РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1294

 

гр. Пловдив, 21.07. 2020 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Р. П. и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н дело № 1028 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от ЦУ на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Ф., против Решение № 77/20.01.2020 г. на Районен съд Пловдив, VІІ н.с., постановено по а.н.д. № 4380 по описа на същия съд за 2019 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 442299 – F474610/13.06.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „ПРО – ДЕС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Константин Величков“ № 2, представлявано от управителя Д. А. М., на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите (МФ), във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е неправилен, тъй като първоинстанционния съд неправилно е приел, че процесното деяние представлява маловажен случа по смисъл на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а процесното НП да бъде изцяло потвърдено. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба - „ПРО – ДЕС“ ЕООД, чрез процесуални си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите и за правото:

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „ПРО – ДЕС“ ЕООД против НП № 442299 – F474610/13.06.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F474610 от 28.02.2019 г., съставен от А. Г. И. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 21.02.2019 г. в 12.40 ч. на обект – ресторант „Златна круша“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Константин Величков“ № 2 и стопанисван от „ПРО – ДЕС“ ЕООД, ЕИК ********* е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснало нарушение на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 24,64 лв. от наличното в обекта фискално устройство „DATЕСS FP 1000 – 02 DV“ с индивидуални номера  DТ 424132 и ИН на ФП 02635181.

В АУАН е посочено още, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

В АУАН е посочено още, че наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършат операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, както и че видно от дадените обяснения като възражение по установената разлика в размер на 24,64 лв., сумата представлява неизведени пари от касата, поради неизползването на функцията „служебно изведени суми“.

При тези данни е прието, че е нарушена на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. 

Посочено е още, че нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП № сер. АА № 0381574 от 21.02.2019 г. и не води до неотразяване на приходи.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е за първи път.

7. За да отмени процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел, че макар дружеството формално да е осъществило състав на вмененото му административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, същото се явява маловажно по смисъл на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за „маловажност” е посочено, че следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност. Съдът е приел, че констатираното нарушение не води до индиция за системно неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от горепосочената Наредба, а се касае до инцидентно такова. Още повече, че нарушението е извършено за първи път, както е отбелязано в НП. В тази връзка е съобразен и размерът на неотразената парична сума (24,64 лв.), който сочи за явно незначителна и по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Според съда липсват данни за настъпили неблагоприятни последици за фиска, а фактите установени по делото сочат, че безспорно са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно. Следвало е да не се налага административно наказание, а дружеството да бъде предупредено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като не е стори това административнонаказващият орган е постановил акта си в противоречие с приложимите разпоредби на материалния закон в каквато насока е и съдебната практика.

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението на процесуалния и материален закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). 

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, касае се за първо по ред нарушение, извършено инцидентно, размерът на неотразената като „служебно изведена“ сума от наличното в обекта фискално устройство, е твърде нисък (24,64 лв.), което сочи за явно незначителна и по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Достатъчно при това положение е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо, налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай както многократно се посочи, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

IV. За разноските:

11. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на ответника по касационната жалба се дължат сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 300 лв. представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77 от 20.01.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, VІІ н.с. постановеното по АНД № 4380 по описа на същия съд за 2019 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ПРО – ДЕС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Константин Величков“ № 2, представлявано от управителя Д. А. М., сумата в размер на 300 лв., представляваща сторените в производството разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                2.