вещото лице
заканата на подс. Б.Д. спрямо постр. К.Б. е била възприета от последния като
действителна и е възбудила у него основателен страх за осъществяването й.
Постр. К.Б. е изпитал основателен страх за здравето, живота и интегритета на
тялото си, както по отношение на себе си, така и по отношение на своята
съпруга и син. В резултат на извършеното от подс.Д. на 07.08.2020г. деяние,
постр. Б. е преживял травматичен стрес.

Подс.Б.Д. в с.з. не се признава за виновен,като дава обяснения и изгражда
защитна позиция по обвинението,свързана с предходни събития. Той
обясни,че тъй като малкото му куче било разкъсано пред очите на жена му и
малкото му дете от кучето на Б.,след като срещнал жена му да го разхожда й
казал за случилото се. По-късно Б. и жена му нахлули в дома на подсъдимия
2

и той започнал да му държи сметка за казаното. Не отрича,че го ударил ,но
преди това и Б. го бил ударил,като отрича да го е заплашвал,че ще го убие и
изобщо да е имал такива намерения.Викал му „Не те ли е срам да ми дойдеш
в къщата и да ми посягаш“.
Обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на жена му –
св.А.С. и нейната майка-Р.С.,които са присъствА. на случилото се.
Св.С. твърди,че била сигурна ,че кучето на Б. е удушило тяхното пред
дома им пред очите на децата й. Обясни,че ходили да разпитват на кого е
кучето,защото тя можела да го разпознае.Една вечер докато се разхождА. тя
разпознала кучето на Б.и.Сигурна била,че не било на майора кучето,защото то
било по-грамадно. Въпросната вечер К. влязъл с ритник на входната им врата
и започнал да обижда Б. с думите «циганин мръсен ,как може да обиждаш
кучето ми».Б. го бутал да излезе навън на пътя,защото децата почнА. да
плачат и като излезли навън Б. ударил Б. по устата и му пуснал кръв,след
което Б. и той го ударил. Твърди,че е нямало заплахи,само се псувА.
отвън.Обяснява,че Б. нямал право да влиза в дома й и да ги обижда.
Св.Р.С. обясни,че била в дома на дъщеря си,когато дошъл К.,който
блъснал пътната врата и започнал да вика на зетя «циганин» и той го изкарал
навън.След това К. му ударил един юмрук и тогава Б. също го ударил.
Двамата се карА.,но Б. не го бил заплашвал.
В другата група свидетелски показания са тези на св.К.Б. и на неговата
съпруга - св.Б..
Св.Б. твърди,че всичко започнало с това,че след като жена му и сина им
извели кучето навън ,Б. отишъл при тях и ги обвинил,че кучето им нападнало
тяхното и го умъртвило.Те обаче не пускА. кучето си навън и го изкарвА. по
двама,за да не нападне някой ,като породата му била «кане корсо». Б. се
заканил,че нямало да остави така работата и двамата с жена му отишли
вечерта до тях. СкарА. се по повод на кучето му,свидетеля предложил да
отидат до С. «Майстора»,защото и той бил свидетел на случилото се с
кучетата. Тръгнал към къщата на С.,а Д. вървял след него и му казал «Сега ще
видиш какво ще направя» и с обръщането към него го ударил и той паднал.
Свидетелят отрича да е удрял подсъдимия.След като станал,подсъдимият бил
пред тяхната врата и казал «Не ме познавате,ще ви избия всичките».
Първоначално свидетелят не могъл да асимилира казаното,но вкъщи
започнал да разсъждава и се обадил на тел.112.Взел да си представя,че
подсъдимия Д. може да навреди на всеки от семейството. Твърди,че
подсъдимият бил ядосан и агресивен.
В показанията си св. Е. Б. твърди, че се срещнА. със жената на
подсъдимия,докато разхождА. кучето им и тя твърдяла,че то изяло тяхното
куче.После Б. казал : »Ще видим ние тази работа». Като се върнал мъжа й от
работа,му разказала,че Б. твърди,че тяхното куче изяло неговото, поради
което отишли двамата до тяхната къща да се разберат.Д. излязъл,като двамата
с К. говорили в двора на къщата.След това тя отишла да вика св.С.,тъй като
Д. казал,че той бил очевидец. Положението обаче станало напрегнато и през
това време Б. ударил съпруга й.Той паднал и тя започнала да бута Б.,като през
това време дошла жена му с кол и тръгнала към нея. Св.С. ги разтървал.
Свидетелката твърди,че подсъдимия казал «Ще видиш аз кой съм,ще те
3

убия».
Свидетелката не отрича,че на пътя били и жената и тъщата на
подсъдимия.ИзвикА. полиция ,но не дошъл никой,тъй като имало много
пожари. На следващият ден подА. жалба в полицията.Твърди,че съпругът й
след инцидента се променил- станал по-мълчА.в,почти не говорел.
Св.Б. в показанията си заявява,че «съпругът ми сподели с мен,че не се
страхува,просто не очаквахме такава реакция « . Самата тя първоначално се
страхувала,защото разбрА.,че подсъдимия имал много такива прояви в
селото,като ставало въпрос за побой.
По делото бяха разпитани свидетели,чиито показания могат да се
възприемат като дадени от лица,които не са заинтересовани от изхода на
делото.
В този смисъл показанията на св.С.С. кореспондират в значителна степен
с показанията, дадени от св.Б.и,като същият твърди,че видял кучето на
подсъдимия «удавено» т.е. мъртво.На другият ден Е. отишла при него,чукала
на вратата и молела за помощ като видяла как Б. удря мъжа й.Чул,че в двора
на Б. нещо се викало за бой ли,за убиване ли.Казал преди това на Б.,че кучето
на майора сдавило неговото,защото то било пуснато на улицата.Докато
кучето на Б.и го водели на разходка на каишка.Видял как Б. ударил К. и той
паднал. След като го ударил,чул някакви закани от рода на «Ще го убивам».
Свидетелят обяснява,че най-вероятно кучето на майора е убило кучето на
подсъдимия,тъй като на Б.и го държА. вързано,но независимо от това Д.
твърдял,че именно кучето на Б.и го е убило,което изобщо не било сигурно.
Св.Х.А.- полицейски служител твърди,че не е запознат много със
случая,но разбрал,че ставало въпрос за кучетата на двете страни.Според него
по-скоро била изплашена от случая съпругата на Б.,не толкова той самия.
Св.А.А. –кмет на с.**** също беше разпитан в с.з.,но твърди,че нито той,
нито полицейския служител е бил занимаван със случая за кучетата на двете
страни и последвА.я го.Описва подс.Д. като трудолюбив и честен човек,който
работи и се грижи за семейството си.
По искане на защитата в с.з. бе допусната повторна комплексна
психолого-психиатрична експертиза,изготвена от в.лица д-р Ив.Н. и
Е.З.,които потвърждават заключението си в с.з.Според него заканата на
подс.Д. спрямо пострадА.я Б. била възприета от последния като
действителна и е възбудила основателен страх у пострадА.я.Следвало в този
смисъл да се има предвид,че заканата сама по себе си вербална агресия е
била придружена и от действена агресия.
Постр.свидетел К.Б. бил изпитал основателен страх за здравето ,живота
и интегритета на тялото си и/или на неговите близки. Към инкриминираната
дата същият бил преживял остра реакция на стрес,който за известен период
от време бил променил психичното му състояние /преживял вегетативен
дисбаланс,основателен страх,негативни емоции, свързани с него,близките му
и във физически и морално етичен план/.След инцидента, пострадА.я развил
ПТСР и адапционна реакция ,която до момента на освидетелстване не била
отзвучала напълно.
Б. бил умерен интроверт, личност с изградени устойчиви морално-
4

етични норми на поведение.Бил отговорен,прям в комуникацията, търсещ
баланса в общуването и решаването на проблемите чрез запазване на добрия
тон в цялостното поведение.
Според в.лица вербално-агресивните реплики и действената
агресивонст,демонстрирана на процесната дата от страна на подс.Д.,
засягаща безопасността на пострадА.я, били възприети от него като
реална опасност за физическото му унищожение.
По време на конфликтната ситуация на 07.08.20г. у пострадА.я Б.,както и
след това са се оформили множество негативни чувства между които и
чувства на обида,срам и унижение,породени от физическата и действена
агресия от страна на Д..Търсеното съдействие от компетентните органи
като последващо поведение,продиктувано от изпитан основателен страх от
Б.,който преживял физическа и психическа агресия,тъй като разчитал на
съдействие,защита и оказване на помощ при създалата се ситуация от
органите на властта и вяра в спазването и прилагането на закона.
На въпрос на защитата взети ли са предвид показанията на св.Б.,че
съпругът й не се е изплашил от случилото се, в.лица обясниха,че са имА.
предвид всички свидетелски показания,но независмо от нейните съждения,са
взели предвид ,че в последствие пострадА.я е посещавал кардиолог,като и
понастоящем носел в себе си и ползвал изписаните му лекарства.Станало
ясно ,че подсъдимия Д. е бил осъждан за убийство преди това,което също
влияело върху възприятията на пострадА.я.При Б. все още било нА.це
избягващо поведение, ситуативно засилваща се тревожност и страх за
състоянието на детето му.

Предвид изложената по-горе фактическа обстановка и обсъдените
доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира,че с деянието си подс. Б.Д.
е осъществил от обективна и субективна престъпния състав на чл.144 ал.3, вр.
с ал.1 от НК. От обективна страна същият се заканил на пострадА.я Б. с
убийство ,с думите „Ще ви убия всичките“,като преди това му нанесъл удар
с юмрук и пострадА.я паднал на земята,която закана е възбудила основателен
страх за осъществяването ,видно от заключението на двете съответно
съдебно-психологична и комплексна психолого-психиатрична експертизи,
чийто обект е пострадА.ят.Заключенията на тези експертизи,които са приети
в с.з. и са възприети от съда като мотивирани, кореспондират с показанията
на св.Б.и и тези на св.С.,който може да се каже,че е единственият
незаинтересован от изхода на делото свидетел, който също потвърди ,че е
станал свидетел на действията и думите на подсъдимия към пострадА.я
свидетел.
Обстоятелството,че св.Б. твърди,че нейния съпруг не се е уплашил от
думите на подсъдимия,са нейни съждения,които се опровергават дори от
заключението на комплексната експертиза и са игнорирани от в.лица, които
са извършили преглед и събеседване с постр.Б..
Защитната теза на подсъдимия,че не е отправял заплашителни думи към
пострадА.я и ,че той го е ударил първи,след което подсъдимия отговорил с
5

удар,подкрепени от показанията на неговите близки-св.С. и св.С.ова не
намират опора в останА.те гласни доказателствени средства и най-вече
показанията на св.С.,който в с.з. беше последователен и обективен и съдът
няма повод да се усъмни в неговото поведение или заинтересованост.
Твърдението на подсъдимия Д.,че именно кучето на св.Б. порода „кане
корсо“ е умъртвило неговото куче,не се доказа по безспорен начин,тъй като
само и единствено св.С. е уверена,че го е разпознала.Това обстоятелство
обаче по принцип е ирелевантно към прекия предмет на доказване,а именно
извършено ли е престъпното деяние,тъй като ако подсъдимия е имал някакви
претенции спрямо Б.и, е следвало да подаде жалба до РП или да заведе
исково производство по гражданско-правен ред.
Съдът не възприема доводът на защитата,че се касае за малозначителен
случай на престъпно деяние по см.на чл.9ал.2 от НК,тъй като неговата
обществена опасност не е явно незначителна.Касае се за тежко умишлено
престъпление,което засяга в цялост обществените отношения и личните
възприятия на пострадА.я доколко е осъществима заканата с убийство,като в
конкретния случай св.Б. я е възприел като реална такава и е бил притеснен за
своя живот и здраве,а установи се и за своите близки.
Подс.Д. напълно е съзнавал съдържанието на заплахата, както и че тя е
възприета от заплашеното лице като действителна такава, че е в състояние да
възбуди у него основателен страх, че ще бъде осъществена. Съгл. ТР
№53/89г. на ОНСК се приема, че за съставомерността на деянието по чл.144
от НК, законът не изисква към момента на извършването му /отправянето на
заканата с престъпление/ у дееца да има оформено решение за неговото
изпълнение,нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи.
При това положение се налага изводът,че обективираните действия на
подсъдимия Д. са сочели, че заканата може да се осъществи, което се
потвърждава и от последващото състояние в което се е намирал св.Б., както
непосредствено след инцидента,така и след известен период от време.В тази
връзка съдът напълно възприема заключението на в.лица,които твърдят,че
спрямо Б. заканата сама по себе си е вербална агресия,но е била
придружена и от действена агресия.
От субективна страна престъплението е извършено от подс.Б.Д. при
форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 хипотеза 1 от
НК,като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.Б.Д. за
извършеното от него деяние по чл.144ал.3 вр. с ал.1 НК,съдът не отчита
отегчаващи вината обстоятелства.Като смекчаващи вината обстоятелства
цени чистото му съдебно минало /реабилитиран/, обстоятелството,че работи,
изключително добрите характеристични данни,дадени както от работодателя
6

му,така и от кмета на селото,в което живее ,както и обстоятелствата при
които е извършено деянието- пострадА.я Б. е посетил дома на подсъдимия,за
да иска обяснения свързани с неговото куче. При това положение наказанието
му следва да се определи при нА.чие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства при нА.чието на които предвиденото в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко,поради което съдът намира,че следва да се
приложи разпоредбата на чл.55ал.1т.2 б.“б“ от НК и на подсъдимия се
определи друго по вид,по-леко наказание от лишаване от свобода,а именно на
осн.чл.42а ал.2т.1 и 2 от НК – ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки :
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, два пъти седмично.
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
На осн.чл.189ал.3 от НПК подс.Б. М. ДЖ. следва да бъде осъден да
заплати направените по делото съд.разноски в размер на 1 097лв. от които
239лв. по сметка на ОДМВР- Стара Загора и 858 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС- Казанлък.
В този смисъл е постановената присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7

Номер на акта:	4
Дата:	18 януари 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия:	Радослава Николова Маждракова

Дело:	20215510200591
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 юни 2021 г.

Присъда по дело №591/2021 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите