Решение по дело №237/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 232
Дата: 22 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: Кирил Митков Димов
Дело: 20225100500237
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Кърджали, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов

Невена К. Калинова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20225100500237 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 195/28.07.2022 г., постановено по гр.д. № 623 по описа за
2020 г. на РС – С., е признато за установено на основание чл. 422, във вр. с
чл.415, ал.1 ГПК по отношение на С. Т. М., с ЕГН **********, от гр. С., ул.
„П.“ № *, бл. **, вх. *, ет. *,, ап. **, че съществува вземане на „П.К.Б.” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“М.“, бул.
„Б.“ № **, бл. **, вх. *, ет. *, представлявано от С.Н. Н., Я.Я.Ч., Ц. Г.С. и Я.
К.Ч., по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 147/12.06.2020 г. по ч.гр.д. № 457/2020 г. по описа на РС
- С. за сумата от 1 170.80 лв., представляваща дължима главница по договор
за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 3020961*** от 22.06.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2020 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан
иска за главницата в частта за разликата над уважената част от 1 170.80 лв. до
пълния предявен размер от 2 658.99 лв., както и в частта на исковете по
чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за договорно възнаграждение в размер на
1 333.39 лв. за периода 05.04.2018 - 28.08.2019 г. и 366,56 лв. лихви за забава
за периода 06.10.2017 - 28.08.2019 г.
1
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан
осъдителния иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „П.К.Б.”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.
„М.“, бул. „Б.“ № **, бл.***, вх. *, ет. *, представлявано от С.Н. Н., Я.Я.Ч., Ц.
Г.С. и Я. К.Ч., срещу С. Т. М., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „П.“ №*, бл.
**, ет. *, ап. ** за сумата от 3 061.36 лв., представляваща възнаграждение за
пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт № 3020961*** от 22.06.2017 г. и споразумение за
представяне на пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва,
считано от 22.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
Също така С. Т. М. е осъдена да заплати на „П.К.Б.” ЕООД - С. сумата
от 151.32 лв. за деловодни разноски в исковото производство,
пропорционално на уважената част от исковете, а за заповедното
производство по ч.гр.д. № 457/2020 г. по описа на СмРС сумата от 31.56 лв. В
полза на адв. М. О. е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна помощ в размер на 344.03 лв., пропорционално на отхвърлените
искове.
С определение № 488/01.09.2022 г. по гр.д. № 623 по описа за 2020 г. на
РС – С., постановено на основание чл.248 от ГПК, в полза на адв. М. О. е
присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 444.30 лв. за
отхвърления осъдителен иск, както и 50 лв. по ч.гр.д. № 457/2020 г. по опис
ана РС – С..
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
„П.К.Б.” ЕООД - С., представляван от процесуалния представител - ю.к. Г.П.,
която го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон в
частта, с която са отхвърлени предявеният иск за заплащане на главница по
договор за потребителски кредит за разликата над 1170.90 лв. до
претендирания размер от 1 854.52 лв., както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за заплащане на договорено възнаграждение по договор за
потребителски кредит в размер на 1 333.39 лв. В жалбата се сочи, че
уговорената възнаградителна лихва не била нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Излага съображения, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, тъй като се касае за необезпечен кредит,
осигурен от небанкова финансова институция. Твърди се, че една сделка
2
противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи
цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна
конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата
страна неизгодно условие. Към момента, предвиден за плащане на вноските,
включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва бил 10
%, а петкратния й размер - 50 %. В този случай ГПР не надхвърлял
петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия
период на кредита. С оглед на това счита, че не било налице нарушение на
законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на
„оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречал на добрите нрави,
защото не злепоставял интереса на икономически по-слабата страна в
облигационното отношение. В разпоредбата на чл.134 от ЗЗП се съдържал
неизчерпателен списък с примери за неравноправни клаузи. Съдържанието на
нито една от посочените точки не можело автоматично да докаже
неравноправния характер на определена спорна клауза, а съдът следвало да
прецени твърденията за неравноправен характер на посочената клауза, с
оглед обстоятелствата по делото. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЗП при
преценката за неравноправност на дадена договорна клауза трябвало да се
отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и
да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към
момента на самото сключване. Счита за неправилно заключението на съда, че
процесния договор е недействителен в частта на клаузите относно ГПР. В
договора ясно била посочена методиката на формирания годишен процент на
разходите. Страните уговорили глобален фиксиран размер на годишния
лихвен процент с ясно посочени проценти на ГЛП и ГПР, както и точният
размер на дължимите суми от длъжника. В закона нямало изискване в
договора за потребителски кредит да е посочено как се формира годишният
лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи общите
условия към процесния договор препращали към Приложение № 1 на ЗПК -
чл.5.2. от Общите условия. Сочи се, че относително осведомен потребител,
който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без
затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на
договор за потребителски кредит. Към момента на сключване на договора за
3
кредит потребителят разполагал с пълна информация относно
характеристиките на кредитните продукти на „П.К.Б.” ЕООД, с която е
разполагал и на преддоговорния етап. Съдът неправилно и незаконосъобразно
направил прихващане на всички платени суми по договора от дължимата
главница. С оглед дължимостта на договорната лихва сумата платена по нея в
размер на 683.72 лв. не следвало да се прихваща с дължимата сума от
главницата, затова от първоначално претендираната главница 2658.99 лв.
следвало да се приспадне единствено платеното по закупения пакет
допълнителни услуги в размер на 740.60 лв., лихви за забава в размер на 23.87
лв. и такси по Тарифа в размер на 40 лв. Моли съда да отмени като
неправилно обжалваното решение № 195 от 28.07.2022г., постановено по гр.
дело № 623/2020 г. по описа на Районен съд - гр. С., с което е отхвърлена
исковата претенция на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника по Договор
потребителски кредит 3020961*** - С. Т. М., като се постанови постановено
ново решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза
на „П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника С. Т. М. за главница над присъдената
сума от 1170.90 лв. до претендираната в размер на 1854.52 лв. и договорно
възнаграждение в размер на 1333.39 лв., ведно със законна лихва от
входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски. В съдебно заседание представя писмена молба, с която
поддържа въвзивната жалба.
Въззиваемата С. Т. М., представлявана от пълномощника си - адв. М.
О., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва
въззивната жалба. В отговора се сочи, че че съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. В
договора за кредит от 22.06.2017 г. било записано, че ГПР е 49,90 %, като при
отпусната заемна сума в размер на 3 000 лева кредитополучателят дължи
връщане на 5270.04 лева. Подлежащата на връщане сума по договора обаче не
била 5270.04 лева, а 9 072 лева - сумата, записана като „общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги". При това положение, ГПР не
бил в размер на 49,90%, както е записано в договора, а поне два пъти повече.
Допуснато било нарушение на разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК и
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото
4
уговореното възнаграждение от 3801.96 лв. в раздел VI от процесния договор
за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлявало скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такова следвало да бъде включено в
годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че
съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не
представлявало реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде
обосновано изискването на възнаграждение. По отношение на услугата
"приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит" била
налице изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане
на кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Основно
задължение на кредитора по договора за кредит било да предостави
договорената парична сума, като разглеждането и изплащането на кредита
била дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна
услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Представените
като „допълнителни услуги" възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски и
за смяна датата на падежа се полагали на кредитополучателя по силата на
закона, поради което поисканото заплащане за тях било неоправдано.
Услугите, описани в процесното споразумение, имали характер на действия,
свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК забранявала заплащането на такси. Сочи се също, че с процесното
споразумение бил закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на
3801.96 лева с размер на вноската по него 105,61 лева, като страните се
съгласили възнаграждението за този пакет да бъде разсрочено за срока на
ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за
погасяване на главницата. Това възнаграждение не можело да се определя по
този начин „ан блок“, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисионни, които са за
допълнителни услуги, трябвало да са ясно и точно определени в договора за
кредит. В процесния случай не бил посочен размерът на всяка една от
допълнителните услуги, поради което било налице нарушение на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Съгласно клаузите на ОУ, уреждащи
съдържанието на допълнителните услуги, се налагал извода, че ползването на
5
всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което
потвърждавало изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни ползи
или преференции за кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Предвид последиците на чл.23 от ЗПК,
потребителят - ответник би следвало да дължи връщане само на чистата
стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. Извършените от
ответника плащания по кредита следвало да се отнесат към погасяване само
на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума.
Моли съда да потвърди решението на РС - С.. Претендира се заплащане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 във вр. чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА. В съдебно заседание въззивницата, представлявана от пълномощника си -
адв. М. О., представя писмено становище, с което поддържа становището си,
изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - С. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на С. Т. М.
съществуването на вземане на „П.К.Б.“ ЕООД – гр.С., за сумата 2 658.99 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № 3020961*** от 22.06.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 10.06.2020 г. до окончателното плащане, договорно
възнаграждение в размер на 1 333.39 лв. за периода 05.04.2018 - 28.08.2019 г.
и 366.56 лв. лихви за забава за периода 06.10.2017 - 28.08.2019 г. Предявен е и
осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3, във вр. с ал.3 от ГПК, за
сумата в размер на 3061.36 лв., представляваща възнаграждение за пакет
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 3020961***,
ведно със законната лихва, считано от 21.12.2021 г. до окончателното
6
изплащане на сумата.
Ищецът сочи в исковата молба, по силата на договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № 3020961*** от 22.06.2017 г., отпуснал на
ответницата С. Т. М., паричен кредит в размер на 3 000 лв., която сума била
изплатена и усвоена. От своя страна ответницата се задължила да върне и
погаси заема на 36 месечни вноски по 146.39 лв. Също така С. Т. М. сключила
и допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги на стойност 3 801.96 лв., с месечна погасителна вноска в размер на
105.61 лв. По договора за кредит ответницата заплатила 7 месечни вноски на
обща стойност 1 829.20 лв., като задължението на същата възлизало общо в
размер на 7 420.30 лв., от които 2 658.99 лв., главница, договорно
възнаграждение в размер на 1 333.39 лв., дължимо за периода 05.04.2018
28.08.2019 г., 366,56 лв. лихви за забава за периода 06.10.2017 – 28.08.2019 г.
и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 3
801.96 лв., дължимо до 28.08.2019 г., ведно със законната лихва.
Ответницата С. Т. М., представлявана от пълномощника си - адв. М. О.,
оспорва иска в представен отговор на основание чл.131 от ГПК. В отговора се
излагат съображения, че по сключения договор за кредит, ведно с пакет
допълнителни услуги, размерът на ГПР бил по-голям от законово допустимия
петкратен размер на за конната лихва, определен в чл.19, ал.1 от ЗПК. Сочи
се, че с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се
заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като то не
представлявало плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по
кредита, който надхвърлял допустимия размер. По тези съображения счита, че
договора за потребителски кредит е изцяло недействителен - нищожен, като
по същия се дължи връщане само на чистата стойност, но не и лихви и други
разходи.
От представените като доказателства по делото заверени копия от
договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 3020961*** от
22.06.2017 г., искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит
стандарт, декларация във връзка с обработка на лични данни с дата 21.06.2017
г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за
7
предоставяне на информация за потребителските кредити, се установява, че
"П.К.Б." ЕООД - гр.С. е предоставило на С. Т. М. кредит в размер на 3000 лв.,
със срок 36 месеца, с размер на вноската 146.39 лв., ГПР 49.90 %, ГЛП 41.17
%, лихвен % на ден 0.11, с дължима сума по кредита 5 270.04 лв. В договора
за потребителски кредит е посочено, че по избран и закупен допълнителен
пакет от допълнителни услуги се дължи сумата от 3 801.96 лв. при размер на
вноската 105.61 лв. Посочено е и общото задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги в размер на 9 072 лв., с общ размер на вноската 252
лв.
От представеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и общи условия на "П.К.Б." ЕООД към договор за
потребителски кредит, се установява, че пакетът от допълнителни услуги
включва: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна
на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. В споразумението е посочено, че клиентът има право, но не
е длъжен да поиска фактическото предоставяне на всяка една от посочените
услуги през цялото време на изпълнение на договора.
По делото са представени като доказателства погасителен план към
договор за потребителски кредит № 3020961***, молба от С. Т. М. към
договор за потребителски кредит № 3020961***, заявление за промяна на
погасителен план с дата 05.01.2018 г., анекс № 1 към договор за
потребителски кредит № 3020961*** и погасителен план към анекс № 1 към
договор за потребителски кредит № 3020961***.
С уведомително писмо с дата 12.03.2020 г. "П.К.Б." ЕООД уведомило С.
Т. М., че поради нарушение на задължениято по договора за кредит, същият е
обявен за предсрочно изискуем. Видно от представеното извлечение по
сметка към договор за потребителски кредит № 3020961***, към 24.07.2020
г., въззиваемата е погасила сума в размер на 1 829.20 лв., а остатъчното
задължение е размер на 7 420.30 лв.
От писменото заключение на вещото лице Е.К.К. по назначената
съдебно-икономическа експертиза, както и от разпита на същата пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
8
установява, че кредитът по договор за потребителски кредит профи кредит
стандарт № 3020961***/22.06.2017 г. е усвоен на 22.06.2017 г., както следва: 1
000.00 лева - преведени на „К.К.“ ЕАД, уговорено в т.V от Договора по
желание на С. Т. М.; 2 000.00 лева - преведени по банкова сметка е IBAN:
BG69BUIB9888********** при „С.“ АД и титуляр на сметката С. Т. М.. С. Т.
М. е извършила погасителни вноски в общ размер 1 829.20 лева, подробно
посочени по дата и размер в приложената към експертизата таблица. С
направените от С. Т. М. погасителни вноски в общ размер 1 829.20 лева, е
направено погасяване на задълженията, както следва: 341.01 лева - главница;
683.72 лева - договорна лихва; 740.60 лева - възнаграждение по пакет
допълнителни услуги; 23.87 лева - лихва за забава; 40.00 лева - такси по
тарифа. След извършените изчисления относно разпределението на
погасителните вноски в общ размер 1 890.20 лева, съгласно приложения по
Договора погасителен план, вещото лице установява дължимите суми по
кредита, по начина, по който са договорени и съобразно претенциите на
ищеца към 28.08.2019 г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита) в общ размер 7 380.41 лева, както следва: 2 658.99 лева - за главница;
1 333.39 лева - за договорна лихва за периода 05.04.2018 г. до 28.08.2019 г.;
326.67 лева - лихва за забава; 3 061.36 лева - възнаграждение по пакет
допълнителни услуги.
При така установените данни по делото следва извода, че предявеният
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено отношение на С. Т. М., че съществува вземане на „П.К.Б.” ЕООД,
с ЕИК ********* по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 147/12.06.2020 г. по ч.гр.д. № 457/2020 г. по
описа на РС – С., е основателен и доказан до размер на сумата от 1 170,80 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № 3020961*** от 22.06.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.06.2020 г. до окончателното.
Не е спорно по делото, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит, съгласно който „П.К.Б.” ЕООД представило на С. Т.
М. паричен кредит в размер на 3 000 лв. Не е спорно и обстоятелството, че по
договора за кредит С. Т. М. е извършила погасителни вноски в общ размер 1
829.20 лева.
9
Така сключеният между страните договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт № 3020961*** от 22.06.2017 г., е нищожен поради
противоречие с добрите нрави. На първо място договореният годишен лихвен
процент от 41.17 % не отразява действително съотношение на главницата по
договора за потребителски кредит и договореното възнаграждение за
дадената в заем парична сума. Така, при отпуснат кредит в размер на 3000 лв.
и общо дължима сума по кредита 5 270.04 лв., съотношението между
дължимата договорна лихва и главницата по кредита е 76 % (2 270.04 лв. дог.
лихва / 3000 лв. главница = 0.75668 Х 100% = 76 %). Такъв размер на
договорната лихва без съмнение противоречи на добрите нрави, тъй като води
до несъразмерност на насрещните престации по договора и като краен
резултат е налице неоснователно обогатяване на едната от страните по
договора.
На следващо място, налице е недобросъвестно определяне на ГПР по
договора за кредит, тъй като при определяне на същия не е взето предвид
дължимото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер
на 3 801.96 лв., с месечна дължима вноска от 105.61 лв. Стойността на т.нар.
допълнителни услуги на практика представлява допълнително
възнаграждение на кредитора по договора за потребителски кредит. Това е
така, защото предоставянето на възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, по същество не
са реални услуги и не съдържат еквивалентна насрещна престация. Нещо
повече, посочените "услуги" са бъдещи несигурни събития, доколкото в
споразумението е посочено, че клиентът има право, но не е длъжен да поиска
фактическото предоставяне на всяка една от посочените услуги през цялото
врем на изпълнение на договора. За да бъде реална една услуга, същата следва
да има някаква полезност за лицето на което е предоставена, и най-важното
да бъде използувана, за да възникне задължение за нейното заплащане,
каквато хипотеза в случая не е налице.
Ето защо, договорът за потребителски кредит е нищожен, поради което
и на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по
10
кредита. Затова в случая въззиваемата дължи единствено неизплатената част
от главницата по кредита в размер на 1 170.80 лв. (3000 лв. главница –
1 829.20 лв. платени суми = 1 170.20. лв.), до който размер е основателен
предявеният иск за установяване съществуването на главница по договора за
кредит. В останалата му част, както и по отношение на иска за установяване
съществуването на вземане в размер на 1 333.39 лв., представляващо
договорна лихва за периода 05.04.2018 - 28.08.2019 г., тези искове са
неоснователни и правилно са били отхвърлени.
По отношение на предявените установителни искове за съществуването
на главница по договор за кредит за разликата над 1 854.52 лв. до 2 658,99 лв.
и мораторна лихва в размер на 366.56 лв. за периода 06.10.2017 – 28.08.2019
г., както и относно предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 3
061.36 лв., представляваща възнаграждение за пакет допълнителни услуги,
решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което настоящата
инстанция не излага съображения в тази насока.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на адв. М. О. следва да
бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за
въззивна инстанция в размер на 371.19 лв. на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й от ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195/28.07.2022 г., постановено по гр.д. №
623 по описа за 2020 г. на РС – С., В ЧАСТТА, с която е признато за
установено на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК по отношение на
С. Т. М., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „П.“ № *, бл. **, вх. *, ет. *,, ап. **,
че съществува вземане на „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к.“М.“, бул.„Б.“ № **, бл. **, вх. *, ет. *,
представлявано от С.Н. Н., Я.Я.Ч., Ц. Г.С. и Я. К.Ч., по издадената срещу нея
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
11
147/12.06.2020 г. по ч.гр.д. № 457/2020 г. по описа на РС – С., за разликата
над 1170.90 лв. до 1 854.52 лв., представляваща дължима главница по договор
за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 3020961*** от 22.06.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2020 г. до
окончателното плащане, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за договорно
възнаграждение в размер на 1 333.39 лв. за периода 05.04.2018 - 28.08.2019 г.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД - гр.С., ж.к. „М.“, бул.„Б.“ № **, бл.53 Е,
вх.“В“, ет.7, с ЕИК *********, да заплати на адв. М. М. О. от гр.Р., бул. „Б.“ 9,
с ЕГН **********, възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
за въззивна инстанция в размер на 371.19 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12