№ 181
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 54/10.03.2022г. по НЧХД № 6760/2021г. по описа на ПдРС, 8 н.с. съдът
е признал подс. ХР. СТ. ХР. за виновен в това, че на 13.10.2021г. в гр. Пловдив е причинил
лека телесна повреда на К. ИВ. В., изразяваща се в контузия на корема, долната част на
гърба и таза, контузия на коляното, контузия на главата и тялото, охлузвания и отток по
долните крайници и отток на дясната длан, като на основание чл. 130, ал.2 от НК вр. с чл. 54
от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66 от НК е
отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. С присъдата съдът е признал
подс. Х. за виновен и в това, че на същата дата и място публично е нанесъл на К.В. обида,
поради което и на основание чл. 148, ал.1, т.1 вр. с чл. 146, ал.1 вр. с чл. 54 от НК го е
осъдил на глоба в размер на 3000 лева, както и на „обществено порицание“, което да се
изпълни чрез кметството по местоживеене на подсъдимия. На основание чл. 23, ал.1 от НК
съдът е определил едно общо най-тежко наказание на подс. Х., а именно – лишаване от
свобода в размер на три месеца, глоба в размер на 3000 лева и „обществено порицание“,
което да се изпълни чрез кметството по местоживеене на подсъдимия, като на основание чл.
66 от НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три
години. На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати на К.В.
сумата от 1037,80 лв. – разноски по делото.
Присъдата се обжалва от адв. П.К. – служебен защитник на Х.Х. - по съображения за
1
неправилност на съдебния акт. Отправя се искане за отмяна на същата и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения,
алтернативно – да бъде признат за невинен по обвинението за нанесена обида и да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК за деянието по чл. 130, ал.2
от НК.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. П. Д.а – намира
въззивната жалба за неоснователна, като счита, че присъдата на районния съд почива на
събраните по делото доказателства, а наложеното наказание е съобразено с изискванията на
закона касателно целта на наказанието. Според адв. Д.а въззивната жалба не съдържа
конкретни съображения за неправилност на атакувания първоинстанционен акт, като моли
съда да я остави без уважение, присъдата да се потвърди, както и да бъдат присъдени на
тъжителя направените пред въззивната инстанция разноски.
Частният тъжител не се явява и не взема лично становище по подадената въззивна
жалба.
Защитникът на подсъдимия – адв. П.К. – поддържа подадената въззивна жалба с
основно искане за отмяна на присъдата на първата инстанция и постановяване на
оправдателна такава. Излага съображения за недоказаност на обвинението за извършено
престъпление „обида“, като ангажираните от тъжителя свидетели счита за необективни
предвид близките им отношения с В.. Алтернативно моли съда, ако намери подсъдимия за
виновен за това престъпление, то наказанието му да бъде определено по реда на чл. 55, ал.2
от НК. По отношение на обвинението за нанасяне на лека телесна повреда също моли съда
да постанови оправдателен диспозитив, алтернативно – да го освободи от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 А от НК или да вземе предвид наличието на посочени от нея
смекчаващи обстоятелства, като му наложи наказание глоба в минимален размер – от 100 до
300 лв.
Подсъдимият не бе открит за редовното му призоваване по делото, като същото
протече без негово участие в присъствието на назначения му пред първата инстанция
служебен защитник.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и
обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея и съображенията на страните
в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на
чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при наличие на
правен интерес, от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.
При самостоятелна проверка относно правилността на проверявания съдебен акт,
настоящата инстанция констатира, че проведеното пред районния съд съдебно производство
е протекло при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до
нарушаване правата на подсъдимия в процеса.
Производството пред Районен съд Пловдив е било образувано по повод подадена
2
частна тъжба от К. ИВ. В. против Х.С. Х. с наведени твърдения за причинени му
увреждания, подробно описани в тъжбата, за отправена „публична обида“, както и за закана
с убийство, за последното в тъжбата е уточнено, че доколкото се преследва по общия ред,
били предприети „съответните действия“. С разпореждане от 21.10.2021г. съдията е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на тъжителя и
подсъдимия. В правната теория тъжбата се определя като форма за сезиране на съда с
искане за наказателноправна защита и за повдигане на обвинението по дела от частен
характер. Съобразно чл. 247б, ал.2, т.2 от НПК, когато намери, че делото е подсъдно на съда,
съдията-докладчик по дело, образувано по тъжба на пострадалия, осъществява
правомощията си по чл. 250-252 от НПК. Отдавна е изяснено в съдебната практика, че
тъжбата с посоченото в чл. 81, ал.1 от НПК съдържание не е необходимо да съдържа правна
квалификация на извършеното, а ако такава е посочена – тя не е обвързваща за съда. Но
преценката за това при каква правна квалификация следва да стартира наказателният процес
е задължение на съдията-докладчик още в този начален етап от производството /съобразно
чл. 247б, ал.2, т.2 от НПК/. Квалификацията, изводимо от изложените в тъжбата факти,
следва да намери място в разпореждането, въз основа на което и подсъдимият да знае за
какво е обвинен. Актуалната правна уредба, въпреки липсата на изрично разписано
правомощие в чл. 252, ал.4 от НПК, не дава възможност да се приеме, че към момента е
отпаднало посоченото задължение на съда, като принципното предназначение на тъжбата,
изискванията към нейното съдържание, правото на защита, основното от които е именно
правото на подсъдимия да узнае в какво е обвинен /чл. 55, ал.1 и чл. 81, ал.1 от НПК/ и
задължението на съда да гарантира упражняването на това право /чл. 15, ал.3 от НПК/ са
довод именно в подкрепа на разбирането, че с разпореждането по чл. 252, ал.4 от НПК,
съдът следва да се даде правната квалификация на изложените в тъжбата обстоятелства на
престъплението и да осигури по този начин очертаване предмета на доказване и гарантира
упражняването в пълен обем на правото на защита на предаденото на съд лице. Именно
поради това и за съда възниква задължение да уточни с разпореждането по чл. 252, ал.4 от
НПК правната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на
деянието.
Производството пред районния съд се е развило без съдът да изпълни това си
задължение. Вярно е, че същото е протекло в отсъствие на подсъдимото лице, което обаче
не освобождава съда от неговото задължение, още повече, че няма данни разпореждането да
е било връчено и на служебно назначения му защитник. Изложеното процесуално
нарушение е съществено, като нарушава правото на подсъдимия да узнае за какво е обвинен
и да се гарантира ефективно упражняване на правото му на защита. То е неотстранимо от
настоящия въззивен състав и налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районен съд Пловдив.
Макар в случая подсъдимият да не е намерен, за да му бъдат връчени разпореждането
на съдията за насрочване на делото и препис от тъжбата, следва да се посочи, че
разпореждането не отговаря и на изискванията на чл. 252, ал.4 от НПК касателно
3
минималното съдържание – липсва съобщение, че делото може да се разгледа и реши и в
отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269 от НПК.
Друго процесуално нарушение, което се констатира от настоящия съдебен състав и
налага отмяна на присъдата, без да се обсъждат доводи за обоснованост на съдебния акт и
правилното приложение на материалния закон, е че мотивите на съда не отговарят на
критерите по чл. 305, ал.3 от НПК. Липсва анализ на всички събрани в процеса
доказателства. Съдът изобщо не е посочил кои са писмените доказателства, които доказват
приетата от същия фактическа обстановка, макар да е отразил, че същата се установява „по
категоричен и несъмнен начин … и от останалите писмени доказателства“ /на стр.4/, без
дори да ги маркира и без да обсъди същите. Това не само води до невъзможност на
подсъдимия да разбере въз основа на кои доказателства съдът намира, че същият е
реализирал състав на престъпление, но и за съда да проследи аналитичната дейност на
долната инстанция и как същият е достигнал до извода за обективна и субективна
съставомерност на деянията.
После – нито в мотивите, нито в присъдата си, съдът е посочил съобразно събраните
доказателства дали казаните от подсъдимия реплики са засегнали честта и/или
достойнството на пострадалия, нито в мотивите си е изложил съображения за характера на
приетите за инкриминирани реплики, доколкото за обективната съставомерност на
престъплението „обида“ законът изисква същите да са с унизителен за честта или
достойнството на пострадалия характер. В този смисъл в присъдата съдът е пропуснал да
посочи елемент от обективната страна на престъплението, този пропуск е бил продължен и
при излагане на мотивите, като по този начин подсъдимият е в невъзможност да разбере за
какво точно е бил осъден. В мотивите съдът също така не е изложил никакви съображения
защо счита, че обидата е била нанесена публично и кои доказателства подкрепят подобен
извод.
В мотивите съдът не е изложил никакви съображения и защо от правна страна
приема, че поведението на подсъдимия изпълва признаците именно на двете престъпления,
за които го е признал за виновен. Единствено бланкетно е заключил, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна съставан престъленията по чл. 130, ал.2 от НК
и по чл. 148, ал.1, т.1 вр. с чл. 146, ал.1 от НК.
Поради изложеното, настоящият състав намери, че при постановяване на присъдата,
съдът е допуснал нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Нарушенията са съществени и са
неотстраними от настоящата инстанция. Проверката за правилното приложение на
материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от първата
инстанция фактическа обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за
формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, което в случая не е сторено от
районния съд. Това налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда. Независимо от това, следва да се маркират и следните пропуски, за да
не бъдат допуснати при новото разглеждане на делото:
С тъжбата се повдига обвинение на лице с имена Х.С. Х., докато призовките са били
4
изпращани на лице с различно презиме – С.. Вярно е, че ЕГН на това лице отговаря на
сочения в тъжбата на лицето, което се предава на съд, но нито в съдебния протокол
тъжителят е отразил, че става въпрос именно за лицето С., нито по друг начин е било
отразено това разминаване, още повече, че с присъдата е осъдено лице с презиме С., т.е.
имена, различни от посочените в тъжбата на предаваното на съд лице.
Съдът не е изследвал дали за описаното поведение на подсъдимия в тъжбата не е
било образувано досъдебно прозводство, с оглед на изложеното в тъжбата от самия
тъжител, че са били „предприети съответни действия“ от негова страна по повод на
твърденията му за отправени закани с убийство от страна на Х. към него на
инкриминираната дата, т.е. включително за поведение, за което е образувано настоящото
дело от частен характер /например по чл. 325 от НК/.
В първото по делото заседание – на 08.12.2021г., без да е даден ход на делото, а и
докладвана частната тъжба, съдът е изложил съображения за необходимост от изготвяне на
съдебно – медицинска експертиза, като е указал на тъжителя да внесе депозит за изготвянето
й и за определяне на вещо лице. На следващото заседание, след като е бил даден ход на
съдебното следствие и докладвана тъжбата, съдът, без да постанови определение за
назначаване на СМЕ, е пристъпил към изслушване на вещото лице и е приел заключението
й. Т.е. приел е доказателство, неназначено по предвидения процесуален ред.
Поради изложеното по-горе и на основание чл. 334, т.1 вр. с чл. 335, ал.2 от НПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 54/10.03.2022г. по НЧХД № 6760/2021г. по описа на ПдРС, 8
н.с.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5