Р Е Ш Е Н И Е № 175
гр. Монтана, 16 март 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 09 03 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА,
V състав, Адм.д. № 149 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната
собственост /ЗДС/ и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от С.А.Р.,***,
като наследник на А*** Р.Д. против Решение № 12/06 01 2023 г. на Министър
председател на МС за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Модернизация на
път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по
съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км.
102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 99+193 /километраж
по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, В ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ
размера на паричното обезщетение за поземлен имот с идентификатор 11137.134.10
от КК на с. Винище, целият имот с площ от 9.000 дка, като отчуждената площ от
1,304 дка е оценена на 252 лева.
Моли да му бъде даден друг имот със
същите параметри около землище на с. Винище, респ. решението да бъде изменено
като се увеличи определеният размер на паричното обезщетение, съобразно
действителната пазарна цена. Моли присъждане на разноските по делото. В съдебно
заседание моли решението да се измени съобразно даденото заключение на вещото
лице по вариант в размер на 2181 лева, както и да му се присъдят разноските по
делото.
Ответната страна – Министерски съвет на
Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени
становища, неговият процесуален представител – правен съветник Велико Д*** оспорва
жалбата като неоснователна. Счита решението на МС в оспорената част за
законосъобразно. Оспорва заключението в частта по т. 2 на експертизата, тъй
като същата противоречи на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Счита ползваните от
вещото лице НА, в които са включени имоти от други землища не могат да се
ползват като пазарни аналози, тъй като няма отделна цена за всяко едно от
землищата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. В писмена молба чрез пълномощник гл. юрисконсулт А*** А*** оспорва
жалбата, счита Решението на МС в обжалваната част за правилно, издадено от
компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Заинтересованата страна Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Д***
П*** , излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Претендира
юрисконсутско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Министър на
земеделието, чрез пълномощника си юрк Г*** счита, че не е заинтересована страна
в производството.
Встъпилата, на основание чл. 16, ал. 1,
т. 3 от АПК Прокурор Г*** А*** при ОП Монтана дава мотивирано заключение, че оспореното
Решение на МС е незаконосъобразно в оспорената част, а обезщетението следва да
бъде равностойно на пазарната цена към датата на отчуждаване на имота. Позовава
се на заключението на вещото лице, което е установило наличието на сделки и на
база сравнителния метод с пазарни аналози. Прокурор А*** се позовава и на
практиката на ЕСПЧ, която е задължителна по арг. на чл. 46 от КЗПЧОС, в т.ч. на
постановеното Решение от 14 05 2020 г. по делото Костов и други срещу Бьлгария
и необходимостта държавите да осигурят пълно осъществяване и защита на правата,
независимо дали става въпрос за позитивни или негативни задължения като се
постига един справедлив баланс между конкуриращи се права и интереси.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 325/19 май 2011г. на
Министерски съвет „Участък от път I-1 /Е-79/, Мездра – Ботевград“; „Видин – Монтана“ обход на гр.
Монтана” е обявен за републикански път и обект с национално значение по
смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и § 1 от ДР към ЗДС.
С оспореното Решение № 12/06.01.2023 г.
се отчуждават за държавна нужда за изграждане на обект: "Модернизация на
път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по
съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км.
102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 99+193 /километраж
по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, подробно описани в
приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение,
размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно Приложение № 1 към Решението,
в землището на с. Винище, обл. Монтана, се отчуждава поземлен имот –
земеделска територия с идентификатор 11137.134.10 от КК на с. Винище, целият
имот с площ от 9.000 дка и отчуждена площ от 1,304 дка, която е оценена на 252
лева.
Въз основа на възложена от АПИ, съгласно
писмо от 30.05.2022 г. и във връзка с договор за възлагане на обществена
поръчка, независим оценител - "Бачовски консулт" ООД е изготвил
Оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на
поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен
план за обект "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък
от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47
/километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/
съвпадащ с км. 99+193 /километраж по проект/.
Съгласно допуснатата и изслушана съдебно
- оценителна експертиза от вещото лице инж. а*** . Р.Г., притежаващ
правоспособност на независим оценител по смисъла на Закона за независимите
оценители за извършване на съответната оценка за земеделски земи и трайни
насаждения, установява, че цената на декар на земеделска земя в землището на
село Винище, определена в оценителския доклад на „Бачовски консулт” ООД, би
следвало да бъде 239,88 лева, тъй като осреднената цена на декар на имоти в
землището на село Винище е резултат от частното на общата сума по сделките
(материален интерес) и сумата от площта на имотите по нотариалните актове
(7459,64 лв./31,098 дка), а посочената в оценителския доклад осреднена цена на
декар в размер на 193,42 лева, което е осреднената цена от сделките (таблица №
1), което счита за неправилно. По същия метод, по който е изведена цена на
декар за имота от нотариалните актове, използвани в оценителския доклад на
„Бачовски консулт” ООД, вещото лице включва имоти от още три нотариални акта от
приложимия период (таблица № 2 към заключението). Нотариалните актове обхващат
имоти, както от село Винище, така и от съседното село Д*** В*** , като за да се
определи цената на декар в землището на село Винище (стойността по сделката за
всеки един от имотите от двете села) вещото лице използва допълнително
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти (земеделска земя) в
землището на с. Д*** В*** , който е посочен и приет за аналог за съответното
село и в оценителския доклад на „Бачовски консулт” ООД, а именно нотариален акт
№ 180, том VI, вх. * . № 2409 от 02.06.2021 г. (таблица № 3). Съгласно този
нотариален акт цената на декар само за имотите в с. Д*** В*** е 1878,11 лева.
При определяне на средна цена на декар на имотите в землището на село Винище,
по нотариалните актове (от същия ден и при един и същи продавач и/или купувач)
за землищата на селата Винище и Д*** В*** , стойността отново е 1878,11 лева на
декар, което ги прави пазарни аналози относими за определяне на средна пазарна
цена, която в случая е 1677,57 лева/дка. Използваният един нотариален акт за
покупко-продажба на имоти само в землището на селата Д*** В*** дава възможност
за определяне цената на декар, поради това, че страните по него, както и датата
на сделките са еднакви с нотариалните актове за идентични имоти в землищата на
селата Винище и Д*** В*** . В с.з. вещото лице Г. пояснява, че един декар, и
във В*** , и във Винище е с една и съща цена, защото тя е обща пакетна цена.
Двете страни са юридически лица и са едни и същи в четирите НА, т.е. цената е
договорена и е ясна. Цената по варианта даден от доклада на „Бачовски” е близо
до данъчната оценка, а цената която са договорили юридическите лица между себе си, в четирите акта е десетократно по-голяма и е реална, тъй
като те са юридически лица и няма как да скрият доходите си. Затова ползва един
акт от В*** , в който са описани само сделки за землище В*** , която цена я има
и в друг акт, а именно: и във В*** , и във Винище, т.е. има база само за В*** каква
е цената. Има НА само за землище Д*** В*** , има изведена цена от НА и отделно
в комбинация с Винище. Имотите са със сходни характеристики и става въпрос не
за един и два декара, а за 200 – 300 декара, т.е. цената няма мърдане и е
определена – ниви са, обработваема земя, със сходна категория. Цената от 1677.57
лв., включва и сделките от доклада с коригираната от него цена 239.88 лв.
Данъчна оценка и пазарна цена не е едно и също. Различен е начина на определяне
на данъчната оценка и е различен начина на определяне на данъчна цена. Една
данъчна оценка в случая се различава с пазарната цена около девет – десет пъти,
пазарната цена е повече от данъчната оценка. Принципно и винаги една данъчна
оценка е по-ниска от една пазарна цена. Същественото в този случай е, че той не вижда ролята на
оценителя, тъй като са поставени едни рамки в чл. 32 от Закона за държавната
собственост да се работи по точно определени неща. За Винище има и други
актове, но е взел само този акт, който фигурира като еднаква цена в двете
землища, тъй като другите са с много землища и там не може да се определи цена.
По разпореждане от 16 02 2023 г. на
сьдия М*** Н*** , Агенция по вписванията София предоставя на Административен
съд Монтана справка за всички извършени сделки за периода 2021 – 2022 г. в
землищата, в които се отчуждават поземлени имоти, която справка е предоставена
и на вещото лице, последното такова и по други дела и за други землища.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена против акт подлежащ
на оспорване – индивидуален административен акт, от лице, имащо правен интерес
от оспорване – собственик на имот, отчужден с процесното Решение. По делото са
дадени указания за представяне на доказателства за надлежното връчване на
Решението, не са представени такива, поради което съдът приема жалбата за
подадена в законоустановения срок и за процесуално допустима за разглеждане по
същество.
Предмет на съдебен контрол е Решение №
12 от 06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, с което се
отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за
изграждане на обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин –
Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/, км.
58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път
I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и
Монтана намиращи се в землищата на с. Р*** , с. Г*** , с. П*** и с. Ч*** поле,
община Р*** , обл. Видин, с. К*** Р*** , общ. Георги Д*** , с. Б*** , с. Винище,
с. Винище, с. Д*** В*** , с. С*** , с. В*** и с. К*** , община Монтана, област
Монтана, единствено В ЧАСТТА и ПО
ОТНОШЕНИЕ размера на паричното обезщетение за поземлен имот с идентификатор
11137.134.10 от КК на с. Винище, целият имот с площ от 9.000 дка, като
отчуждената площ от 1,304 дка е оценена на 252 лева.
Извън предмета на делото е законосъобразността на цитираното Решение № 12 от
06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, в частта и по
отношение самото отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за
държавна нужда.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на
имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на
национални обекти, се извършва с Решение на Министерския съвет по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите.
Съгласно § 1 от ДР на ЗДС - Национален обект е
обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти:
изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения -
пътища от републиканската пътна мрежа ..., определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет.
При така действащата нормативна уредба и
с оглед на Решение № 325/19 май 2011 г. на Министерски съвет, оспореното Решение,
постановено от Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Министъра на финансите, се явява издадено от
компетентен орган, в кръга на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от
имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното
парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на
имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди
одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на
национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на
предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС - В
случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни
характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната
служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи - за земеделски земи.
Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС - По смисъла на този
закон "равностойно парично обезщетение" – това е цената на
отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо
само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от
оценката на този имот.
Съгласно § 1а, т. 1а от ДР на ЗДС - По
смисъла на този закон "Равностойно имотно обезщетение" е това
обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в
собственост имот частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от
държавния поземлен фонд или горска територия, в която горите са с еднакъв
произход и функции с отчуждаваните, в същото или съседно землище, чиято
стойност, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата
по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите, е равна или надвишава с до 20 на сто
стойността на отчуждавания имот.
Съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - "Пазарни
цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.
Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР
на ЗДС - "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите,
които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските
територии.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституция -
Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да
става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат
задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Съгласно член 1 „Защита на собствеността”
от ДОПЪЛНИТЕЛЕН протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. - Всяко
физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята
собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес
на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на
международното право.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията
- Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА -
Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен.
Така действащата цялостна нормативна
уредба има за цел, в случаите на принудително отчуждаване на собственост,
собственикът на отчуждения имот да бъде възмезден като предварително му се
изплати равностойно обезщетение – чл. 5 от Конституцията на РБьлгария, чл. 32,
ал. 1 от ЗДС. Това равностойно обезщетение е пазарната цена за имота, която този
собственик би получил при свободното договаряне на пазара на недвижимите имоти,
при отсъствие на каквато и да било принуда и която пазарна цена гарантира и
защитава неговите пазарни интереси.
Самите текстове на чл. 32, ал. 2 и ал. 3
от ЗДС, въвеждат противоречиви материално-правни предпоставки на предвиденото в
първата алинея на тази норма от закона изискване, че отчуждаване на имоти и
части от имоти - собственост на физически или юридически лица се извършва след предварително
и равностойно обезщетение. От една страна законът предвижда, че равностойното
парично обезщетение следва да се определя въз основа на пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, а от друга
обратно на това изискване въвежда такива допълнителни условия, с които на
практика не се постига това първостепенно условие, респ. цел за определяне
пазарната цена на отчуждения имот. Същевременно § 1а от ДР на ЗДС дава легални
дефиниции за понятията „пазарни цени”, „равностойно парично обезщетение” и
"имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", които на практика не
обуславят предвидената в чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от същия този закон основна
предпоставка и цел за равностойно обезщетяване. Това безспорно е така, предвид
необосновано голямата разлика между определената с оспореното Решение цена за
процесния имот и стойността на поземлените имоти, за които има вписани в
Службата по вписванията сделки, както за самото землище, така и за съседни
землища.
С оглед на противоречивата правна уредба
в ЗДС, този състав на съда счита, че това противоречие следва да бъде
преодоляно с разпоредби, както от по-висок ранг, в случая Конституцията на
Република Бьлгария и ратифицираните международни договори, последните
действащи, валидни, относими като част и с предимство пред вътрешното право на
страната, когато им противоречат – чл. 5, ал. 4 от Конституцията, така и с
оглед на преследваните от ЗДС цели и императивни условия.
За да отговори на въпроса каква е
пазарната цена за процесния имот, този състав счита, че правно значение имат,
както относимите пазарни аналози, така и различните приложими и общовалидни
методи, които да дадат възможност за съпоставимост и извеждане на една
обоснована пазарна стойност, която да е реална и обективна за имота. В тази
връзка различните сделки между различните контрагенти могат да имат и обикновено
са с различна цена, но тази цена е близка и съответна. Следва да се има
предвид, че пазарната цена не е равнозначна на данъчната оценка. Двете
стойности стъпват на различна база, без да могат да бъдат сравнявани. Данъчните
оценки, каквито са и поясненията на вещото лице в с.з,. са в пъти по-ниски от
пазарните, поради което същите не са релевантни и меродавни за определяне на
пазарната оценка за даден имот. Самият законодател е определил отделен и
самостоятелен ред за изчисляване на данъчните оценки на имотите, с което е разграничил
същите от пазарната им цена. След като самият законодател е приел, че данъчната
оценка не може да бъде равностоен показател за пазарна цена, то и когато
стойността по НА е близка до данъчната оценка, то тя не може да служи като
годен пазарен аналог, респ. да се ползва като такъв.
Водещото условие, поставено от
законодателя, при определяне пазарната цена на имота са тези с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. В случая вещото
лице е установило конкретна пазарна цена, предвид сключени и вписани сделки,
която цена е в размер на 1677.57 лева/дка, в която цена включва и сделките с
цени на база данъчна оценка. Отделно от това след като даден пазарен аналог
дава възможност за определяне на пазарна цена, т.е. когато в един НА са
включени сделки от различни землища, то същият съставлява годен/валиден пазарен
аналог, в който смисъл е възприетото от вещото лице. В този смисъл ползваните
сделки, от които е изведена цена за землище Винище на база проверени пазарни
аналози от другите землища по акта, а именно: Д*** В*** , се явява относим
пазарен аналог, който да бъде анализиран и съпоставян, заедно с останалите
пазарни аналози.
Адекватна и меродавна на изведената от
вещото лице пазарна цена е проверката с други относими и меродавни методи, като
в случая такъв е методът на директната капитализация на дохода – приходен
подход - Български стандарти за оценяване, стр. 106. Този метод се базира на
настоящата стойност, която ще бъде получена от един бъдещ паричен поток. В
случая това е рентата, която собственикът ще получи за години напред от
собствения си имот. Размерът на рентата позволява да бъде изведена пазарна цена
за имота към съответния момент. В тази връзка следва да се отбележи, че методът
на приходния подход е общовалиден и приложим, по който метод се извършва
оценяване на земеделски земи, утвърден от българските стандарти за оценяване, в
това число и от международните такива. От официалната страница на ОД
„Земеделие” гр. Монтана, където са публикувани Протоколи за отдаване под наем
или аренда на свободни земеделски земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) могат
да се установят цените, на които държавата отдава под аренда/наем, като видно
от Протокол от 12.07.2021 г. (стр. 22, 43/56) от проведения търг (първа тръжна
сесия) с тайно наддаване на Областна дирекция “Земеделие” – Монтана, за
отдаване под наем или аренда на свободни земеделски земи от Държавния поземлен
фонд (ДПФ), за стопанската 2021/2022 година за землище с. Винище са предложени
цени от 65 до 86 лв/дка/година, а за землище с. Д*** В*** от 59 до 91
лв/дка/година, което прави средно около 1888 лева/дка и за двете землища, които
цени са съответни на изведената от вещото лице, без цената от съседното землище
да се включва в изчисленията, но същата служи като база сравнение и съпоставка.
В съответствие с направените по-горе
правни изводи е Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ постановено по делото Костов и
други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г., която
практика е задължителна по аргумент от чл. 46 от КЗПЧОС. В решението изрично се
казва, че размерът на обезщетението следва да е изчислен въз основа на
стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена
/т. 63 и т. 107/, като в случая това е датата на оспореното Решение – 06 01
2023 г., което е в съответствие с целите на закона за получаване на равностойно
обезщетение от собственика на земята /чл. 17, ал. 5 от КРБ/. В същото решение
на ЕСПЧ се казва, че размерът на обезщетението следва да бъде в съответствие
със стойността на отчужденото имущество, за да отговаря на чл. 1 от Протокол 1
от КЗПЧОС. Постоянна е практиката на ЕСПЧ, според която, ако даденото
обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност на имота, не е налице
съразмерност, за която цел държавите имат отговорността и задължението да
въведат такава законодателна рамка, която да осигури пълно осъществяване и
защита на тези права. С оглед на което, оценката на независимия оценител, по
проведената от държавата процедура, за имота не съответства на пълната пазарна стойност
на този отчужден имот. В тази връзка този състав следва да отбележи, че от 2021
г. до момента на постановяване на оспореното решение, пазарните цени на
имотите, включително земеделските такива, растат (общоизвестно и установимо
обстоятелство), а дадените от вещото лице цени са за период повече от половин
година преди постановяване на Решението, с което се отчуждава имота.
С оглед на всичко изложено този състав
на съда счита, че една осреднена стойност, т.е. при комбиниране на двата метода
– този за пазарните аналози и този за поземлената рента за периода от 2022 г.
като най-близък период до 06.01.2023 г., обуславя едно равностойно парично
обезщетение, съобразено с относимите и действащи правни норми. В случая
тази стойност е в размер на 1883.05 лв./дка (1878.11 + 1888) лева/дка / 2) като при отчуждена площ от 1,304 дка, паричното обезщетение
възлиза на 2455.50 лева (1883.05 *1,304). Тъй като съдът е обвързан с
направеното от страната искане, без да може да присъжда нещо в повече, а именно
в случая е поискано обезщетение в размер на 2181 лв., с който размер следва да
бъде изменено оспореното Решение. Забележка* - при изчисленията съдът ползва
сумата от 1878.11 лв/дка, а не приетата от вещото лице 1677.57 лева/дка, тъй
като в последната, с оглед изложените по-горе съображения се включват цени на
база оценки, близки до данъчната.
Този състав на съда счита, че при
различното комбиниране на методи и тежести, размерът на пазарната цена би бил
различен, което е възможно и допустимо, поради самата същност на понятието
пазарна цена в условията на пазарна икономика, но винаги следва да е съответен,
поради което целта не е определянето на абсолютно точна пазарна цена, а размер,
който да е съответен, а не в пъти по-нисък от действителната такава за
съответния имот. Даден имот винаги има пазарна цена и последната следва
обективно да отразява пазара и да обезщетява адекватно собственика с размер,
който той би получил при свободно договаряне. По този начин ще бъде изпълнено и
изискването на чл. 1 „Защита на собствеността” от ДОПЪЛНИТЕЛЕН протокол към
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, във връзка с
& 62 от цитираното Решение на ЕСПЧ, а именно: да бъде постигнат
"справедлив баланс" между изискванията на общите интереси на общността
и основните права на отделния индивид в случаите на намеса в правото на мирно
ползване на притежанията.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че обезщетяването собствениците на имоти с пълната пазарна стойност
за отчуждения им имот, на практика защитава правата на държавата повече
отколкото оставянето в сила на решение, с което е определена стойност, която би
била основание за завеждане на редица дела и осъждане на същата тази дьржава да
заплаща значителни обезщетения поради нарушаване на предвидени и гарантирани
основни права.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, следва да му се присъдят направените в производството разноски,
които са общо в размер на 310,00лева, от които 10,00 лева държавна такса за
образуване на делото и 300,00 лева внесен депозит за изготвяне на съдебно –
оценителната експертиза.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.172, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 8
от ЗДС, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 12/06 01 2023 г. на Министър председател на МС за отчуждаване на
имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км.
61+750 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47 /километраж
по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с
км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, В
ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ размера на паричното обезщетение за поземлен имот с
идентификатор 11137.134.10 от КК на с. Винище, целият имот с площ от 9.000 дка,
като отчуждената площ от 1,304 дка е оценена на 252 лева като УВЕЛИЧАВА размера
на паричното обезщетение в размер на 2181.00 лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Р.,***,
като наследник на А*** Р.Д. сумата от общо 310,00 лева разноски в производството,
от които 10,00 лева държавна такса и 300,00 лева депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл. 138,
ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: