Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1662 20.05.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7108 по описа на съда за 2019 г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от Е.Б.К., ЕГН **********
против „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени осъдителни искове
с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и член 82 ЗЗД, вр. с член 86 ЗЗД..
Ищецът
твърди, че на 30.11.2007 г. е сключил с ответната Банка Договор за кредит за
текущо потребление за сума в размер на 15 000 лева за срок от 120 месеца, при
уговорена лихва от 12,70%. Според погасителния план, представляващ неразделна
част от договора месечната вноска била в размер от 221,32 лева. Неразделна част
от договора се считали и общите условия. Съгласно чл.8.1. от Общите условия към
договора за кредит– при промяна на БЛП, кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план. Съгласно чл. 9.3. от Общите условия към договора
за кредит, кредиторът има право едностранно да променя БЛП и таксите, за които
уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена
при наличие на някои от следните условия: а/ при изменение от поне 1 % за месец
на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б/ при изменение от поне 1 % за месец на валутен
курс евро/лева или евро/щатски долар; в/ при изменение от поне 0.5 % за месец
на индекса на потребителските цени за България (СРI);
г/ въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата
система и/или върху Банка ДСК; д/ промени в нормативните актове, както и в
регулациите на Централната Банка, засягащи функционирането и изискванията към
банките; е/ при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните
годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции,
обявявани в статистика на Централната Банка; ж/ съществена промяна в паричната
политика на Централната Банка като премахване на валутния борд, обезценка на
лева, деноминация на лева, смяна на парите. Твърди се, че от сключването на
договора ответникът повишил възнаградителната лихва по кредита два пъти- на
02.04.2008г. и на 21.10.2008г., едностранно, позовавайки се на т. 5 от договора
и на т. 8.1 и 9.3 от ОУ, без за уведоми
потребителя и без да му представи актуализиран погасителен план. Това довело до
увеличаване на месечната погасителната вноска от 221,32 лева на 226,54 лева, а
с второто увеличение от 226,54 лева на 239,29 лева. С молба до банката, с вх. №
987/15.05.2015г. ищецът поискал връщане на надвзетите суми за възнградителна
лихва, като му било отговорено, че все още дължи на банката главница от 5837,47
лева.
В
заключение, ищецът сочи, че вследствие на незаконосъобразното едностранно
повишаване на лихвения процент от страна на Банката, е заплатил 4126,55 лева повече от дължимото. Навежда
доводи, че разпоредбите чл. 8.1. и чл. 9.3 от Общите условия към договора, въз
основа на които е извършено едностранното увеличаване на лихвения процент са
нищожни на следните основания: противоречие с добрите нрави (чл.9 и чл. 26 ЗЗД); практиката на съдилищата; пазарните принципи на гражданския и търговски
оборот. Излага съображения, че посочените две разпоредби противоречат на
добрите нрави, тъй като критериите са твърде общи и неясни по своето съдържание
и обхващат необятен брой разнопосочни по действие фактори, така че на практика
става невъзможно да се прецени кога настъпват условията за възникването на
правото на Банката едностранно да увеличи БЛП; няма никаква корелация между
зададените като условия за промяна критерии и промяната на договорния лихвения
процент в резултат на това; няма граници относно допустимото повишаване на БЛП,
както и пречка да увеличи същия със задна дата. Излага съображения, че
посочените две клаузи са нищожни, като неравноправни такива, тъй като са налице
условията за определянето им като неравноправни по смисъла на чл. 143, т.3,
т.10 и т. 12 и чл. 146, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. В
тази насока твърди, че: в конкретния случай промяната на БЛП е изцяло в
безграничната власт на Банката – ответник и БЛП не подлежи на договаряне с
кредитополучателя /чл. 143, т.3 ЗЗП/; възможност за промяна от страна на
Банката на БЛП при твърде широки по обхват, неизчерпателно и неизрично
определени в Договора основания /чл.143, т. 10 ЗЗП/; липсата на предвидена в
договора възможност при увеличаване на БЛП, потребителят да се откаже от
договора за кредит, без да заплаща неустойка /чл. 143, т. 12 ЗЗП/; процесните
клаузи не са индивидуално договорени /чл.146, ал. 2 ЗЗП/. Цитират се и
разпоредби на Директива 93/13, чиито разпоредби са транспонирани в ЗЗП и
задължителна съдебна практика на Съда на ЕС в подкрепа на изложените
съображения.
С
оглед изложеното се твърди, позовавайки се на тези нищожни клаузи, че Банката
за периода от 15.12.2008г. до 30.11.2017г., без да има основание за това е
увеличила лихвата на ползваната от ищеца финансова услуга по договор за кредит
за текущо потребление, като е начислила и удържала допълнително лихва в размер
на 4126,55 лева. Претендира се и обезщетение за забава в размер на 3169,12 лева
за периода 01.01.2009г. до 07.05.2019г., представляваща сбора от изтекли лихви
върху всяка една платена без основание възнаградителна лихва. Предвид
изложените съображения се иска от съда да уважи предявените искове, ведно със
законна лихва върху сумата от 4126,55 лева, смитано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.01.2016 г.. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „БАНКА ДСК“ ЕАД, е подал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск. Твърди, че предявените искове са неоснователни.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на претенциите за периода
30.11.2017-07.05.2014г. Не се спори, че е сключен посочения от ищеца договор
за текущо потребление, както и че считано от 02.04.2008 г. съгласно Решение в
Протокол № 13 от 20.03.2008 г. на КУАП на Банката, е увеличен БЛП по кредити на
граждани за текущо потребление с 0.75 % процентни пункта като лихвения процент
по процесния кредит е променен от 7.45 % на 8.20 %. Сочи се, че основанието за
решение на едностранната промяна на БЛП е изменението с над 1 % за месец от
стойностите на LEONIA и ЕURIBOR и
изменение над 0.5 % за месец на Индексът на потребителските цени за България през
последното шестмесечие към 20.03.2008 г. Ответникът не оспорва и, че считано от
21.10.2008 г., съгласно Решение по Протокол № 44 от 10.10.2008 г. на КУАП на
Банката, е увеличен БЛП по кредити на граждани за текущо потребление с 1.50 %
процентни пункта като лихвеният процент по процесния кредит е променен от 8.20
% на 9.70 %. Сочи се, че основанието за решение на едностранната промяна на БЛП
е изменението с над 1 % за месец от стойностите на LEONIA, ЕURIBOR и LIBOR, и изменение над 0.5
% за месец на Индексът на потребителските цени за България през последното
шестмесечие към 10.10.2008 г. Ответникът излага, че тъй като ищцата с
подписването на договора е приела и Общите условия, същите са станали
задължителни за страните. Твърди се, че увеличаването на лихвения процент е
извършено законосъобразно и изцяло на база предвидени в договор и общите
условия към него основания. В тази насока се позовава на чл. 6 и чл. 11 от
договора за кредит във връзка с чл. 8.1 и чл. 9.3 от Общите условия, във връзка
с чл. 58 ЗКИ. Твърди, че процесните изменения на БЛП са извършени въз основа на
надлежно взети решения в Протокол № 13/20.03.2008 г. и Протокол № 44/10.10.2008
г. на КУАП на Банката, с конкретно и точно визирани предпоставки и
обстоятелства, обуславящи промените. Оспорват се твърденията на ищеца, че са
налице нарушения на законови разпоредби, представляващи основание за нищожност
на цитираните клаузи от Общите условия. Излагат се и подробни доводи в подкрепа
на становището, че не е налице неравноправност на клаузите от Общите условия,
като се сочи, че клаузите за промяна на лихвения процент не са нищожни, тъй
като не се неравноправни по смисъла на ЗЗП. Твърди, че цената на предоставената
от Банката услуга – предмет на процесния договор е свързана с колебанията на борсовия
курс/индекс, както и други фактори, които са извън контрола на кредитора,
поради което попада в приложното поле на изключението, уредено в чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП. По отношение на противоречието със ЗЗД излага подробни
съображения, че обсъжданите договорни клаузи не противоречат на добрите нрави.
Навежда доводи и, че Директива № 93/13 ЕО и Съвета от 05.04.1993 г. не създава
индивидуални права, както и че разпоредбите на същата са транспонирани в ЗЗП по
отношение на които вече са изложени съображения в смисъл, че същите не са
нарушени в конкретния случай. Освен това счита, че не са налице предпоставки за
директно прилагане на посочената Директива въз основа на практиката на Съда на
ЕО. В заключение счита, че процесните клаузи са валидни и са породили предвидените
в тях правни последици. С оглед гореизложеното, искането е предявените исокве да
се отхвърлят. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Страните по делото не спорят, а и
от приетия по делото като писмено доказателство – Договор за кредит за текущо
потребление /л. 9/– се установява, че страните са сключили договора на 30.11.2007
г., по силата, на който „БАНКА ДСК“ ЕАД, от една страна, като Кредитор е
отпуснала на ищеца, от друга страна, като Кредитополучател, като последния е
усвоил кредит в размер на 15 000 лева за текущо потребление. В чл. 2 от
договора, страните са уговорили, че срокът за издължаване на кредита е 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване, който се усвоява чрез
разплащателна сметка с титуляр - кредитополучателя, както и че кредитът се
погасява чрез същата разплащателна сметка, с месечни вноски, съгласно
Погасителен план, с падежна дата за издължаване на месечните вноски – 15-то
число на месеца. /чл. 4 от договора/. Според уговореното в чл. 5 от договора,
за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от Банката, и
надбавка, като е посочено, че към датата на сключване на договора БЛП е 5.19 %,
стандартната надбавка е в размер на 7,51 процентни пункта, или лихвеният
процент по кредита е общо 12,70 %. Според посоченото в чл. 10 от договора,
неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и
приема с подписването на договора.
Установява се, че в деня на
сключване на договора, ищецът е запознат и е подписал Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на ответника, версия август 2007
г. /л. 12-13/. В чл.
8.1. от посочените Общите условия е предвидено, че при
промяна на базовия лихвен процент /БЛП/, Кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на Кредитополучателя
актуализиран погасителен план. Според чл.
9.3. от Общите условия към договора за кредит, Кредиторът има право
едностранно да променя базовия лихвен процент /БЛП/ и таксите, за които
уведомява Кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена
при наличие на някои от следните условия: а/ при изменение от поне 1 % за месец
на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б/ при изменение от поне 1 % за месец на валутен
курс евро/лева или евро/щатски долар; в/ при изменение от поне 0.5 % за месец
на индекса на потребителските цени за България (СРI);
г/ въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата
система и/или върху Банка ДСК; д/ промени в нормативните актове, както и в
регулациите на Централната Банка, засягащи функционирането и изискванията към
банките; е/ при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните
годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови
институции, обявявани в статистика на Централната Банка; ж/ съществена промяна
в паричната политика на Централната Банка като премахване на валутния борд,
обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Установява се също, че ищeцът е подписал
Погасителен план /л. 14/, според който месечната вноска се равнява на сумата от
221,32 лева, а лихвеният процент е 12,7 %.
Между страните по делото не е спорно, а и от приетите по делото
като писмени доказателства - Протокол № 13/20.03.2008 г. и № 44/10.10.2008 г.,
се установява, че два пъти през времето на действие на процесния договор за
кредит, Комитетът за управление на активите и пасивите /КУАП/ на ответната
Банка, е приел решения за увеличение на базовия лихвен процент по договори за
текущо потребление /БЛП/ в лева и валута, както следва: считано от 02.04.2008
г. – с 0.75%, или от 5.19 % на 5.94 %; считано от 21.10.2008г. – с 1%, или от
5.94 % на 7.44 %. В посочените решения увеличаването на БЛП е обосновано с
настъпило изменение над 1% на лихвените проценти за LEONIA и EURIBOR и над 0.5%
за месец на индекса на потребителските цени за България (CPI) през последното
шестмесечие.
Няма спор, а това се
установява и от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
че взетите решения са приложени по отношение договора за кредит, сключен с ищеца,
като през април и октомври 2008 г. е увеличен БЛП, заплащан от ищеца, в
резултат на което са увеличени лихвеният процент и размерът на погасителните
вноски. Няма спор и, че след последното увеличение, лихвеният процент по
договора за кредит е 14,95 % (БЛП 7.44 % + надбавка 7,51 %), при първоначално
уговорен от 12,70 % (БЛП 5.19 % + надбавка 7,51 %), както и, че след този
момент същият не е променян в посока увеличение или намаление.
От заключението на вещото
лице Й. П. по назначената съдебно- счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че са
извършени горните изменения в лихвения процент и погасителните вноски по
процесния договор. Вещото лице сочи, че от датата на сключване на процесния
договор до датата на завеждане на исковата молба в съда, в полза на Банката ищецът
е заплатил договорна лихва в размер на 13605,51 лева. Установява още, че
съгласно първоначално уговореното в договора, без да се променя договорения
лихвен процент, ищецът за същия период, е следвало да направи плащания в размер
на 11281,11 лева договорна лихва.
Изготвено е и доп.
заключение по задача на ищеца, според което
дължимата възнаградителната лихва по кредита, ако лихвата по кредита е
7,51% е в размер на 670,96 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
За
основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е докаже, че е платил на
ответника анюитетни вноски в сочения увеличен размер, различен от
договорения в договора между страните, както и че
цитираните клаузи на Общите условия са нищожни. При условията на пълно и главно
доказване, ответната Банка следва да
установи, че е налице основание за заплащането на
анюитетните вноски за исковия период в завишен размер,
както и възражението си за изтекла погасителна давност.
Страните
по делото не спорят, че са сключили на 30.11.2007 г. Договор за кредит за
текущо потребление, по силата, на който „БАНКА ДСК“ ЕАД е отпуснала на ищеца и
последният е усвоил кредит в размер на 15 000 лева за текущо потребление,
със срок за издължаване на кредита – 120 месеца, на месечни вноски, съгласно
погасителен план. По делото не е спорно и, че за предоставения кредит,
кредитополучателя заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за
този вид кредит и надбавка, както и че към датата на сключване на договора БЛП
е 5.19 %, стандартната надбавка е в размер на 7,51 % процентни пункта или
лихвеният процент по кредита е общо 12,70 %.
Между страните не е
спорно, а и това се установява от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, че през периода от 02.04.2008 г. до 30.11.2017 г. Банката два пъти
/на 02.04.2008 г. и на 21.10.2008 г./ е увеличила БЛП по кредита.
Основните спорни по
делото въпроси, с оглед релевираните в подкрепа на иска твърдения, са - дали ищецът
е заплатил на Банката анюитетни вноски в увеличен размер, различен от
договорения в договора между страните, дължащ се на увеличения БЛП, както и
дали клаузите на чл. 8.1 и чл. 9.3 от Общите условия, на основание, на които е
увеличен размерът на БЛП, са нищожни по смисъла на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, което би обусловило плащането на процесната разлика при
начална липса на основание.
Ищцата е „потребител“ по
смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП – физически лица, които придобиват стоки или ползват
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. Безспорно е, че процесният договор е потребителски договор, тъй като
страни по него са физическо лице, което използва кредита за свои лични нужди,
явяващо се потребител по смисъл на §13, т. 1 ЗЗП и търговска банка – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, като по отношение на него са приложими
разпоредбите на ЗЗП.
Кредитополучателят
– физическо лице, по кредит, който не е предназначен за търговска или
професионална дейност, е потребител на финансови услуги по см. на §13, т. 12 от
ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар. „тълкувателна приложимост“ на Директива
93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б”/, според която националният съдия трябва да
тълкува вътрешното право в съответствие с директивите, дори те да нямат
директен ефект /в този смисъл CJCE, 10 aрril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec.
p. 1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити,
обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите
подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален
фактически състав по чл. 143 ЗЗП. Проява на това, че спецификата на
кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са
специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП.
Неравноправните клаузи в
потребителски договори са уредени в гл. VІ от Закона за защита на
потребителите. В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са
неизчерпателно изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва да
се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква да се приеме, че при
всеки един от примерите, изброени в т.1.1 до 19, посочените в дефиницията три
предпоставки за определяне на клаузата като неравноправна са налице, или
законът презумира, че във всеки един от изброените случаи клаузата е във вреда
на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между задълженията на страните в потребителския договор.
Преди да се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП, обаче, следва да бъде
извършена преценка за това дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като
съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, което ще рече, че индивидуално уговорените
клаузи не са нищожни, макар и да са неравноправни. В ал. 2 е дадена дефиниция
на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването, според която не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
В договора за кредит е предвидена
възможност на Банката периодично да определя БЛП, въз основа на който се
изчислява дължимата лихва, нито са посочени конкретни условия и механизми, чрез
които се извършва промяната в размера на дължимата лихва. Действително, в чл. 10
от процесния договор е посочено, че неразделна част от договора са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица,
които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Това
обстоятелство също, не е достатъчно процесните уговорки, да бъдат квалифицирани
като индивидуално уговорени, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП и с
оглед направеното възражение от ищеца, че те са част от стандартни, изготвени
предварително и типови условия на Банката.
В конкретния случай,
ответната Банка, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства,
че включването на клаузите на чл. 5 и 10 от договора, както и чл. 8.1 и чл.
9.3. от Общите условия, са в резултат на изричното им обсъждане и съгласие на
ищеца по отношение на тяхното съдържание, което да ги дефинира като
индивидуално уговорени. В конкретния случай е очевидно, че процесните клаузи са
стандартни, изготвени предварително и типови такива, поради което и съдът
намира, че същите не са индивидуално уговорени. Следователно, ако се докаже, че
са неравноправни, следва да бъдат счетени за нищожни.
С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът е ограничен от въведените от ищцата
конкретни основания, обуславящи неравноправност на процесните клаузи от Общите
условия, като в тази насока същата се позовава на съдържащите се в чл. 143, т.
3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, според които неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е тази, която поставя изпълнението на задължението на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля (т. 3); клауза, която позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание (т.10), както и клауза, която дава право на търговеца или доставчика
да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (т.12).
В разпоредбата на чл.
144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, на която се позовава изрично и ответникът, законодателят
е предвидил изключение от правилата на чл.143, т.10 и т.12. Според посоченото
изключение, разпоредбите на чл.143, т.7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимост
на изключението е изменението да се дължи на външни причини, които не зависят
от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието
на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът
на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като
изменението не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите
отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да са
формулирани по ясен и недвусмислен начин, като в тях следва да са посочени
външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до
въведената едностранно промяна. (В този смисъл Решение №77/22.04.2015г. по
гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В спорните клаузи на чл. 5 от договора и на чл. 8.1. и
чл. 9.3. от Общите условия са предвидени условията за заплащане и изменение на
възнаградителната лихва, като стойността й се формира от два компонента – базов
лихвен процент и надбавка. В чл. 5 от договора е предвидено, че базовият лихвен
процент се променя периодично от кредитора. Страните са изразили, първоначално,
с подписване на договора именно такъв начин на формиране на лихвата по кредита
– чрез променлив БЛП и статична надбавка, следователно са се съгласили със
смесения характер на лихвата, респ. референтния лихвен компонент от същата. В
случая, съдът намира, че не може да се приложи чл. 58, ал. 4 ЗКИ, който е в
сила едва от 2010г. /промяната в БЛП е към 2008г./, а освен това начинът на уговаряне
на променливите компоненти, които влияят на БЛП, изисква повече от
специализирано знание от страна на потребителя, което надхвърля нормалната
грижа.
В чл. 9.3. от Общите условия е предвидено, че
кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява
Кредитополучателят по подходящ начин, и че при промяна на базовия лихвен
процент, Кредиторът определя нов размер на месечната вноска – чл.8.1. от Общите
условия. По делото, от ответника не са ангажирани доказателства за уведомяване
на потребителя относно промяната на БЛП въз основа на чл.9.3 от Общите условия.
По-нататък в чл. 9.3 от Общите условия са лимитативно изброени условията, при
които може да бъде извършена промяната в БЛП. От така формулирания в Общите
условия механизъм и предпоставки за промяна на БЛП, се извежда, че Кредиторът
определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница във всеки
случай на промяна на БЛП. Последното, обаче, е предвидено като право единствено
в полза на Кредитора, едностранно по негова преценка в зависимост от настъпване
на някое от предвидените условия. От друга страна, в Договора, както и в Общите
условия липсва възможност и право на Кредитополучателя да поиска аналогична
промяна, тогава, когато промяната в условията, определящи БЛП, биха довели до
намаляване на същия, т.е. в случаите, в които промяната на условията са в
интерес на Кредитополучателя. От изложеното следва, че задължението на
Кредитора по чл. 8.1. от Общите условия, свързано с определяне на нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница, е поставено в зависимост от условията
по чл. 9.3. от Общите условия – промяна на БЛП, чието изпълнение е поставено в
зависимост единствено от неговата воля.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесните
разпоредби на чл.8.1. и чл. 9.3. от Общите условия, са неравноправни по смисъла
на чл. 143, т. 3 ЗЗП.
На следващо място, в конкретния случай, в Общите
условия на Банката не се съдържа конкретна методология, по която Банката
променя БЛП, съобразно промяната в посочените в чл. 9.3. обективни фактори –
дали ги преценява комплексно или поотделно, както и какво е съотношението между
процентната промяна на съответните индекси с конкретната промяна на БЛП. С други
думи, не е предвидена формула, установяваща това съотношение. Клаузата не
съдържа и възможност, при намаляване на определените индекси, да се намалява и
БЛП. В Общите условия не е посочено и като сбор от какви компоненти или въз
основа на кой компонент е определен БЛП. Няма тежест на компонентите, въз
основа на която да се формира БЛП. Следователно Банката си е осигурила
възможността едностранно да променя възнаградителната лихва, като предпочете
едно или друго условие.
В този смисъл, съдът намира, че процесните клаузи са
неравноправни и по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП.
Предвид обстоятелството, че в договора, както и в
Общите условия, не е предвидена възможността потребителят да се откаже от
договора, ако с оглед уговорено, окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с първоначално уговорената, съдът намира, че са налице и
предпоставките по чл. 143, т. 12 ЗЗП, също определящи процесните клаузи като
неравноправни.
С оглед,
изложеното по – горе, съдът намира, че процесните клаузи поставят Кредитополучателя
в
отношенията му с Банката, в положение на по-слаба страна и от гледна точка на
степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да
предоговаря предложените му от Банката условия. Ето защо и в тези случаи, в
които търговецът използва положението си на икономически по - силна страна,
принуждавайки приемането от потребителя на предварително установени условия,
които са във вреда на последния, създават неравновесие между правата и
задълженията на страните. Вследствие на подобна практика, безспорно се
нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите. Спазване
на принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде
осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на
индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. Тези
изисквания, в случая са нарушени, с включване на процесните клаузи в Общите
условия, доколкото с тях се предвижда ограничаване възможностите на
потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но и до незачитане
на неговите интереси.
Предвид
изложеното, съдът приема, че Банката е уговорила възможността едностранно да
изменя възнаградителната лихва, при липса на ясен механизъм и конкретни
параметри за това и при непредвидена възможност за потребителя да се откаже
безусловно от договора. Това поставя ищцата в неравноправно положение по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като уговорките не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
В производството по
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД ищецът
следва да докаже предаването на сочената от него сума на ответника и нейното
получаване от последния, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно
наличието на правно основание за получаване на сумата. Според Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр.д.№1/79г.
на Пленума на ВС, първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е
налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.
Предвид
всичко изложено по-горе, съдът приема, че клаузите от Общите условия, които
позволяват едностранно изменение на възнаградителната лихва от страна на
Банката, са нищожни и не съставляват валидно правно основание за заплащане на
увеличения размер на договорната възнаградителна лихва.
Ето защо и съдът приема, че ищецът не е дължал
завишения размер на възнаградителната лихва по процесния договор за заявения в
исковата молба период, платен в резултат от едностранна промяна на БЛП на
основание договора и Общите условия от страна на Банката. Съгласно решение №
92/09.09.2019г. по т.д. № 2481/2017г. на ІІ т.о. ВКС даде изрично разрешение по
въпроса как следва да се определи лихвата по договора за кредит след
обявяването й за нищожна. Съгласно посоченото решение на ВКС при обявяване на
нищожността на клаузата, с която се въвежда променлива лихва, по кредита
продължава да се дължи лихвения процент, първоначално уговорен между страните
при сключване на договора, като сбор от стойността на определен от банката
основен лихвен процент и посочената в договора фиксирана надбавка. Или се
налага извода, че дължимия се към деня на сключване на договор лихвен процент,
макар и уговорен като променлив, остава да действа между страните като
фиксирана лихва за целия срок на договора.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че в резултат от двукратното увеличение
на лихвения процент по договора за кредит на ищцата, последният е надплатил за
периода от сключването на договора до датата на завеждане на исковата молба в
съда договорна възнаградителна лихва в общ размер 2324,40 лева. Следователно
плащането на тази сума е направено без основание, поради което за ищцата е
възникнало валидно вземане към Банката за връщане на надплатеното. Последното
налага извод за основателност на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на неговия
размер, съдът намира следното:
На първо място, следва да
се посочи, че предявеният от ищеца иск за сумата от 4126,55 лева за периода от 15.12.2008г.
до 30.11.2017г., не е в рамките на установената недължимо платена сума за същия
период.
Във връзка с евентуално направеното от
ответника възражение за погасяване на претендираното вземане по давност, съдът
преценява същото за частично основателно.
Претенцията е за неоснователно обогатяване и
като такава се погасява след изтичане на общата петгодишна давност. Не се касае
за периодични вземания, което да обуслови приложението на чл. 111 ЗЗД. В
конкретния случай, началният момент на претенцията е 15.12.2008г., а искът е
предявен на 07.05.2019, което означава, че част от претендираното вземане, а
именно: за периода от 15.12.2008 г. до 07.05.2014г. попада извън петгодишния
давностен период, преди предявяването на иска. Следователно, надплатените суми
по месечните вноски за договорна възнаградителна лихва, представляващи
разликата между дължимото по първоначалния погасителен план и действително
заплатеното за периода от 30.11.2007 г. до 07.05.2014г. са недължими, като
погасени по давност, съответно за периода от 07.05.2014 г. до 30.11.2017г. са
дължими и за тях предявеният иск е основателен.
От заключението по приетата по делото съдебно
– счетоводна експертиза, се установява, че надплатената възнаградителна лихва
за този период възлиза на 595,29 лева, като искът следва да се уважи до тази
размер, а до пълния предявен размер от 4126,55 лева следва да се отхвърли, като
погасен по давност, като се присъди и зак. лихва върху тази сума, считано от
завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Относно
предявения иск по член 82 ЗЗД вр. член 86 ЗЗД.
Претендира
се обезщетение за забава в размер на 3169,12 лева за периода 01.01.2009г. до
07.05.2019г., представляваща сбор от законни лихви върху всяка надвнесена
възнаградителна лихва.
С
ТР № 5/2017г. от 21.11.2019г. по т. д. № 5/2017г. бе прието, че при връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на член 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
С
молба от 15.05.2015г., приложена по делото, ищецът е отправил покана до банката
да му върне надвнесените възнаградителни лихви, със срок за изпълнение – седем
дни, с оглед на което следва да се счете, че ответникът е бил поканен надлежно,
като е изпаднал в забава, считано от 23.05.2015г.
Искът
за възнаградителна лихва е бил уважен за периода 07.05.2014г. до 30.11.2017г..
Надвнесената възнаградителна лихва за периода от 07.05.2014г. до 23.05.2015г. за
13 вноски по 17,97 лева, е в размер на общо 233,61 лева, а законната лихва
върху тази сума, считано от 23.05.2015г. до 07.05.2019г. е в размер на 93,87
лева. Върху останалите надвнесени лихви, платени за периода 15.06.2015 до
30.11.2017г. законната лихва е в общ размер на 146,67 лева, ето защо
предявеният иск следва да се уважи до размера на 240,54 лева, като за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 3169,12 лева ще се отхвърли като
неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото
следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената и отхвърлена част
от исковите претенции.
Ищецът е направил разноски в общ
размер от 2313,92 лева, от които 293,92 лева – разноски за заплатена държавна
такса, 100 лева – за експертизи и 1920 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. От така претендираната сума в общ размер от 2313,92 лева,
съразмерно на уважената част от иска, следва да се присъди на ищеца сумата от 265,09
лева.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и експертиза, като ще му се присъдят 193,70 лева, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Е.Б.К., ЕГН **********
следните суми: 595,29
лв. (петстотин деветдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща платена без основание сума за възнаградителна лихва за периода 07.05.2014
г. – 30.11.2017 г. по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.11.2007
г., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на постъпване на
исковата молба – 07.05.2019 г. до окончателното погасяване; сумата от 240,54
лева, представляваща обезщетение за забава относно неизпълнението на банката да
върне неснователно платената възнаградителна лихва за периода 07.05.2014г. до
07.05.2019г., както и сумата от 265,09 лева разноски по
съразмерност, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите до пълния претендиран размер от 4126,55 лева
неоснователно платена възнагладителна лихва и до пълния пертендиран размер от
3169,12 лева за обезщетението за забава, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Е.Б.К., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, сумата в размер на 193,70 лв. разноски по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Пловдив.
Районен съдия: /п/ Анета
Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.