РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Велико Търново, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110102409 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и следващите ГПК.
Образувано е по искова молба на С. С. Д. и Д. Ц. Т. против Г. Й. В., с която е
предявен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на недвижим имот, находящ
се в с. Велчево, общ. Велико Търново, а именно: УПИ *** в строителен квартал 43 по
плана на с. Велчево с площ от 1950 кв.м., ведно с построените в него едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м. и навес без оградни стени на един етаж
със застроена площ 25 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ
*** и УПИ ***. В исковата молба се твърди, че посоченото дворно място е закупено
през брака на Д. Т. А. и С. М. А. преди 70 години, но ищците не разполагат с
нотариалния акт за това. След закупуването му Д. Т. А. и С. М. А. изграждат в него до
1960 г. едноетажната жилищна постройка, едноетажния навес без оградни стени и
паянтова сграда. Твърди се още, че от закупуването на дворното място, респ. от
изграждането на сградите, същите владеят спокойно и непрекъснато имота, като след
смъртта им владението е продължено от техните деца С. Д. Т. и М. Д. Б., а след
смъртта на последните през 2004 г. и 2006 г. владението се упражнява от техните
наследници С. С. Д., Д. Ц. Т. и Г. Й. В.. Посочва се, че междувременно през 1995 г. С.
Д. Т. е съборил паянтовата сграда в имота и тя понастоящем не съществува. Отправя се
молба за постановяване на решение, с което процесният имот да бъде допуснат до
делба при следните квоти: ¼ ид.ч. за С. С. Д., ¼ ид.ч. за Д. Ц. Т. и ½ ид.ч. за Г. Й. В..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г.
Й. В., с който не се оспорва твърдението, че между страните е налице съсобственост по
отношение на процесния недвижим имот и се отправя искане същият да бъде допуснат
до делба съобразно притежаваните от съделителите дялове, посочени в исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
1
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена скица № 94СС-1559-1/25.07.2023 г. за УПИ *** в стр.
квартал 43 по плана на с. Велчево, одобрен със Заповед № 1559/1987 г. От същата е
видно, че посоченият имот с площ от 1950 кв.м. по разписен лист е записан на Д. Т.
Oт представеното удостоверение за наследници с изх. № 57 от 17.07.2023 г.,
издадено в с. Велчево, общ. Велико Търново, се установява, че Д. Т. А. е починал на
14.05.1983 г., оставяйки за наследници по закон С. М. А. – преживяла съпруга,
починала на 02.08.1986 г., С. Д. Т. – син, починал на 22.07.2004 г., наследен от своя
страна от ищците Д. Ц. Т. (съпруга) и С. С. Д. (син), и М. Д. Б. – дъщеря, починала на
09.01.2016 г., наследена от ответницата Г. Й. В. (дъщеря).
По делото е представено и удостоверение за наследници с изх. № 58 от
17.07.2023 г., издадено в с. Велчево, общ. Велико Търново, от което се установява, че
С. М. А. е починала на 02.08.1986 г., като е оставила за наследници по закон С. Д. Т. –
син, починал на 22.07.2004 г. и наследен от своя страна от ищците Д. Ц. Т. (съпруга) и
С. С. Д. (син), и М. Д. Б. – дъщеря, починала на 09.01.2016 г. и наследена от
ответницата Г. Й. В. (дъщеря).
В представеното удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/03.08.2023 г. като собственици на процесния имот в с. Велчево са посочени
страните С. С. Д., Д. Ц. Т. и Г. Й. В..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите С. С. М. и И. П. М.. В показанията си първата от тях заявява, че познава
страните и имота им в с. Велчево. В него имало къща и постройка зад нея. Имало и
постройка в дъното, но тя била съборена вече. Според свидетелката къщата ставала за
обитаване, но имала нужда от ремонт. По-рано в имота живеели един баба и един дядо
– С. и Д., а след тяхната смърт дошли децата им М. и С. Бабата и дядото починали
около 1980 – 1983 г., М. - преди около 7 – 8 години, а С. - преди нея. Сега в имота били
Г. и С., както и майката на С. – Д.. Свидетелката отрича някой да е оспорвал правото на
собственост на последните или за имота да са водени дела. Освен тях никой друг не
посещавал имота.
В показанията си свидетелката И. П. М. заявява, че познава страните. Същите
притежавали имот в с. Велчево. Преди имотът бил на дядо Д. и баба С., които
построили къща върху терена, който се намирал в южната част на селото. След като те
починали, в имота дошли майката и бащата на С., но в него за постоянно останала да
живее баба М., която била майка на Г.. Свидетелката посочва още, че след смъртта на
дядо Д. и баба С. в имота е виждала С. – бащата на С., който си правил постройки и се
грижил за градината. Понастоящем в имота ходели С. и Г.. Никой друг не посещавал
имота.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС. Съобразно
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението по първата фаза от делбата съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки съделител.
В случая между страните не е спорно, а и от събраните писмени и гласни
доказателствени източници се установи, че процесният недвижим имот е съсобствен
между тях. Според представената по делото скица по разписен лист имотът е записан
на името на общия за страните наследодател Д. Т. А., а като собственици в
2
приобщеното удостоверение за данъчна оценка са посочени именно С. С. Д., Д. Ц. Т. и
Г. Й. В.. Горните писмени доказателства несъмнено индицират правото на собственост
на страните. По делото се събраха и гласни доказателствени средства, от които се
доказаха твърденията на страните, че в процесния период имотът е бил владян Д. Т. А.
и неговата съпруга С. М. А. Двамата са построили в него къща и са живели там до
смъртта си. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години.
Фактическият състав на този придобивен способ включва владение върху конкретен
имот и изтичането на период, не по-кратък от 10 години. От събраните свидетелски
показания може да се направи извод, че общите наследодатели на страните са владели
процесния имот, а осъществяваното от тях владение е било постоянно, непрекъснато,
явно и спокойно и е продължило повече от 10 години. По делото няма данни
владението им да е било прекъсвано или оспорено по някакъв начин. Предвид горното,
съдът намира, че същите са придобили правото на собственост върху имота на
твърдяното оригинерно основание. За пълнота на изложението следва да се отбележи,
че позоваването на придобивната давност не е елемент от фактическия състав на
посоченото придобивно основание. По делото се установи още, че след смъртта на Д.
Т. А. и неговата съпруга С. М. А. имотът е ползван от децата им С. и М., а след тяхната
смърт - от наследниците им ищците Д. Т. и С. Д., и съответно ответницата Г. В.. В този
период никой не е оспорвал правото им на собственост и не е водил дела за имота.
Както се посочи по-горе, Д. Т. А. е починал през 1983 г., като е оставил за
наследници преживялата съпруга С. М. А. и децата С.Д. Т. и М. Д. Б.. След смъртта си
през 1986 г. С. М. А. е оставила за наследници децата С. Д. Т. и М. Д. Б.. Съгласно
правилата на чл. 5 и 9 ЗН децата наследяват по равно родителите си, а съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете. Ето защо след смъртта на Д. Т. А. и
неговата съпруга С. М. А. последователно през 1983 г. и 1986 г. техни наследници при
равни дялове от по ½ ид.ч. са низходящите им С. Д. Т. и М. Д. Б. С. Д. Т. е починал
през 2004 г., като е оставил наследници двамата ищци, които наследяват неговата ½
ид.ч. поравно, т.е. всеки от тях получава по ¼ ид.ч. от наследството на родителите му.
М. Д. Б. е починала през 2016 г., оставяйки за единствен наследник ответницата Г. В.,
която самостоятелно наследява нейната ½ ид.ч.
При така установените правнорелевантни факти предявеният иск следва да се
уважи, като процесният имот следва да бъде допуснат до делба при следните квоти и
съделители: по ¼ ид.ч. за С. С. Д. и Д. Ц. Т. и ½ ид.ч. за Г. Й. В..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между С. С. Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, Д. Ц. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Г. Й. В., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на следния недвижим имот: УПИ *** в строителен квартал 43 по плана на с.
Велчево с площ от 1950 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда
със застроена площ 46 кв.м. и навес без оградни стени на един етаж със застроена
площ 25 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***,
ПРИ КВОТИ: ¼ ид.ч. за С. С. Д., ЕГН: **********, ¼ ид.ч. за Д. Ц. Т., ЕГН:
**********, и ½ ид.ч. за Г. Й. В., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен
3
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4