№ 157
гр. Варна, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Николета Н. Николова
в присъствието на прокурора М. В. С.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Частно наказателно дело
№ 20233100200757 по описа за 2023 година
ЧНД № 757 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции / обн. ДВ бр.15/2010г./ ЗПИИРКОРНФС.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от компетентните власти на
ФРГермания за признаване и изпълнение на Решение на съдебен орган в
издаващата държава въз основа на действия, които по националното й
законодателство се преследват като престъпления за плащане на финансова
санкция, издадено от наказателен съдия в районен съд Майнц, постановено
на 19.11.2018 г. и влязло в сила на 01.12.2018 г. срещу българския гражданин
М. Ю. М., роден на *********** г. в гр.Ш., последен известен адрес с.Боряна
община Дългопол.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че са
налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се
признае решението за налагане на финансова санкция на лицето.
Адв. Д., защитник на засегнатото лице М. изразява становище, че са
налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се
признае решението за налагане на финансова санкция на лицето, след
приспадане на заплатената от него сума.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните прие за установено следното:
1
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с решение от 19.11.2018
г., влязло в сила на 01.12.2018 г., българският гражданин М. М. е осъден да
заплати сумата от 900 евро, представляваща глоба за извършени
престъпления, както и 73,50 евро разноски.
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България, обл.Варна, заявен от него като постоянен и настоящ, видно от
справката НБД. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става
въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за
влязъл в сила акт на съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз
за налагане на задължение за плащане на парична сума /глоба/ и разноски по
влязло в сила решение за извършени престъпления по законодателството на
ФРГермания.
В графа вид и правна квалификация на престъпленията и законови
разпоредби, въз основа на които е издадено решението, в удостоверението е
отразено, че действията на лицето изпълват състава на §263, ал.1, 13 от
Наказателния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е видно, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба и разходи по процедурата, довели до
постановяване на акта. В случая не се изисква двойна наказуемост съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, тъй като представлява престъплението мошеничество.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа
всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 год., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова
санкция.
Наложената глоба представлява финансова санкция по смисъла на чл.3
ал.1 т.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени
в чл. 35, т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй
като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и
за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или
2
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или
имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло
или отчасти на територията на Р България; наложената финансова санкция е
не по – малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично
посочено, че производството е било писмено и лицето е било уведомено
съгласно законодателството на издаващата държава за правото на обжалване.
Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 –
10 включително. Засегнатото лице е било уведомено за възможността лично,
или чрез представител да обжалва решението, както и относно сроковете за
обжалване.
Видно от съпроводителното писмо от 24.05.2023 г. е, че е направено
частично плащане на задължението в размер на 770 евро, което следва на
основание чл.33 вр. чл.17 от ЗПИКОНФС да бъде приспаднато от
дължимата сума /973,5 € - 770€ = 203,5 €/.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като
финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл.32, ал.1 във връзка с
чл.16, ал.8 от ЗПИРКОНФС следва да се определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за
финансова санкция. Равностойността на 203,5 евро е 398 лева.
Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за признаване
и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, след
приспадане на заплатената част от задължението, поради което и на
основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИКОНФС следва да
бъде признато и изпратено за изпълнение.
На основание чл.38 от ЗПИКОНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.6
ал.2 – НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на
разпоредбата на чл.22 ал.2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да
уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие
от уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Водим от гореизложеното и на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16,
ал.7, т.1 от ЗПИКОНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение на съдебен орган от 19.11.2018 г., влязло в сила на
01.12.2018 г., с което българският гражданин М. Ю. М., роден на ***********
г. в гр.Ш., последен известен адрес с.Боряна община Дългопол, е осъден да
3
заплати сумата от 900 евро, представляваща глоба за извършени
престъпления, както и 73,50 евро разноски, като след ПРИСПАДАНЕ на
основание чл.33 вр. чл.17 от ЗПИКОНФС на заплатената част от
задължението /в размер на 770 евро/, М. следва да заплати сумата от 203,5
евро, която сума се равнява на 398 лв /триста и деветдесет и осем лева/.
Копие от решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за
изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава за
признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция
на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати
и на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4