№ 874
гр. Пазарджик, 14.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220100924 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата Ищцата Р. ИВ. Й. - редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. Постъпило е становище с вх. № 16559/14.09.2021 г. от адв. Г.Ч.
от САК, с приложено пълномощно и договор за защита и съдействие към
молбата, с което се изразява становище по хода на делото и съществото на
спора. Моли да се предостави повторна възможност на вещото лице да
изготви ССчЕ, както и да им се изпрати протокол на посочения в молбата
имейл от днешното с. з.
Ответното дружество „С.-К.“ АД - редовно призовани, не изпращат
законов или процесуален представител. Постъпила е молба с вх. №
16281/09.09.2021 г. от адв. А.Д., процесуален представител на ответника, с
която изразява становище по хода на делото и съществото на спора.
Представя доказателства. Правят доказателствени искания за допускане на
СТЕ.
Вещото лице М. М. Л. – редовно призована, не се явява. Постъпила е
молба от същото с вх. № 16519/13.09.2021 г., с която уведомява съда за
причините, поради които не е изготвила експертизата в срок.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 18.07.2018 г. Р. ИВ.
Й. сключила договор за потребителски кредит № 528609 със „С.-К.” АД. В
договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 500.00
лева.
Твърди се, че в чл. 17 от договора е посочено, че заемателят се
задължава на основание чл. 23 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
в срок до 3 /дни/ дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „С.-
К.“ АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един
работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане
от страна на „С.-К.“ АД за заплащане на тези задължения. Описано е, че
срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа
на последната вноска. В чл. 18. от договора е уговорено, че третото лице
/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските
обекти на Заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор
за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи
солидарно да отговаря, заедно със Заемателя за връщането на всички
дължими суми по договора, като със сключването на посочения договор,
задължението на Заемателя, съгласно същия, член се смята за изпълнено. В
чл. 19. от договора е посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на
предварителна проверка от страна на Заемодателя с оглед на неговата
възможност да поеме посочения солидарен дълг. Посочено е, че страните се
договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на
минимум следните условия: Навършена възраст - 21 години; Минимален
осигурителен брутен доход - 1500 лв.; Валидно трудово или служебно
правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; Липса на
2
записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е
поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова
институция; Да не е настоящ кредитополучател в „С.-К.“ АД; Служебна
бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.
Твърди се, че в чл. 20 от договора е уговорено, че страните се
съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл.
17,18 и 19 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката
посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че
Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора
същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 857.76 лева, която се
начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в
погасителния план, неразделна част от договора. В чл. 22. от договора е
посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл. 20
от същия неустойка, стане дължима, от страна на Заемателя, последният да я
заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка
погасителна вноска по кредита.
Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 298.15
лева, тъй като същата не е представила в срок обезпечения - поръчител или
банкова гаранция, посочени в процесния договор.
В погасителния план, част от процесния договор е посочено, че общо
дължимата сума по кредита е 559.61 лева, общо дължимата сума, когато не е
осигурена гаранция, е 857.76 лева, срокът на кредита е шест месеца,
фиксираният годишен лихвен процент е 36.00 %, а годишният процент на
разходите /ГПР/ е в размер на 47.92 %.
Твърди се, че Р. ИВ. Й. е погасила изцяло сумата по сключения договор,
а именно в общ размер на 857.76 лева.
На първо място считам, че процесният договор е нищожен
/недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като
противоречи на законоустановените императивни правила.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1
вр. чл. 22 от ЗПК тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
3
Настоящият случай касае сключването на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до
сключването на договора са използвани изключително средства за
комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договора следва
да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Твърди се, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като
доставчикът „С.-К.” АД не е изпълнил императивно вмененото му
задължение да предостави на потребителя Р. ИВ. Й. изискуемата
преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за
сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които
последната може да се откаже от него.
Също така се твърди, че всички разменени между доставчика и
потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните
изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни
документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена
предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор
/например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат
т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от
Гражданския процесуален кодекс /ТПК/. С оглед на горното се твърди, че
ответното дружество е приело за сключен процесния договор с Р. ИВ. Й. в
нарушение на предвидените императивни правила, без последната да е
изразила валидно своето съгласие.
Твърди се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита.
Твърди се, че в нарушение на императивните правила, в договора за
4
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР от 47.92 % е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема
от 36.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това
число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на
ГПР от посочения.
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на Съда на
Европейския съюз /СЕС/ „На непосочването на ГПР в договор за кредит
трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само
математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не
може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по
бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му
и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение
върху обхвата на задължението му“.
Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 143.10 % за
конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
5
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин".
Твърди се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния
касационен съд/.
Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава
на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Считам, че подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Следва да се отбележи, че непредоставянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните
вноски. Смятам, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е
имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват
правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредоставено обезпечение.
Считам, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е
могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при
предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са
6
допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и
„неустойката" да не се дължи, то смятам, че това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.
Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от- договорно
неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава
да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка.
Твърди се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така считам, че
тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Твърди се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19,
ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „С.-К.” АД не е включило в ГПР разходите
за заплащане на „неустойка“ в общ размер на 298.15 лева, която по своята
същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която
се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен
процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан,
действителният такъв щеше да възлиза на 143.10 % /а не както е посочен в
договора - 47.92 %/. Ето защо считам, че е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като
търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР,
приложим в отношенията между страните.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
считам, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Твърди се, че с тези действия „С.-К.” АД е заобиколило изискванията на
ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като
7
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и
развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ЗПК,
ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на
присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това
задължения за синхронизиране на българското законодателство с
европейското. Ето защо считам, че приложимото национално
законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа,
целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО
на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити.
Твърди се, че неизпълнението на задължението за правилно посочване
на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има
единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин
потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на
ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се
установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислената
„неустойка“/ безспорно попадат в изискванията на Директивата - те са
предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при
тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи
изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в
ГПР. Ето защо считам, че неправилното изчисляване и посочване е
самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на
това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено
условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на
уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както
и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е
8
формулирано и затвърждавано.
Твърди се, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело С—453/10 на СЕС
„Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“),
доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй
като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че определения от кредитодателя размер на
възнаградителната лихва (в който се включва и начислената „неустойка“) за
изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от
ЗПК/.
9
Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11,
ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от
неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на
ден. Налице е разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която
доверителката ми реално е върнала на ответното дружество.
Твърди се, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен
и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки,
не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Твърди се, че е налице унищожаемост на процесния договор на
основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и
явно неизгодни условия.
Твърди се, че Р. ИВ. Й. е била принудена да сключи Договора за
потребителски кредит, предвид обстоятелството, че се е намирала в крайна
нужда. Към този момент тя не е разполагала с достатъчно финансови средства
да задоволи своите и на нейното семейство основни потребности - заплащане
на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен
характер. Именно тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането
на вътрешната й воля да сключи договора. При условие, че тези факти не бяха
налице Р. ИВ. Й. нямаше да сключи процесния договор или поне със
сигурност нямаше да го сключи при тези условия.
Налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните
престации. Доверителката ми е получила сумата в размер на 500.00 лева, като
впоследствие е върнала сумата от 857.76 лева, респективно ответното
дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер
10
на 357.76 лева или печалба за предоставената услуга в размер на повече 50 %.
Това обстоятелство явно не съответства на пазарните и икономически
условия в страната към момента на предоставяне на заема - 18/07/2018 г.
В случай, че съдът приеме договора за валиден и действителен, смятам,
че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на
закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните
клаузи от процесния договор.
Ответното дружество е отпуснало на ищцата заем в размер на 500.00
лева, като впоследствие Р.Й. е погасила и превела единствено на ответното
дружество изцяло сумата в общ размер на 857.76 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“.
Ето защо считам, че е налице правен интерес за доверителката ми от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на
основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за
претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 357.76 лева -
разликата между заплатената от ищцата на ответното дружество сума (857.76
лева) и получената от нея сума (500.00 лева).
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди на основание чл.
23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника „С.-К.” АД, с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О." № 13Б,
представлявано от ХР. М. Т., да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН: **********,
живуща в гр. Пазарджик, ул. „Райко Алексиев“ № 11, ет. 5, ап. 50. сумата в
размер на 357.76 лева /триста петдесет и седем лева и 76 ст./, представляваща
недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане;
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
11
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил, с който се твърди, че в петитума
на исковата молба, ищецът не е посочил конкретно, по кой договор за кредит
се дължи претендираната сума. Неточното формулиране на искането, от една
страна не позволява на ответника да формира правилно своята защита, а от
друга позволява интерпретации на спорния предмет на иска, независимо от
теоретичната възможност за извеждането му по дедуктивен път от
обстоятелствената част. Липсата на индивидуализация на спорния предмет
може да доведе, в един последващ момент, до фактическо изменение на иска
без процесуално да е допустимо такова. Горното го посочваме с оглед на
факта, че между ищеца и ответника са налице повече от един договори за
кредит.
Твърди се, че в Раздел III от исковата молба ищецът твърди, че
недължимостта на платената по договора за кредит сума е следствие на
нищожност „на основание чл.26, ал. /, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на
закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на основание чл.146 от ЗЗП на поради неравноправност,
отделните клаузи на договора“.
Твърди се, че нито от обстоятелствената част на исковата молба, нито
от петитума, става ясно, кои точно договорни клаузи, ищецът твърди че са
нищожни и какво е основанието за нищожността на всяка конкретна клауза (
доколкото са изброени три отделни хипотези).
Във връзка с твърдяната нищожност на отделните клаузи от договора,
липсва индивидуализация на петитума. Това е така, понеже евентуалната
нищожност на отделната клауза, влече след себе си недължимост на
платеното имено въз основа на нея. Общото посочване на сумата от 357.76
лв., без конкретизация на това, каква е надплатената сума по всяка отделна
клауза считаме, че води до непълнота и неточност на претенцията.
Твърди се, че ищецът не е конкретизирал, кои точно клаузи счита за
нищожни и на какво точно основание, поради което ответното дружество
излага подробно становище, че всички клаузи на процесния договор за кредит
са действителни, пораждат правно действие и обвързват страните, като не
нарушават императивните разпоредби на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, нито
12
попадат в хипотезите на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск изцяло като неоснователен.
Претендират се разноски.
Представят се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава
своите искания или възражения, както и връзкитне между тези факти.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че между
тях е сключен договор за потребителски кредит № 528609 от 18.07.2018 г. за
сумата от 500 лв. и че заемните средства са предоставени на потребителя
Следва да се укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест да
установи по делото заплащането на сочената от него сума на ответника.
Ответникът носи тежестта да докаже наличието на основание за
задържане на сумата, в т. ч. наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договора за кредит.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо вх. № 13249/16.07.2021 г. от „И.“,
трето неучастващо по делото лице, с което е предоставена писмена справка в
табличен вид, съдържаща информация и данни за извършени плащания в
периода от 18.07.2018 г. до момента на изготвяне на същата справка от Р.Й. в
полза на „Стик Кредит“ АД.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА писмо вх. № 13249/16.07.2021 г. от „И.“, ведно с приложената
писмена справка в табличен вид, съдържаща информация и данни за
извършени плащания в периода от 18.07.2018 г. до момента на изготвяне на
13
същата справка от Р.Й. в полза на „Стик Кредит“ АД.
СЪДЪТ дава възможност на ищцовата страна да изрази становище до
датата на следващото с. з. да се запознае с представените писмени документи
с молба вх. № 16281/09.09.2021 г. от адв. А.Д., процесуален педставител на
ответното дружество, както и по направеното искане за допускане на СТЕ.
За изслушване на допуснатата ССчЕ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 26.10.2021 г. от 09.30 часа, за която
дата и час страните уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М.Л., като в призовката й се укаже, че
следва да изготви заключението в законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10.20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14