№ 773
гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500108 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД срещу решение № 260343/02.10.2020г. на СГС,
ГО, 26 състав, постановено по гр.д. № 11602/19г. в частта, в която е уважен
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 3 000 лв. до уважения
размер от 11 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Н. С. С. в
частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен над сумата от 11 000лв
до пълния размер от 26 000лв.
Жалбоподателят ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД поддържа,
че в обжалваната от него част решението на СГС е неправилно и
необосновано. По делото не е са установени вида и характера на
уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно-следствената връзка
между деликта и претърпените неимуществени вреди. Счита, че се е
установило съпричиняване на вредоносния резултат. От заключението на
автотехническата експертиза и свидетелските показания се установява, че
ищецът е могъл да предотврати процесното пътно произшествие и като не го
1
е сторил е допринесъл за настъпването на уврежданията. Неправилно е
определен прекомерно завишен размер на обезщетението за неимуществени
вреди. От приетото заключение на медицинската експертиза се установява,
че ищецът е претърпял болки и страдания за 14-15 дни, което следва да бъде
съобразено при постановяване на съдебното решение. Следва да бъде взета
предвид и съдебнопсихологичната експертиза , според която при ищеца няма
данни за психологическа травма, като не е потвърдено и наличието на
постравматичен стрес.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над
3000лв. до уважения размер от 11000лв.
Жалбоподателят Н.С. твърди, че първоинстанционният съд неправилно
е приложил чл.52 от ЗЗД и не е преценил правилно тежестта на претърпените
от него телесни, психически и емоционални увреждания. Съдът не е взел
предвид лимитите на отговорността на застрахователите, както и че
процесното ПТП е настъпило през 2019г. и икономическата обстановка в
страната и размерите на МРЗ.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Ищецът Н. С. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния му представител оспорва жалбата на застрахователя. Счита
първоинстанционното решение за правилно в обжалваната част, а жалбата за
неоснователна.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
му представител оспорва жалбата на ищеца. Счита в обжалваната част
решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът
2
твърди, че на 28.05.2019г. около 18 ч. в гр. София на бул. „България“ в района
на пътен възел с Околовръстен път е настъпило ПТП между лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № ***, управлявано от А. А. А. и мотоциклет марка КТМ,
модел 390 с рег. № ***, управляван от ищеца. ПТП е станало при следния
механизъм: лекият автомобил се е движел по Околовръстен път по посока
бул. „Черни връх“ към кв. „Бояна“ и на пътен възел с бул. „България“ при
частично навлизане в съседна лява лента и наличие на знак Б1- пропусни
движещите се по пътя с предимство, не пропуска и реализира ПТП с
движещия се в лява пътна лента, при наличието на знак Б3- път с предимство,
Н. С., управляващ мотоциклет КТМ модел 390. За пътния инцидент е
съставен протокол за ПТП, според който виновен за него е водачът на лекия
автомобил. От удара е пострадал ищецът като на място е дошъл екип на
ЦСМП и е установил оток в областта на дясната коленна става. Ищецът се е
обадил на негови близки, които са го транспортирали до дома му в гр. Враца.
Той е изпитвал силни болки в областта на главата и по цялото тяло, но най-
интензивни са били тези в областта на дясното коляно и дясната гривнена
става. Имал е охлузвания по двете ръце в областта на китките и пръстите.
Приемал е обезболяващи и е лежал в домашни условия. Потърсил е лекарска
помощ, при която лекар ортопед е установил оток в дясната коленна става с
данни за течност в нея. Поради скованост в движенията на ставата му е
предписана рехабилитация, която е извършил. Настъпилото ПТП е дало
отражение и на психиката му. Чувствал се е тревожен и изнервен, нарушена е
била способността му да спи спокойно, страхувал се е да управлява
мотоциклет. Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била
застрахована при ответника. Последният е отказал да изплати
застрахователно обезщетение. Затова ищецът моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., в
едно със законната лихва от 27.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
завява, че оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да води
до ангажиране на отговорността му. Не оспорва наличието на застраховка
„гражданска отговорност“ за лекия автомобил. Оспорва датата на настъпване
на инцидента, доколкото Протоколът за ПТП е съставен два месеца след него.
3
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача А. А..
Оспорва вида и характера на уврежданията, както и причината връзка с
деликта. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като е
нарушил чл.48 от ЗДвП, както и че е управлявал мотоциклета със скорост по-
висока от разрешената. Прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение.
Безспорно е, че на 28.05.2019г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него са съставени Протокол за ПТП от същата дата.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът като водач на
мотоциклет, описан в исковата молба.
Не се спори, че за лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *** е имало
застраховка „гражданска отговорност“ валидна към датата на
произшествието при ответника.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното
дружество на 12.07.2019г., както и че то е отказало да плати доброволно.
С оглед твърденията в исковата молба са представени медицински
документи за ищеца: Фиш за спешна медицинска помощ от 28/29.05.2019г. и
съдебномедицинско удостоверение, издадено на 30.05.2019г. от съдебен
лекар. Според него ищецът има оток на дясното коляно, охлузвания в
областта на двата горни крайника. Представени са 3бр. амбулаторни листа.
По делото са приложени писмени доказателства, изходящи от МВР-
СДВР, отдел „Пътна полиция“.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар ортопед- травматолог. Тя е установила
травматичните увреждания, получени от ищеца: контузия на дясната коленна
става и контузия да дясната китка. Това са телесни увреждания лека степен,
които са причинили временно разстройство на здравето неопасна за живота.
Той е търпял болки и страдания с умерен интензитет за 14-15 дни като
постепенно са отшумели до края на 30ия ден. Той е възстановен напълно.
4
Уврежданията са в причинна връзка с ПТП.
Съдебнопсихологичната експертиза е посочила, че ищецът е преживял
остър стрес от инцидента, отшумял в рамките на седмица като след това е
имало проблеми със съня, отшумели до месец след ПТП. Няма данни към
момента за хронифицирана психологична травма, свързана с нарушения на
функционирането или достигащи до ниво на психическо разстройство. Няма
данни преживяната ситуация да оказва влияние върху функционирането на
ищеца. Няма данни за хронифицирана психологична травма, която да
достига степен на разстройство. Ищецът се е възстановил до ниво нормално
функциониране в рамките на месец.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни. Те са основани на науката и професионалния опит на
експертите.
В хода на процеса е приета автотехническа експертиза, която е изяснила
механизма на ПТП, причините за настъпването му, които са изцяло от
субективен характер- действията на водача на лекия автомобил. Ударът е
настъпил в лента за движение на мотоциклетиста. Според вещото лице
скоростта на движение на мотоциклета била около 40-50 км/ч.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно,
обосновано и изготвено въз основа на науката и опитните правила.
Пред СГС са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А. е майка на ищеца и твърди, че на 29 са докарали синът й
от гр. *** негови приятели. По телефона й е казал, че е добре. Видяла е, че
дясната ръка и десния му крак са много зле. Имал е отоци, и охлузвания.
Свидетелят се е грижела за него във гр. ***. Ходили са на лекар. Ръката му е
минала бързо, но с крака е било много трудно. След две седмици са го
пратили на рехабилитация. Бил е с много болки, имал е стрес, не е можел да
спи, боляла го е главата, повръщал е. Казал е, че приключва със спорта, а е
бил спортист. Свидетелят е взела неплатен отпуск един месец, за да го гледа.
Хранел се е с лявата ръка, но по принцип се храни с нея. С дясната ръка се
обслужва. Десният крак и дясната ръка са били неподвижни. Ходи нормално,
5
но при натоварване дясното коляно отича. Вече не кара мотоциклет. Ищецът
е бил републикански шампион по борба, но вече не тренира. Затворил се е ,
не е искал някой да идва в дома им. Това е било за един месец.
Свидетелят А. А. е бил водачът на лекия автомобил, участвал в пътния
инцидент. Той си спомня за него. Станало е на 20.05. около 18 ч. Движел се е
по Околовръстен път и се е спускал към бул. „България“. Било е час пик и е
карал с доста тромава скорост. В продължение на 15 мин. се е спускал по
посока бул. „България“. Той е забелязал водача на двуколесното МПС и
мотоциклетистът го е забелязал. Свидетелят частично е отнел предимството
му. Това е било нарушението му. Водачът на мотоциклета е било младо
момче от гр. ***. Последният се е движел по бул. „България“, но в
насрещната посока. Ударът е бил на 20 см. от стопа по посока фара и на
пътното платно на бул. „България“. Видял е, че моториста го заобикаля в
последния момент. Той няколко пъти е променял мнението си дали иска да
извикат пътна помощ. Дошъл е полицай, който не е бил от КАТ. Свидетелят
е настоявал за пътна полиция, тъй като автомобилът е бил служебен. Пътна
полиция е дошла след четири часа. Ищецът е казал, че е паднал от мотора, но
полицаите са установили, че ще е очевадно, ако има падане в този участък,
тъй като по трасето ще има следи. Моторът е имал щети от двете страни.
Свидетелят установява, че е карал със 17-20 км/ч. Имало е автомобили преди
него. Мотористът също не е бил с висока скорост. Твърдял е, че при удара е
стъпил на крака си и при него петата го е боляла. Дошла е линейка. Хората,
които са му оказали спешна помощ са казали, че нищо му няма. Ищецът не е
пожелал да му се направи снимка. Видял е моториста да кара по булеварда и
да минава от лявата страна на свидетеля, бил е в другата лента, но е
заобиколил. Не е сигурен в кой момент ищецът го е видял. Ударът е бил в
лявата част на управлявания от свидетеля автомобил. Мотористът не е падал .
Преди удара той е сменил лентите за движение. Идвал е от бул. „България“ в
дясната лента. Там е имало доста автомобили от Околовръстен път и ищецът
е преминал в лявата лента. Преди свидетеля са потеглил няколко автомобила
и той е потеглил. Той е навлязъл в лявата лента и там е бил ищецът. Ищецът е
решил да заобиколи лявата лента и тогава е станал ударът. Необходимо е
включващите се в движението по бул. „България“ да пропускат
автомобилите, които се движат по него. Ударът е бил в лявата лента малко
6
преди разклона, в лентата на моториста, където се е движел. На свидетеля са
му съставили АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля А. ги прецени при условията н ачл.172 от ГПК поради близкото
родство с ищеца, но ги счита за достоверни, тъй като не влизат в
противоречие с останалите събрани доказателства.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11 000лв.
Решението е влязло в сила за присъдената сума от 3000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
7
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника. В тримесечният срок застрахователят е отказал да изплати
обезщетение. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на лек автомобил
„Фолксваген“ е била застрахована при жалбоподателя. Застраховката е била
валидна към момента на настъпване на произшествието. Пред въззивния съд
не се оспорва механизма на настъпилото ПТП, вината на застрахования при
ответното дружество водач. Поради което следва да се приеме, че са
настъпили предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и
застрахователят е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Ищецът като пострадал при ПТП, за което вина има застрахован при
ответника водач, е активно материалноправно легитимиран и надлежна
страна да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
8
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и основателността на възражението
за съпричиняване.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила
получените от ищеца травми: контузия на дясната коленна става и контузия
да дясната китка. Това са телесни увреждания лека степен, които са
причинили временно разстройство на здравето неопасна за живота на Н. С..
Той е търпял болки и страдания с умерен интензитет за 14-15 дни като
постепенно са отшумели до края на 30ия ден. Тези травматични увреди са
допринесли за временен дискомфорт на ищеца в ежедневието му поради
болките, които е изпитвал. Налагало се е грижи за него да полага неговата
майка свидетелят А.. Както посочва тя контузията в дясната китка е минала
за кратко време, като по- голям проблем е имало с дясната коленна става.
Затова следва да се приеме, че общият възстановителен период е тридесет
дни. Травмата на долния десен крайник в коляното е наложило
провеждането на рехабилитация. Както се установява и от показанията на
свидетеля А. ищецът е възстановен напълно. Походката му е нормална.
Уврежданията са в причинна връзка с ПТП. От психологичната експертиза е
видно, че ищецът е имал негативни преживявания от инцидента, остър стрес,
който не е преминал в остра стресова реакция. Няма данни за хронифицирани
психологични травми до степен на разстройство. От негативната
емоционална симптоматика ищецът се е възстановил в рамките на месец до
9
нормално функциониране. Според свидетеля А. синът й е бил затворен в
дома си и не е излизал да се вижда с приятели един месец. Като обсъди
заключението на медицинската и психологичната експертиза и показанията на
свидетеля А., съдът приема, че Н. С. е възстановен изцяло от получените при
ПТП травми, няма трайни последици от тях, които да му създават трудности
за в бъдеще и да се отразяват на жизнеспособността му.
Като съобрази, че ищецът има добро общо здравословно състояние,
неговата възраст – 19 години към момента на ПТП, което предполага един
нормален като продължителност възстановителен период, счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение е 5 000лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Жалбоподателят е направил
своевременно правоизключващо възражение за съпричиняване, основаващо
се на чл.48 от ЗДвП, а именно, че Н. С. не е пропуснал десностоящия
автомобил „Фолксваген“, управляван от А. А.. Разпоредбата на чл.48 от ЗДвП
предвижда, че на кръстовище с равнозначни пътища водачът на ППС е
длъжен да пропусне ППС, които се намират или приближават от дясната му
страна. От техническата експертиза, от показанията на свидетеля А., както и
скицата, съставена в протокола за ПТП се установява, че пътният инцидент
не е настъпил на кръстовище, а при включването на водача на автомобила от
път без предимство за движение по път с предимство. На мястото на
10
инцидента е имало обозначителни знаци от групата относно предимство.
Пътният знак Б1 е бил поставен на пътното платно, по което се е движел
водачът А., което означава, че за него е било задължението да спре и
пропусне движещите се по пътя с предимство, в който той иска да се включи
за движение. На пътното платно, по което се е движел ищецът, е имало
поставен знак Б3, указващ, че това е пътят с предимство. Т.е. водачите имат
право да преминат по него без да се пропуснат тези, които идват от път без
предимство. В случая не може да се приложи правилото на десностоящият,
доколкото ПТП не е настъпило на кръстовище с равнозначни пътища, а на
място, на което пътищата не са равнозначни поради поставената сигнализация
с пътни знаци. От заключението на техническата експертиза, както и от
показанията на свидетеля А. се установява, че е негова вината за пътното
произшествие, тъй като е отнел предимството на движещият се по пътя с
предимство ищец. Според автоексперта мотоциклетистът е карал с 40-50
км/ч, която не може да се определи като несъобразена. Порази изложеното
съдът приема, че възражението с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е
неоснователно.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2019г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС/.
Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от
тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният
размер на обезщетение на Н. С. от 5000 лв. представлява 8 минимални
работни заплати за страната за 2019г./560 лв. МРЗ за 2019г./ и 2 средно
месечни заплати при 1260 лв. средно месечна работна заплата за страната
за второто тримесечие на 2019г. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в
обжалваната част и се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли
над сумата от 5000лв. до уважения размер от 11000лв. Следва да се
11
потвърди в частта, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер.
Решението трябва да се отмени в частта, в която е присъдена държавна
такса в полза на СГС над сумата от 200лв., както и в частта, в която в полза на
адв. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 251, 92лв.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя - ответник се дължат
разноски за производството пред САС в размер на 116, 25лв. и 74, 96 лв. за
производството пред СГС съобразно отхвърлената част от иска .
За САС на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 78, 26 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260343/02.10.2020г. на СГС, ГО, 26 състав,
постановено по гр.д. № 11602/19г. в която е уважен иск на Н. С. С. с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 5000 лв. до 11000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в която е присъдена
държавна такса по сметка на СГС над сумата от 200 лв. и в частта, в която в
полза на адв. П. Д. е присъдено възнаграждение над сумата от 251, 92 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. С. С., гр. Враца предявен срещу ЗАД
„ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за сумата над 5000 лв. до уважения размер от 11 000лв. като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен за сумата
от над 3000лв. до 5000лв., както и в частта, в която е отхвърлен до пълния
предявен размер.
12
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 1 и със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 6, ет. 3, ап.8 чрез адв. П. Д. да заплати на
ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, гр. София, пл.
„Позитано“ № 5 сумата от 116, 25 лв. / сто и шестнадесет лева и двадесет и
пет стотинки/ разноски по делото пред САС и 74, 96лв. / седемдесет и четири
лева и деветдесет шест стотинки/ разноски по делото за СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
*********, гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Н. С. С., ЕГН
**********,гр. ***, ул. „***“ № 1 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „***“
№ 6, ет. 3, ап.8 чрез адв. П. Д. сумата от 78, 26лв./ седемдесет и осем лева и
двадесет и шест стотинки/ разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13