РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Перник, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500747 по описа за 2021 година
С решение, постановено на 24. 09. 2021г. по гр. д. № 604 / 2021г. описа на
Пернишкия районен съд, е осъдено „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник да
заплати на М. К. К. сумата 12 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от трудова
злополука на ***, и сумата 1480лв. обезщетение за забава за периода от ***.
до 12. 02. 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 15. 02. 2021г. до окончателното изплащане на вземането,
като за горницата над 12 000лв. до 15000лв. искът е отхвърлен като
неоснователен.
С решението „Стомана Индъстри“ АД е осъдено да заплати на адвокат
Б.Б., сумата 880лв. адвокатско възнаграждение в производството пред
Пернишкия районен съд.
С решението Г.В.Г. е осъден да заплати на „Стомана Индъстри“ АД,
сумата 579,73лв. разноски, съобразно уважената част от исковете.
1
С решението е осъдено дружеството да заплати по сметка на
Пернишкия районен съд сумата 144лв. възнаграждение за вещо лице и
539,20лв. държавна такса.
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от „Стомана
Индъстри“ АД, чрез адвокат Х.М., срещу решението, в частта му, с която е
уважена частично исковата претенция на ищеца за обезщетение срещу
дружеството и дружеството е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска, както и държавна такса и разноски по
сметка на Пернишкия районен съд. Излага доводи, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000лв. е завишено по
размер, а изводът на съда, с който е приел, че от страна на работника не е
проявена груба небрежност, като не е носел предпазен колан, е неправилен.
Моли обезщетението да бъде намалено по размер, да бъде намалено поради
груба небрежност и да му се присъдят направените разноски.
Насрещната страна М. К. К., чрез адвокат Б.Б., е подал в срок писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда
доводи, че присъденото обезщетение не е в завишен размер. Счита, че в
случая не е съпричиняване на вредоносния резултат, поради груба
небрежност и няма основания за намаляване на присъденото обезщетение.
Моли да му се присъдят разноски в настоящото производство.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба се явяват процесуално
допустими – подадени са от активно легитимирани страни, имаща правен
интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване, респективно в
срока за писмен отговор на въззивната жалба, поради което подлежат на
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от
съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
2
Съдът намира, че решението се явява процесуално допустимо. Налице е
гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни
страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен, да
разгледа делото, се е явявал Пернишкият районен съд. При предявяването на
исковете са били налице положителните процесуални предпоставки за
тяхното предявяване и не са били налице отрицателни процесуални
предпоставки, водещи до тяхното погасяване, като съдът се е произнесъл
именно по предявените искове.
Пернишкият окръжен съд, следва да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от
доводите във въззивната жалба, от доводите в писмения отговор на
въззивната жалба, както и от събраните по делото доказателства, Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Не се спори, че ищецът е работил по трудов договор с ответното
дружество, на длъжността „***” в Електро стоманодобивен цех /ЕСДЦ/, че
същият е бил запознат с правилата за здравословни и безопасни условия на
труд в предприятието на работодателя и че са му провеждани необходимите
първоначален и последващи инструктажи, че на *** малко след 12ч. на обяд,
ищецът полагал труд в обект на работодателя в ***, когато претърпял
инцидент, който представлява трудова злополука и е надлежно признат за
такава от компетентните органи.
Фактическата обстановка, при която е настъпила трудовата злополука е
следната :
На ***. общо 3-4 четирима работници в ответното предприятие, сред
които ищецът и свидетелят Г.А.Г., започнали от сутринта да поправят
„Блумова машина“ в ЕСДЦ, на която ролка се била извадила от редуктора и
опирала в източната страна на конструкцията. В резултат на извършените от
тях действия всичко било поставено на мястото му – бил направен ремонт на
ролката, като натегнали лагера и гресирали буксата. Оставало да се монтира
отгоре на машината само предпазния капак, който се захващал с болтове и
гайки за конструкцията. Тъй като наближавало 12.00ч. работещите отишли да
обядват.
Такива отстранявания на повреди се извършвали от работниците през
3
няколко месеца, а при по - сложни аварии се викали външни работници от
други фирми.
Ищецът пръв приключил с обяда си и се върнал на работното си място.
Там установил, че кранът вече е пристигнал и за да не се бави излишно
кранистката, закачили предпазния капак и той бил вдигнат с крана върху
машината на мястото му за монтаж. Ищецът се качил горе на машината и
започнал да поставя болтове и гайки и да ги пристяга. Тъй като не му
достигали един болт и две гайки с определени размери, той тръгнал по
ролката на машината да слиза, за да вземе от точния размер. При стъпването
му на друг съседен изхабен и изкривен /компроментиран/ предпазен капак,
той се изместил, а работникът изгубил равновесие и паднал в машината, като
попаднал с лице и тяло върху канал /улей/ от нея и по този начин било
предотвратено падането му още по - надолу. Ищецът първоначално изгубил
съзнание, от типа на зашеметяването, а след това от силната болка запознал
да крещи.
Работниците и свидетелят Г.А.Г. много се изплашили от състоянието
на М.К., когато го видели, тъй като той бил целия черен и от лицето му се
стичала кръв.
Същият бил транспортиран с линейка до „Спешна помощ“, където била
установена открита рана на носа, а впоследствие до болница „ИСУЛ“ гр.
София. Ищецът отказал да бъде хоспитализиран и негови колеги го откарали
в дома му.
Видно от заключението на вещото лице д-р К.С.Ч., което съдът изцяло
възприема като обективно и компетентно дадено, както и устните обяснения,
дадени от вещото лице в с.з., при инцидента на ***. ищецът е получил :
1.Лицева травма – счупване на носните кости и на носната преграда;
изкривяване на носната пирамида; оток на меките тъкани в областта на нова;
разкъсно – контузна рана във върховата област на носа; кръвонасядания в
двете околоочни области.
2.Гръдна травма – контузия с наличие на болезненост в двете гръдни
половини.
3.Травма в областта на поясния отдел на гръбначния стълб –
суспективни /неубедителни/ данни от образните изследвания за счупване на
4
пети поясен прешлен.
На М.К. не е провеждано оперативно лечение. Същият е бил на
домашно лечение, като първите три месеца е бил на постелен режим, приемал
обезболяващи медикаменти и не е излизал никъде. След третия месец е
започнал да излиза за малко. Около два месеца е бил с маска на лицето в
областта на носа, като раните по носа са били мазани с мехлем и от неговата
майка – свидетелката В.И.К., която е сменявала и маската на носа му. Поради
проблеми с дишането потърсил медицинска помощ от специалист „УНГ“ д-р
С.Р.. К. е можел да се обслужва сам в санитарно – хигиенно естество.
Първите дни болките са били много силни и месеци и след това постепенно
са започнали да намаляват. Възстановявал се е за период около 5,5 – 6 месеца.
Общо 7 месеца е бил нетрудоспособен. При извършване на работа заедно с
майка си той се е уморявал преди нея. От счупването на носа има проблем с
дишането, като пълно възстановяване на функцията на носовото дишане би
могла да се възстанови единствено чрез оперативна намеса. Разкъсно –
контузната рана на носа и лекостепенното изкривяване на носната пирамида,
получени при инцидента са оставили ръбци и деформация на носната
пирамида, които представляват козметичен дефект и загрозяват в лека степен
и незначително видоизменят външния облик. Тези неблагоприятни
последствия от травмата в лицевата област могат да се бъдат отстранени
единствено чрез оперативна интервенция в т.ч. естетична /пластична/
хирургия. Към датата на прегледа К. е бил с възстановени в пълен обем
движения на пояса и гръдния кош. За в близко бъдеще се очаква ищецът да
изпитва болки в травмираните области и при физически натоварвания.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените писмени
доказателства към исковата молба и към писмения отговор, от свидетелските
показания на Г.А.Г. и В.И.К., както и от заключението на вещото лице д-р
К.С.Ч. – всичките кореспондиращи помежду си.
По отношение размера на иска. По делото не се спори, че на М.К. не е
изплащано застрахователно обезщетение за увреждането на ***.
Изхождайки от изискванията на чл.52 от ЗЗД и тези на раздел II от
Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на ВС, от пола и възрастта
на пострадалия към датата на трудовата злополука – мъж в началото на
активната си трудоспособна възраст на ** години, от конкретните
5
увреждания, които в своята съвкупност са довели до по – силни общи болки и
страдания, от продължителостта на лечението - 6 месеца, при което
първоначално болките са били по – силни, а после са започнали да отслабват,
от обстоятелството, че към настоящия момент К. напълно е възстановен в
областта на пояса и на гръдния кош, но все още се от получените цикатрикси
и леко изкривяване на носа – в лицевата част, които представляват леко
загрозяване, преценени с оглед младата възраст на ищеца и обстоятелството,
че няма данни същият да е семеен, от обстоятелството, че се очаква ищецът
да изпитва болки в травмираните области и при физически натоварвания, от
размера на минималната работна заплата за страната към датата на трудовата
злополука – 560лв., която в момента е в размер на 650лв., Пернишкият
окръжен съд намира, че сумата от 12 000лв. би репарирала М.К. за
претърпените от него неимуществени вреди от трудовата злополука, ведно
със законните лихви, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. На същия се дължи и сумата 1480лв. – лихви за
забава считано от датата на увреждането – ***. до датата на предявяване на
иска – 12. 02. 2021г.
Следователно така определения размер на обезщетението на
неимуществени вреди не е завишен.
По отношение възраженията на дружеството жалбоподател за
намаляване размера на присъденото обезщетение, поради проявена груба
небрежност от страна на работника. Съдът намира, че така направеното
възражение се явява неоснователно :
Няма нормативно изискване работещите да са поне двама, още повече,
че когато К. пристигнал, там вече била кранистката с крана, а останалите
работници не се БИли завърнали от обяд. От свидетелските показания на Г. се
установява, че с предпазен колан не може да се работи, както и че към онзи
момент на машината не е имало направени площадки, на които да се работи и
не е имало поставени обезопасителни парапети, но след злополуката са били
поставени такива, както и са били изградени площадки за работа.
Работата, която е извършвал К. е била в интерес на дружеството, като
той е работел на обичайната си месторабота в ЕСДЦ. Работникът не е проявил
груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения.
Следователно въззивната жалба на дружеството се явява неоснователна.
6
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като въззивният съд възприема по реда на чл. 272 от ГПК
изцяло обстойните и аргументирани мотиви на Пернишкия районен съд.
С оглед изхода по делото дружеството следва да бъде осъдено на
основание чл. 38 от ЗПрП вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения да бъде осъден да
заплати на адвокат Б. сумата 880лв. за оказана безплатна правна помощ на М.
К. К. пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение, постановено на 24. 09. 2021г. по гр. д. №
604 / 2021г. описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част.
Осъжда „Стомана Индъстри“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник 2300, ул. „Владайско въстание“ № 1 да
заплати на адвокат Б.Б. Б. от САК, сумата 880лв., за оказана безплатна
правна помощ на М. К. К. пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7