№ 10289
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110175079 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде уважено искането на ответника за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел за установяване на факти и обстоятелства
относно механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.
Следва да бъде допуснато изслушването на съдебна автотехническа и оценителна
експертиза със задачите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи висококачествени
цветни копия не следва да бъде уважено, доколкото от една страна искането е
неконкретизирано, а от друга ненеобходимо за разрешаване на правния спор, предмет
на делото.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата относно механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие чрез разпит на свидетеля В. Х. М., ЕГН **********, с адрес: *** при
депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от
съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля след представяне на доказателство за платен
депозит на посочения отговора на исковата молба адрес, както и на адресите,
установени след извършена служебна справка в НБДН.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа и оценителна експертиза,
която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата
молба, при депозит в размер на 600 лева, от които 300 лева, вносими от ищеца и 300
лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщаването.
1
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., адрес: ***.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне на доказателства за внасяне на
депозитите в посочения срок, определението за допускане на доказателствените
искания ще бъде отменено на основание чл. 253 ГПК в съответните части, а
процесуалното поведение на страните – преценявано по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи висококачествени цветни копия.
УКАЗВА на ищеца, че може да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание,
като в противен случай губи възможността да направи това по-късно.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред
първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора
извънсъдебно.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.06.2025 г. от 10:45 часа, за когато
да се призоват страните.
Вещото лице да се уведоми за възложените задачи след представяне на
доказателства за внасяне на депозита.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
с която e предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата от 3997,50 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане на ищеца
за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС,
застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил марка „П.“, модел
„***“, с per. № ***, вследствие на ПТП, настъпило на 13.04.2023 г. на път II-66 при км.
50+00 в кръстовището с път 66025, и ликвидационни разходи за неговото определяне,
ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 13.04.2023 г. около 17.00
часа водачът на лек автомобил марка „Т.“, модел „А.“, с per. № ***, при движение по
път II-66 при км. 50+00 не спрял на знак „Б2-Спри! Пропусни движещите се с
предимство.“, навлязал в кръстовището с път 66025 и предизвикал удар с движещия се
по пътя с предимство лек автомобил марка „П.“, модел „***“, с per. № ***, в резултат
на което на последния бил причинени имуществени вреди. Навежда доводи, че за
увредения автомобил бил сключен при ищеца договор за имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № BG-01-122002754583, с
период на застрахователно покритие от 29.09.2022 г. до 25.09.2023 г. Излага
съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 0306-23-777-501058, във връзка с която били извършени
ликвидационни разходи в размер на 15 лева, като на 20.06.2023 г. било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 7995 лева. Твърди, че към момента
2
на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на
застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и
неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати
претендираното регресно вземане в общ размер на 8010 лева, но последният заплатил
само 4012,50 лева, като дължими останали 3997,50 лева. По така изложените
съображения предявява разглеждания иск и моли за неговото уважаване. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който се оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че обезщетението
за обезвреда реално възлиза на сумата от 4012,50 лева, която е заплатил на ищеца по
регресната му претенция. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на
застрахования при него водач, както и причинно-следствената връзка между
твърдените вреди и процесното произшествие. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил марка „П.“, модел „***“, с
per. № ***, при твърдения за допуснато от последния нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като
завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното
ПТП вреди. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски
По разпределение на доказателствената тежест:
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да
установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на
регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, както и да докаже, че
механизмът на ПТП-то е различен от твърдения, съответно е налице съпричиняване,
т.е. че водачът на другият лек автомобил с поведението си обективно е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат..
ОТДЕЛЯ с оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата: 1) че на 13.04.2023 г. около 17.00 часа на път II-66 при
км. 50+00 в кръстовището с път 66025 е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„П.“, модел „***“, с per. № ***, с водач М. Й.а, и лек автомобил марка „Т.“, модел „А.“,
с per. № ***, с водач В. М.; 2) че за лек автомобил марка „П.“, модел „***“, с per. №
***, бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективирана
в застрахователна полица № BG-01-122002754583, с период на застрахователно
покритие от 29.09.2022 г. до 25.09.2023 г.; 3) че във връзка с ПТП-то била образувана
3
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0306-23-777-501058, във връзка с
която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лева; 4) че на 20.06.2023
г. от ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 7995
лева; 3) че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача
на лек автомобил марка „Т.“, модел „А.“, с per. № ***, е била покрит застрахователен
риск от ответника по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“
№ BG/30/123000256757; 4) че ответникът е извършил плащане на сумата от 4012,50
лева в погашение на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4