Р Е Ш Е Н И Е
№ 401 28.10.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, в публично съдебно
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа
год., в състав
Председател: ИРЕНА ЯНКОВА
Членове: РАЙНА
ТОДОРОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка
Петкова и
в присъствието на прокурора Гриша Мавров, като разгледа
докладваното от съдия
ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело №372 по описа
за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора
против Решение от 17.06.2021г,
постановено по АНД №142/21г. по описа РС
Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №349а-1456/05.10.2020г.
на Директор ОД МВР Стара Загора, с наложена на С.С.И. глоба в размер на 300лв на основание
чл.209а ал.1 от Закона за здравето за това, че на 10.04.2020г. около 17.20ч. посещава обществено място - парк „Розариум“, в
град Казанлък, където си почива на пейка и с това не е изпълнил въведената с
т.І подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, а
именно: преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“, с което
виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. АНО при преценка за
тежестта на нарушението е взел предвид, че с Решение от 13.03.2020г. на
Народното събрание на Република България е обявено извънредно положение, както
и усложнената епидемична обстановка, налагащи стриктно спазване на
противоепидемичните мерки за недопускане разпространение на КОВИД -19 в
страната.
Наказателното постановление е връчено на 21.01.2021г.
лично на наказаното лице, като е обжалвано по пощата на 28.01.2021г. с доводи,
че съставения АУАН и издаденото НП не отговарят на изискванията на ЗАНН без да
са посочени конкретни основания, които да обосновават твърдението за
несъответствие с изискванията за провеждане на административно наказателно
производство и налагане на административно наказание.
За да отмени НП,
РС Казанлък е приел, че фактическото обвинение не е доказано, защото при
проведения в хода на съдебното следствие разпит на актосъставителя, същият не
могъл да си спомни дали точно жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.
Позовал се е, че заповед на министъра на здравеопазването е обявена за нищожна
и това било основание за отмяна на НП
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон – ЗАНН и Закона за
здравето, тъй като обвинението било доказано по безспорен начин Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020
година на министъра на здравеопазването не била обявена за нищожна, а само в
частта, с която се въвежда предварителното й изпълнение. Иска от съда да бъде
отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се
потвърди наказателното постановление с присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт в полза на ОД МВР Стара Загора. Алтернативно се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по
касационната жалба.
Ответникът – С.С.И. чрез редовно упълномощен адвокат в
писмено становище иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно
решение по доводите, които подробно РС Казанлък е изложил и обосновал, сочещи
на незаконосъобразност на отмененото наказателно постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът не споделя извода на съда, че нарушението не е
доказано, тъй като актосъставителят е заявил при разпита му, че не помни случая
с жалбоподателя. Актосъставителят е заявил, че поддържа акта, че му е трудно да
разкаже, тъй като е минала почти една година, а е съставил много такива актове.
Тук следва да се каже, че АУАН в удостоверителната му част за извършените от и
пред актосъставителя действия не е оспорен и има обвързваща доказателствена
сила по отношение самоличността на нарушителя. Тя е установена от
актосъставителя в изпълнение на правомощията му и условието да повдигне
обвинение и да се образува производство със съставяне на АУАН срещу конкретно
лице, което е идентифицирано и има основания да бъде определено като извършило
нарушението. Частта на АУАН, в която са посочени основанията – фактическото
обвинение, подкрепено задължително с посочване на свидетел- очевидец, освен ако
се касае само за писмени доказателства,
които го удостоверяват, няма материална доказателствена сила и подлежи на пълно
доказване. Съдът взема предвид, освен служебното си задължение да събере
доказателства за всички наведени от обвинението и защитата факти, и направеното
с въззивната жалба оспорване на официалната удостоверителна част на АУАН, както
и навеждането на противни фактически твърдения. С процесната въззивна жалба
лицето не е оспорило идентификацията си по АУАН като лице, на което се повдига
административно обвинение, нито че не е бил на мястото и в часа на нарушението.
Жалбата е била бланкетна – не отговарят на ЗАНН нито АУАН, нито НП. Никакви
оспорвания на фактическото обвинение не са направени, още по-малко на АУАН в
частта му, в която има правния характер на официален удостоверителен документ.
Съдът не споделя, че заповедта на министъра на
здравеопазването е обявена изцяло за
нищожна. Както е посочено в касационната жалба, тя е обявена за нищожна само по
отношение на допуснатото й предварително изпълнение и поради което не следва да
се възприеме довода, че установените епидемични мерки в нея не следва да се
спазват.
При
този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./
следва да бъде осъден ответникът по касация
да му заплати сумата от 160.00 /сто и шестдесет/ лева, представляваща
възнаграждение за осъществената правна защита от юрисконсулт в размера по чл. 37 от ЗПП във връзка с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение от 17.06.2021г., постановено по АНД №142/21г.
по описа на Районен съд
Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление 349а-1456/05.10.2020г. на Директор ОД МВР Стара
Загора.
ОСЪЖДА
С.С.И. ЕГН ********** ***0 /сто и шестдесет/ лв., представляваща
възнаграждение за юрисконсулт по АНД №142/21г. по описа на РС Казанлък и по
КАНД №372/21г. по описа на АС Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.