Р
Е Ш Е
Н И Е № 260136
гр. Сливен, 08.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви
граждански състав в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. № 4817
по описа за
Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че на 19.12.17 г. „ТИ БИ АЙ Банк”
ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** с ответника С. Т.Т., като е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от
Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията
за усвояването му. Видно от чл. 7 от Договора (общ размер на кредита и
условията за усвояването му), във връзка с т. 1 от същата разпоредба, е
определен общ размер на потребителския кредит от 1269 лв.
Сочи, че съгласно
чл. 7, т.2.1 от процесния договор кредиторът е превел
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
Потребителя, за заплащане на продажната и цена, в размер на 1269 лв. с фактура
№ 01900939994/19.12.2017 г. Видно от подписа на кредитополучателя на стр. 6 от процесния договор за потребителски кредит, същият е
декларирал, че е получил стоката, описана в чл. 8 от процесния
договор за потребителски кредит.
Твърди, че
общото крайно задължение по Договора възлиза на 1588,86 лв., която сума е
разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 18
погасителни месечни вноски всяка по 88.27 лв., а така предоставената сума с
уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното между
страните възнаграждение се състои от договорна лихва (чл. 9. ал.1 и ал.2 от
Договора) в размер на 29,78 % от остатъчния размер на главницата по кредита.
Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя е имал
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента:
главница и договорна лихва.
Твърди се в
исковата молба, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от
25.02.2018 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към
договора, а именно вноски с падежи 25.02.2018 г., 25.03.2018 г. и 25.04.2018 г.
Сочи, че разполага
с писмени документи, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е
адресирано именно до адресите на кредитополучателя, посочени в процесното съглашение, като постоянен адрес и настоящ
адрес,***, като в тежест на страните по договора е да актуализират адресите,
които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за
настъпилите промени. От приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД
PS 1421 0056ZB А с бар код: 9118170700390 е видно, че длъжникът С. Т.Т. е търсен на посочените в договора за потребителски
кредит адреси. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код:
9118170700390 е изпратено до посочените в договора за кредит адреси, но не е
получено от адресата, а видно от процесния договор за
потребителски кредит на 25.06.2019 г. е настъпил крайният падеж на договора.
Твърди, че кредитодателят е предприел всички възможни действия за да
уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, която е настъпила на
26.04.2018 г., поради неплащането на три поредни месечни вноски: 25.02.2018 г.,
25.03.2018 г. и 25.04.2018 г. След тази конкретна дата длъжникът е загубил
възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 1413,95 лв.
(1155,66 лв. главница и 258,29 договорна лихва) и същото е станало незабавно и предсрочно
изискуемо.
Сочи, че
към дата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (27.08.2018 г.), задължението
на С. Т.Т. към „ТИ БИ АЙ Банк”
ЕАД, е било в размер на 1468,57 лв. (1155,66 лв. главница и 258,29 лв. договорна
лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски
кредит, ответникът им дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 13.08.2018 г. е било в размер на
54,62 лв.
Предвид
изложеното, молят съда да постановите решение, с което да признае за
установено, че лицето С. Т.Т., в качеството си на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ********** от 19.12.2017
г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк”
ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия
договор, за сума в общ размер 1468,57 лв., от които: 1155,66 лв. главница.
258,29 лв. договорна лихва за периода от 25.02.2018 г. до 26.04.2018 г, 54,62
лв. обезщетение за забава за периода 25.02.2018 г. до 13.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (27.08.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендират за
присъждане
на направените по делото разноски, както и в заповедното производство, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
В случай,
че ответницата не представи отговор, не се яви и не представи молба с
уважителна причина за неявяване, молят съда да се произнесете с неприсъствено
решение по реда на чл. 238 от ГПК, като с настоящата молба, дават съгласие
делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Молят също,
в случай, че ответникът подаде отговор или се яви в насроченото заседание и
признае предявените обективно кумулативно съединени искове, да се постанови
решение при признание на иска, съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК.
В
с.з. ищцовото дружество не изпраща представител или пълномощник.
Направеното е искане от пълномощника с молба вх. № 9133/08.06.2020 г. за
постановяване на неприсъствен съдебен спрямо
ответницата, с което да се признае за установено вземането, произтичащо от
заповедта за изпълнение.
Ответницата не се
явява в съдебно заседание и не се представлява. Не е представила писмен отговор
и няма изразено становище по исковата претенция, както и молба за разглеждането
на делото в отсъствието на представител или пълномощник.
Съдът
прецени, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е хипотезата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, поради което, съдът
следва да постанови неприсъствено решение, с което ищцовите
искови претенции следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответницата
не е представила в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, ищцовото дружество може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. За
да постанови неприсъствено решение обаче на страните трябва да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Въз основа на събраните писмени доказателства
съдът намира, че между страните е налице облигационна връзка, по която ищцовото дружество е изпълнило своето задължение, но
ответната страна не е изпълнила насрещното си задължение по него, а именно да
заплати цената за услугата. Видно от представените писмени доказателства,
неоспорени от ответницата, задължението по договора възлиза на сумата от 1468.57
лв. Следователно, съдът следва да го уважи
в пълен размер предявеният иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК ответницата
следва да заплати на ищцовото дружество направените
по делото разноски в общ размер на 508.74 лв., от които държавна такса по
ч.гр.д. № 4468/2018 г., държавна такса по настоящото производство в размер на
29.37 лв., юриск. възнаграждение в размер на 150 лв. по заповедното
производство и 300 лв. адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
В случая не следва да се прилага чл.
242, ал.1 от ГПК, тъй като настоящото решение е неприсъствено, не подлежи на
обжалване и влиза в сила в момента на постановяването му.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.
Т.Т., с ЕГН ********** ***, че дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
"Димитър Хаджикоцев" 52-54, сума в
общ
размер на 1468.57 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/, от които: 1155.66
лв. /хиляда сто петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
19.12.2017 г., договорна лихва в размер на 258.29 лв. /двеста петдесет и осем
лева и двадесет и девет стотинки/, начислена за периода от 25.02.2018 г. до
26.04.2018 г., обезщетение за забава в размер на 54.62 лв. /петдесет и четири
лева и шестдесет и две стотинки/, начислени за периода от 25.02.2018 г. до
13.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК - 27.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.
Т.Т., с ЕГН ********** ***, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
"Димитър Хаджикоцев" 52-54, направените
разноски в общ размер на в общ размер на 508.74 лв. /петстотин и осем лева и
седемдесет и четири стотинки/.
Решението е неприсъствено и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: