№ 683
гр. Пазарджик, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20245220100563 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Ищецът М. А., ЛНЧ ******, роден на ********** г. в Бангладеш, с
адрес: гр. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощника си адвокат Г. твърди,
че е работил при ответника „Екоинвест“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „****** по силата на трудов договор №
1995/20.07.2023 г. със срок на изпитване до 3 месеца. След изтичане на срока
продължил да работи по трудов договор без определен срок. На 18.12.2023 г.
поискал от прекия си ръководител увеличение на заплатата, но последният
отказал и му заявил, че е уволнен. На 19.12.2023 г. не бил допуснат на работа,
като отново му било обяснено, че е уволнен. На 22.12.2023 г. чрез справка в
НАП ищецът установил, че е бил уволнен дисциплинарно на 13.12.2023 г.
Твърди, че не е подписвал и не са му давани документи във връзка с
уволнението, включително не му е връчвана заповед за уволнение нито
лично, нито по пощата, работодателят предварително не го е изслушал и не е
приел писмените му обяснения и не са налице материалноправните
предпоставки за налагане на дисциплинарно уволнение. Поради това моли
уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено и да бъде
възстановен на предишната работа. Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Екоинвест“ ООД чрез
пълномощника си адвокат С. оспорва изцяло предявените искове и
изложените факти в исковата молба. Твърди, че ищецът не се е явил на работа
два последователни работни дни – на 11.12.2023 г. и 12.12.2023 г., без
1
уважителна причина, поради което е дисциплинарно уволнен. Други
работници от Бангладеш, които живеели на едно и също място с ищеца,
уведомили прекия му ръководител, че ищецът е напуснал страната. Това се
установявало и от съдържанието на приложената към отговора на исковата
молба Заповед рег. № 53649-182/18.01.2024 г. на Дирекция „Миграция“ при
МВР. По този начин ищецът се поставил пред работодателя в обективната
невъзможност да даде обяснения за извършеното от него нарушение на
трудовата дисциплина. По същество намира заповедта за уволнение за
законосъобразна, тъй като от приложените писмени доказателства
(присъствена форма) се установявало, че ищецът не се е явил на работа на
посочените дни без уважителна причина. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноските по делото. Ангажира писмени и гласни
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Ищецът М. А. е гражданин на Република Бангладеш, имащ статут на
продължително пребиваващ в Република България чужденец.
На 20.07.2023 г. между ищеца и ответното дружество „Екоинвест“ ООД
е сключен трудов договор № 1995/20.07.2023 г., по силата на който ищецът е
изпълнявал длъжността „обслужващ работник промишлено производство“, с
място на работа: производствено предприятие на работодателя, находящо се в
гр. Пазарджик, Южна индустриална зона, ул. „******, със срок на договора –
три години от одобрението му от Агенцията по заетостта.
В предприятието е водена отчетна форма за явяването/неявяването на
работа за месец декември 2023 г., според която ищецът не се е явил на работа
(бил е в самоотлъчка) от 01.12.2023 г. до 12.12.2023 г.
Със Заповед № 1711/13.12.2023 г. трудовото му правоотношение е
прекратено, считано от 13.12.2023 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във
връзка с чл. 193, ал. 3 от КТ по причини: „Прекратяване на трудовия договор
от работодателя без предизвестие, когато работникът бъде дисциплинарно
уволнен“.
Заповедта за уволнение е връчена на ищеца в хода на делото с връчване
на препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Със Заповед № 5364з-182/18.01.2024 г., издадена от директора на
Дирекция „Миграция“ към МВР, на ищеца е отнето правото на
продължително пребиваване в Република България и е определен 30-дневен
срок за доброволно напускане на страната. Заповедта е обжалвана от ищеца
пред Административен съд – Пазарджик, въз основа на което е образувано
адм.д. № 540/2024 г. по описа на същия съд.
От данните в паспорта на ищеца се установява, че същият е напуснал
Република България на 14.12.2023 г. през ГКПП Калотина и се е завърнал в
страната на 17.12.2023 г. през ГКПП Калотина.
2
Изслушан по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищецът заяви, че е напуснал
България на 14.12.2023 г., за да пътува до Хърватия, и се върнал на 17.12.2023
г. Бил на екскурзия. От 01.12.2023 г. до 13.12.2023 г. бил на работа в
„Екоинвест“ ООД. Когато се върнал на 17.12.2023 г., началникът му казал, че
не му трябва повече, защото бил избягал. Нямал официално писмено
разрешение за ползване на отпуск, за да отиде до Хърватия. Преди това,
когато имал нужда от един ден отпуск, казвал на началника и той му
разрешавал да отсъства, без да има писмено разрешение.
Свидетелят Е. Й. Н., в служебни отношения с ответника, установява, че
работи в ответното дружество от 7 години и половина и заема длъжностите
„Безопасни условия на работа“ и „Началник складове“. Ищецът работел на
линия за преработка на полиетилен. До края на месец ноември 2023 г. се
явявал на работа по график, а от 01.12.2023 г. спрял да идва на работа. Брат
му, който също работел в предприятието, казал, че бил болен. Тъй като не се
появил на работа след почивката, на 11.12.2023 г. с шофьора на фирмата
отишли в квартирата на ищеца да го търсят. Той не бил там, нямало и негов
багаж. Съквартирантите му казали, че липсва от началото на месеца. Когато
ги питали къде е ищецът, някои от тях казвали, че бил в София, а брат му
казвал, че бил в Италия.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност.
В тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно
доказване да установи законосъобразността на уволнението, в т.ч.
извършването на дисциплинарното нарушение от ищеца и спазване на
дисциплинарното производство.
Фактическият състав на едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя чрез налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, включва мотивирана писмена
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и връчването й
на работника или служителя – по аргумент от чл. 195, ал. 3 от КТ, според
който дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване
на заповедта.
В случая заповедта за уволнение е връчена на ищеца в хода на
производството по делото, като приложение към отговора на исковата молба,
което обстоятелство следва да бъде зачетено от съда на основание чл. 235, ал.
3 от ГПК, като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска и удостоверяващ налагането на дисциплинарно
наказание.
Не е спазена, обаче, разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, изискваща
3
дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.
Съгласно трайната съдебна практика – например Решение № 201 от
17.03.2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. ІV г.о., разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ
предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити – сведения
относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените реквизити е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 от
КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа
за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение,
каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в
гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя
работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да
получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори
при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от
закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор,
тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма.
Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави
невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.
В процесната заповед за уволнение е посочено единствено правното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 330, ал. 2, т. 6
във връзка с чл. 193, ал. 3 от КТ, но не и фактическите основания за това – не
е посочено нито в какво се изразява извършеното дисциплинарно нарушение,
нито кога е извършено. Освен това посочените в заповедта законови текстове
не дават дори и бегла представа за вида на нарушението, доколкото първата
разпоредба регламентира прекратяването на трудовото правоотношение при
дисциплинарно уволнение, а втората – процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание. В случая е налице пълна липса на мотиви на
уволнителната заповед, при която за работника или служителя, а
впоследствие и за съда, извършващ контрол за законност на уволнението,
остава абсолютно неизвестно за какво нарушение на трудовата дисциплина е
бил санкциониран ищецът. Едва от отговора на исковата молба става ясно за
конкретното дисциплинарно нарушение, вменено на ищеца, но както се
посочи, липсата на мотиви на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е толкова съществен неин порок, че същият не може да бъде
саниран в хода на съдебното производство. Липсата на каквито и да е било
мотиви лишава съда от възможността да установи дали ищецът е осъществил
4
вмененото му дисциплинарно нарушение и налага отмяната на уволнението,
без спорът да бъде разглеждан по същество.
На следващо място по делото се установи, че дисциплинарното
наказание е наложено, без да е спазена процедурата по налагането му, така
както същата е регламентирана в чл. 193 от КТ. Разпоредбата на чл. 193 от КТ
въвежда задължение за субекта на дисциплинарната власт за изслушване или
за приемане на писмени обяснения на нарушителя и представлява съществен
елемент от дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно
наказание. Нормата е императивна и за прилагането и съдът следи служебно.
Неизпълнението на посоченото задължение от органа на дисциплинарна власт
е абсолютно основание за незаконност на заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание и за нейната отмяна. Касае се до нарушение от
процесуално естество – неизпълнение на елемент от дисциплинарната
процедура по налагане на дисциплинарното наказание. Поради това съдът не
разглежда спора по същество, а отменя заповедта на процесуално основание.
В случая по делото не е установено от работодателя при негова
доказателствена тежест да е изпълнил процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание и по-конкретно да е направил поне опит да
изслуша ищеца или да изиска писмените му обяснения преди да го накаже
дисциплинарно. Ответникът не твърди, нито от доказателствата по делото се
установява ищецът да е бил поканен да даде обяснения във връзка с
конкретното дисциплинарно нарушение. Действително свидетелят Ненов
установява, че е търсил ищеца в квартирата му, но не за да иска от него
обяснения във връзка с дисциплинарно производство, а за да установи защо
ищецът не се явява на работа. В този смисъл са показанията на свидетеля, че е
търсил ищеца на 11.12.2023 г., понеделник, а от отговора на исковата молба
ищецът се разбира, че ищецът е уволнен за това, че не се е явил на работа на
11.12.2023 г. и 12.12.2023 г., т.е. той е бил търсен преди да бъде изпълнен
фактическият състав на дисциплинарното нарушение, а не за да се искат
обяснения от него за вече извършено нарушение. След узнаването от
работодателя за нарушението, същият е следвало да потърси отново ищеца, за
да го покани да даде обяснения, и в случай, че отново не го открие, да
пристъпи към налагане на дисциплинарното наказание в хипотезата на чл.
193, ал. 3 от КТ. Доводът на ответника, че към датата на издаване на
заповедта за уволнение – 13.12.2023 г., ищецът не е бил в страната, е
несъстоятелен и се опровергава категорично от отбелязванията в паспорта на
ищеца, според които същият е напуснал страната на 14.12.2023 г., което
означава, че преди издаване на заповедта за уволнение ищецът е бил в
страната и ответникът би могъл да положи необходимите според
обстоятелствата усилия да го покани да даде обяснения. Нещо повече –
според чл. 193, ал. 1 от КТ обясненията следва да бъдат изискани преди
налагане на дисциплинарното наказание, т.е. преди връчване на заповедта за
уволнение. В случая това е сторено след завеждане на делото, поради което
ответникът е имал възможност да покани ищеца да даде обяснения дори в
5
хода на делото, тъй като докато не му бъде връчена заповедта за уволнение,
същата не поражда правни последици.
Задължение на съда е служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на материалния закон – такива са изискванията на чл. 193 и чл.
195, ал. 1 от КТ относно формата и съдържанието на заповедта за уволнение,
както и чл. 194 от КТ относно срока за налагане на дисциплинарни наказания,
дори те да не са изрично посочени в исковата молба, с която е оспорена
законността на уволнението – в този смисъл Решение № 301 от 06.10.2011 г.
по гр.д. № 1679/2010 г., III г.о.
Доводите на ответника, че след уволнението предоставеното на ищеца
разрешение за продължително пребиваване е отнето, нямат отношение към
законосъобразността на уволнението, тъй като се касае за събития, които са
настъпили след уволнението, а освен това има доказателства, че заповедта, с
която е отнето правото на продължително пребиваване е обжалвана от ищеца
и понастоящем делото в Административен съд – Пазарджик е висящо.
С оглед изложеното съдът приема, че уволнението на ищеца е
извършено незаконно, с оглед на което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и
следва да бъде уважен, както и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност като последица от
обявяване на уволнението за незаконно.
На основание чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
разноските по делото следва да се възложат в тежест на ответника.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. А.,
ЛНЧ ******, роден на ********** г. в Бангладеш, с адрес: гр. Пазарджик, ул.
„******, извършено със Заповед № 1711/13.12.2023 г., издадена от
работодателя „Екоинвест“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „******.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. А., ЛНЧ ******, роден на ********** г. в
Бангладеш, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „****** на заеманата преди
уволнението длъжност при работодателя „Екоинвест“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „******, а имено:
„обслужващ работник промишлено производство“.
ОСЪЖДА „Екоинвест“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „****** да заплати на адвокат А. Г. Г., вписан в
Адвокатска колегия – Пазарджик, личен № **********, съдебен адрес: гр.
Пазарджик, ул. „****** адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв.
ОСЪЖДА „Екоинвест“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
6
управление: гр. Пловдив, ул. „****** да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик държавна такса в размер на 100 лв.
На основание чл. 315, ал. 2 от ГПК решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от
03.06.2024 г.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7