и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 105/16.10.2008 год., постановена по Н.о.х.дело № 925/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал Исмаил Бехчед Мехмед от с.Перперек, общ.Кърджали за виновен в това, че в периода от 12.04.2008 год. до 05.05.2008 год. в с.Мъдрец, общ.Кърджали и в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, управлявал моторно превозно средство - микробус „Форд Транзит”, с ДК № К 1455 АС, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, поради което и на основание чл.343в ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК го е осъдил на наказание „пробация”, като му е наложил следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 2 години и 6 месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 2 години и 6 месеца, и "безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 200 часа годишно за срок от 1 година. Осъдил е Исмаил Бехчед Мехмед да заплати по сметка на Районен съд - Кърджали направените по делото разноски в размер на 24.00 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Исмаил Бехчед Мехмед от с.Перперек, общ.Кърджали, който я обжалва само в частта относно наложеното му наказание, като счита същото за явно несправедливо. Твърди в жалбата си, че действително извършил престъплението по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, и първоинстанционният съд правилно го бил признал за виновен. Наложеното му наказание било явно несправедливо, тъй като срокът на пробационните мерки бил изключително завишен и не съответствал на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК. Счита, че първоинстанционният съд не бил взел предвид, че престъплението било формално и от него не били произлезли никакви щети; грижел се за болните си родители и за двете си инвалидизирани деца, като срокът на наказанието „пробация” го поставял в невъзможност да издържа болните си роднини и нямало да доведе до поправящ ефект спрямо него. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде намален съществено размера на наложените му пробационни мерки. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представено писмено становище защитника на подсъдимия Мехмед изразява становище, че поддържа въззивната жалба така, както е предявена. Със становището представя нови писмени доказателства относно семейното положение на подсъдимия и здравословното състояние на децата му. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че при определянето на вида и размера на наложеното наказание първоинстанционният съд е отчел всички обстоятелства, които са от значение за правилното приложение на чл.36 от НК. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване по повдигнатото обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като при проведеното от въззивния съд съдебно следствие са събрани нови писмени доказателства относно семейното положение на подсъдимия и здравословното състояние на децата му – заверени ксероксни копия от 2 бр. удостоверения за раждане, издадени от Община Кърджали, от които се установява, че подс.Мехмед е баща на две малолетни деца; Експертно решение № 1667/16.07.2008 год., издадено от „Областен диспансер за психични заболявания със стационар” ЕООД – Стара Загора, от което се установява, че малолетното дете на подс.Мехмед – Адиле Исмаил Мехмед, страда от „Епилепсия – гранд мал припадъци, много редки генерализирани пристъпи” и е инвалидизирана с 20 % трайно намалена възможност за социална адаптация, със срок на инвалидността до 01.07.2010 год.; и Експертно решение № 1956/17.09.2008 год., издадено от „Областен диспансер за психични заболявания със стационар” ЕООД – Стара Загора, от което се установява, че малолетното дете на подс.Мехмед – Бекир Исмаил Мехмед, страда от лека умствена изостаналост и е инвалидизиран с 70 % трайно намалена възможност за социална адаптация, със срок на инваÙидността до 01.09.2011 год. От събраните и от двете инстанции доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Исмаил Бехчед Мехмед е роден на 14.05.1978 год. в с.Перперек, общ.Кърджали, постоянно живее в същото село, не е женен, без образование, безработен. Осъждан е с присъда № 113/27.05.2003 год. по Н.о.х.дело № 108/2008 год. по описа на Момчилградския районен съд, на наказание „глоба” в размер на 150 лв., за извършено престъпление по чл.216 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, влязла в сила на 27.06.2003 год. Баща на две малолетни деца – Адиле Исмаил Мехмед и Бекир Исмаил Мехмед, които са инвалидизирани с трайно намалена възможност за социална адаптация. Не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, като многократно е наказван по административен ред за управление на МПС, без да притежава съответно свидетелство за правоуправление на такова. На 12.04.2008 год., около 09.00 часа подс. Мехмед бил в дома си в с.Перперек, когато решил с микробуса си марка „Форд Транзит”, с ДК № К 1455 АС, да свърши лична работа. Въпреки, че бил неправоспособен водач и не притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, деецът се качил в микробуса и поел управлението му. Насочил се в посока гр.Кърджали, когато на път III – 507, минаващ през с.Мъдрец, екип на РПУ- Кърджали в състав св. Юксел Вели и Станимир Тодоров, го спрели за проверка. Последните двама установили, че автомобилът се управлявал от подс. Мехмед, за когото знаели, че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. За констатираното административно нарушение по чл.150 от ЗДвП на подс. Мехмед бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3018/12.04.2008 год., който подсъдимият подписал без възражения. На 05.05.2008 год., около 12.00 часа подс.Мехмед се намирал в с.Перперек, когато решил да отиде с автомобила си до гр.Кърджали. За целта, въпреки че бил неправоспособен водач – не притежавал свидетелрство за правоуправление на МПС, подсъдимият се качил на микробуса „Форд Транзит”, с ДК № К 1455 АС, и потеглил в посока гр.Кърджали. Около 12.40 часа на същия ден в с.Мъдрец екип на РПУ- Кърджали в състав св. Иван Драганов и Айнур Мюмюн го спрели за проверка. Полицаите констатирали, че автомобилът се управлявал от подс. Мехмед, за когото знаели, че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. За това нарушение на подсъдимият бил съставен акт № 4024/05.05.2008 год.за установяване на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, който подсъдимият подписал без възражения. Полицейските служители разпоредили на подсъдимия да остави автомобила на место и да намери правоспособен водач, но подс.Мехмед не се подчинил на разпореждането и потеглил в посока гр.Кърджали, управлявайки микробуса си. На 05.05.2008 год., около 13.00 часа подс.Мехмед пристигнал с колата си в гр.Кърджали, Движейки се по бул.”България”, в близост до бензиностанция "Петрол" се намирал екип на РПУ- Кърджали в състав: свидетелите Феодор Калитвенцов и Иван Георгиев. Същите спрели за проверка преминаващият покрай тях микробус „Форд Транзит” с ДК № К 1455 АС, управляван от подсъдимия. Поискали от водача свидетелството му за правоуправление, при което констатирали, че същият не притежавал такова. За това му бил съставен акт № 4003/05.05.2008 год.за установяване на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, който подсъдимият подписал без възражения. Непосредствено след това подс. Мехмед отново потеглил с микробуса, управлявайки същия. Около 13.30 часа на същият ден, на бул.”България” в гр.Кърджали, до бензиностанция „Симекс”, подс.Мехмед бил спрян за проверка от екип на РПУ- Кърджали в състав: св. Цветан Чакъров и Красимир Христов. Последните поискали от подсъдимия свидетелството му за правоуправление, при което установили, че същият не притежава такова. За констатираното нарушение на подсъдимият бил съставен акт № 4067/05.05.2008 год. за установяване на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, който подсъдимият подписал без възражения. Видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона, изготвена от сектор КАТ при ОДП - Кърджали, подс. Мехмед не притежава свидетелство за управление на МПС, като няма нито една регистрирана категория, но е наказван многократно за нарушения на ЗДвП по административен ред. С наказателни постановления, както следва: № 1762/ 07 от 19.10.2007 год., изд. от Началника на РПУ – Свиленград, влязло в сила на 13.02.2008 год.; № 880/ 08 от 18.02.2008 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 11.04.2008 год.; № 874/ 08 от 14.02.2008 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 11.04.2008 год.; № 5920/ 07 от 13.11.2007 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 21.02.2008 год.; № 5824/ 07 от 05.11.2007 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 21.02.2008 год.; № 4949/ 07 от 28.09.2007 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 21.02.2008 год.; № 4538/ 07 от 12.09.2007 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 06.11.2007 год.; и № 352/ 07 от 19.10.2007 год. на Началник сектор ПП-КАТ при ОДП- Кърджали, влязло в сила на 21.02.2008 год., подс.Мехмед е наказван по административен ред за управление на МПС, без да притежава съответно свидетелство за правоуправление. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс.Мехмед, направено в хода на съкратеното съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство и в хода на проведеното от въззивния съд съдебно следствие гласни и писмени доказателства, приети от двете съдебни инстанции, които изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Исмаил Мехмед е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК – в периода от 12.04.2008 год. до 05.05.2008 год. в с.Мъдрец, общ.Кърджали и в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, управлявал моторно превозно средство - микробус „Форд Транзит”, с ДК № К 1455 АС, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на отделните деяния, времето, мя±тото и начина на извършването им и формата на вината при осъществяването им от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложеното му наказание. Безспорно е осъществяването на деянието от подс.Мехмед от обективна страна. Така, същият е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление на МПС /каквото никога не му е било издавано и не е притежавал/, и то в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответно свидетелство за правоуправление – с НП № 1762/ 07 от 19.10.2007 год., изд. от Началника на РПУ – Свиленград, влязло в сила на 13.02.2008 год.; НП № 880/ 08 от 18.02.2008 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 11.04.2008 год.; НП № 874/ 08 от 14.02.2008 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 11.04.2008 год.; НП № 5920/ 07 от 13.11.2007 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 21.02.2008 год.; НП № 5824/ 07 от 05.11.2007 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 21.02.2008 год.; НП № 4949/ 07 от 28.09.2007 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 21.02.2008 год.; НП № 4538/ 07 от 12.09.2007 год. на Началника на РПУ- Кърджали, влязло в сила на 06.11.2007 год.; и НП № 352/ 07 от 19.10.2007 год. на Началник сектор ПП-КАТ при ОДП- Кърджали, влязло в сила на 21.02.2008 год. Престъплението подс.Мехмед е извършил при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК – за периода от 12.04.2008 год. до 05.05.2008 год. в с.Мъдрец и в гр.Кърджали е извършил четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление - това по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като същите са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Именно тъй като се касае за продължавано престъпление, следва да се приеме, че същото изцяло е извършено в едногодишния срок от наказването на подсъдимия по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, и то по отношение на всяко едно от осемте му наказания по административен ред за управление на МПС без свидетелство за правоуправление, посочени по-горе. От субективна страна престъплението подс.Мехмед е извършил при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът му е обективиран в поведението му - същият е знаел и съзнавал, че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, както и че е наказван с влезли в сила наказателни постановления по административен ред отново за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление на такова, въпреки което е управлявал МПС на инкриминираните дати. Нещо повече, въпреки разпореждането на полицейските служители на 05.05.2008 год. да не управлява МПС и да намери правоспособен водач, подс.Мехмед демонстративно се качил отново на автомобила и потегли към гр.Кърджали, управлявайки същия. При налагане на наказанието за извършеното престъпление първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистосърдечните му самопризнания, съдействието за разкриване на обективната истина, младата му възраст; средната степен на обществена опасност на деянието, обремененото му съдебно минало. Въз основа на тях, и съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като е заменил предвиденото в закона за това престъпление наказание „лишаване от свобода” с наказание „пробация, отчитайки, че предвиденото наказание „лишаване от свобода” няма определен минимален размер. Съдът е определил на подс.Мехмед следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 2 години и 6 месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 2 години и 6 месеца, и "безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 200 часа годишно за срок от 1 година, като размера на пробационните мерки първоинстанционният съд е мотивирал с изключителната упоритост на подсъдимия по управление на МПС, въпреки, че не притежава свидетелство за правоуправление на такова и многократно е санкциониран по административен ред за същото такова нарушение на ЗДвП; както и с необходимостта от по-сериозно въздействие спрямо подс.Мехмед за постигане на целите на наказанието – да въздейства поправително-възпитателно спрямо него и предупредително-възпиращо спрямо подсъдимия и другите членове на обществото. Изложените от първоинстанционният съд съображения относно вида и размера на наложеното на подс.Мехмед наказание настоящата инстанция споделя изцяло, като не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подс.Мехмед наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като именно наказание в определените от първоинстанционния съд вид и размер е в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК и посочени и от първоинстанционния съд, т.е. същото не е явно несправедливо и не са налице основания за неговото намаляване, имайки предвид упоритостта на подсъдимия при извършване на нарушения и престъпления, свързани с управление на МПС, както и демонстрираното явно пренебрежение към законоустановения правов ред, вкл. и чрез неизпълнение на полицейско разпореждане, като очевидно налагането на същия на наказания по административен ред не са изиграли никаква роля за корекция на поведението му и не са постигнали целите на наказанията, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването на подсъдимия, изложено във въззивната му жалба – че първоинстанционният съд не бил взел предвид, че извършеното от него престъпление било формално и от него не били произлезли никакви щети, както и че срока на наказанието „пробация” го поставял в невъзможност да издържа болните си родители и двете си малолетни деца. Това е така, тъй като действително осъщественото от подс.Мехмед престъпление е формално, а не резултатно такова, но въпреки това същото е наказуемо с предвиденото в закона наказание. От друга страна, така наложеното на подсъдимия Мехмед наказание „пробация” по никакъв начин не би препятствало подсъдимия да работи и издържа близките си, едновременно с изпълнение на пробационните мерки /с оглед начина на изпълнение на същите/. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на подсъдимия Мехмед наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 105/16.10.2008 год. по Н.о.х.дело № 925/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |