Р Е Ш Е Н И
Е
№ ............
гр. София, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска ч.гр.дело № 11232
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, чрез
юрк. Б.Ю., срещу постановление от 11.06.2020 г. по изпълнително дело №
20207850400062 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785, с което е отказано
намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи
адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер от
100 лв., както и намаляване размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от
взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено,
доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също
и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на
взискателя не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното
вземане освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи,
че предвид направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение адвокатското
възнаграждение следва да се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнагражения, като се съобрази редакцията на същата в сила от 15.05.2020 г.
Намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, доколкото
същата предполагала по-висока фактическа и правна сложност, както и действия на
процесуалния представител на взискателя, свързани с проучване имуществото на
длъжника, извършване на справки, предлагане на различни начини на изпълнение в
хода на производството. Счита, че длъжникът не следва да отговаря за разноските
на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Иска
от съда да отмени постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано
намаляването на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат
намалени до минимума съгласно посочената наредба, както и да се реши въпросът
относно размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ.
Претендират се разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата
от страна на взискателя, чрез адв. В. Симеонов, с което същата се оспорва с
твърдения за неоснователност, доколкото страните по договора за правна защита
уговорили минимален размер на дължимото възнаграждение според действащите към
този момент разпоредби от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Сочи, че тогава все още
не е била в сила актуализацията на същите, с които минималните размери са
намалени. Поддържа, че след образуването на изпълнителното дело с изрична молба
са посочени изпълнителни способи – запор на вземанията по банкови сметки на
длъжника. Освен това били депозирани становища, което излизало извън дължимото
за образуване на изпълнителното дело. Отделно действие представлявала и
предприетата активност по „изваждане на изпълнителен лист“. Всичко това
обуславяло множественост на извършените процесуални действия по събиране на
вземането, излизаща извън образуването на делото, следователно размерът на
адвокатското възнаграждение не бил прекомерен.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Л. М./ изх. № 1508/13.10.2020
г/. излага съображения, че адвокатският хонорар e действително заплатен, което
се установявало от представените по делото доказателства. Адвокатското
възнаграждение било в минимален размер – съгласно чл. 10, т. 1 – 200 лв.,
съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата – 30 лв., с оглед което искането на длъжника
за намаляване на разноските било оставено без уважение. Сочи, че длъжникът не е
платил дълга си доброволно, а сумата постъпила в резултат изпълнението на
наложен запор. Освен това по изпълнителното дело от страна на взискателя чрез
процесуалния му представител било поискано налагане на запор на вземанията по
банковите сметки. Счита, че след като на ЧСИ не е възложено да определя на
основание чл. 18 ЗЧСИ способа на изпълнението на взискателя се дължат разноски
за адвокатско възнаграждение в пълен размер. Сочи, че дължими са и таксите по
съдебното изпълнение, предвид че длъжникът е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20207850400062 по описа на ЧСИ Л.М.,
рег. № 785 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз
основа на молба, вх. № 490/17.03.2020 г., от „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, чрез адв. М. Л., срещу
„Т.С.“ ЕАД за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в
размер на 300 лв., представляващи разноски в производството по гр.д. № 7785/2016
г. на СРС, 44 състав, съгласно изпълнителен лист от 18.11.2019 г., а също и за
сумата от 5,91 лв. - платени за издаване на изпълнителен лист, както и 3 лв. за
преведена такса към ЧСИ. С молбата се
иска налагане на запор върху движими вещи на длъжника и притежавани от него
дружествени дялове, възбрана на недвижимите му имоти. Иска се събиране и на
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв.
Представен е изпълнителен лист от
18.11.2019 г., издаден от СРС, ГО, 44 състав въз основа на решение № 213362 от 10.09.2019
г. по гр.дело № 7785/2016 г. на СРС, видно от който длъжникът е осъден да заплати
на трето за изпълнителното производство лице сумата от 300 лв. – разноски в
производството по делото.
По
силата на договор за цесия от 25.11.2019 г. вземането, за което е издаден
изпълнителният лист, е прехвърлено на взискателя, като цесионерът е упълномощен
да уведоми длъжникът за извършеното прехвърляне.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
представени пълномощно и споразумение за адвокатско възнаграждение от 12.03.2020
г., сключено между взискателя и адвокатско съдружие „Б.К.“ с предмет заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. за образуване на изпълнително
дело и процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Записано е,
че възнаграждението се заплаща по банкова сметка ***.
Представена е вносна бележка от 12.03.2020 г., видно
от която Г.С.К.е заплатил в полза на адвокатско съдружие „Б.К.“ сумата от 230
лв., като в основанието за плащане е посочено „От Ф.С.М., ЕИК ******за адв. х-р
по ИД с/у Т.С. ЕАД“.
С молба от 07.04.2020 г. взискателят е поискал на
длъжника да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, като е заявено
оттегляне на посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи
за изпълнение, а вместо тях е определен способ – запор на банковите сметки на
длъжника.
Изготвена е сметка № ********** от 07.04.2020 г.,
видно от която съдебният изпълнител е приел разноски в общ размер на 72 лв. с
ДДС, както следва – за образуване на изпълнителното дело, за извършване на
справка за длъжника и неговото имущество, за изготвяне и връчване на покана, за
налагане на запор без извършване на опис.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 28.05.2020
г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 747,58 лв., от
които 300 лв. присъдени разноски, 230 лв. – разноски по изпълнителното дело, 8,91
лв. – държавна такса за издаване на изп. лист и банкови такси, 208,67 лв. –
такси по тарифата към ЗЧСИ, в това число по т. 5 – 72 лв. за три броя съобщения
при прекратяване на делото, както и по т. 26 – 64,67 лв., представляваща
пропорционална такса. В поканата е посочено, че сумата от 72 лв.,
представляваща заплатените от взискателя предварително такси не формира т. 26. С
поканата за доброволно изпълнение на длъжника е съобщено за наложен запор върху
вземания да длъжника по банкова сметка.
*** „Централна Кооперативна Банка“ АД, получено на 29.05.2020
г., с което съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания на длъжника
към банката в това число по банкови сметки и банкови касети до размера на дълга
по изпълнителното дело, възлизащ на 747,58 лв. към 24.04.2020 г., както е
посочено в съобщението.
Видно от намиращото се между кориците на
изпълнителното дело платежно нареждане, реф. № 79000ЕТ-АК-5971/29.05.2020 г.,
на посочената дата в полза на ЧСИ Л.М. е наредена за плащане сума в размер на 747,58
лв., с наредител „Т.С.“ ЕАД с основание на превода ИД 20207850400062.
На 01.06.2020 г. по делото е постъпило възражение от
длъжника, с което, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на
конкретиката по изпълнителното дело, е поискано намаляване на размера на
приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 100 лв. и съответно
намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата. Иска се възстановяване на
надвнесените суми по посочената във възражението банкова сметка.
***, чрез адв. Л., е постъпило становище, с което
възражението се оспорва с твърдения за необоснованост и се иска оставянето му
без уважение.
С постановление от 11.06.2020 г. на ЧСИ Л. М. възражението
на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските по същото е оставено без уважение.
Въз основа на
горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен,
съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване
акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на
съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I
"Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че
процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията си преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият
съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за
направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално
представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от
взискателя като разноски адвокатско възнагражедение настоящият състав на съда
намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. №
1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от
предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело първоначално претендираните
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение са в размер на
общо 230 лева. С депозиране на частната жалба срещу отказа на съдебния
изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното дело цели
намаляването му до сумата от 100 лв., като счита, че само тази сума е дължима
по посочените във въззивната жалба съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая
изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
освен първоначалната молба и молбата за изпращане на покана за доброволно
изпълнение, с които е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил други действия, насочени към
удовлетворяване на процесните вземания. В молбата за образуване на
изпълнителното дело са посочени способи на изпълнение, но същите са бланкетно
формулирани, а също несъответни на подлежащите на събиране вземания, за които е
образувано производството – за вземане в размер на 300 лева съгласно
изпълнителния лист, взискателят, чрез своя процесуален представител, е
поискал запориране на движимо имущество и дружествени дялове, а също и възбрана
на недвижими имоти, собственост на юридическо лице, чийто едноличен собственик на
капитала е Столична община. С молба от 07.04.2020 г. взискателят е поискал на
длъжника да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, като е заявено
оттегляне на посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи
за изпълнение, а вместо тях е определен способ – запор на банковите сметки на
длъжника. Настоящият съдебен състав намира, че именно тази молба процесуалният
представител на взискателя сочи като довод за обема на процесуални действия,
извършени в изпълнение на договорното си задължение за представителство и
защита интересите на взискателя по изпълнителното дело. Същата обаче не е насочена
към действително защитаван интерес, доколкото по арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК е
налице законово задължение за органа по изпълнението да покани длъжника да
изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок, т.е. не е налице
необходимост съдебният изпълнител да действа въз основа на изрична молба от
взискателя, след като изпълнителното дело е вече образувано.
Впечатление прави освен това и обстоятелството, че производството
по делото е образувано на 17.03.2020 г., като поканата за доброволно изпълнение
до длъжника е съставена на 10.04.2020 г., а е връчена едва на 28.05.2020 г.,
когато е наложен и запорът на вземанията на длъжника по банкова сметка *** „Централна
Кооперативна банка“ АД. На следващо място, видно от представените писмени
доказателства по сметка на съдебния изпълнител в същата банка още същия ден е
постъпила цялата сума, посочена както в поканата за доброволно изпълнение, така
и в запорното съобщение до банката.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват
доводите на жалбоподателя, че от страна на процесуалния представител на
взискателя не са извършени други действия освен депозирането на бланкетни молби
за образуване на изпълнителното дело и за изпращане на покана за доброволно
изпълнение и налагане на запор. Обстоятелството, че в същата са посочени
способи за принудително изпълнение, което след това са оттеглени и е посочен
друг способ, не повишава нито правната и фактическа сложност на делото, нито
обема на процесуални усилия, извършени от пълномощника на взискателя по
изпълнителното дело. В конкретния случай в деня, в който длъжникът е получил
поканата за доброволно изпълнение, е наложен запор върху вземанията по
банковата сметка, съответно е събрана и сумата, посочена в двата документа,
като същата е постъпила по сметка на съдебния изпълнител.
С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния
обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния
представител на взискателя, респ. необходимостта
от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки
предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното
развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1
на чл. 10 от Наредбата (в редакция към бр. 45 на ДВ от 15.05.2020 г.) в размер
на 100 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, доколкото
към посочения момент длъжникът е упражнил правото си по чл. 78, ал. 5 ГПК,
съответно съдебният изпълнител е упражнил правомощието си, свързано с
разноските по изпълнението. Останалата част от хонорара следва да остане в
тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при условията на свобода
на договарянето. Сумата от 100 лева е без включен ДДС, тъй като няма
представени доказателства за регистриране по ЗДДС на адвокат Михаел Л. или на
адвокатското сдружение.
Неправилно е определен и размерът на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ. Настоящият съдебен състав намира, че пропорционалната такса следва
да се изчислява само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист
без в основата, върху която същата се изчислява, да се включват такси и
разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за
събиране в производството адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумите
по изпълнителен лист към датата на поканата за доброволно изпълнение възлизат
на общата сума от 300 лева /неолихвяемо вземане за съдебни разноски/. Съгласно
т. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 100 до 1000 лева -
размерът на пропорционалната такса е 10 лв. плюс 10 на сто за горницата над 100
лв. В конкретния случай дължимата сума е в размер на 30 лв., върху която следва
да се начисли 20% ДДС (6 лева) и като краен размер дължимата пропорционална
такса по изпълнителното дело възлиза на сумата от 36 лева с ДДС. В поканата за
доброволно изпълнение е посочена сумата от 64,67 лева, следователно същата е
изчислена, като за основа за взети и други вземания, което е неправилно. Сумата
от 28,67 лева се явява надплатена от длъжника, съобразно изложените по-горе мотиви.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата следва
да бъде преценена като основателна. Дължимите от жалбоподателя в изпълнителното
производство разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до
сумата от 100 лева, а пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до сумата от 36
лева, като постановлението за разноски на ЧСИ Л. М. от 11.06.2020 г. следва да
бъде отменено.
По разноските
за настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикания спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител
като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. Ето защо взискателят не може да
носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. По тези съображения съставът на съда счита, че разноски не следва
да бъдат присъждани за производство пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление, изх. № 825 от 11.06.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400062 по
описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег. № 785 в регистъра на КЧСИ, с
район на действие - СГС, в частта, с която е отказано да се намалят разноските
по посоченото изпълнително дело за адвокатско възнаграждение на пълномощника на
взискателя и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ постановление, изх. № 825 от 11.06.2020 г. по изпълнително дело №
20207850400062 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег. № 785 в
регистъра на КЧСИ, с район на действие – СГС, като
НАМАЛЯВА разноските, по изпълнително дело № 20207850400062 по описа на частен
съдебен изпълнител Л.М., с рег. № 785 в регистъра на КЧСИ, за адвокатското възнаграждение, заплатено от
взискателя на неговия процесуален представител, от сумата в размер на 230 лева
до сумата от 100 лева, както и за пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от
сумата в размер на 64,67 лева до сумата от 36 лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.