РЕШЕНИЕ
№ 2032
гр. Пловдив, 16.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2088 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на Ф.А.Х., ЛНЧ **********, док.
№ *********, издаден на 28.10.2021г. от МВР – Пловдив, адрес: ***, чрез адвокат С.Ш., срещу отказ от
29.05.2023г. на длъжностно лице към Главна Дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/
към Министерство на вътрешните работи за заверяване на документ – Удостоверение
№ 689/07.04.2023г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.
В
жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения отказ и
се иска неговата отмяна. Поддържа се, че отказът е постановен от лице без
нужната материална компетентност. Сочи се, че същият не е подкрепен с мотиви, не
отговаря на изискванията за форма и съдържание и е постановен при липса на
каквито и да е фактически и правни основания. Иска се присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
3. Ответникът – инспектор Е. Б. И. , в качеството на
административен орган в сектор ‚Документални фондове и справочна дейност“ при
отдел ИТАПКАО към ГД „НП“ в МВР, лично и чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П. ,
поддържа становище за недопустимост на жалбата, тъй като има за предмет
оспорване на указания до заявителя, които нямат характер на административен
акт. По същество се твърди, че жалбата е неоснователността, тъй като заявената
заверка на Удостоверение № 689/07.04.2023г. не е могла да бъде удовлетворена,
преди същото да бъде преиздадено с нужното му съдържание и реквизити съобразно
Правилата за документооборота в МВР. Претендира са присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
ІІ. По
допустимостта:
4. По смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК,
индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от
значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения,
както и отказът да се издаде такъв документ.
Предмет на
настоящото производство е контрол върху изричен отказ на административен орган в
структурата на МВР да завери документ, издаден от друг административен орган,
част от структурата на МВР, който документ е от
значение за признаване и упражняване на права на заявителя.
При това
положение съдът намира, че е сезиран с жалба, подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
5. На Ф.А.Х. било
издадено Удостоверение № 689/07.04.2023г., издадено от началник на сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Пловдив, според което лицето притежава Свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *********, издадено на 21.09.2022г. със срок на валидност
до 21.09.2032г., за придобити категории М, В. Към датата на издаване на
удостоверението водачът има 26 контролни точки и няма отнети контролни точки.
Посочено, че документът следва да послужи за лична информация. Върху него е
положен печат на ОДМВР – Пловдив и
подпис на изготвил (без посочване на длъжност и имена).
6. Със заявление №
328600-29806/29.05.2023г. Ф.А.Х., чрез адв. С.Ш., е поискала от директора на
ГДНП да бъде заверено Удостоверение № 689/07.04.2023г., издадено от началник на
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив.
Върху
самото заявление в поле „ … проверка на документите заявени за
заверяване:“ с дата 29.05.2023г. от
служител на сектор ДФСД (без посочена длъжност и имена) е положен подпис с
подчертаване върху текст от бланката „Основания
за отказ за заверяване на документа – установени пропуски, несъответствия,
очевидни фактически грешки по съдържателната част на документа, други
нередовности“ и следното ръкописно изявление: „Връща се Удостоверение №
689/07.04.2023г. да се издаде по реда за издаване на официални документи за
чужбина, да се впише за къде да послужи, пред кой орган на съответната държава,
изх. рег. номер, подпис и име на ръководител.
7. Според заповед №
8121з-709/17.06.2015г. на министъра на вътрешните работи, инспектор Е. Б. И. като
служител на ГДНП е определена за лице, което да полага подпис при заверка на
документи в ГДНП. В т. 4 от заповедта е посочено, че представените за заверка
документи от структурите на МВР, следва да бъдат оформени съгласно правилата за
създаване, оформяне и съгласуване на документите в МВР, утвърдени със Заповед
рег. № Iз-2131 от 25.10.2013г. на министъра на вътрешните работи.
IV. От правна
страна:
8. Според правилото на чл. 59, ал. 1 от АПК, когато административният акт се
издава в писмена форма, той съдържа: 1.
наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта; 3.
адресат на акта; 4. фактически и
правни основания за издаване на акта; 5.
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и
срокът за изпълнението; 6.
разпореждане относно разноските; 7.
пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване
на длъжността му.
Устни
административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия
или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.
Изискванията
по т. 1,2,3,4,5 и 7 от правната норма имат пряко отношение към възможността за
изпълнение на акта, респ. реализиране защита на ареста на акта по предвидения в
закона ред и осъществяването на самия административен и/или съдебен контрол за
законосъобразност. Условието по т. 8 е
релевантно за валидността на акт като властническо волеизявление, годно да
породи желаните от издателя му правни последици.
В случая
оспореният административен акт е издаден от служител на сектор ДФСД при ГДНО,
който е оправомощен да издава актове от категорията на процесния с нарочна
заповед на министъра на вътрешните работи. Този служител е положил подпис и
дата върху акта, с което формално е изпълни поставеното от закона изискване.
При това положение възражението на жалбоподателя за нищожност на акта поради
неспазване на изискванията за форма се явяват неоснователни.
Основателна
е претенцията на оспорващия за липсата на мотиви и ясни фактически и правни
основания за издаване на акта. Неясен остава и адресатът на акта, доколкото в
същото поле за отказ се съдържа запис от дата 29.05.2023г. „Получил
документите: началник на КАТ ПП – Пловдив“. Неясно е също дали
административният орган връща удостоверението на структура на МВР, която
служебно да го издаде в съответната форма или това се поставя като задължение
за заявителя. Липсва позоваване на каквито и да е правни норми и/или вътрешни правила,
които да обосновават поставянето на отразените в акта общи изисквания към
съдържанието на представеното за заверка удостоверение. Липсата на фактически
правни основания за издаване на акта прегражда възможността на засегнатото лице
да се защити адекватно срещу неблагоприятното правно засягане и лишава от
възможност съда да извърши контрол за законосъобразност на акта по същество.
В съдебно заседание ответникът лично представи
обяснения какви са били мотивите му за постановяване на акта като се позовава
на утвърдени и действащи в МВР правила за документоборот, но отново поддържа,
че не е формирал отказ, а е дал указания към заявителя. Тази позиция не може да
бъде споделена, предвид лисата на ясно съдържание в акта, което да указва на
заявителя, че преписката се обездвижва до отстраняване на съответни нередности
и то в нарочно определен срок с уведомление какви са последиците от
неизпълнението им. При липсата на тези минимални реквизити и изричното
попълване на раздела от заявление за отказ, съдът намира, че в случая органът е
изразил външно воля да откаже заверка на документа с произтичащите от това
правни последици.
Според Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г.,
ОСГК на ВС, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за
издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт
най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен
орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП, в препроводителното писмо
или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, който е издал акта.
По делото е налично съпроводително писмо, съдържащо
мотиви за издаване на акта, но те са изложени от директора на ГДНО, който не е
ответник в настоящото производство, не е по – горестоящ контролен орган в
хипотеза на проведен административен контрол и предвид заповед № 8121з-709/17.06.2015г. на министъра на
вътрешните работи не е органът, компетентен да издаде оспорения административен
акт, нито е издател на този акт. Изложените едва в съдебното заседание
допълнителни съображения от ответника също не са годни да удовлетворят даденото
задължително за съда тълкуване на правната норма, поради което следва да се
приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, издаден в
нарушение на правилата за форма и съдържание, което дава самостоятелно
основание за неговата отмяна и връщане на преписката за нова произнасяне на
административния орган, при спазване на
задължителните указния по тълкуването и прилагането на закона.
V. По съдебните разноски:
9. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 10 лева, заплатена държавна такса за производството.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ от 29.05.2023г. на длъжностно лице към Главна
Дирекция „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните работи за
заверяване на документ – Удостоверение № 689/07.04.2023г., издадено от началник
на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив.
ВРЪЩА преписката по заявление №
328600-29806/29.05.2023г. от Ф.А.Х., чрез адв. С.Ш., на директора на Главна
Дирекция „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните работи за ново
произнасяне.
ОПРЕДЕЛЯ четиринадесетдневен срок за произнасяне на административния
орган, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Ф.А.Х.,
ЛНЧ **********, док. № *********, издаден на 28.10.2021г. от МВР –
Пловдив, адрес: ***, сумата от 10 (десет)
лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/