Р Е Ш Е
Н И Е
№ 954
гр.***,23.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2393 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на ЕТ „***” с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 22, срещу
Наказателно постановление № 399455-F3388564/18.10.2018г., издадено от Даниел Вълканов – Началник
на Отдел „ОД“-*** към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр.
с чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. На
първо място се посочва, че са налице данни за „антидатиране‘ на НП, което се
обвързва с твърдението, че същото е връчено едва 7 месеца след издаването му.
На следващо място се посочва, че в НП се съдържа словесно описание на две
отделни нарушения, а е дадена само една правна квалификация, което пък е довело
до неяснота и невъзможност на жалбоподателя да разбере в какво точно се
обвинява, респективно – за кое точно нарушение му се налага санкция. Посочва се,
че неясно как е определен точният размер на наложената санкция, като в тази
връзка под евентуалност и в случай, че съдът не сподели доводите за порочност
на НП, се прави искане за изменение на постановлението, чрез намаляване на
наложената санкция. В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен - не изпраща представител.
За административнонаказващия орган, се
явява юрисконсулт Стоилова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и
доказано. Счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови
изисквания. Подчертава, че в случая не е нарушена нормата на чл. 18 ЗАНН,
защото в последствие има издадено и друго НП за второто описано нарушение. В
заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 8, НП е връчено на жалбоподателя
на 10.05.2019г., а жалбата срещу него е депозирана на 14.05.2019г). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.06.2018г., в
07.55 часа св. В.Х. – инспектор по приходите в НАП-***, съвместно с колегите си
– Я.Д.и С.Д., посетила търговки обект – склад за плодове и зеленчуци, находящ
се в гр. ***, ул. „***“, УПИ
За горните
констатации Я.Д.съставила протокол за извършена проверка (л.11-14) и поканила
търговеца да се яви на 08.06.2018г. в ТД на НАП-гр. ***, за представяне на
допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден в ТД на НАП едноличният
търговец се явил лично и в негово присъствие бил съставен АУАН с №F388564/08.06.2018г.,
в който били описани всички гореустановени факти и били квалифицирани като нарушение
по чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Жалбоподателката
подписала акта и получила препис от него, като не направила възражения. Такива
не били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Съдържанието на
съставения АУАН било пренесено в издаденото на 18.10.2018г. НП, като АНО също
счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 118, ал.1 ЗДДС,
вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което и на
основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 1000
лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице – Даниел Вълканов – Началник на Отдел „ОД“-***
към ЦУ на НАП, а АУАН съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя за опорочена административнонаказателна процедура,
поради издаване на НП след срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Видно от приложеното
постановление, същото е издадено на 18.10.2018г. в рамките на шест месеца от
съставяне на АУАН №F388564/08.06.2018г. – т.е. срокът по чл. 34, ал.3 ЗАНН е
спазен. Жалбоподателят не ангажира нито едно доказателство оборващо горните
изводи, като подозренията му в противната посока не се ползват с
доказателствена сила. Това че по разбиранията на жалбоподателя НП е било
връчено бавно, няма как еднозначно да сочи на извод за „антидатиране“ или на
недобросъвестно поведение от страна на наказващия орган.
Въпреки това съдът
счита, че в хода на производството е било допуснато съществено нарушение,
водещо до порочност на издадения санкционен акт по следните съображения.
Съгласно изискванията
на чл. 42, т.4. и 5 ЗАНН в АУАН следва точно и ясно да са посочени нарушението,
обстоятелствата при които същото е извършено и правната му квалификация.
Аналогични изисквания са предвидени и към НП с нормата на чл. 57, ал.1, т. 5 и
т.6 ЗАНН
Безспорно е и в
теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,
който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в
процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В
този смисъл предявяването на АУАН на нарушителя за запознаване е аналога в
административнонаказателното производство на привличането като обвиняем и
предявяване на обвинението в наказателния процес. От този момент възниква
правото на защита на обвиняемия и от този момент той може да използва всички
средства - да прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото
му обвинение. В този смисъл посочването
на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение (изпълнителното деяние)
в АУАН и точната правна квалификация се
явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, доколкото с липсата
на посочване на изпълнително деяние в
АУАН или с липсата на посочване на съответната правна квалификация нарушителят се поставя в положение да се
брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той
не е запознат. Казано по друг начин – за да може АУАН и в последствие НП да
изпълнят функциите си – в тях следва точно, ясно и вярно да бъдат посочени в
словесен вид всички признаци на състава на вмененото нарушение, както и в
цифров вид – съответната правна норма, която е нарушена. Следва да е налице и
корелация между съставомерните признаци на нарушение и посочената като нарушена
правна норма.
В конкретния
случай в АУАН и НП са описани най-малко две отделни нарушения – едното свързано
с неиздаване на фискална бележка и второто с разлика в касовата наличност.
Въпреки това е дадена правна квалификация само по чл. 25, ал.1, т. 1 от
Наредбата, без да става ясно към кои факти актосъставителят и АНО считат, че е
приложима тази квалификация – дали към неиздаването на фискална бележа или към
разликата в касовата наличност. Недопустимо е съдът да извършва тълкуване на
волята на контролните органи или да предполага/презюмира/допуска тези факти, в
ущърб на жалбоподателя. Въпросните неясноти допълнително се задълбочават от
обстоятелството, че и за двете нарушения принципно може да намери приложение
санкционната норма на чл. 185, ал.1 ЗДДС, използвана от АНО.
Дълбоко следва да се подчертае, че няма никаква пречка в един АУАН да бъдат описани много нарушения или с едно НП да се наложат множество наказания/санкции за различни нарушения – но в такъв случай следва всяко едно нарушение да е описано словесно и да му е дадена отделна правна квалификация, а не словесно да се опишат много нарушения, а в крайна сметка да се посочи правната квалификация само на едно нарушение и то без изрично да се упоменете за кое от всички се отнася тя. Изрично в този смисъл е и съдебната практика, като с Тълкувателно решение № 77/29.11.1984 г. по н. д. № 68/1984 г. на ВС е прието задължително тълкуване на закона в смисъл, че: "съгласно изричната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях." Посочено е в Тълкувателното решение и това, че в административнонаказателния процес "... не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание...”. Действително няма пречка нарушенията да се констатират с един акт или да се издаде едно наказателно постановление, с което за всяко нарушение да се наложи съответната санкция, но при всички случай – всяко нарушение следва да бъде описани от фактическа страна и квалифицирано от правна, след което - следва да му се наложи отделно наказание/санкция.
С оглед всичко
горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено
нарушение на закона, довело до незаконосъобразно ангажиране на отговорността на
търговеца, доколкото е било накърнено правото му на защита, разбирано като
право да разбере в какво се „обвинява“ и за какво се санкционира, поради което
и издаденото постановление следва да се отмени.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
399455-F3388564/18.10.2018г., издадено от Даниел Вълканов – Началник на Отдел
„ОД“-*** към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл.
25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС
на ЕТ „***” с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.