МОТИВИ по н.о.х.д № 439/16 по описа на
Софийски градски съд, 24 с-в
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт по д. пр.
/Сл. дело № 309/ 2013г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 10 799/2012 г. по
описа на СГП, срещу подсъдимия Н.С.П. за това,
че в На 11.12.2012г. в гр.С., ул.********, в складова база на „ЦКС - Х.Н.” на
горепосочения адрес, при условията на посредствено извършителство - чрез Д.Л.
Динев /от когото не може да се търси наказателна отговорност/ пазил и укривал
предмети и материали, както следва:
1. 11
бр. еднакви по външна форма и размери пластмасови лайсни /поз. 1.1/;
2. 1
бр. пластмасова плоча със скици начертани молив и химикал /поз.1.2/;
3. 1 бр. пластмасова лайсна бяла на цвят с
написан текст с химикал от вътрешната (вкопаната страна) "80 лв"
/поз.1.3/ - детайлите са с видими дефекти от обработката на повърхнините, за
които са били изготвени ръчни скици, тип „проект”;
4. 2
бр. пластмасови лайсни бели на цвят, с вътрешни вкопавания /поз. 1.4/;
5. 3
бр. пластмасови лайсни, бели на цвят с приблизително еднакви по форма и
размери външни повърхнини и различни (на различен технологичен стадий) вътрешни
повърхнини /поз.2.1/;
6. 2
бр. бели заоблени пластмасови детайли /поз.2.2/;
7. 1 бр. бяла пластмасова лайсна с прорез,
заоблен ръб по дължина и двустранни вкопавания /поз.2.3/;
8.1 бр. бяла пластмасова лайсна с прорези,
скосен ръб по дължина и двустранни вкопавания /поз.2.4/;
9. 1
бр. бяла пластмасова лайсна с вкопавания от едната страна /от страна на
вкопаванията има нанесени цифри за корекция на размери/ - /поз.2.5/;
10. бяла
пластмасова планка, със скицирани на ръка повърхнини, надписи с цифри и текст
от едната страна "вкопава се 6 мм" и от другата страна
"скосяване по цялата дължина","+ 1мм да се удължи" и
"1 мм да се увеличи" /поз.2.6/ - детайлите са с видими дефекти от
обработката на повърхнините, за които са били изготвени ръчни скици, тип
„проект";
11. бял пластмасов
детайл с неправилна форма, вкопан от едната страна проходен отвор с диаметър
приблизително 1 мм (характерен за оптична система на миниатюрна камера), и
надписи от гладката страна, във вкопаната част на детайла има остатъци от
прозрачен "топъл" силикон /поз,2.71.
12. бял пластмасов детайл с неправилна
форма, вкопан от едната страна /поз.2.8/;
13. полупрозрачен пластмасов детайл от
полиамид с неправилна форма, вкопан от едната страна с неправилна форма
/поз.2.9/;
14. полупрозрачен пластмасов детайл от
полиамид с правоъгълна форма и вкопания от двете страни /поз.2.10/ - детайлите
са с видими дефекти от обработката на повърхнините, за които са били изготвени
ръчни скици, тип „проект”;
15. 3
бр. прозрачни правоъгълни детайли от плексиглас със следи от механична
обработка /поз.2.11/ - детайлите са с видими дефекти от обработката на повърхнините,
за които са били изготвени ръчни скици, тип „проект”;
16. 2
бр. лайсни, еднакви по форма и размери от плексиглас, механично
обработени /поз.2.12/ - детайлите са с видими дефекти от обработката на
повърхнините, за които са били изготвени ръчни скици, тип „проект”;
17. полупрозрачен пластмасов детайл от
полиамид с правоъгълна форма и вкопания от двете страни /поз.2.13/ - детайлите
са с видими дефекти от обработката на повърхнините, за които са били изготвени
ръчни скици тип „проект”, всички детайли изброени по - горе с изключение на
посочените в позиции 1.2, 2.5 и 2.6 са с форми и размери близки до повърхниини
намиращи са над клавиатурите на ATM - устройство, изготвени самоделно в
незавършен вид, като естеството им позволява монтиране на електронни средства
за скрито наблюдение за придобИ.е на информация за набрани ПИН - кодове;
18. 1
бр. боядисана в сиво пластмасова декоративна лайсна с приблизителни
размери 280х90мм, в която има правоъгълен процеп 95х2мм 1на задната страна на
лайсната чрез силикон са монтирани два броя акумулаторни батерии, основна
платка на записващо мултимедийно устройство, включително камера и микрофон,
модифициран USB конектор (пет пинов цангов съединител) за връзка с персонален
компютър и 3 пинов конектор за зареждане на батериите. Основната платка,
камерата и микрофона са аналогични на използваните в т.н. "Шпионски
химикалки", батериите са от мобилен телефон "Нокиа”, като описания
изследван обект е камуфлажно устройство за наблюдение предназначено да се монтира
посредством двойно лепяща лента към корпуса на ATM и чрез направения видеозапис
се получават данни за ПИН - кодовете на картите на клиентите/ - /поз. 2.14/;
19. 1
бр. полупрозрачен пластмасов детайл от полиамид с форма и размери на
входно отверстие за карти на ATM (уста) /по. 2.15/;
20.1бр. прозрачен
пластмасов детайл от плексиглас, 1бр. бял пластмасов детайл от пенополистирол,
полупрозрачен пластмасов детайл от полиамид, 1бр. черен детайл от пластмаса с
вкопавания, 2бр. черни пластмасови детайла и 1 бр. черен пластмасов детайл,
частично обработен, всички - с форми и размери на входно отверстие за карти на
ATM „уста” /по.3,1/;
21. 4
бр. вложки от плексиглас с процеп и гнездо за магнитна глава /поз. 3.2/
- с форма и размери, позволяващи монтирането им върху входни отверстия на ATM
устройства;
22. 1
бр. плексигласова вложка с процеп и гнездо за магнитна глава. Вложката е
маркирана с видим дефект /по.3.4/;
23. 1 бр. метална планка с дебелина 1 мм,
изрязана с лазер - с форми и размери на входно отверстие за карти на ATM „уста”
/поз.3.5/;
24. възел - с форма и повърхност сходна с
тази на слот за карти ATM NCR 68 XX, състоящ се от пластмасов детайл от смола,
боядисан в сив цвят, зелен прозрачен детайл и четири бели пластмасови парчета,
слепени по между си със силикон. Сивият детайл има пробит страничен отвор с
диаметър приблизително 1 мм, характерен за монтаж на миниатюрна камера, със
следи (част от проводник и остатъци от силикон) позволяващи монтиране на
ел.компоненти за копиране на данни/поз.4.1./;
25. 1
бр. зелена пластмасова вложка с прорез, изработена в метална матрица
(шприцвана). От вътрешната страна на вложката има оформени гнезда, позволяващи
монтаж на магнитна глава, електронна платка за запис и съхранение на информация
и батерия. Детайлът е камуфлажен корпус на скимиращо устройство-/поз.4.2/;
26. 1
бр. прозрачна пластмасова вложка с прорез, механично изработена от
плексиглас с допълнително надграждане по ръба - модел за изработка на
камуфлажен корпус на скимиращо устройство /поз. 4.3/;
27. 3
бр. полупрозрачни пластмасови заготовки за вложки изработени чрез отлИ.е
по методи, използвани в денталната медицина, предназначени за изработка на
камуфлажен корпус на скимиращо устройство /поз. 4.4/;
28. 1
бр. полупрозрачна пластмасова отливка, наподобяваща слот за карти на ATM,
отливката е изработена с използване на силиконова форма /поз.4.5/;
29. 1
бр. бяла силиконова форма в пластмасова кутия предназначена за изработка
на пластмасова отливка, наподобяваща слог за карти на ATM - устройства.
Пластмасовата кутия служи за каса (има спомагателни за процеса функции) -
/поз.4.6/;
30. 2
бр. сини силиконови форми, предназначени за производство на заготовки за
изработка на камуфлажен корпус на скимиращо устройство /поз. 4.7/;
31. 1
бр. синя силиконова форма, чийто повърхнини наподобява слот за карти на
ATM - устройство /поз.4.8/;
32. 3
бр. плексигласови детайли с приблизителни размери 280x90x10 мм и
правоъгълен процеп 95x2 мм /поз.4.9/;
33. 3бр. плексигласови елементи, прозрачни
на цвят с размери 280x15x6 мм, представляват заготовки (незавършени детайли)
предназначени за доизграждане съвместно с плексигласови детайли с приблизителни
размери 280x90x10 мм и правоъгълен процеп 95x2 мм за получаване на лайсна
идентична на описана в пункт 18 от настоящото обвинение (поз.2.14 по експертиза
от 05.10.14г.)-/поз. 4.10/, за които знаел, че са предназначени за подправка на
платежни инструменти по чл.243, ал.2, т.3 от НК - престъпление по чл.246, ал.3, вр. чл.243, ал.2, т.3 от НК.
С протоколно
определение от 01.06.2016 г. на основание чл. 372, ал.3 от НПК е одобрено постигнато от
страните съгласие да не се провежда разпит на част свидетелите, както и на
вещите лица, извършили назначените по делото експертизи , а при постановяване
на присъдата да се използват съответните протоколи за разпит от досъдебното
производство. Съдът е приел, че съответните процесуални действия са извършени
по реда и условията на НПК.
В съдебно заседание
са разпитани по искане на страните свидетелите П.М., Д.Д., Е.Д., Т.К. и С.П..
В съдебно заседание
прокурорът не поддържа обвинението срещу подсъдимия П., като счита, че не са
събрани преки и категорични доказателства, които да установяват съпричастността
на подсъдимия в извършване на вмененото му престъпление. Посочва, че от показанията на св. Д.Д. се
установява, че не подсъдимия, а лице, което се е представяло с това име го е
посещавал в представляваната и управлявана от него фирма. Намира също, че проведеното
на досъдебното производство разпознаване е опорочено, с оглед на заявеното от
св. Д. в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция. Моли съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимия П. за невиновен.
Защитникът
на подс. П. – адв. Т. моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае
подзащитния й за невиновен по повдигнатото му обвинение. Синхронизира се с
изложеното от представителя на държавното обвинение, а именно, че в основата на
обвинението спрямо подс. П. са били показанията на св. Д., дадени от него по време
на досъдебното производство, които са в противоположна насока от тези дадени от
него в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция. Излага подробни
доводи в тази насока, видно от които се установява, че от всички обсъдени
доказателства не са събрани безспорни такива ,от които да се стигне до
категоричният извод, че подс. П. е извършителя
на престъплението , за което е предаден на съд, поради което същият следва да
бъде оправдан.
Подсъдимият Н.П. се ползва от правото си да даде
обяснения. В тях той изяснява подробно фактологията във връзка с повдигнатото
му обвинение, отричайки напълно осъществяването на вмененото му деяние.
Подсъдимият твърди, че познавал Д.Д. от 2012г., който имал цех близо до ж.к. „К.П.“
за пластмасови изделия, стикери, брошури и др. Излага, че е ходил в цеха , тъй
като са му изработвали стикери с охранително предназначение, като заявява, че е
разговарял с друг служител на цеха, а не със св. Д.. Посочва , че подсъдимите Д.М.
и П.М. познавал от общи познати, тъй като М. се занимавал с продажба на
автомобили внос от Германия. По такъв повод и е имал контакт с него. По
отношение на познанството си с П.М., излага, че я познава чрез Д.М.. По отношение
на познанството си със св. С.П., твърди, че се познават от много години, тъй
като са от един и същи град – П., но са само познати.
В
предоставената му от съда право на последна дума подсъдимият моли да бъде
оправдан.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен след
внимателен анализ поотделно и в съвкупност, и съобразно вътрешното си
убеждение, основано на доказателствата,
намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Н.С.П. е роден на *** г. в гр. П., българин, български гражданин, женен, безработен, неосъждан,
с адрес : гр.С., ул. „*********.
Св.
Д.Л.Д. бил собственик и управител на фирма „И.Г.” ЕООД с предмет на дейност
реклама и изработка на архитектурни макети от PVC и плексиглас, прототипи,
склуптори, сувенири, фолиа, табла и др. Търговската дейност на фирмата се
осъществявала в помещение на адрес гр.С., ул. „*********, складова база на
Централен кооперативен съюз /ЦИК/ - бивш завод „Х.Н.”, което св. Д. ползвал под
наем / със Споразумение от 26.03.2012 г. и Договор за наем от 20.04.2012 г./ Разкрояването на фасадите за макети
извършвал св. А.Х.Т. и св. Б.Й.. За целта базата била оборудвана с плотер за
рязане на фолио и хартия, фреза за изрязване на плоскости и детайли, лазер със
същото предназначение, принтери и компютърна техника. Поръчките се приемали от
св. Д., които ги разпределял на своите работници. Поръчката се вписвала в
компютрите на фирмата и се наименували с произволни имена.
През 2012 г. подс. Н.П. посетил цеха
на св. Д. с цел възлагането на изработка на 10 броя стикери за охранителна цел.
След изработката им подсъдимият никога повече не посетил въпросният цех, като
при получаването им същият не получил и документ за изработката им.
Във
връзка с възлагането и изпълнението на една от многото поръчки във фирмата св. Д.
запознал свой колега и приятел св. А.П. с неустановено по делото лице на име „А.“,
за който изработвал входни части за пластики т. нар. „усти“ за ел. бариери, за
които св. П. предполагал, че представляват такива за банкоматни устройства. От
своя страна неидентифицираното по делото лице с име „А.“ запознал св. П. със
св. Д.М. от гр. П. и св. П.М., които му поръчали усти за електронни бариери, за
изработването на които му представили мостри.
През
непродължителен период от време през 2012г. св. Д. бил посещаван поотделно от св. Д.М. и св. П.М., както и от
неустановено по делото лице, което се представяло с малко име „Н.“, за които
св. Д. трябвало да изработи неустановен брой правоъгълни детайли от пластмаса
по мостри, които лицата му донасяли вкл. и т. нар. калъпи от банкоматни
устройства, през който се поставяла картата за теглене на пари, за които
свидетелят не знаел и нямал каквито и да било съмнения за предназначението и
естеството им до момента, в който на горепосочения адрес не било извършено
претърсване и изземване от органите на МВР от дата 11.12.2012 г. Част от
калъпите и мострите, както
несполучливите изработки останали при св.Д.. Една част от тях били с батерии и
други платки по тях, които били иззети при извършеното претърсване и изземване.
Мострите св. Д. заснемал с фотоапарати, които също му били иззети на 11.12.2012
г. от органите на реда при претърсване и изземване от 11.12.2012 г. на
посочения адрес.
По отношение на Д.М.М.
по настоящото дело има влязло в сила
споразумение от 22.03.2016 г. по нохд № 439/2016г. по описа на СГС, НО, 13
състав, с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 246,
ал. 3, вр. чл. 243, ал 2, т. 3 от НК и за престъпление по чл. 249, ал. 4, вр.
чл. 249, ал. 3 от НК. Съдът на основание
чл. 23, ал.1 от НК му е наложил едно общо най-тежко наказание в размер на една
година и шест месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години и шест месеца.
По
отношение на П.П.М. по настоящото дело има влязло в сила споразумение от
05.05.2016 г. по нохд № 439/2016 г. по описа на СГС, НО, 9 състав, с което е
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243,
ал. 2, т. 3 от НК и за престъпление по чл. 245, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3
от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил едно общо
най-тежко наказание в размер на една
година „лишаване от свобода“, като основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът прие горната фактическа
обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства ,
съдържащи се в прочетените и приети показания на свидетелите от досъдебното
производство по реда на чл. 373, ал. 1 вр.
чл. 372, ал .3 вр. чл. 371, т. 1 от НПК, а именно показанията на свидетелите: Д.Д., С. П., И. П., С.П., И.С., Б.Й.,
А.Т. , Д.М. и П.М., обясненията на подсъдимия, разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели: Д.М., П.М., Д.Д., Е.Д., Т.К. и С.П.
както и въз основа на приобщените
експертни заключения, както и въз основа на приложените писмени и веществени
доказателства и протоколите за ВДС.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите И.С., Б.Й. и А.Т. всички служители в „И.Г.“ ЕООД, тъй като
изложеното от тях е свързано с дейността на фирмата, начина им на работа, като
дават описателни и последователни
показания в хронологическа подреденост.
В тази връзка св. Й. излага, че поръчките във фирмата са се приемали от
св. Д., и впоследствие са разпределяни за макетиране и изработка от
работниците. Посочва, че не е виждал тетрадка или място – файл / папка/ в
използваните от тях компютри, на които да са се записвали имената на клиентите,
които са идвали да правят поръчки. Твърди с категоричност, че във фирмата не са
обозначавали коя изработка на даден елемент е предназначена за определен
клиент, а ако е имало такива то той заедно със св. Т. са кръщавали произволни
файлове, без да знаят имената на клиентите.
Конкретно
показанията на св. Д. съдът кредитира частично и то само в тази им част дадена
от него по време на съдебното следствие. Съдът не кредитира показанията му
дадени по време на досъдебното производство тъй като същите са хаотични и
непоследователни. Изложеното от него в тази му част няма никаква конкретика или
точно описание, относно лицата за които говори, конкретика относно определени
от него действия свързани с начина му на работа и поемане на ангажименти от
негова страна. На по-късен етап дадените
от него показания пред настоящата инстанция дават точно, последователно и с
определена конкретика, сведения относно начина му на работа във ръководената от
него фирма, начина на заемане на поръчки от негова страна, както и лицата които
са го посещавали. Относно това същият категорично заявява, че лице с име „Н. “
го е посещавал в ръководения от него цех, но при вида на подсъдимият в залата
той категорично отрича това да е лицето, което го е посещавало в цеха. Нещо
повече той заявява, че извършеното от него разпознаване по време на досъдебното
производство е направено на базата на предположения, и на смътни спомени, което
напълно се опровергава със срещата му с подс. П., както по време на извършената
между тях очна ставка по време на досъдебното производство, така и при
виждането на подсъдимия в съдебната зала пред настоящата инстанция. Посочва,
че иззетите пластмасови парчета от
органите на реда, са му били предоставени за изработка от лица, които той не
познава, което се доказва и от показанията на свидетелите Б.Й. и А.Т..
На
следващо място съдът следва да отбележи, че при извършеното разпознаване на 11.12.2012 г. от страна на св. Д. по време
на досъдебното производство, на участвалите като поемни лица св. Д. и св. К. не
са им разяснявани правата за това, че са участвали като поемни лица. Същите в
съдебно заседание пред настоящата
инстанция от 16.08.2016 г. категорично заявяват, че нямат спомен да са
участвали като поемни лица и дори изобщо да са участвали като такива, а това е
така тъй като нямат спомен изобщо да са им разяснявали правата в това им
качество. Да, действително под протокола за разпознаване стоят техните подписи
и формално същият е изготвен по правилата на НПК, но това не води до
категоричният извод , че именно подсъдимият е лицето което е извършило
вмененото му престъпление, което се оборва и от показанията на св. Д..
Свидетелите Д.М. и П.М. са
разпитани пред настоящия съдебен състав
по реда на чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК / това са бивши подсъдими спрямо, които
има влязъл в сила съдебен акт - Споразумение по Глава 29 от НПК, еквивалентен
на Присъда. Още повече, че влезлият в сила съдебен акт спрямо тях по същия
случай е постановен в едно специфично производство – „диференцираната процедура“
на Глава 29 от НПК, в която М. и М. предварително са се признали за виновни и
това е клауза от Споразумението. Това ги поставя в особено положение като лица,
които са се признали за виновни за този случай и същевременно имат
процесуалното задължение да говорят истината като свидетели в продължаващия
процес за третия съучастник. Накрая, като свидетели те имат право да не
отговарят на въпроси, отговорите на които биха уличили тях лично или техни
ближни в извършването на престъпление. Независимо от това същите са дали
показания пред настоящата инстанция, която ги кредитира безусловно. Това е така
тъй като в изложеното от тях се излагат
факти и обстоятелства във връзка с датирането на тяхното познанство с
подсъдимия, както и предмета на осъществяваните между тях отношения и то в област
различна от тази, която е описана в обвинителния акт.
В
тази връзка са и показанията дадени от св. С.П., който заявява, че познава
подс. П. тъй като са от един и същи град
- П., но отношенията му с него са като на познати, а не на приятели. В тази
връзка излага, че дадените от него показания на досъдебното производство не
отговарят на фактологията такава каквато е, тъй като същите са били дадени от
него в състояние на стрес. Предоставените от него СИМ карти са давани от него на
близки приятели, в категорията на които не попада подс. П..
Същевременно съдът констатира, че обясненията
на подс П., дадени в самото начало на съдебното следствие в съдебното заседание
на 29.06.2016 г., не се опровергават от други доказателства относно това, че е
посещавал цеха на св. Д.- като е поръчвал изработването на охранителни стикери,
както и че никога не е оставял негови предмети на съхранение във инкриминирания
цех. Заявява също, че познава свидетелите Д.М. и П.М., като първият познава от
общи приятели, тъй като се занимавал с продажбата на автомобили внос от
Германия. Посочва, че са имали контакти с него в заявен интерес от негова страна за закупуване
на лек автомобил. Тези обяснения на
подсъдимият кореспондират с показанията на св. М., като изцяло се препокриват,
както и тези с показанията на св. М., че двамата се познават чрез св. Д..
След съвкупна преценка на
тези факти съдът намира, че те не са достатъчни, за да изградят устойчива и
цялостна логическа верига, която да формира един единствено възможен извод, че
подсъдимият е извършител на деянието.
Действително той е посетил веднъж цеха управляван от св. Д. ***, на това по
никакъв начин не може да докаже, че именно подсъдимият е лицето което е
поръчало, а впоследствие оставило на съхранение инкриминираните в обвинителния
акт предмети.
От всичко изложено до тук,
съдът стигна до извода, че доказателственият анализ не обосновава извод, че
подсъдимият е пазил и укривал инкриминираните в обвинителния акт предмети.
Твърдението на обвинението, че предметите са били обект на укрИ.е е голословно,
защото не се подкрепя от нито едно от доказателствата по делото. Също така
недоказано е и твърдението, че подсъдимият е бил лицето, което е поръчвало на св. Д. пластмасовите детайли за скимиращи
устройства, тъй като нито едно доказателство от обсъдените по – горе навежда до
този извод.
Доказателственият анализ в
наказателния процес е недопустимо да се основава върху субективната преценка на
страните или на състава на съда за това дали едни или други доказателства
въплъщават собствената им представа за обичайното житейско стечение на
обстоятелствата. Доказателствата не се кредитират от гледна точка на логиката
на обикновените житейски ситуации, тъй като поначало всяко престъпление
надхвърля общоприетите житейски стандарти на поведение. По дефиниция всяко
престъпление като екстремална човешка проява е нарушаване на нормалната
житейска логика, поради което и тя - житейската логика - принципно, не би могла
да бъде надеждната и категорична основа за неговото правилно всеобхватно
изследване. Анализът на доказателствата в тяхната взаимовръзка по хронология и
смислово значение не представлява конкуренция на житейски гледни точки (тази на
подсъдимия срещу тази на представителите на държавното и частното обвинение), а
стъпва върху съблюдаването на обективни правила, похвати и норми на формална
логическа дейност (дедукция, индукция и т.н.), чрез които е обективно постижимо
разкрИ.ето на обективната истина. В конкретния случай по делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергават обясненията на подс. П., че той
не е оставял в инкриминирания цех
визираните в обвинителният акт предмети, както и че не е знаел изобщо за
тяхното съществуване. Наличието на същите, намиращи се в цеха ръководен и
управляван от св. Д., не е годно да обоснове една единствена и неопровержима
версия, че подс. П. ги е поръчал и оставил там и да опровергае обясненията му,
които намират обективна подкрепа в други доказателства - показанията на
свидетелите Д.Д., Д.М. и С.П., които
съдът кредитира, тъй като са обективни и не демонстрират стремеж да
преувеличават или изтъкват определени факти в полза на подсъдимия.
Истината
като отражение на външно проявени човешки действия обаче винаги е обективна и
конкретна, а не вероятна и възможна. Както е подчертал ВКС на РБ в решение №
228/95 г. по н. д. № 231/95 г., ВК, в наказателния процес е допустимо
изграждането на всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването,
но правно значение имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни
и несъмнени доказателства. Едва тогава хипотезата губи характера си на
предположение и се превръща във фактология на престъплението.
При липсата на
такива доказателства, както това е в разглеждания случай, хипотезата остава
едно от възможните предположения за събитието на престъплението.
Установената
фактическа обстановка мотивира съда да възприеме следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА
При
така установените факти се налага единственият възможен извод от правна страна,
че подсъдимият не е осъществил престъпно деяние. Събраният по делото
доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт досежно фактите, включени в
престъпния състав, както от обективна така и от субективна страна.
За
обективната съставомерност на престъплението по чл. 246, ал. 3 от НК е
необходимо деецът да е осъществил изпълнителното деяние в една от предвидените
му форми – изготвяне, придобИ.е, пазене или укрИ.е на предмети, материали или
оръдия, компютърни програми или елементи за защита на паричните знаци,
предназначени или послужили за поправка на парични знаци или други знаци или
платежни инструменти по чл. 243, ал. 2
НК.
На
първо място е удачно да се отбележи принципното разбиране на съдебния състав,
че с нормата на чл. 246, ал. 3 от НК се инкриминират предмети, материали,
компютърни програми и пр., които имат специално предназначение за подправка, но
не и какви да е предмети, които иначе служат за друго, но биха могли да бъдат
използвани и с коментираното престъпно значение. В тази връзка съдът се
позовава на решение № 193 от 12.07.2012 г. по н.д. № 517/12 на II НО на ВКС, в което нормата
на чл. 246, ал. 3 НК е проследена в историческия контекст на създаването й. В
цитираното решение се посочва изрично следното: „В мотивите към законопроекта е
отразено, че с предложеното (и по –късно прието от НС) допълнение се изпълнява
поетия от българската страна ангажимент да хармонизира националното
законодателство с Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските
общности от 1995 г. и с решение на Европейския съюз от 29 май 2000 г. относно
засилване защитата чрез наказателни и други санкции срещу фалшифицирането на
парични знаци във връзка с въвеждането на еврото. Вносителите изрично
отбелязват, че деянията, които съгласно Рамковото решение трябва да бъдат
обявени от националното законодателство за престъпления, обхващат създаване,
придобИ.е и притежание на компютърни програми, предназначени за производството
на фалшиви парични знаци, както и на холограми и други елементи за тяхна
защита, поради което предлагат и допълнение на чл. 246 от НК. Номенклатурата
от престъпления, предвидени в чл. 3, ал.
1, б. „г“ от посоченото Рамково решение, предвижда наказуемост на
производството, получаваното, снабдяването или притежаването с цел измама на
инструменти, предмети, компютърни програми и всякакви други средства, които са
специално предназначени за производството на фалшиви парични знаци или за
подправянето на парични знаци, или холограми или други елементи, които служат
за защита на паричните знаци срещу фалшификация“.
Цитираното
решение на ВКС не е източник на задължително тълкуване, но настоящия съдебен
състав застъпва същата позиция, поради което и намира за най-удачно директно
позоваване на тази част от него.
Въз основа на
доказателствения анализ съдът прие за недоказан факта, че подсъдимият е
извършил действия, които могат да бъдат третирани като „укрИ.е“ на предметите. Това е така, тъй като в
инкриминирания период той не е посещавал склада, управляван и ръководен от св. Д.,
не е имал контакт с нито едно от лицата работещи в него, не е правил поръчки,
поради което не може да се твърди, че той е пазил и укрил инкриминираните
предмети. На последно място се констатира, че той не си е служил, нито е
предоставил на съхранение в склада инкриминираните предмети, тъй като няма
каквито и да е доказателства в тази посока.
Несъставомерността
на деянието от обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците
на състава на престъплението от
субективна страна, поради което обсъждането на
наличието на умисъл у подсъдимия е невъзможно и безпредметно. Само за пълнота, съдът отбелязва, че с оглед
приетия факт за незнанието на подсъдимия (досежно намерените в цеха на св. Д.
предмети), стореното от него няма как да е съставомерно и от субективна страна.
Ето защо и на
основание чл. 304 НПК съдът призна подсъдимия Н.П. за невинен и го оправда по
повдигнатото му обвинение.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
Предвид изхода на делото и разпоредбата
на чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за
сметка на държавата.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: