РЕШЕНИЕ
№260436/23.11.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и шести октомври Година две хиляди
и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3820 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Л.” ЕООД, представлявано от С.М.Д.,
против Наказателно постановление № 03-0310476/25.04.2012г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Л.”
ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 300
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415 „в” от КТ.
В
жалбата се твърди, че постановлението не е било връчвано на представляващият на
юридическото лице и лаконично се сочи, че е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Иска се отмяна на постановлението или намаляване на размера
на наложеното наказание.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв.Д. изразява
становище, че в хода на производството са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, тъй като в проверката е участвало неупълномощено лице.На
следващо място тя счита, че нарушение не е извършено, тъй като за дружеството е
имало изготвена оценка на риска. Поради
тези и други съображения се иска отмяна на постановлението като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, а в условията на алтернативност – намаляване
на размера на наложената санкция до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2012г. служители на
Д”ИТ”-Варна, една от които св.С.М., извършили проверка в магазин за дрехи,
намиращ се в гр.Варна, бул.”Чаталджа” № 8 , стопанисван от „Л.” ЕООД. В
последствие била насрочена и документална проверка. Установило се, че за
работниците на дружеството е осигурено обслужване от служба по трудова
медицина.Св.М. обаче приела, че няма изготвена оценка на риска съгласно чл.16
ал.1 т.1 от ЗЗБУТ.Установеното от проверката тя описала в Протокол №
1156/11.04.2012г., с който дала и съответните предписания.Под № 11 било дадено
предписание да се изготви оценка за риска за безопасността и здравето на
работещите в магазина, намиращ се на бул.”Чаталджа” № 8 и стопанисван от „Л.”
ЕООД.Бил даден и срок за изпълнение до 27.04.2012г.
С оглед на установеното при проверката,
на 11.04.2012г. св.М.
съставила против „Л.” ЕООД акт за установяване на административно нарушение,
в който описала установеното нарушение , а именно че в качеството на
работодател не е направил оценка на риска за здравето и безопасността на
работниците , която да обхване работните процеси и избора на работното
оборудване, работните места и организацията на труда в обекта, стопанисван от
дружеството. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.16 ал.1 т.1 от
ЗЗБУТ вр. чл.3 от Наредба № 5 , обн. ДВ 47/1999г.
Било прието, че нарушението е извършено на 30.03.2012г.Актът бил предявен на
представляващият дружеството, като било
посочено, че има възражения, тъй като има оценка на риска. В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН били депозирани възражения в същия смисъл. Те били разгледани и
било дадено становище, че с оглед представените доказателства, работодателят е
приел оценката за риска, извършена за същия обект от юридическото лице, което
преди е стопанисвало обекта. Поради това и доколкото двете дружества били с
един собственик и представляващ, било дадено становище, че в случая може да се
приложи и разпоредбата на чл.415 „в” от КТ , и чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 03-0310476 / 25.04.2012г.С него административно-наказващият
орган изцяло възприел констатациите ,
описани в акта , както и правната квалификация на нарушението по чл.16 ал.1 т.1
от ЗЗБУТ вр. Чл.3 от Наредба № 5. За
него, след разглеждане на възражението и
на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 „в”
от КТ на „Л.” ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер
на 300лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана св. С.М.-
актосъставител , чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно,
обективно и пълно. От тях се установи, че нарушението е констатирано при
проверка в обекта, като е било установено, че има работници на две дружества,
които са били с един собственик и управител.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, като съобразно доказателствата по делото съдът намира, че е подадена и
в срок. На наказателното постановление е направено отбелязване, че е влязло в
сила на 25.03.2014г., тъй като лицето не било открито на посочения адрес.Били
положени подписи от двама служители на Д „ИТ”-Варна.Това обаче не може да се приеме
за достатъчно доказателство за връчването на постановлението на основание чл.58
ал.2 от ЗАНН.Тази разпоредба предвижда изрично, че когато нарушителят не се
намери на посочения от него адрес, а новия му е адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. В случая такова вписване, че новия адрес на
нарушителя не е известен, няма. Поради това и съобразно константната практика
на Административен съд-Варна, съдът намира, че жалбата е депозирана в срок ,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-
031047 / 25.04.2012г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция
" Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ .В хода
на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта.Същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението, датата,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата,
които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере обвинението и срещу какво да се организира
защитата.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.Обстоятелството, че идентификационната карта е
била подписана от лице, което се твърди, че
няма връзка с работодателя , не може да бъде прието за нарушение на
процесуалните правила, тъй като производството започва със съставяне на акта за
установяване на нарушение, а не с друг
документ. Поради това и доколкото правото на защита е било реализирано в
пълнота с подаване на жалбата, въз основа на
която пък е образувано и настоящото съдебно производство, съдът намира възраженията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, за неоснователни.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От
показанията на св. М. и от писмените доказателства по делото , по безспорен и категоричен начин се
установява, че към момента на проверката
в обекта на проверяващите не е била представена оценка на риска. Нормата на
чл.16 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ задължава работодателя при осъществяване на дейността
си да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване
избора на работно оборудване, използване на химични вещества и смеси и
организацията на работните места. От представените писмени доказателства , а
именно тристранно споразумение , се установява, че поради промяна на
юридическото лице, намиращо се в обекта на бул.”Чаталджа” № 8 и на основание
договорът, сключен между „Лана Ес” ЕООД и „Служба по
трудова медицина-ЛТМ” ООД, „Лана Ес” ЕООД предоставя
на „Л.” ЕООД правото да ползва посочения договор.От съдържанието на договора,
който е приложен по преписката е видно, че част от дейността, предмет на
договора, е именно оценка на риска на здравето и безопасността на работниците и
служителите и то именно за магазина за дрехи на бул.”Чаталджа” №
8.Договорът е бил сключен на 03.01.2012г., а споразумението на 13.03.2012г.
Съдът не споделя становището на процесуалният представител на наказващият
орган, че това споразумение няма правно действие, тъй като въз.Н. била
собственик и на трите фирми.Това не отговаря на действителността, тъй като въз.Н.
е била собственик и управител на „Лана Ес” ЕООД и „Л.”
ЕООД, но е и на Службата по трудова медицина. Правните субекти имат право да
договорят помежду си свободно , включително и сами със себе си, поради което и
възраженията че споразумението няма стойност, е неоснователно. Безспорно е
доказано, а и не се оспорва , че оценка на риска е била направена и
представена на наказващият орган. Подадено е и заявление за това, че дадените
предписания са били изпълнени в срок. В самата оценка на риска пък не е вписана
дата на изготвянето й, както и такава не е била представена при документалната
проверка и преди съставяне на акта. Поради
това и съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е било
извършено нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ, което е било отстранено .
Правилно е била ангажирана
отговорността на „Л.” ЕООД в качеството
му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по
своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Съобразно така установената фактическа
обстановка , съдът намира че правилно
наказващият орган е приложил
разпоредбата на чл.415 „в” от КТ. Тази
норма предвижда налагане на санкция за нарушение, което може да бъде отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители. В хода на
административно-наказателното производство, както и в хода на съдебното
следствие, безспорно е установено, че
нарушението е било отстранено и от него не са произтекли вредни
последици . При определяне на размера на наложеното наказание не е било взето
предвид, че няма доказателства за това
дружеството да е допускало други
нарушения на трудовото законодателство. Поради това съдът намира, че следва да
намали размера на наложената санкция от 300лв. на 100лв. , като това наказание
е съответно на извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна да се присъди юристконсултско
възнаграждение.При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено,
че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела
по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и
неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на чл. 78а
ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да
присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 27лв. ,
пропорционално с изменения размер
на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-0310476/25.04.2012г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по
труда" - Варна, с което на „Л.” ЕООД
е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 300 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415
„в” от КТ., като НАМАЛЯВА размера на
наложената санкция от 300 лв. на 100 / сто/ лева.
ОСЪЖДА „Л.” ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Д „ИТ”-Варна, сумата от 27 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: