Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 04.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ-то ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в публичното заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1161 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „С.И Т.– МО” ЕООД твърди да е сключил с ответника „А.“ ЕООД договор за продажба на движими вещи – бойни припаси. Сочи се ответникът да се е задължил да получи договорените стоки от склад, находящ се в базите на бригада „Логистика“. Срокът за изтегляне на закупената стока бил неколкократно удължаван като със споразумение от 07.01.2012 г. е фиксиран на 6 месеца, считано от датата на издаване на нарежданията от компетентния орган на Министерство на отбраната. Било договорено при неизпълнение ответникът да заплати неустойка в размер на 3 % от стойността на неизтеглените количества с ДДС за всеки просрочен започнат месец. Със споразумение от 19.08.2012 г. било договорено, че ответникът ще заплати формирана неустойка от 2315,33 лв. като условие за продължаване на срока за изтегляне на боеприпасите. Въпреки, че ищецът осигурил необходимите разрешения – при платената след договорения срок неустойка такива били издадени на 24.09.2012 г. за срок от един месец, ответникът не изтеглил стока на обща стойност 77177,64 лв. Ищецът твърди договорената месечна неустойка да възлиза на 2315,33 лв. като за периода 21.08.2012 г. – 23.01.2014 г. да възлиза на 39360,60 лв., която сума претендира ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В отговор по исковата молба от името на ответника се твърди, че на 12.09.2012 г. е превел на ищеца сумата от 2315,33 лв., но ищецът не предприел действия за осигуряване на необходимите нареждания от Министерство на отбраната, издадени едва на 23.01.2014 г. като оспорва да е бил уведомен за издадените нареждания. Излага довод, че задължението за ищеца да уведоми ответника произтича от особения режим на Т.с боеприпаси. Застъпва теза, че ищецът дължи да уведоми и поделенията, в които се намират боеприпасите, предмет на договора. Прави възражение за забава на кредитора, както и за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. П. от САК, поддържа иска като намира за доказано неизпълнение на задължението за своевременно изтегляне на стоките. Навежда доводи в писмени бележки, позовавайки се на формирана по въпроса съдебна практика – съдебна спогодба и решение по т.д. № 7656/215 г. на СГС, VІ-17 състав. Представя списък на претендираните разноски.
Процесуалният представител на ответника – адв. Д. от САК, оспорва иска. Застъпва теза, че действайки като комисионер ищецът е ангажиран да съблюдава утвърдените от Министерство на отбраната правила, ангажиращи го да уведоми купувача за издаване на разрешенията за получаване на стоката. Навежда доводи в писмени бележки. Претендира разноски като е представен и списък.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда и при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и представеният комисионен договор сочи на постигнато съгласие на 09.10.2008 г., че Министерство на отбраната възлага на ищеца от свое име и за сметка на доверителя да сключи договор за продажба на имущество, посочено в „Списъка на ненужните и неполагащи се по щатовете и табелите въоръжение, бойна техника и материални средства в БА. Посочено е, че имуществото се продава франко склад на доверителя.
На 15.10.2008 г. в договор № 10/70/2008 писмено е изразено съгласие, че ищецът се задължава да предаде, а купувачът – да заплати и получи боеприпаси на обща стойност 127 928,94 лв. Уговорено е стоката да бъде предадена в складовете на продавача след представяне на документ, удостоверяващ плащането на цената, постъпване на цялата сума и разрешение за придобиване по номенклатура и количество, издадено от служба КОС на МВР на името на купувача. Посочено е, че срокът на договора е пет месеца от датата на подписването му от двете страни.
На 04.03.2009 г. в деловодството на ищеца е депозирано искане от името на ответника за удължаване на срока на договора с посочена причина – невъзможност личният състав на поделенията да отделят взривателя от закупените от дружеството снаряди.
С анекс № 1 от 09.03.2009 г. е констатирано, че изтеглянето на изделията не е завършено поради необходимост от технологично време за развиване на дънни взриватели, които поделенията предавачи на стоката не предават на фирмата. Постигнато е съгласие срокът на договор № 70/10/2008 от 15.10.2009 г. да бъде 31.08.2009 г.
С последващ анекс срокът е променен до 30.06.2011 г. с оглед заявена невъзможност личният състав в поделенията от бригада „Логистика“ да осигурят натоварването на боеприпасите.
На 13.10.2009 г. ищецът е изпратил до ответника писмено уведомление, че очаква удължаване срока на нареждания №№ МТ-8/12.03.2009 г., МТ-9/12.03.2009 г. и МТ-10/12.03.2009 г.
На 07.01.2012 г. е подписано споразумение, с което ищецът е поел задължение в срок от 15 дни след подписването да направи искане до компетентния орган на МО за издаване на нови нареждания за получаване на неполучените изделия по договор № 70/10/2008 от 15.10.2008 г., а при издаването им купувачът се задължава да изтегли изделията не по-късно от шест месеца, считано от датата на издаване на нареждания от компетентния орган на МО - §3 от споразумението. Посочено е, че при неизпълнение на това свое задължение ответникът заплаща на ищеца неустойка в размер на 3 % от стойността на неизтеглените количества с ДДС за всеки просрочен започнат месец в срок от седем дни след началната дата на забавата, а след изтичане на срока по § 3 – да заплати неустойка за толкова месеца, за колкото иска да му бъде продължен срокът на изпълнение на споразумението.
На 19.08.2012 г. писмено е изразено съгласие, че поради невъзможност ответникът да получи 7 229 бр. 130/50 мм осколочно фугасни снаряди ОФ за Б-13 3С и 2586 бр. 130/50 мм полубронебойни снаряди ПБ за Б-13 3С, ще заплати неустойка в размер на 3 % от стойността с ДДС за всеки месец, а именно 2315,33 лв. Договорено е стоката да бъде изтеглена в едномесечен срок от датата на издаване на нарежданията от компетентния орган на МО. Ищецът е поел задължение в срок от 5 работни дни след плащане на неустойката да направи необходимите постъпки до компетентния орган на МО за издаване на нови нареждания за предаване на неизтеглените изделия по договора.
На 03.09.2012 г. в деловодството на ищеца е прието писмено искане от името на ответника срокът да бъде удължен като е посочено, че част от изделията са изтеглени.
По делото не се спори, че на 12.09.2012 г. от сметка на ответника по сметка на ищеца е извършен превод на сумата 2315,33 лв.
На 12.09.2012 г. от името на ищеца е отправено искане до директора на дирекция „Логистика“ за съдействие за издаване на нареждания във връзка с неприключени договори, сред които и процесния. На 13.09.2012 г. е изпратено ново писмо с конкретизация на предходно издадените разрешения.
Установява се, че по договор за покупко-продажба № 70/10/2008 от 15.10.2008 г. са издадени нареждане № АБП-57/24.09.2012 г. с указание да е действително до 24.10.2012 г., нареждане № АБП-58/24.09.2012 г. с указание да е действително до 24.10.2012 г. Разрешенията визират общо 3960 броя 130/50 мм осколочно фугасен снаряд и 1429 бр. 130/50 мм полубронебоен снаряд.
Съгласно заповед на министъра на отбраната № ОХ-137 от 06.03.2012 г. при сключен договор за покупко-продажба на снети от употреба ДМА и МЗ въз основа на представени от комисионера доказателства, легитимиращи конкретен купувач, второстепенният разпоредител, в чието разпореждане се намират ДМА и МЗ в срок от 5 работни дни издава нареждане за движение на активи форма ПД 243. Нареждането се издава до 1) военното формирование, съхраняващо ДМА и МЗ, предмет на договора, 2) комисионера и 3) фирмата купувач чрез комисионера. След получаване на нареждането форма ПД 243 комисионерът представя купувачът във военното формирование, съхраняващо материалните средства заедно с предназначеното за фирмата купувач копие от нареждането форма ПД 243.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.
Законът признава свободата на страните по договор да определят отнапред обезщетение, освобождавайки кредитора от необходимостта да доказва конкретно претърпяна вреда от неизпълнението и съответно нейния обем. Правилото на чл. 92 ЗЗД утвърждава изключение от принципа, че в основата на разместване на имуществени блага стои конкретна, възприета от правния ред причина – даденото без основание подлежи на връщане без оглед на обстоятелството, че е станало по волята на далия го съгласно чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, като намира своето оправдание в стимулиране на дължимото точно изпълнение – чл. 63 ЗЗД. Доколкото източник на отговорността в случая се явява договор, то и приложението му предполага еднозначно възприето от страните дължимо поведение, липсата на което да обуславя определено или определяемо обезщетение. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже постигнато съгласие, че неизпълнението на конкретно задължение ще води до отговорност при определен отначало обем и проявление на обстоятелствата, пораждащи дължимо, но неосъществено от ответника поведение при надлежно изпълнение на обуславящите го задължения от страна на ищеца.
Страните не спорят, а и от доказателствата се установява поето от ответника задължение да получи договорените и авансово заплатени боеприпаси. Наведеното от ответника възражение сочи на довод за неоказано съдействие при изпълнение на задължението. Нормата на чл. 63 ЗЗД задължава всяка от страните по договора да допринесе за реализация на заявените при сключването му интереси. В тази насока освен да изпълни непосредствено поетото свое задължение, страната дължи да се въздържа от поведение, препятстващо изпълнение на насрещното задължение. Настоящият състав приема, че с оглед изискването за добросъвестност пречка се явява както предприето действие, препятстващо надлежното изпълнение, така и бездействие при осигуряване на дължимо съдействие. От тази гледна точка легитимацията на ищеца като кредитор в контекста на чл. 92 ЗЗД предпоставя освен наличие на договорно утвърден и подлежащ на удовлетворяване негов интерес и оказано съдействие за реализацията му.
Съгласно договора, а и последвалото го споразумение ответникът се е задължил да получи стоката от поделенията на БА. Изразено е и съгласие, че получаването й е по условие – ако бъде дадено нареждане от компетентния орган на МО. При тези обстоятелства нормата на чл. 320 ТЗ предписва безусловно задължение за продавача да уведоми купувача, когато стоката е готова за получаване. Ето защо без значение остава отсъствието на изрично предписано в договора задължение за уведомяване за издадените нареждания. Дължимото съдействие от страна на ищеца е да организира предаването, което по необходимост включва както осигуряване на необходимите за целта документи, така и своевременно известяване на ответника, че стоката е на разположение и може да я получи в договорения срок. По делото нито се твърди, нито се установява ищецът да е изпълнил тези свои задължения, което само по себе си е пречка да бъде счетен за кредитор по смисъла на чл. 92 ЗЗД. Нормата на чл. 83 ЗЗД освобождава длъжника от задължение за обезвреда, когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които е отговорен кредиторът. Неположената в случая очаквана грижа от страна на ищеца да организира процеса на предаване на стоката освобождава ответника от отговорност.
Дори да се приеме хипотетично, че предвид множеството сключени договори и очертаната в писмените бележки практика, ответникът е могъл да разбере за издадените нареждания и това се включва в дължимата от него грижа в рамките на правоотношението, приложение следва да намери правилото на чл. 95 ЗЗД. Правилото на чл. 63 ал. 2 ЗЗД вменява в отговорност на страните по договора да изпълняват задълженията си с грижата на добрия стопанин. Така установеният критерий за дължимо поведение пряко ангажира ищеца да съобразява установените от Министерство на отбраната правила досежно предаване на продаденото въз основа на комисионния договор негово имущество. Макар и заповед № ОХ-137 да е издадена след сключване на договора за продажба, тя предхожда споразумението от 19.08.2012 г. Очертаното в чл. 79 от заповедта задължение пряко ангажира ищеца да осигури присъствие на свой представител при предаване на имуществото като именно той е натоварен да осигури необходимите документи и да представи на военното формирование нареждането форма ПД 243, легитимиращо ответника да получи стоката. От тази гледна точка ищецът дължи съдействие за получаване на стоката. Търсената в случая неустойка е за забава. Неоказаното необходимо съдействие за изпълнение на вредоносното задължение освобождава длъжника от отговорност за последиците за забавата. Ето защо и по тези съображения предявеният иск е неоснователен.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ГПК предметът на спора се определя от страните. От тази гледна точка съдът е властен да разгледа очертаното в исковата молба правоотношение, обусловено от посочените в нея правопораждащи обстоятелства. От съдържанието на исковата молба не произтича довод, относим към развилите се след 23.01.2014 г. отношения между страните, поради което и обсъждането им остава безпредметно.
Споразумението включително и одобрено от съд почива на съгласувана воля между страните по спора, поради което не е годно да формира съдебна практика. Нормата на чл. 5 ГПК ангажира непосредствено сезирания с конкретен спор съд да приложи закона към конкретния случай отчитайки всички относими към него обстоятелства. Съгласно чл. 297 ГПК влязло в сила решение следва да бъде безусловно зачетено, а нормата на чл. 298 ГПК указва пределите на правоустановителната му сила. В контекста на изискването за правна сигурност достигнат извод за смисъла на правна норма несъмнено е от значение, но доколкото в съпоставените случаи е налице припокриване на относимите към спора факти и наведени от страните доводи. В случая нито се твърди решението да е влязло в сила, нито се установява припокриване в изследваните факти и наведени доводи.
При достигнатия извод безпредметно остава обсъждането на противопоставеното възражение за изтекла погасителна давност.
По
искането, предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният закон утвърждава облекчен ред за установяване на акцесорно вземане за лихва, формирано за период след предявяване на исковата молба, освобождавайки съда от задължение да го определи по размер. Тази претенция няма характер на самостоятелен иск и доколкото не е установено лихвоносно задължение, не е налице процесуалното условие за изследване на това самостоятелно от правна гледна точка вземане и огласяване на достигнатия извод в диспозитива на решението.
По
разноските
Законът ангажира страната в съдебен
процес, необосновано от правна гледна точка станала причина да бъдат направени
разноски, да възмезди правоимащата според установения изход от спора. При
достигнатия извод за неоснователност на предявената претенция направените от
ищеца разноски следва да бъдат възложени в негова тежест като с оглед нормата
на чл. 81 и чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК настоящият състав приема, че дължи да се
произнесе с нарочен диспозитив.
В тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените и доказани в процеса разноски за ответника – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.И Т.- МО” ЕООД срещу „А.“ ЕООД иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 39360,60 лв. – неустойка по ; 5 от споразумение от 07.01.2012 г. за неизтеглени през периода 20.08.2012 г. – 23.01.2014 г. боеприпаси по договор № 70/10/2008 от 15.10.2008 г. както следва: 3167 броя 130/50 мм осколочно-фугасен снаряд и 1439 броя 130/50 мм полубронебоен снаряд от в.ф. 44320, 3269 броя 130/50 мм осколочно-фугасен снаряд и 1157 броя 130/50 мм полубронебоен снаряд от в.ф. 26420 и 793 бр. 130/50 мм осколочно-фугасен снаряд от в.ф. 44320.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „С.И Т.- МО” ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1750,00 лева – разноски пред Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА направените разноски от „С.И Т.- МО” ЕООД в негова тежест.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а в частта за разноските пред този съд по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: