Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 2907 по
описа за 2017 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./ във
вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът С.Д.
С., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Н.В. *** иск за сумата от 50 000 лв., ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на увреждането – 03.08.2015 г. до окончателното й
изплащане, както и имуществени вреди в размер на сумата от 455,87 лв. –
направени разходи за лечение.
Твърди,че
произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка “Мерцедес” с ДК №******* управляван от О.Х. И. /установено с присъда №1623/15.09.2016г. на
Районен съд гр.Варна /
и е налице причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените на ищеца
телесни увреждания.
За лекия автомобил е имало
валидна застраховка “гражданска отговорност”
№ 02114002485969
на
ответното дружество валидна до 06.10.2015 г.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и
претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
ответникът „Б.И.“ АД гр. София оспорва иска по основание и
евентуално по размер.
Твърди,че претенцията е в
завишен размер и следва да се отчете при определяне на обезщетението факта, че
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат – съпричиняване,тъй като на
първо място е бил без предпазен колан и не се е движел най-вдясно в пътната си
лента. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установено е, че на 03.08.2015
г. по пътя с. Въглен - гр. Варна на
около 800 м. от разклона за с. Каменар е настъпило ПТП,при
което лек автомобил марка “Мерцедес”
с ДК №*******, управляван от О.Х. И. при маневра изпреварване е навлязъл в
насрещната лента за движение и там се е блъснал в насрещно движещия се лек
автомобил „Фолксваген Голф” с ДК№ ДК № ****** управляван от С.Д. С.. Видно от присъда №1623/15.09.2016г. на
Районен съд гр.Варна по нохд № 2968/2016 год. подсъдимия О.Х. И. е признат за виновен за
нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.1 и чл.42,ал.2,т.2 от ЗДвП.
От приетата по
настоящето дело КСМАТЕ се установява,че ударът е настъпил изцяло в лентата за
движение на лек автомобил „Фолксваген
Голф” и е нямало възможност този автомобил да се отклони още вдясно,за да го
избегне. Фолксвагена се е движил със скорост от 51 км.ч. и не е имал възможност
да предотврати удара чрез аварийно спиране. На мястото на изпреварването тази маневра е
била разрешена.
В следствие на ПТП-то водачът
на лек
автомобил „Фолксваген
Голф” С.Д. С. е получил следните увреждания: контузия на гръдния кош, многофрагментно счупване на дясна лъчева кост в областта на китковата става и счупване на шиловидния израстък
на дясна
лакетна кост.
Спешна медицинска помощ и лечение е
получил в МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна. С местна упойка е извършено наместване на
счупените кости на дясната предмишница и е поставена гипсова имобелезация,след
което ищецът е бил освободен от болницата, като лечението е продължило
амбулаторно с периодични контролни прегледи и предписани режим и лекарства. Възстановителния
период от горните увреждания е бил около 3 месеца,като през това време
пострадалият е търпял болки,особено в първия месец. Гръдната травма е отзвучала
след около месец.
Експертите са категорични,че при
катастрофата ищецът е бил с поставен предпазен колан и на практика от това е и
гръдната травма.
От показанията на св.Т.П./син
на ищеца/ се установява, че след инцидента баща му е изпитвал силни болки в
гърдите ръката.Не му е направена спешна операция,но впоследствие се наложила
такава,тъй като костите са били зараснали неправилно. Около месец-месец и
половина се е налагало да бъде подпомаган за елементарни битови нужди,не можел
да работи .
По делото са представени -Фактура
№********** от 12.08.2015г. на стойност 96,77 лв.-Фактура №********** от
09.09.2015г. на стойност 15,10 лв.-Фактура №********** от 14.10.2015г. на
стойност 324,00 лв.-Фактура №********** от 17.03.2016г. на стойност 20,00 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
По съществото на делото се
установи, че е налице непозволено увреждане. Доказани са предвидените и
изброени в закона предпоставки: противоправно деяние и вина – налице е присъда
№1623/15.09.2016г. на Районен съд гр.Варна по нохд № 2968/2016 год.,която е
задължителна според чл.300 ГПК за гражданския съд.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания на ищеца и оттам търпените болки и страдания, са
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Установено е и няма спор,че за „Фолксваген
Голф” с ДК№ ДК № ****** е имало застраховка “гражданска отговорност” № 02114002485969 в със срок на валидност до 06.10.2015г. на
ответното дружество.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е
ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде
определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено
увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. За период от 3 месеца,през който се е възстановявал и
лекувал,ищецът е търпял болки и страдания,бил е в невъзможност да работи и да
се обслужва,с изключение на елементарни дейности.И понастоящем при трудова
дейност има проблеми и пази наранената си ръка и изпитва спорадични болки при
влошаване на времето.
Според настоящия състав
претенцията на ищеца за обезщетение на неимуществени вреди е основателна и
доказана в размер от 25 000 лв. и в този размер следва да бъде уважена
ведно със законна лихва от датата на увреждането – 03.08.2015 г. до
окончателното й изплащане,а
над него-отхвърлена. Този размер на обезщетението е съобразен с установените по
делото правно релевантни факти и обстоятелства-възрастта на пострадалия,степента
на увреждане здравето му търпените болки,мъки и страдания особено интензивни за
около 3 месеца,както и факта на почти пълното му възстановяване от уврежданията, а също и със
социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по
подобни случаи.
Претендираното от ответното
дружество съпричиняване с оглед намаляване на размера на обезщетението не се
доказа по делото.Установено е,че ищецът е бил с поставен предпазен колан и не е
имал възможност да се отклони по-вдясно,за да избегне удара.
Претенцията за заплащане на
имуществени вреди от 455.87 лв. е установена изцяло от
представените по делото фактури и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Н.В. адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1280 лв. ,а по сметка на СГС
държавна такса от 1018 лв. и разноски за експертиза в размер на 125 лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъдат осъдена да заплати на ответника направени от него
разноски съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 125 лв. и 1960 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК
*******, гр. София, бул. „*******№** да
заплати на С.Д. С., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Н.В., със съдебен адрес:***, офис 13 на основание 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 25 000 лв. за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху
тази сума от 03.08.2015 год. до окончателното й изплащане и имуществени вреди в размер на 455.87
лв. като отхвърля
предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер от 25 000 лв.
до претендирания такъв от 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК
******* гр.София
да заплати на адв. Н.В. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА
в размер на 1280 лв. , а по сметка на СГС държавна такса от 1018 лв. и разноски
за експертиза в размер на 125 лв.
ОСЪЖДА С.Д. С.,
ЕГН **********д***“
АД, ЕИК ******* разноски
по делото в размер на 125 лв. и сумата от 1960 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: