Р Е
Ш Е Н
И Е
№
38
Гр. Трън, 12.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-Трън, гражданско отделение, в
публичното съдебно заседание, проведено на пети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Ренета Милтенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 158/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от "Топлофикация – Перник. " АД срещу Б.А.Б. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1-во ЗЗД,
вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ
и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 495,97 /четиристотин деветдесет и пет лева и
деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в град ***, от които главница в размер на 450,08 лв., за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 45,89 лв. за периода от 08.09.2017
г. до 18.02.2019
г; както и законната лихва върху
главницата от 450,08 лв; считано
от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, за които суми по
ч. гр. дело № 1402/2019 г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед
№ 1114 от 27.02.2019 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и
ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на
имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация,
и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът, като
потребител, не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката
и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 45,89 лв. за периода от 08.09.2017 г. до 18.02.2019 г. С тези съображения
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима
и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
С Разпореждане
от 27.05.2019г. съдът, след като е приел, че исковата молба отговаря на
изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените
с нея искови претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата,
заедно с препис от приложенията към нея да се изпратят на ответника, указвайки
му възможността в едномесечен срок от получаването им да подаде писмен отговор,
неговото задължително съдържание, последиците от неподаването му и от
неупражняването на съответните права. Съдът изрично е предупредил ответната
страна, че ако в едномесечния срок не представи отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, за което е редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане на
ищеца може да постанови неприсъствено решение. Препис от разпореждането, заедно
с преписи от исковата молба и останалите книжа са получени лично от ответника Б.Б.
на 10.10.2019 г. /видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща
получаването им/, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
същият чрез процесуалният си представител адв.В.Б. е депозирал писмен отговор. В
него процесуалният представител на ответника оспорва качеството на Б.А.Б. като потребител на топлинна енергия, както и наличието на облигационно
отношение между него и ищцовото дружество. Твърди се, че ответника не е бил нито собственик, нито ползвател на
жилището, за което са начислени посочените в исковата молба суми, а
именно: апартамент, находящ се в гр. ***.
Поради това и за процесния период
ответника не е имал облигационни
отношения с ищцовото дружество, както и качеството на потребител на
топлинна енергия и БГВ за процесния имот. Оспорва се и обстоятелството, че
облигационната връзка между ответника и ищцовото дружество е възникнала по силата на закона и при общоизвестни
общи условия. Иска се съда да отхвърлите предявените искове за главници и лихви изцяло, като неоснователни и недоказани.
Както и да им бъде дадена възможност да ангажират и допълнителни доказателства
с оглед становището на ищеца по отговора на исковата молба и указанията в
доклада на съда.
В съдебното заседание ищцовото дружество,
чрез пълномощника си, поддържа исковата молба.
Ответникът Б.А.Б., редовно призован, не се
явява, изпраща процесуалният си представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични
вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта
за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5,
вр. ал. 1 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
По същество:
Уважаването на предявените искове е
обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на
пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно
отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия,
че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден
недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и
допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването на облигационното продажбено
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното
дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна
енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на
купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по
отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, при придобиване на правото на
собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо
изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Изясни се, че с отговора на исковата молба
ответника изрично оспорва пасивната си материалноправна легитимация в процеса с
твърдението, че между него и ищцовото дружество не е съществувало твърдяното
облигационно правоотношение, което обуславя проверката на съда относно тази
първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните
вземания.
За доказване на предявените искови претенции
по основание от страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени
доказателства, от които се установява, че с нотариален акт ***ответникът Б.А.Б.
е придобил от дядо си Г.К.П.правото на собственост върху процесния недвижим
имот – апартамент,
находящ се в гр. *** с посочено придобивно основание – по дарение. Дарението
е извършено като пълномощник на дарителя е майката на ответника – Л.Г.С..
Родствената връзка както и наличието на постоянен адрес на ответника, съвпадащ
с адреса на процесния топлофициран апартамент се доказва и от приложените и
приобщени по делото Удостоверение за наследници с изх. №19/ГРС-3301/16.05.2019г.
на община Перник, и Удостоверение за наследници с изх.
№19/ГРС-3300/16.05.2019г. издадено от община Перник.
При анализ на така събраните
доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът намира, че от страна
на ищцовото дружество, при разпределената му доказателствена тежест, е установило
при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154 ГПК
съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него
и ответника Б.А.Б., обусловено от притежавани от него права върху имота.
От дружеството-ищец бяха ангажирани необходимите
доказателства, при анализа на които да се стига еднозначно до извода, че
ответника е потребител на топлинна енергия за процесния имот – представено и
приобщено към материалите по делото е искане
от ответника за откриване на партида за жилищни нужди с дата 12.01.2005г.,
както и декларация от същия, че не дължи суми на дружеството –ищец към момента
на подаване на искането за партида.
Ето защо, съдът приема, че предявените искове
се явяват доказани по своето основание – поради наличие на първата и основна
предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно правоотношение
между страните, поради което подлежат на уважаване. Не са направени възражения за оспорване на вземанията поради
погасяването им по давност, поради което съдът не следва да ги обсъжда. Съдът
намира за доказани исковете и по размер доколкото ответникът не е възразил
относно размера на дължимите суми.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът, в частност за тези, направени
в хода на ч. гр. дело 1402/2019 г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т.
12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС.
В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК
следва да бъде присъдена сумата от 25.00 лв. – платена държавна такса за
заповедното производство и сумата от 25.00 лв. – платена държавна за исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД с адрес гр. Перник,
ж.к. „Мошино” ТЕЦ „Република”, ЕИК *********, чрез процесуалният си
представител ю.к. Е.М.срещу Б.А.Б. ЕГН ********** ***, и с настоящ адрес:*** обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1-во ЗЗД,
вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ
и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Б.А.Б. ЕГН ********** с адрес: *** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК” АД с
адрес гр. Перник, ж.к. „Мошино” ТЕЦ „Република”, ЕИК ********* сумата от 495,97 /четиристотин деветдесет и пет лева и деветдесет и
седем стотинки/ лева, представляваща стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в град ***, с абонатен № ***,
от които: главница в размер на 450,08 лева, за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 45,89 лева за
периода от 08.09.2017 г. до 18.02.2019
г; както и законната лихва върху
главницата от 450,08 лева; считано
от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 25.02.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело № 1402/2019 г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед
№ 1114 от 27.02.2019 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Б.А.Б. ЕГН ********** ***, и настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК,
да заплати на "Топлофикация – Перник" АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева,
представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 1402/2019 г.
по описа на Районен съд – Перник и сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща сторени разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело
№ 1402/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, да се върне на съда и съответния
съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: