Р Е Ш Е Н И Е
№:826 08.06.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесети май, две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Л.
Прокурор: Х.К.
Като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно
административен характер дело № 622 по описа за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П.В.Г., ЕГН-**********,***, чрез
адвокат Д.М. от САК, против решение № 260010/05.02.2021г. постановено по НАХД №
364/2020г. на Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 20-0302-000143/28.07.2020г. на началник РУ към
ОДМВР-Бургас, РУ Царево, с което за нарушение и на основание чл.174, ал.3, пр.2
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са му наложени административни
наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца.
От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и да
постанови друг с който отмени НП. Твърди се в жалбата, че нарушението е
недоказано от обективна и субективна страна. Талонът за изследване не отговарял
на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017г.), защото не бил поставен стикер по
чл.3, ал.3 от тази наредба. Освен това актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) бил съставен при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като липсвали доказателства актосъставителят да има
материална компетентност да работи с техническо средство за установяване на
наркотични вещества и на същия да е било зачислено именно процесното техническо
средство. Актът не бил съставен и в присъствието на двама свидетели. Твърди се
също, че в НП липсва фактическо описание на нарушението, а проверяващите не са
придружавали нарушителя при отказа на последния да му бъде извършена кръвна
проба и не са възприели лично този факт. За нарушителя било обективно
невъзможно да се придвижи самостоятелно за да изпълни предписанието за
медицинско изследване. В НП липсвали доказателствата които доказват
нарушението. При проверката контролните органи не са се легитимирали пред
нарушителя, което обосновава отказа на последния за извършване на съответните
действия и не е налице субективния елемент.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Чрез редовно упълномощения адвокат Д.М. в нарочна писмена молба,
поддържа жалбата и претендира присъждането на разноски.
Ответникът по касация – Районно управление (РУ) - Царево към ОДМВР-Бургас, редовно
уведомен, не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за правилност
и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което пледира
касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК
от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд - Царево с оспореното решение № 260010/05.02.2021г. по НАХД №
364/2020г., е потвърдил НП № 20-0302-000143/28.07.2020г., с което на касатора П.Г.
за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 17.07.2020г.,
в 17.03 часа, в гр.Царево, на път Втори клас №99, км.58, до бензиностанция
Лукойл, в посока към гр.Царево, управлявал лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с
рег.№ *******, лична собственост и при проверка, отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
Издаден му бил талон за медицинско изследване с № 0067675, който той получил,
но отказал на даде кръвна проба.
За да постанови оспореното решение районният съд е изложил мотиви за
правилната правна квалификация на извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за съставянето на АУАН и издаването на НП при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и за санкционирането на
нарушителя със съответните административни наказания, предвидени в чл.174, ал.3
от ЗДвП за извършеното нарушение. Посочил е, че в акта и НП пълно и точно е
описано нарушението, датата и мястото на извършването му и обстоятелствата при
които е допуснато. Намери е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
НП.
Решението на Районен съд - Царево е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на
районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон
съдът следи служебно.
Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, районният
съд пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която следва да се
възприеме и от настоящия съдебен състав.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, след изменението в ДВ, бр.77 от
2017г., в сила от 26.09.2017г. и действаща до сега, предвижда, че водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Следователно с отказа на дееца да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества, съчетан
с отказа му да даде кръв за анализ, е осъществен състава на нарушението, който е описан
точно в АУАН и НП.
В случая от събраните по делото доказателства, вкл. обясненията на
жалбоподателя, показанията на св.С. П. – разпитан по искане на защитата, с
категоричност се установява, че П.Г. първо бил изпробван с техническо средство
за установяване употреба на алкохол. След като тази проба била отрицателна и се
установило, че той не е употребил спиртни напитки, контролните органи поискали
да го изпробват с техническо средство и за установяване употреба на упойващи
вещества. Г. обаче отказал да му бъде извършена такава проверка. Бил му
съставен талон за медицинско изследвано (л.8 от делото на РС), който отговаря
на изискванията на чл.3 от Наредба № 1/19.07.2017г., но проверяваният не
изпълнил предписанията по него, като отказал провеждането на медицинско
изследване, за което положил подписа си в нарочния протокол (л.10). Това той
извършил в присъствието на проверяващите полицейски служители, които го отвели
до Спешния медицински център – обратно на твърденията в касационната жалба. Така
осъществения състав на нарушението е описан коректно както в АУАН, така и в НП,
по начин позволяващ на нарушителя и на съда да установят какво е
административно-наказателното обвинение.
Вярно е, че с вписването в акта само на един свидетел, който е присъствал
при установяването на нарушението, без останалите двама, е допуснато нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Същото обаче не може да се квалифицира като съществено,
заради приложението на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Съществено нарушение на
процесуалните правила е налице, когато в резултат на същото се засяга или би
могло да се засегне правото защита на лицето, т.е. до невъзможност лицето да
упражни процесуалните си права в пълен обем. Нито в хода на производството пред
районния съд, нито в хода на настоящето производство обаче се навеждат каквито
и да е доводи в тази връзка. Следва да се отчете, че чл.53, ал.2 от ЗАНН не
само създава възможност, но императивно задължава наказващия орган да издаде НП
при нередовности в акта, при изпълнението на три изисквания: установени
извършено нарушение, самоличност на нарушителя и вина. В случая, наличието на
нарушението и самоличността на нарушителя са без съмнение – П.Г. е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство за упойващи вещества и даде
кръвна проба, като той не оспорва това дори и пред съда.
Не може да бъде споделено възражението, че при проверката контролните
органи не са се легитимирали пред нарушителя, което обосновава неговия отказ за
извършване на съответните действия и не е налице субективния елемент. Същото
противоречи на факта, че при проверката полицейските служители са били с
униформи и с два патрулни полицейски автомобила, което прави съмнително
твърдението, че у Г. са съществували неясноти относно служебното качество на
контролните органи.
При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият
състав намира решението на Районен съд - Царево за постановено при правилно
прилагане на относимите разпоредби на ЗДвП. Административно-наказателното
производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. От изисканото от районния съд във връзка с
възраженията на защитата удостоверение от ОДМВР-Бургас и длъжностна
характеристика се установява, че актосъставителят е изпълнявал длъжността
младши автоконтрольор, завършил е успешно съответен курс, поради което отказът
на нарушителя за бъде изпробван за употреба на упойващи вещества с техническо
средство е извършено пред надлежен орган. Без правно значение е какви са
характеристиките и зачисляването на това техническо средство, защото заради
извършения отказ, не се е стигнало до неговата употреба.
Що се касае за направеното в касационната жалба твърдение, че за нарушителя
било обективно невъзможно да се придвижи самостоятелно за да изпълни
предписанието за медицинско изследване, в негова подкрепа не са ангажирани
никакви доказателства. Освен това такова възражение се прави за първи път едва
пред касационната инстанция, поради което е недопустимо същото да бъде
разглеждано на основание чл.220 от АПК.
Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен правният извод за
законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране
отговорността на водача за нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи за
доказаност на нарушението, неговия извършител и вината му, формирани от
районния съд в тази насока, се споделят от настоящата инстанция, поради което
не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 от АПК.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - Царево за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по
смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение №
260010/05.02.2021г. постановено по НАХД № 364/2020г. на Районен съд - Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.