Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 200
гр. Ботевград, 08.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 657 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от В.К.К., чрез пълномощник адв. Г.У.
от САК, срещу „В.“ ООД, с . Т., общ. Ботевград, Софийска област, са предявени три
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
признаване за незаконно уволнението на В.К.К., извършено със Заповед от
12.02.2018 г. на „В.“ ООД; за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението работа – „работник обработка на дърво“ във „В.“ ООД; за обезщетение
за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното
уволнение, а именно от 12.02.2018 г. за максималния шестмесечен срок в размер
на 3133,44 лв. (след допуснатото изменение).
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение
при ответника, считано от 30.08.2013 г. до датата на уволнението. Трудовото му
правоотношение възникнало по силата на трудов договор № 8/30.08.2013 г. От
03.01.2017 г. по силата на допълнително споразумение трудовото възнаграждение
на ищеца се увеличило от 155 лв. на 460 лв. На 09.02.2018 г. на ищеца устно
било казано да не идва повече на работа, защото е уволнен. Впоследствие по
пощата получил и самата заповед за уволнение, издадена на 12.02.2018 г. Ищецът
счита, че по никакъв начин с поведението си не е дал повод за прекратяване на
трудовото му правоотношение. Намира уволнението си за неправилно и
незаконосъобразно. Искането му към съда е да отмени уволнението, да го
възстанови на предишната длъжност, заемана при работодателя преди уволнението и
да му се присъди обезщетение от 12.02.2018 г. за максималния шестмесечен срок в
размер на 2760 лв. Претендира и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като е
подал отговор в законоустановения срок. Оспорва исковете като неоснователни.
Ищецът бил извършил дисциплинарно нарушение, а именно кражба на заготовки от
материал за дъбови бъчви, което нарушение било описано в уволнителната заповед.
Неоснователно било оплакването за процесуални нарушения и незаконосъобразност
на процедурата по издаване на заповедта. Ищецът не се явявал на работа, поради
което заповедта за уволнение обективно нямала как да му се връчи срещу подпис,
затова връчването се извършило по пощата с обратна разписка. На работника била
дадена възможност да депозира обяснения, но същият отказал. По същество
искането към съда е да се отхвърлят претенциите на ищеца. Претендират се и
разноски.
В откритото съдебно заседание страните поддържат
доводите и исканията си. Подробни аргументи се излагат в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно Трудов договор № 8/30.08.2013 г. ищецът е В.К.
назначен на работа при ответника на длъжност „работник обработка на дърво“. В
Длъжностната характеристика на работника наред с останалите задължения, в
раздел III, т. 2 е разписано, че носи отговорност при установени липси на
материали, поверени му във връзка с работата. С последователни допълнителни
споразумения от 02.01.2014 г., 05.01.2015 г., 04.01.2016 г., 31.05.2016 г., 03.01.2017
г. и 02.01.2018 г. основното трудово възнаграждение на ищеца постепенно е
увеличено до размера от 510 лв.
Със Заповед без номер от 12.02.2018 г., издадена от
работодателя „В.“ ООД чрез управителя, на ищеца В.К. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал.
1, т. 2 и т. 7 от КТ във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ за това, че е извършил
кражба на заготовки от материал за производство на дъбови бъчви регистрирана
чрез видеонаблюдението в Цех за производство на бъчви на 09.02.2018 г. В
заповедта се сочи, че трудовото правоотношение с работника се счита прекратено
от 12.02.2018 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Според Докладна записка от 09.02.2018 г. от В. Г. В.,
същият във въпросния ден в обедната почива се намирал в стаята за отдих на
персонала на „В.“ ООД. Чул шум от движеща се в цеха количка и отворил вратата
да провери какво се случва. Видял колегата си В.К. да бута количка, натоварена
с дъбови дъги за бъчви, към един от порталите, при който бил паркиран личният
автомобил на К.. К. натоварил дървения материал в колата си и потеглил.
Съгласно Констативен протокол от 09.02.2018 г. на
управителя на ответното дружество, вследствие на извършената кражба липсват 89
бр. дъбови дъги, представляващи материал за 2 бр. дъбови бъчви с вместимост от
по 500 л., всяка с пазарна цена от по 1400 лв. В протокола е отбелязано също,
че работникът К. е отказал да даде обяснение по случая. Констативният протокол
е подписан от съставителя, както и от трима свидетели – И. И. Х., Г. М. Г. и В.
Г. В.. Тримата са удостоверили с подписите изрично, че ищецът е отказал да
подпише протокола за нарушението.
Според последваща Докладна записка от 02.20.2018 г. от
В. Г. В. от датата на извършеното нарушение до 12.02.2018 г. ищецът В.К. не се
е явявал на работа. Подобни докладни записки да изготвени и за датите
13.02.2018 г., 14.02.2018 г. и 15.02.2018 г., на които ищецът също не се е явил
на работа.
Видно от известието за доставяне, заповедта за
уволнение е връчена на ищеца по пощата с препоръчана пратка, като е получена
лично от него на 16.02.2018 г. Прекратяването на трудовото правоотношение между
ищеца и ответника е отразено и в информационната система на НАП, видно от
приложената справка.
От Удостоверение изх. № 1/03.05.2018 г., изд. от „В.“
ООД, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. януари
2018 г. възлиза на 522,24 лв.
В Протокол № 1/09.02.2018 г., подписан от управителя
на ответното дружество като съставител и от тримата свидетели И. И. Х., Г. М.
Г. и В. Г. В., са отразени констатациите направени при преглеждането на видеозаписа
от охранителните камери. По – конкретно се сочи, че работникът В.К. във времето
от 11.58 ч. до 12.10 ч. на 09.02.2018 г. е отнел от „В.“ ООД дъбови дъги,
собственост на дружеството, като ги натоварил и избутал с количка до един от
порталите на цеха, където бил паркиран неговият автомобил. След това К.
натоварил всички дъги от количката в автомобила и потеглил. В протокола също се
сочи, че работодателят е заявил на К. намерението си да го уволни поради
извършеното нарушение, като му поискал писмени обяснения, които да представи
най – късно до 12.02.2018 г. Ищецът В.К. обаче отказал да депозира както
писмени, така и устни обяснения. В протокола под № 4 като присъстващ поименно е
посочен и ищецът В.К.К., но до имената му липса подпис.
Свидетелят В. Г. В., очевидец на процесното
дисциплинарно нарушение, заявява, че лично е видял ищецът на въпросната дата да
изкарва от цеха дървения материал, да го товари в багажника на колата си и да
потегля. Отделно от това свидетелят В. е присъствал и при прегледа на записа от
видеокамерите. Сочи, че по време на същия е присъствал и ищецът. Към 17:10 ч.
управителят на дружеството С. И. събрала всички и им показала видеото. Ищецът
не дал никакви обяснения, станал и си заминал. Повече не се появил на работа. Показанията
на свидетеля са подробни, убедителни, последователни и логически подредени,
поради което съдът им дава вяра. Възражението на ищеца, че св. В. В. няма
трудов договор с ответника, респективно, че не е присъствал при установяване на
нарушението, е неоснователно. Действително от справката на НАП се установява,
че св. В. В. в периода, в който е извършено дисциплинарното нарушение, няма
регистрирани трудови правоотношения. Това обаче е ирелевантно за спора. От
значение е единствено фактът, че В. фактически и присъствал на мястото на
нарушението и е възприел непосредствено действията на ищеца. Присъствието на
очевидеца В. В. се доказва от показанията на останалите свидетели, които са
напълно еднопосочни. За пълнота следва да се отбележи и че ответникът е
представил свой граждански договор със свидетеля В. от 01.02.2018 г., както и
доказателства (декларации, платежни нареждания, сметка за изплатени суми и др.)
от НАП за изплатени суми по ЗДДФЛ с посочен облагаем доход, получен от
свидетеля по договор от 01.02.2018 г. с ответното дружество.
В същата насока
са и показанията на свидетелите Г. М. Г. и И. И. Х.. Двамата потвърждават
обстоятелството, че ищецът К. е присъствал при изглеждането на записа от
камерите, че е бил поканен да даде обяснения, но същият е отказал да възползва
от тази възможност, отказал е да подпише каквито и да било документи, станал и
си заминал. Свидетелите Г. и Х. поясняват, че обхватът на камерите не позволява
да се види къде е била спряна колата на ищеца. От записа се виждало единствено
как дъбовите дъги се товарят на количка и се изнасят от цеха. Двамата
свидетели, както и свидетелят очевидец В. В. присъствали и при направената
непосредствено след инцидента ревизия и установяването на конкретните липси.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. П. Г.,
тъй като същите са изолирани, уклончиви и противоречащи на житейската логика.
Единствен този свидетел, който около месец след инцидента е напуснал работата
си при ответника, посочва, че на видеозаписа се виждало само как ищецът „вози
една количка от едно място до друго… от една машина до друга…“, но не и да
напуска цеха с нея. Неслучайно свидетелят първо посочва съвсем неуточнено „от
едно място до друго“, а после, печелейки време да оформи версията си, добавя
„от една машина до друга“. Противоречи обаче на елементарната логика ищецът в
продължение на 5-6 минути да разкарва натоварената количка между машините
безцелно, без да се твърди да извършва каквато и да е работа с материала, още
повече, че случката се е развила по време на обедната почивка, когато поначало не се работи. Отделно от това
в тази част показанията на свидетеля В. Г. се опровергават от тези на
останалите свидетели. Абсурдно звучат и показанията на св. Г. в частта, в която
твърди, че всички са изгледали записа и просто са си тръгнали без каквито и да
е коментари, както и че на ищеца не са искани обяснения. Само по себе си
обвинението за извършена кражба, с каквато цел работниците са били събрани да
изгледат записа, несъмнено би предизвикало отзвук сред персонала и реакция от
страна на работодателя. В противовес с това обаче св. В. Г. твърди, че всички,
включително управителят, са изгледали записа и съвсем спокойно са си тръгнали,
без каквито и да е коментари, а последен си заминал самият той. Запитан в колко
точно часа си е тръгнал, св. В. Г. започва да отбягва въпроса, дава уклончиви
отговори - в колко часа си тръгвал „по принцип“ и по кое време си тръгвали
останалите „по принцип“. След пореден въпрос неубедително посочва приблизителен
час, в който е напуснал работното място на въпросната дата, но с уточнението,
че не си спомня. Поради всичко изложено съдът не дава вяра на показанията на
св. В. Г..
При представяне трудовата книжка на ищеца за
констатация, се установи, че последното отбелязване е от работодател „В.“ ООД,
като дата на постъпване е отбелязано 05.07.2012 г., а за дата на прекратяване
на трудовото правоотношение е посочено 03.12.2012 г. Други отбелязвания в
трудовата книжка (продължение под № 6 на същата) не са направени.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
уволнението, носи ответникът по настоящото дело. Ответникът следва да установи,
че е констатирал факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя,
времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
че е подвел нарушението под съответната правна норма, вследствие на което
обосновано е упражнил своето потестативно субективно право да уволни
дисциплинарно виновния работник, както и че е спазил процедурата по чл. 193,
ал. 1 КТ по
изслушване на работника или служителя или по
приемане на писмените му обяснения и по събиране и
оценяване на посочените доказателства. Ищецът следва да установи периода на
оставането си без работа и размера на обезщетението.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Работодателят и ответник „В.“ ООД е прекратил
трудовото си правоотношение с ищеца В.К., като в процесната Заповед без номер
от 12.02.2018 г., се е позовал на чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1,
т. 2 и т. 7 от КТ във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ. Следва за пълнота да се отбележи, че работодателят е бил
непрецизен при цифровото квалифициране на нарушението. На първо място
разпоредбата на чл. 187 КТ съдържа алинеи и е следвало преди да се цитират
точки 8 и 10, да се посочи ал. 1. На следващо място нормата на чл. 187, ал. 1,
т. 8 КТ касае злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения; нормата
на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ касае неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение; нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ касае неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни. В заповедта за уволнение обаче
липсва словесно (фактическо) описание на нарушение/нарушения, съответстващо на
която и да е от по – горе цитираните разпоредби. Всъщност словесното описание
на нарушението – „кражба на заготовки от материал за производство на дъбови
бъчви на 09.02.2018 г.“, може да бъде цифрово квалифицирано по текста на чл.
190, ал. 1, т. 7 КТ, който касае други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Този законов текст също е цитиран в заповедта за уволнение, поради което изискването
за съответствие между текстовото описание на нарушението и неговия нормативен
израз, е изпълнено. Коментираната непрецизност на работодателя е без значение,
тъй като същият е посочил словесно обстоятелствата, съставляващи нарушението в
атакуваната заповед за уволнение. Съгласно наложилата се практика по реда на
чл. 290 ГПК (Решение № 395/01.06.2010 г.
по гр. д. № 1629/2009 г., III г.о. на ВКС; Решение № 530/29.06.2010 г. по гр.
д. № 1654/2009 г., III г.о. на ВКС, Решение № 304/02.07.2010 г. по гр. д. №
723/2009 г., IV г.о. на ВКС и др.), дори работодателят да е посочил цифрова
правна квалификация на дисциплинарното нарушение, нейната коректност е без
значение. Меродавно за организирането на защитата на служителя е текстовото,
описателно излагане на обстоятелствата, съставляващи нарушението. В конкретния
случай това изискване е спазено, като работодателят е посочил в заповедта за
уволнение в какво се състои нарушението. Фактическите рамки на нарушението са
ясно и разбираемо очертани, като е посочена и конкретна дата на деянието. По
този начин е било гарантирано правото на защита на работника в дисциплинарното
производство, същият е бил наясно какво нарушение му е вменено във вина, респ.
във връзка с какво нарушение е могъл да се защитава, депозирайки обяснения. Отделно
от това в заповедта за уволнение е посочена и коректната правна норма,
съответна на описаното нарушение, а именно чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че ищецът е
извършил дисциплинарното нарушение, за което е наказан. Всички свидетелски
показания, който съдът е кредитирал, разгледани в съвкупност, доказват този
факт.
Работодателят е изпълнил процедурата по изискване на
обяснения от виновния работник. Поначало искането
за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален
акт (Решение № 137/02.03.2010 г. по гр.
д. № 20/2009г., IV г.о., ВКС). В конкретния случай обяснения са поискани,
но ищецът не се е възползвал от правото да даде такива. След като е изгледал
видеозаписа, който го изобличава, ищецът е напуснал работното си място и повече
не се е появил. Това именно е наложило и заповедта за уволнение да му бъде
връчена с препоръчана пратка. Фактът, че процедурата по искане на обяснения е
спазена, се доказва от свидетелските показания и от констативния протокол от
09.02.2018 г. Съгласно чл. 193,
ал.3 КТ, разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ не се
прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или
дадени по негова вина. Обясненията на работника не са били изслушани или дадени
по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за
дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от
причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл. 193, ал.3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е
поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите,
когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на
работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща
искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил
възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до
него.
Не на последно място работодателят е
извършил правилна преценка на критериите за налагане на най – тежкото
дисциплинарно наказание, визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 189,
ал. 1 от КТ. Извършеното нарушение се характеризира с особена тежест, тъй като
чрез него е злоупотребено с доверието на работодателя по един изключително
дързък начин, от което е последвало и имуществено ощетяване на ответното
дружество на солидна стойност. Поведението на виновния работник след
разобличаването на дисциплинарното нарушение се характеризира с липса на
каквато и да е самокритичност към собствените си действия.
Поради всичко изложено атакуваното дисциплинарно уволнение е
законосъобразно и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се отхвърли
като неоснователен.
По
исковете с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Предвид изхода на настоящото производство по главния иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва
да се отхвърлят и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на предишната работа и присъждане на
обезщетение.
По
разноските
Направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна, съдът намира за основателно.
Настоящото дело има за предмет няколко обективно съединени иска, но два от тях
са обусловени от главния, поради което с оглед невисоката фактическа и правна
сложност на производството, адвокатско възнаграждение от 800 лв. е в справедлив
размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата в
размер на 800 (осемстотин) лв., представляващи сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ от В.К.К.,
ЕГН: ********** срещу „В.“ ООД с ЕИК: ********* - с. Т., общ. Ботевград,
Софийска област, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със
Заповед от 12.02.2018 г. на „В.“ ООД.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание 344, ал. 1, т. 2 от КТ от В.К.К.,
ЕГН: ********** срещу „В.“ ООД с ЕИК: ********* - с. Т., общ. Ботевград,
Софийска област за възстановяване на заеманата преди уволнението му, извършено
със Заповед от 12.02.2018 г. на „В.“ ООД, работа - на длъжност „Работник
обработка на дърво“ във „В.“ ООД.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ от В.К.К., ЕГН: ********** срещу „В.“ ООД с ЕИК: ********* -
с. Т., общ. Ботевград, Софийска област за заплащане на сумата от 3133,44 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради уволнението, а именно от 12.02.2018 г. до 12.08.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.К.К., ЕГН: **********
да заплати на „В.“ ООД с ЕИК: ********* - с. Т., общ. Ботевград, Софийска
област сумата в размер на 800
(осемстотин) лв., представляващи сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му - 08.10.2018 г.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :