№ 1194
гр. Плевен, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430100536 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, вр . чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Гр.д.№536/2022г на ПлРС е образувано по искова молба от „***“ ***,
ЕИК***, представлявано от ***, чрез адв. В. ***, против М. Г. Г., с която се
твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№7294/2021г. по описа на ПлРС. Твърди се, че на ***г.
между „***“ *** и ответника, е сключен Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с кл.№***, по който абонатът е добавил за
ползване моб. №***, с месечна аб. Такса от 23,99лв. с ДДС, и срок от 24
месеца; избран тарифен план ***. Твърди се, че на ***г, ответникът е добавил
телефонен пост за номер ***, по тарифен план ***, с аб. Такса от 13,98лв. с
ДДС за срок от 24 месеца. Твърди се, че по сключените Договори, са
издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а
именно: №***г., №***г., №***г., №***г., за периода от ***г.- ***г., от
които: по фактура №***г, за отчетен период от ***г. - ***г., е начислена сума
в размер на 118.58лв. с ДДС, от която се претендира се само незаплатения
остатък от незаплатени месечни абонаментни такси в размер на 103.39лв.;
дължимата сума е платима в срок 04.03.2019г. По фактура №***г., за отчетен
период от 15.02.2019г.-14.03.2019г., е начислена сума за незаплатени услуги в
1
размер на 120.59лв. с ДДС, платима в срок 01.04.2019г. По фактура №***г, за
отчетен период от 15.03.2019г. - 14.04.2019г., е начислена сума за
незаплатени услуги в размер на 38.03лв. с ДДС, платима в срок 01.05.2019г.
По фактура №***г., за отчетен период от 15.04.2019г.- 14.05.2019г., ищецът е
начислил лихва за забавено плащане в размер на 1.88лв, платима в срок
01.06.2019г. Твърди се, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност, от 265.18лв., фактурирани за последователни
отчетни месеца- за месец 02/2019г., 03/2019 г., 04/2019 г., и за месец 05/2019г.
Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от фактури за ползваните
мобилни услуги на стойност 265.18лв., е обусловило правото на ищеца, по
реда на чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1., да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. Твърди се, че след едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника, е издадена по
клиентски номер №***, крайна фактура №***г., платима в срок до
31.05.2019г., с начислена обща сума за плащане. Посочва се, че в издадената
крайна фактура, е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, която не е предмет на иска. Посочва се,
процесния абонамент е деактивиран на 05.06.2019г., генерирана автоматично
по вградената електронна система на Оператора. Твърди се, че въз основа на
Договор за цесия от дата ***г., „***“ *** е прехвърлил вземането си по
договора за предоставяне на далекосъобщителна услуга на „***“ ***, на
24.02.2020г., а „***“ ***, от своя страна го е прехвърлило на „***“ ***, на ***
г., посредством Анекс към Договор за цесия от дата ***г., подробно описани
в Приложение №1 от Договора. Твърди се, че ищецът е встъпил в правата си
на кредитора, преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК.
В заключение моли съда, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, да признае за установено, че ответникът дължи
сумата от 265,18лв.- главница, съставляваща неплатена далекосъобщителна
услуга, по договор от ***г. и сумата от 66,24лв- лихва за забава, за периода
01.06.2019г.-16.11.2021г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№7294/2021г. на ПлРС. Претендират се разноски.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника М. Г. Г.,
чрез особен представиел адв. Д. Д., е депозиран отговор на исковата молба, с
който се оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди се, че
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, не е било налице
2
изискуемо вземане за заявителя *** ***, поради ненадлежното и
своевременно уведомяване на длъжника да станалата цесия; посочва, че
книжата по делото са получени от особен представител. Евентуално се
оспорва, че вземането по процесния договор е част от предмета на цесията,
като се твърди, че представеното „извлечение“ от Приложение №1, е негодно
доказателство по смисъла на ГПК, т.к. направените в него изявления имат
характера на свидетелски показания. Оспорва се наличието на валидни
договорни отношения за доставка за далекосъобщителна услуга, както и че
ответника е потребител на същата- посочва се, че ответника не е ползвал
такива услуги, както и посоченият в ИМ мобилен номер. Оспорва се
твърдението на ответника да са представяни Общите условия към договора и
той да се е съгласил с тях. Оспорва се клаузата за неустойка в договора като
неравноправна. Оспорва се качеството на предоставените далекосъобщителни
услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност по реда на чл. 111,
б. б. от ЗЗД.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение №4200/25.011.2021г. ч.гр.д.№7294/2021., връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
По делото се установява, че между. между „***“ *** и ответника М.Г., е
сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски
№ ***/***г., по който абонатът е добавил за ползване моб. № ***, с месечна
аб. Такса от 23,99лв. с ДДС, и срок от 24 месеца; избран тарифен план ***.
По делото се установява също, че между „***“ *** и ответника М.Г., е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, към същия
клиентски № *** от ***г., въз основа на който, ответникът е добавил
телефонен пост за номер ***, по тарифен план ***, с аб. Такса от 13,98лв. с
ДДС, за срок от 24 месеца. Видно от съдържанието на този договор,
дължимите суми по него, са заявени да бъдат включени в обща сметка по кл.
№ *** /двата договора са приложени към ч.гр.д.№7294/2021г. на ПлРС,
прието към настоящето дело/.
По делото се установява също факта на издаване на процесните
фактури- приложени към ИМ, с №***г., №***г., №***, №***г.,
3
обективиращи претендираното вземане, за периода ***г. - ***г. – само за
незаплатения остатък от месечни аб. такси. По делото няма доказателства за
пращане на дължимите суми по фактури, от страна на ответника.
По делото, с ИМ са представени в заверени копия Договор за цесия от
***г, между „***“ ***- като цедент и „***“ ***- като цесионер, с предмет-
вземанията, посочени в Приложение №1 към договора. По делото, въпреки
дадените от съда указания, по реда на чл. 190, ал.1 от ГПК, за представяне на
Приложение №1 към договора за цесия, в частта му, касаеща задължението на
ответника, същото не е представено от ищеца. След представяне на
електронен носител на Приложение №1, съдът изрично, с протоколно
определение от 28.06.2022г, е указал на ищеца, да представи на хартиен
носител- в оригинал или в официално заверен препис, но няма изпълнение на
указанията. Съдът приема, че няма пречка, по реда на чл. 183, ал.2 от ГПК,
страната да представи документа като електронен образ, заверен с
квалифициран ел. подпис, но при поискване- арг. чл. 183, ал.1, изр. второ
ГПК- страната е длъжна на представи документа в оригинал или в официално
заверено копие, в каквато насока са и указанията на съда, за които ищецът е
редовно уведомен.
По делото, с ИМ е представен договор за цесия от ***г, сключен между
„***“ *** и ищеца „***“ ***, и Анекс №***г към него, с предмет –
вземанията по Приложение №1 към договора. По делото, с ИМ е представено
извлечение от Приложение №1, касаещо вземането към ответника, но при
поискване от съда на оригинал или на официално заверен препис от него,
няма изпълнение на указанията.
По делото, с определение №2146/30.05.2022г. и с протоколно
определение от 28.06.2022г, съдът е задължил ищецът- първоначално в срок
до датата на с.з.- да представи в оригинал, по реда на чл. 183 от ГПК,
представените в заверени копия към ИМ- договор за цесия от ***г, договор за
цесия от ***г. и договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № ***
от ***г. Изрично съдът е предупредил ищеца от последиците от
неизпълнението на даденото указание- а именно, че представените заверени
преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото. С оглед
обстоятелството, че от страна на ищеца няма изпълнение на указанията, вкл. и
в повторно даденият му срок, съдът с протоколно определение от 14.07.2022г,
4
е изключил представените в заверени преписи писмени доказателства-
договор за цесия от ***г, договор за цесия от ***г. и договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга № *** от ***г. Съгласно чл.183 от ГПК
страната може да представи заверен препис от документа, на който се
позовава. Това облекчение обаче отпада, ако противната страна поиска да
види оригинала и в такъв случай страната заверила преписа следва да го
представи в оригинал или в официално заверен препис. Ако това задължение
не се изпълни, преписът следва да се изключи от доказателствата по делото,
дори и без да е направено изрично искане от другата страна, тъй като не се
установява по делото, че такъв документ съществува. В този смисъл са
Решение №81 от 08.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 5665/2013г. III г.о., Решение
№174 от 07.10.2013г. на ВКС по гр.д. № 1992/2013г. II г.о., Решение №239 от
16.07.2013г. на ВКС по гр.д. №1050/2012г. IV г.о., Решение №95 от
07.05.2013г. на ВКС по гр.д. №662/2012г. II г.о. и др.
С оглед изложеното, съдът намира, че по настоящето дело не се
установява по безспорен начин, че ищецът „***“ ***, има качеството на
кредитор спрямо ответника М.Г., въз основа на валиден договор за цесия, в
каквато насока са указанията на съда, в проекто- доклада по делото- първата
предпоставка за основателността на предявения иск, по които е образувано
настоящото производство Поради липсата на съществуване на доказателства
за наличие на валиден договор за цесия, въз основа на който ищецът да е
придобил вземанията спрямо ответника- длъжник, не следва да бъде
обсъждан и въпросът за приложението на чл. 190, ал.2, вр. чл. 161 от ГПК,
свързан с непредставянето на Приложение № 1 към договор а за цесия от
***г. Съдът намира, че при липсата на доказателства за безспорно
съществуване на договори за цесия, респ. за качеството на кредитор на ищеца
спрямо ответника, не следва да бъдат обсъждани и останалите направени
възражения на ответника, свързани с действието на цесиите спрямо него.
По отношение на процесния договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга №*** от ***г., съдът намира, въпреки че е заявен
за плащане с обща сметка, заедно с първия договор, под един клиентски
номер, съставлява самостоятелен договор между страните по него. С оглед на
изключването му от доказателствата по делото, съдът намира, че по делото не
се доказа по безспорен начин наличието на облигационна връзка между
ответника и „***“ *** вземането по което да е станало предмет на договора за
5
цесия. Следва да се посочи, че първоначалният договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга- от ***г., не е изискван в оригинал и не е
изключен от доказателствата по делото. В този смисъл, съдът приема, че е
налице валидна облигационна връзка между страните по него „***“ ***-
като доставчик и ответника. При липсата обаче на доказателства за наличие
на валиден договор за цесия между доставчика- „***“ *** и „***“ *** и в
последствие между „***“ *** и ищеца „***“***, не може да се направи
обоснован извод, че ищецът- като цесионер е придобил вземането по този
договор.
Предвид изложеното настоящият състав на съда счита, че исковете,
предявени от цесионера – „***“***, остават недоказани по основание.
Останалите доказателства по делото не са достатъчни за доказване на
договорното отношение между ответника и цедента. Поради това, не следва
да бъде обсъждано и направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, което предполага наличието на валидно и изискуемо
вземане.
На основание гореизложеното, предявените установителни искове, за
признаване за установено, че ответникът М.Г. дължи сумата от 265,18лв.-
главница, съставляваща неплатена далекосъобщителна услуга, по договор,
сключен между *** *** и ответника и сумата от 66,24лв- лихва за забава, за
периода 01.06.2019г.-16.11.2021г., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№7294/2021г. на ПлРС. следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
При този изхода на делото, в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ***, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. ***, представлявано от ***, искове с правно
основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, жк. ***, бл. ***, дължи
сумата от 265,18лв.- главница, съставляваща неплатена далекосъобщителна
6
услуга, по договори, сключени между „***“ *** и ответника от ***г. и от
***г, и сумата от 66,24лв- лихва за забава, за периода 01.06.2019г.-
16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.11.2021г., за които суми има издадена заповед за изпълнение №***г. по
ч.гр.д.№7294/2021г. на ПлРС. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7