Решение по дело №12665/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1263
Дата: 21 февруари 2019 г. (в сила от 7 май 2020 г.)
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20151100512665
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 21.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

 

         ЧЛЕНОВЕ:

   мл. съдия

СТАНИМИРА И.А

А. Г.

при участието на секретаря Капка Лозева,

като разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно гражданско дело № 12665 по описа за 2015 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на § 2 ГПК във връзка с чл. 218з ГПК (отм.).

Делото е образувано след отмяна от Върховния касационен съд с Решение №148/29.09.2015 г. по гражданско дело № 1886/2015 г. на Ι гражданско отделение, на Решение от 27.06.2014 г. по въззивно гражданско дело № 4346/2010 г. на Софийския градски съд, II-б въззивен състав, с което е оставено в сила Решение от 26.08.2008 г. по гражданско дело № 8788/2005 г. на Софийския районен съд, 49. състав, с което е отхвърлен предявеният от Ю.Н.О. срещу В.М.В., И.К.В. и М.К.Д. и П.С.П. (заместени от наследниците си по делото) иск с правна квалификация
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към датата на образуване на ТКЗС Л.Г.В.е бил собственик на нива в местността „Враждебско“ с площ 3 дка при съседи: Д.И.М.К., братя Б. и враждебска нива, която в кадастралния план от 1958 г. е била нанесена с планоснимачен № 1771.

С решението си Върховният касационен съд е указал на настоящия съд да прецени дали границите на внесения в ТКЗС от Л.Г.В.имот съответстват на претендирания с исковата молба имот с планоснимачен № 1771 от кадастрален лист № 298 по кадастралния план на кв. Подуене на гр. София, Столична община, местността „Враждебско“ от 1956 г., като вземе предвид събраните по делото гласни доказателствени средства и данните от проведената по реда на чл. 18д ППЗСПЗЗ анкета, както и да направи извод дали ищцата по делото Ю.О. е наследник на Л.Г.В., в полза на чиито наследници е възстановена собствеността на имота.

Делото е било образувано за пръв път пред въззивната инстанция като в. гр. д. № 4346/2010 г. по описа на Софийския градски съд, II-б въззивен състав по първоначална въззивна жалба на Ю.Н.О., в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение – Решение от 26.08.2008 г. по гражданско дело № 8788/2005 г. на Софийския районен съд, 49. състав, поради необоснованост. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е направил извод, че не може да се установи идентичност между процесния имот и онзи, който към 1924 г. е бил собственост на наследодателя на въззивницата Ю.О. – Л.В.. Излагат се доводи, че идентичността на имота се установява от извършеното анкетиране в хода на процедурата по създаване на карта на възстановената собственост. Твърди се, че границите на предишния имот на Л.В. са установени и то разпитаните по делото двама свидетели. Иска се уважаване на предявения иск.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от въззиваемия И.К.В. чрез особения му представител – адвокат Л., като в отговора се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и от наличните по делото доказателства не се установява къде се е намирал имотът на Л.Г. В., който според въззивницата О. е идентичен с процесния.

Пред настоящата съдебна инстанция въззивницата О. излага твърдения, че имотът, който претендира за реституция е бил в границите на землището на София, кв. Подуене и твърди, че в описанието на имота по нотариален акт от 1926 г. използваният за описване на една от границите на имота израз „враждебска нива“ означава имот в границите на землището на село Враждебна (днес – квартал „Враждебна“ на град София), което към 1924 г. не е било част от територията на София.

Въззиваемите поддържат, че имотът на Л.Г.В.по нотариален акт от 1924 г., който същият е внесъл в ТКЗС, не е индивидуализиран и поради това искът следва да бъде отхвърлен.

В писмените си бележки въззивницата Ю.О. претендира, че границите на процесния имот са установени от север и изток и съвпадат с тези на имот с планоснимачен № 1771 по плана от 1956 г. Твърди се, че вещото лице А.П.установила, че границата от изток – „Враждебска нива“, също е установена. Излагат се доводи, че била установена и западната граница на имота, а южната попадала под бул. „Ботевградско шосе“. Поради това се приема, че границите на имота били установени и се иска уважаване на исковата претенция.

Пълномощницата на въззиваемите К.Х., Х.Х., Л.Т. и Е.П. в писмената си защита оспорва въззивната жалба. Излагат се доводи, че и след изслушаните при второто въззивно разглеждане на делото експертизи, границите на имота от изток и от юг не били установени. Излагат се доводи, че експертизите и свидетелите установявали само по две граници на имота. Твърди се, че не могат да се намерят по делото данни от анкетиране, които пряко да служат като доказателствен материал. Поддържат се доводи, че имотът е бил винаги в землището на село Враждебна, както и че не е доказано наследственото правоприемство между въззивницата О. и Л.В., тъй като бащата на въззивницата бил починал преди съпругата си.

Представителят на въззиваемата М.Д. поддържа в писмените си бележки, че искът не е доказан, като липсват данни за индивидуализация на имота, който Л.В. е внесъл в ТКЗС. Твърди се, че по делото не бил представен титул за собственост, а само договор за делба, който само разпределял право на собственост, а не го установявал. Твърди се освен това, че К.В. – праводател на въззиваемата Д. бил получил имота по замяна при условията на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, а в последствие – застроен, и собствеността преминавала по силата на тази разпоредба.

Особеният представител на въззиваемия В. поддържа в писмените си бележки, че жалбата е неоснователна. Излага се, че доказателствената съвкупност по делото не установявала границите на имота преди колективизацията. Твърди се, че липсата на протоколи от анкетирането не позволява да се установяват граници по този ред. Иска се отхвърляне на иска.

Върховният касационен съд е приел, че при първото разглеждане на делото от Софийския градски съд като въззивна инстанция правилно е установено, че имотът на Л.Г. В., който същият е внесъл в ТКЗС, има две установени граници – от север – с имот на Д. Ивначев В. (с планоснимачен № 77 по кадастралния план на с. Враждебна от 1958 г. и с планоснимачен № 1773 от кадастралната основа на действащия регулационен план на ж.к. „Левски Г“ на град София), и от запад – с имот на наследниците на М. К. (с планоснимачен № 75 по кадастралния план на с. Враждебна от 1958 г. и с планоснимачен № 1772 от кадастралната основа на действащия регулационен план на ж.к. „Левски Г“ на град София). Прието е за неправилно обаче установяването на съда, че не можа да бъде открита трета граница на имота, като са дадени указания на въззивния съд да обсъди отново събраните по делото свидетелски показания и данните от проведеното в хода на реституцията на земеделските земи в района анкетиране. Освен това е прието, че не е обоснован в достатъчна степен изводът на въззивния съд, че въззивницата (и ищца в първоинстанционното производство – Ю.Н.О., е наследник на Л.Г. В., от когото твърди да черпи права, тъй като не е установено кога е починал нейният пряк наследодател и син на Л.В. – Н.М.П.. Делото е върнато за ново разглеждане за установяване на тези обстоятелства.

По съществото на предявената въззивна жалба и с оглед дадените от върховния касационен съд указания настоящият съдебен състав намира следното:

По делото се установява следната фактическа обстановка:

По отношение на наследственото правоприемство на страните:

Ищцата в първоинстанционния процес – Ю.Н.О., е наследник на Л.Г. В. като дъщеря на съпругата на единствения му син Н.М.П., който е починал бездетен. Л.Г. В. е починал на 28.12.1966 г. в София и е оставил за наследници три деца: Е.Л. В., Ц. Л. В. и Н. Л. В.. От тези деца Е.Л. В. е починала на 28.12.1986 г., без да остави деца и съпруг, а Ц. Л. В. е починал на 02.12.1992 г., също без да остави деца и съпруг. Н. Л. В. е починала бездетна на 22.10.1988 г., като към този момент е била в брак с Н.М.П.. Последният е баща на ищцата в първоинстанционния процес – Ю.Н.О., която е родена от друг брак на *** г.

Обстоятелствата относно роднинските връзки между починалия собственик на земеделски земи Л.Г.В.и ищцата в първоинстанционното производство Ю.О. се установяват от удостоверение за наследници на Л.Г.В.с № 1400/24.08.2000 г., издадено от Столична община, район „Подуене“ (на лист 139 от първоинстанционното дело) и удостоверение за наследници на Н.М.П. с изх. № 100-2341/03.11.2015 г., издадено от Столична община, район „Подуене“ (на лист 6 от делото пред настоящия съд). От тези два акта се установява и момента на смъртта на Н.М.П., като следва да се приеме, че същият е починал на 08.12.1997 г. Грешно отразената дата на смъртта на Н.П. в удостоверение за наследници на Л.Г.В.с № 542/19.04.2000 г., издадено от Столична община, район „Подуене“ (на лист 19 от първоинстанционното дело), където е записано, че последният е починал на
08.12.1952 г., се опровергава от установеното в Решение от 07.10.1997 г. по гражданско дело № 10998/1995 г. на Софийския районен съд, 49. състав, влязло в сила на 26.12.1997 г. (на лист 38 от първоинстанционното дело), в което е записано, че процесът се води по иск на Н.М.П.. Това съдебно дело е започнало през 1995 г. съгласно номера му, поради което няма как да се приеме, че ищецът по него – Н.П., е починал през 1952 г. Поради това съдът кредитира представените две по-нови удостоверения за наследници от 2006 и 2015 г.

Относно оспорването на имената на наследодателя Л.Г.В., направено пред първоинстанционния съд в откритото заседание от 09.10.2006 г. (на лист 145 от първоинстанционното дело), настоящият съд намира, че наследственото правоприемство между същия и Ю.О. се установява от  показанията на свидетелите Н.Б.и Й.П.(на гърба на лист 236 от първоинстанционното дело), който посочват, че дядото на ищцата е имал нива в местността „Враждебско“.

Въззиваемите Х.К.Х., К.К.Х., Л.Г.Т., Е.Г.П. и П.С.П., са роднини (внуци) на П.А. Й., починал на 01.05.1958 г. Същият е оставил след смъртта си като наследници по закон три деца: Й.П.П., С.П.Ц.и С. П.А., като и тримата са починали към датата на образуване на първоинстанционното дело. Й.П.П. е починала на 28.04.2005 г. и е оставила като законни наследници децата си –  въззиваемите Х.К.Х. и К.К.Х.. С.П.Ц.е починала на 07.08.1992 г. и е оставила като законни наследници децата си –  въззиваемите Л.Г.Т. и Е.Г.П.. С. П.А. е  починал на 09.11.1989 г. и е оставил като законни наследици сина си – П.С.П., и съпругата си Н. А.А.а. Последната е починала в хода на първоинстанционното производство – на 22.09.2007 г., като е оставила за единствен наследник сина си П.С.П. (вече конституиран като ответник по делото).

Обстоятелствата относно роднинските връзки и наследяването па закон на П.А. Й., на чиито наследници също е призната реституционна претенция върху спорния между страните имот, се установяват от два неоспорени по делото официални документа: удостоверение за наследници на П.А. Й. с № 1072/01.07.2005 г., издадено от Столична община, район „Подуяне“ (на лист 41 от първоинстанционното дело), и удостоверение за наследници на Н. А.А.а с № 100397/08.10.2007 г., издадено от Столична община, район „Подуене“ (на лист 272 от първоинстанционното дело). Доколкото посочените документи се явяват официални свидетелстващи такива за вписани в регистрите на населението факти, настоящият съдебен състав ги кредитира напълно.

Въззиваемите И.К. В. и М.К.Д. са роднини (син и дъщеря) на К.И. В., починал на 17.02.1998 г. Последният е оставил за наследници двете си деца - И.К. В. и М.К.Д., и съпругата си В.М.В., която обаче е починала в хода на първоинстанционното дело на 11.05.2007 г. Нейни наследници са децата ѝ – въззиваемите И.К.В. и М.К.Д..

Обстоятелствата относно роднинските връзки и наследяването па закон на К.И. В., на чиито наследници също е призната реституционна претенция върху спорния между страните имот, се установяват от три неоспорени по делото официални документа: удостоверение за наследници на К.И. В. с № 022661/29.06.2005 г., издадено от Столична община, село Казичене (на лист 42 от първоинстанционното дело); препис-извлечение от акт за смърт на В.М.В.с № 15/11.05.2007 г. (на лист 249 от първоинстанционното дело), и удостоверение за наследници на В.М.В. с № 44/13.02.2008 г., издадено от Столична община, район „Панчарево“ (на лист 256 от първоинстанционното дело). Доколкото посочените документи се явяват официални свидетелстващи такива за вписани в регистрите на населението факти, настоящият съдебен състав ги кредитира напълно.

По отношение на уважените от органите по ЗСПЗЗ реституционни претенции на страните:

С Решение № 308а/15.02.1995 г. на Поземлената комисия на община К. (на лист 160 от първоинстанционното дело) на наследниците на К.И. В. е възстановена в стари реални граници ливада с площ 3 770 кв.м. в местността „Враждебско“ в землището на село Враждебна,  която представлява имот с планоснимачен № 1771 от кадастрален лист № 298 по кадастрален план, изработен през 1956 г., а съседи на имота са: К.А. С., С.Ц.и П. М.К.. Съгласно отбелязване на лист 162 от първоинстанционното дело решението е получено на ръка на 11.12.1995 г. и няма данни да е обжалвано. Поради това следва да се приеме, че същото е влязло в сила на 24.12.1995 г. Към това решение е приложена и скица – извадка от кадастралния план с нанесени очертания на имотите към 1956 г. (на лист 164 от първоинстанционното дело).

Посоченият имот съвпада с описания като претендиран от наследниците на Л.Г.В.в Решение № П332/23.12.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Панчарево (на лист 33 от първоинстанционното дело), с което е спряно произнасянето по реституционната претенция на наследниците на Л.Г.В.– имот с планоснимачен № 1771 по кадастрален лист № 298 от кадастралния план от 1958 г. Разликата в годината на кадастралния план е без значение, доколкото в текста на решението от 2004 г. изрично е посочено, че същият имот е предмет на Решение № 308а/15.02.1995 г.

С Решение № 298а/25.02.1999 г. на Поземлена комисия – К. (на лист 202 от първоинстанционното дело) на наследниците на П.А. Й. е възстановена в стари реални граници нива с площ 2 741 кв.м. в местността „Бресто“ в землището на село „Враждебна“.

Настоящият съдебен състав приема, че описаната нива съвпада с недвижимия имот, за който страните по делото имат реституционни претенции. Това се установява от Решение № П332/23.12.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Панчарево (на лист 33 от първоинстанционното дело), с което е спряно произнасянето по реституционната претенция на наследниците на Л.Г.В.. От текста на решението, който изрично препраща към Решение № 298а/25.02.1999 г., се установява, че имотът в местността „Бресто“ съвпада с процесния. Скицата на имота е представена на лист 103 от първоинстанционното дело (ведно с писмо с изх. № 97-Й-7/09.03.2000 г., което изрично посочва, че скицата представлява неразделна част от Решение № 298а/25.02.1999 г.). Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице по изслушаната от първоинстанционния съд първа техническа експертиза по делото (на лист 122 от първоинстанционното дело), която настоящият съдебен състав кредитира като компетентна и работила въз основа на официални документи, които са послужили за формиране на изводите ѝ. Това заключение не е оспорено от страните, като въззивницата само е поставила допълнителна задача към вещото лице в откритото съдебно заседание на 09.10.2006 г. (на гърба на лист 144 от първоинстанционното дело).

В хода на това реституционно производство е бил обжалван и предходен отказ на Поземлената комисия в К., като отказът е отменен с Решение от 04.12.1997 г. по гражданско дело № 4663/1996 г. на Софийския районен съд, 49. състав (на лист 111 от първоинстанционното дело), но отмяната не е свързана с установяване от съда на реалните граници на имотите, а единствено на реституционното право на наследниците на П.А. Й.. Поради това решението няма отношение към предмета на настоящия съдебен процес относно старите реални граници на правото на собственост, преди колективизацията на земите.

С Решение от 07.10.1997 г. по гражданско дело № 10998/1995 г. на Софийския районен съд, 49. състав, влязло в сила на 26.12.1997 г. (на лист 38 от първоинстанционното дело), е признато за установено по отношение на Поземлената комисия в К. по предявен от бащата на въззивницата О. иск по
чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ правото на наследниците на Л.Г.В.да им бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху нива от 3 000 кв.м. в местността „Враждебско“. Въз основа на това съдебно решение Поземлената комисия на община „М.“ е издала решение № П332/03.01.2002 г. (на лист 32 от първоинстанционното дело), с което в т. 2 е признато правото на наследниците на Л.Г.В.да искат възстановяване в стари реални граници на правото си на собственост върху описаната нива от 3 000 кв. в местността „Враждебско“ в землището на „Подуене“, като е посочено, че данните за правото на собственост се извличат от акт за доброволна делба от 1924 г. Решението е подписано от М.А.като председател на Поземлената комисия, Е.В.като секретар и от члена на комисията А.П..

С Решение № П332/23.12.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Панчарево (на лист 33 от първоинстанционното дело) е спряно производството по реституционната претенция на наследниците на Л.Г.В.относно имот, представляващ нива от 3 000 кв.м. в местността „Враждебско“ по плана на кв. „Подуяне“, с планоснимачен № 1771 по кадастрален лист № 298 от кадастралния план от 1958 г., тъй като е прието, че са налице уважени реституционни претенции в полза на наследниците на посочените по-горе две лица - П.А. Й. и К.И. В..

По делото е установено, че посочените по-горе актове са постановявани от компетентните органи за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.  Съгласно писмо с изх. № 11-255/06.07.2012 г. от заместник-министъра на земеделието и храните (на лист 115 от първото въззивно дело) със Заповед № 1745-ПК/29.05.2000 г. на министъра на земеделието Поземлена комисия – Слатина е закрита и дейностите за землищата на район „Подуене“ и село Бусманци са прехвърлени на Поземлена комисия – М.. Съгласно Удостоверение № К002-595/14.05.2014 г. на заместник-министъра на земеделието и храните (на лист 374 от първото въззивно дело) със Заповед № РД-09-137/18.03.2003 г. на министъра на земеделието Общинската служба по земеделие и гори – М. (както Поземлената комисия е преименувана с новелата на чл. 31, ал. 1 ЗСПЗЗ, обн., ДВ, бр. 99/22.10.2002 г.) е прекратена, а правомощията ѝ са прехвърлени на Общинската служба по земеделие и гори – Панчарево. С обяснителна записка № 66-7416/03.12.2010 г., подадена до министъра на земеделието и храните Общинската служба по земеделие – К. (както Общинската служба по земеделие и гори е преименувана с новелата на чл. 31, ал. 1 ЗСПЗЗ, обн., ДВ, бр. 43/29.04.2008 г.) е закрита и функциите ѝ са прехвърлени към Общинската служба по земеделие – Панчарево.

От цитираното Удостоверение № К002-595/14.05.2014 г. на заместник-министъра на земеделието и храните (на лист 374 от първото въззивно дело) се установява, че към 12.04.2002 г. щатният състав на Поземлената комисия – М. е съответствал на описания в Решение № П332/03.01.2002 г. (на лист 32 от първоинстанционното дело).

По отношение на собствеността на имота, към който се предявяват реституционни претенции, към датата на внасянето на същия в ТКЗС:

Въззивницата О. обосновава правата на наследодателя си Л.Г.В.върху имота, чието реституиране иска, с нотариален акт № 96, том VII, нотариално дело № 1986/1924 г. на първи нотариус при Софийския окръжен съд, чието съдържание се установява от официално заверената записка за вписване (на лист 154 – 156 от първоинстанционното дело), както и от записка с идентично съдържание и по-четлив текст (на лист 157 – 159 от първоинстанционното дело).  С този акт е посочено, че по доброволна делба в дял на  Л.Г.Н.се дава нива от 3 декара в местността „Враждебско“ при съседи: Д.И.М.К., братя Б. и „Враждебска нива“.

Въззиваемите И.К. В. и М.К.Д. обосновават правата на наследодателя си К.И. В. върху реституирания им имот на договор за замяна на недвижим имот, сключен от него, и установен с констативен нотариален акт № 43/10.01.1960 г., том II, дело № 467/1960 г. на Х. О. – нотариус при Софийския народен съд (на лист 168 първоинстанционното дело). С този акт е признато правото на собственост на ливада с площ 4 000 кв.м. в землището на София, кв. “Подуене“ при съседи: братя С., К.А. С. и П. Н.К..

Въззиваемите Х.К.Х., К.К.Х., Л.Г.Т., Е.Г.П. и П.С.П., обосновават правата на наследодателя си П.А. Й. върху реституирания им имот на договор за продажба, оформен в нотариален акт № 114/18.03.1925 г., дело № 631/1925 г. на И.З.– първи нотариус при Софийския окръжен съд (на лист 209 – 210 от първоинстанционното дело). Съгласно този акт продавач по сделката еИ.Г.Л., а като приложение към него е посочен нотариален акт № 7/1920 г. Имотът, който се придобива, е: нива от 3 500 кв.м. в землището на град София, местността „Враждебско“, при съседи: братя И.и, Д.М., С.Т., А.Г.и Я. С..

В приложения по делото нотариален акт № 7, том I, нот. дело № 424/1920 г. на И.З.– първи нотариус при Софийския окръжен съд (на лист 152 – 153 от делото), е установено правото на собственост наИ.Г.от град София върху половината, или 3 500 кв.м. от нива в местността „Враждебско“, като съседите на имота са отбелязани и по географското си местоположение – имотът на братя И.и и този на Д.М. са от изток; имотът на С.Т. е от запад; този на А.Г.– от север, а имотът на Я. С. – от южната страна на имота наИ.Г.. Актът е представен в официален препис от архива на СГС, поради което съдът го кредитира напълно. От съвкупната преценка на използваните в актовете имена се прави също така и извод, че в периода 1920 – 1925 г. и едно и също лице е ползвало иметоИ.Г.Л. и иметоИ.Г..

По отношение на имотите в землището на кв. „Подуене“, за които страните предявяват претенции, и техните съседи от същата местност („Враждебско“) се установява следното:

Изслушаните по делото заключения на назначените технически експертизи (единична съдебнотехническа експертиза на вещото лицеВ.Т. Г. – на лист 121 от първоинстанционното дело; допълнителната експертиза на вещото лицеВ.Г. на лист 151 от първоинстанционното дело; тройната съдебнотехническа експертиза на лист 215 – 216 от първоинстанционното дело; единичната съдебнотехническа експертиза на вещото лица А.М.(на лист 244 – 245 от първоинстанционното дело); единичната съдебнотехническа експертиза на вещото лице С.Б.по първото въззивно дело – на лист 41 – 45 от същото; тройната техническа експертиза по първото въззивно дело – на лист 222 – 228 от същото, както и изслушаната от настоящия състав единична техническа експертиза на вещото лице С.К. – на лист 76 – 80 по настоящото дело) са безпротиворечиви в извода си, че имотът, към който въззивницата и двете групи въззиваеми предявяват реституционни претенции, е бил обозначен по следния начин в действалите кадастрални и регулационни планове на местността: по кадастралния план на местността, изработен през 1956 г. (който според тройната експертиза по първото въззивно дело – на лист 223 от същото – в някои документи е отразен като такъв от 1958 г.), имотът е отразен като такъв с планоснимачен № 1771 от кадастрален лист 298; в кадастралния план от 1981 г. имотът е отразен през 1996 г. с планоснимачен № 74 (съгласно заключението на първата техническа експертиза по първото въззивно дело – на гърба на лист 41 от първото въззивно дело); по помощен план на землището на ж.к. „Левски“ В и ж.к. „Левски“ Г от 2004 г. имотът е отразен с № 101771, а според картата на възстановената собственост за землището на с- Враждебна от 1998 г., имотът е с № 280060 (парцел 60 от масив 28). Установено е, че с регулационен план от 2001 г. имотът е включен като част в по-голям урегулиран поземлен имот за хладилни складове и промишлено застрояване.

Настоящият съдебен състав няма основание да не кредитира изслушаните по делото съдебнотехнически експертизи, тъй като същите са логични и обосновани, работили са въз основа на представени от държавните институции планове и официални документи и изводите им напълно се подкрепят по отношение на установените данни за нанасяне на имоти в съответните планове и разписни листове.

Процесният имот ще бъде обозначен оттук нататък в мотивите на решението за яснота само като имот с планоснимачен № 1771 по кадастралния план от 1956 г., доколкото този кадастрален план е изработен най-скоро след колективизацията на имотите. Същият имот според проведеното по реда на чл. 18д ППЗСПЗЗ през 1999 и 2000 г. анкетиране е определен на Л.Г.В.(вж. анкетния лист на лист 231 от първоинстанционното дело и установеното от първата изслушана пред първия въззивен състав по делото експертиза – на гърба на лист 42 от първото въззивно дело). По нотариалния акт от 1924 г. (на лист 212 от първото въззивно дело) е описано, че поделяните земи (вкл. процесният имот) са били в землището на град София, което се установява и от актовете за собственост на другите описани по-долу имоти от същия период.

По делото се установява, че имотите на Л.Г.В.с обща площ 10 декара в землището на Подуене са били внесени от него в ТКЗС, като това се установява с неоспорено от страните по делото заявление-декларация от 11.01.1954 г. (на лист 31 от първоинстанционното дело).

Местоположението на имот с планоснимачен № 1771 се установява от изготвените по делото скици. Част от тях изхождат от органите за реституция на земята по ЗСПЗЗ и правоспособни лица по кадастъра (скица № 576/21.06.1999 г. на ПЗ-К. (на лист 103 от първоинстанционното дело); скица на фирма „С.“ от 13.12.1992 г. (на лист 163 – 164 от първоинстанционното дело), както и копие от помощния кадастрален план от 2004 г. (на лист 230 от първоинстанционното дело)), а друга част са изготвени от вещите лица – на лист 123 от първоинстанционното дело, лист 217 от първоинстанционното дело; лист 247 от първоинстанционното дело; лист 43 – 45 от първото въззивно дело и лист 227 – 228 от първото въззивно дело. Доколкото всички тези скици еднозначно посочват границите на имотите в местността „Враждебско“ и не посочват разлики в границите на имотите, същите следва да бъдат кредитирани напълно относно границите на описаните в тях имоти и техните номера.

От представените скици се установява, че към датата на съставяне на кадастралния план от 1956 г. процесният имот е граничел от юг с имот с планоснимачен № 1770 (на лист 228 от първото въззивно дело), върху който по-късно е прокаран бул. „Ботевградско шосе“, от запад – с имот с планоснимачен № 1172, от север – с имот с планоснимачен № 1773, а от изток – с имот с планоснимачен № 1757. За съседите на тези имоти се установява следното: имот с планоснимачен № 1773 (северен на процесния) граничи от север с имот № 1774, а последният граничи от север с имот № 1779. Имотът на изток от процесния с планоснимачен № 1772 има по-малка площ и на север граничи с имот с планоснимачен № 1773, а от изток – с имот с планоснимачен № 1775, който в последствие  е бил трансформиран, като е създаден по-малък имот с номер 1775 в северната му част, който граничи с нов имот с планоснимачен № 1773 (нов) на запад, а от своя страна този нов имот № 1773 от запад граничи с имоти с №№ 1773  и 1774. Към 1956 г. от запад целият имот с планоснимачен № 1775 е имал граница с имоти с номера (от юг на север) 1772, 1773 и 1774. В помощния план от 2004 г. цялата площ на стария имот с планоснимачен № 1775 е обособена като имот с № 10900200. На север старият имот с планоснимачен № 1775 (респективно обособените от него по-малки имоти с №№ 1775 и 1773, които изцяло попадат в площта на стария имот с№ 1775) граничи с имот с планоснимачен № 1778, а на изток от имот с № 1775 се намират два по-малки имота с №№ 1776 (южният от тях) и № 1777 (северният). Имот с планоснимачен № 1776 има следните граници: от север – имот с № 1777; от изток – имоти с №№ 1823 и 1824;  от юг – имот с №№ 1767 и 1769, и от запад – имоти с №№ 1770 и 1775 (в старите му граници). Тези граници най-лесно се установяват от копието на кадастралния план от 1956 г., представено от вещите лица пред първия състав на въззивния съд – на лист 228 от първото въззивно дело.

Към 1924 г., когато наследодателят на въззивницата О. – Л.В. е установен като собственик на имот с планоснимачен № 1774 имотите са били описвани единствено с данни за собствениците си и липсват графични данни за землището. Както беше посочено, макар в нотариалния акт за нива от 3 000 кв. м. като собственик да е посочен Л.Г.Н., настоящият съдебен състав приема, че това лице съвпада с наследодателя на въззивницата О. – Л.Г.В., тъй като тази родствена връзка се потвърждава от разпита на двамата свидетели по делото (на гърба на лист 236 от първоинстанционното дело). В тази част показанията на двамата са последователни и се подкрепят взаимно, както и от наличните данни от проведеното анкетиране за собственост на имотите (на лист 231 – 232 от първоинстанционното дело). По делото от съвкупния анализ на доказателствата (представените нотариални актове от 1920 г. и 1925 г. за нивата, придобита от П. Й., както и от данните от анкетирането и имената по другите приложени по делото нотариални актове) се установява, че в периода 1920 г. 1925 г. собствениците на земи в местността обичайно са се идентифицирали с различни имена, като често са сменяни и местата на бащино и фамилно име.

По отношение на описаните по-горе имоти се установяват следните данни за собственост:

За имот 1771 са налице претенции на Л.Г.В., П.А. Й. и К.И. В., както е посочено по-горе.

За съседа на процесния имот от север – имот с пл. № 1773, от данните от проведеното в хода на реституцията анкетиране по чл. 18д ЗСПЗЗ (списъците са на лист 231 – 232 от първоинстанционното дело в официално заверен препис, графично нанесени от вещо лице на помощен план – на лист 247 от първоинстанционното дело) се установява, че същият е на Д.И.В.. Тези данни се потвърждават и от информацията, дадена от свидетеля Й.П.(на гърба на лист 236 от първоинстанционното дело), който посочва, че имотът е бил на един от братята на Л.В. – Д. или М.. В тази част съдът приема показанията на свидетеля за достоверни, доколкото се подкрепят и от данните от извършената анкета, както и от липсата на други реституционни претенции за този имот, който по данни на първата техническа експертиза, изслушана пред първия въззивен съдебен състав по делото (на гърба на лист 42 от първото въззивно дело) е реституиран на наследници на Д. И. В. с Решение № 16К-А/17.01.1996 г. на Поземлената комисия – К.. За имота не са установени други претенции.

Настоящият съдебен състав намира, че данните от представена на лист 164 от първоинстанционното дело скица, в която имотът е записан като собствен на К.А. С., не са били актуални към датата на колективизацията, която е започнала към 1949 г.  (според показанията на свидетеля П. на гърба на лист 236 от първоинстанционното дело) и е била осъществена за имотите на Л.В. към 1954 г. (съгласно заявление-декларация на лист 31 от първоинстанционното дело) Същата скица, съгласно заключението на първата техническа експертиза, изслушана пред първия въззивен съдебен състав по делото (на гърба на лист 41 от първото въззивно дело), е съставена без да е провеждано анкетиране за имота, а и противоречи на останалите събрани по делото данни, поради което съдът не приема същата за достоверна. Тя обаче се подкрепя от данните от разписния лист към кадастралния план от 1956 г., където имот с планоснимачен № 1773 е отразен на К.А. С. (на лист 88 от делото). Извадката от разписния лист не е оспорена по делото и няма основание същата да не бъде кредитирана, но разминаването на данните от плана се дължи на изминалия период от време между колективизацията и създаването на плана.

За съседа на процесния имот от изток – имот с планоснимачен № 1174, се установява еднозначно, че е бил собственост на П. М.К., а преди това – на баща му – М. К.. За този имот липсват данни от анкетирането, но собствеността му се установява от приложената скица от 1992 г., изготвена от фирма  „С.“ (на лист 164 от първоинстанционното дело), както и от обстоятелството, че с Решение 11К/09.11.1995 г. имотът е реституиран на наследниците на П. и Н. М.ови. Съвкупната преценка на тези данни и показанията на свидетеля Й.П.(на лист 237 от първоинстанционното дело), който посочва, че нивата на М.К. е била пред тази на Д. (а пред в случая означава на запад, тъй като нивата на свидетеля се е намирала на запад от процесния имот, който той идентифицира като такъв на „В.те“).

За източната граница на процесния имот с планоснимачен № 1771 по делото не се установяват данни за собственост на съседен имот, нито пък дали същата е била землищна граница.

От изслушаната от настоящия съдебен състав съдебнотехническа експертиза (на лист 76 – 80 от делото) се установява, че към 1924 г. липсват данни за землищните граници на землищата на София (кв. „Подуене“) и село Враждебна. Установено е, че процесната местност – „Враждебско“, е попадала едновременно и в двете землища. Не са установени картографски, кадастрални или други графични описания на имотите преди 1956 г., а по кадастралния план от посочената година процесният имот вече попада не в землището на гр. София, кв. „Подуене“, а в землището на с. Враждебна, при това имотът не е бил на границата между землищата, а навътре в землището на село Враждебна (съгласно заключението на експертизата, илюстрирано и с извадка от топографска карта – на лист 80 от делото).

В нотариалния акт за делба от 1924 г. (на лист 211 – 217 от делото) не се съдържат данни и за източната граница на имота северно от имот с планоснимачен № 1771, който е бил собственост на Д. И. В.. Описаният на брата на Л.Г.В.– Т.Г.В., имот е с граници – на изток – Г.И.; на запад – Г. С.; на юг – път, и на север – братя С.З.; имотът на  Г. С. е при граници: на изток – Т.Г.; на запад – Д.М.; на юг – път, и на север – братя Сретови. Тези имоти не могат да бъдат идентифицирани по наличните по делото данни, но според описанието на границите си не са съседни на процесния имот с планоснимачен № 1771.

Това обстоятелство не се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Свидетелят Й.П.(показанията са на гърба на лист 236 и на лист 237 от първоинстанционното дело), на чиито показания по принцип съдът се доверява, тъй като към датата на колективизацията е бил пълнолетен (над 20-годишен): роден е през 1931 г. и свидетелства за събития от края на 40-те и от 50-те години на 20. век.  Свидетелят обаче дава откъслечни данни за границите в местността „Враждебско“, тъй като спомените му са избледнели с времето, и посочва, че не помни дали имотът на Л.В., за който дава сведения, е имал граница с този на Д. М., като за М.К. споменава само, че имотът бил пред този на Д.. Този свидетел, дори и показанията му да се приемат за напълно достоверни, не посочва, че имотът на Л.В. е бил на землищна граница, като казва само, че от изток е граничел с „Враждебски имот“, без да уточнява какво има предвид – дали имот, принадлежащ на общината на село Враждебна, дали имот от местността „Враждебско“, или нещо друго.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Н.Б.(на гърба на лист 236 по делото). Макар тази свидетелка да е била в юношеските си години към момента на събитията, за които свидетелства (Бърдарова е родена през 1940 г. и разказва събития от 50-те години), спомените ѝ са твърде ясни за изминалия дълъг период от време, което е нелогично. Освен това в показанията си свидетелката се позовава на разкази на баща си, което означава, че за определени събития не свидетелства като очевидец. Дори и към онзи период същата да е знаела кой обработва определени ниви в местността „Враждебско“, е малко вероятно същата на възраст около 15 – 16 години да е била запозната в детайли с актовете за собственост, като и до днес да си спомня дори площите на имотите, за които дава информация. Поради това нейните показания, че процесният имот е бил на землищна граница, която е минавала на изток от него, настоящият съдебен състав приема за недостоверни.

За имота от южната страна на процесния – имот с планоснимачен № 1770 – не са установени данни от анкетиране, тъй като същият попада под бул. „Ботевградско шосе“ и не подлежи на реституция.

От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява също така и кои имоти са принадлежали на П.А. Й. и К.И. В. към датата на колективизацията (а за имота на К.В. – към 1960 г., когато същият го е заменил с друг имот от фонда на ТКЗС).

Установява се, че имотът на П.А. Й. не е процесният, а имот с планоснимачен № 1776, който се намира през два имота от процесния – имот с планоснимачни №№ 1772 и 1775 (в първоначалния му вид) в посока запад. Според нотариалния акт от 1925 г. (на лист 209 – 210 от първоинстанционното дело) този имот е придобит от П.А. Й. чрез покупка отИ.Г.(или Г.), който съгласно нотариален акт от 1920 г. (на лист 152 – 153 от първоинстанционното дело) е придобит отИ.Г.по делба на имущество на родителите муГ.Г.а и Г.А., като е граничел на север с имот наА.Г.. Този имот е еднозначно идентифициран като имот 1777 от плана за 1956 г., който според данните от анкетирането е принадлежал на А. Г.Л.. Тази информация съвпада и с показанията на свидетелкатаБ.(на гърба на лист 236 от първоинстанционното дело), която сочи, че имотът е на нейното семейство. В тази част настоящият съдебен състав намира показанията за достоверни, доколкото се отнасят за имот на свидетелката. Изводът на съда съвпада и с този на органите на земеделската реституция, които са възстановили имот с планоснимачен № 1776 на наследниците на П. Й. с Решение № 298/30.05.2006 г. (вж. гърба на лист 41 и лист 42 от първото въззивно дело), като е прието, че този имот съвпада с имота по нотариален акт № 114/18.03.1925 г., дело № 631/1925 г. на И.З.– първи нотариус при Софийския окръжен съд (на лист 209 – 210 от първоинстанционното дело).

По данните от делото може да се установи еднозначно кой е бил имотът, който чрез замяна чрез ТПС комисия е придобил К.И. В. през 1960 г. Съгласно нотариалния акт (на лист 168 първоинстанционното дело) съседите на имота са братя С., К.А. С. и П. Н.К.. За имот на К.А. С. данни присъстват в скицата, издадена на П. Й. през 1992 г. от фирма „С.“ (на лист 164 от първоинстанционното дело), както и в разписния лист към плана от 1956 г. (на лист 88 от първоинстанционното дело), като там имотът на К.А. С. е посочен като имот с планоснимачен № 1773. Граничещия на север с имот № 1773 имот с планоснимачен № 1774 е отразен в извършеното анкетиране като имот на на Стойко, А. и П. С. Ц. („братя С.“ по нотариалния акт). Следователно имотът на К.И. В. е този с планоснимачен номер 1775 (по-късно трансформиран в други имоти) с установени три граници от изток – имоти на братя С., К.А. С. и П. Н.К., като по показанията на разпитаните по делото свидетели П. иБ.(на лист 236 – 237 от първоинстанционното дело) имот № 1775 би следвало да съвпада с имота на Д.М. към 1924 г.

По направеното оспорване на удостоверение за проведено анкетиране с изх. № 218/22.04.2002 г., издадено от Поземлена комисия „М.“ (на лист 34 от първоинстанционното дело) настоящият съд не намира за необходимо да се произнася, тъй като от приложените по делото първични данни от анкетирането по реда на чл. 18д ППЗСПЗЗ (на лист 231 от първоинстанционното дело) се установява същото, което е описано и в удостоверението – че имот с планоснимачен № 1771 от кадастралния план от 1956 г. е установен като собствен на Л.Г.В.при проведеното анкетиране. Установените крайни резултати от проведената анкета обаче не обвързват съда, тъй като не са запазени данни за източниците на получената при анкетата информация. Следователно данните от анкетирането имат доказателствена стойност, но следва да се ценят във връзка с останалите събрани по делото доказателства.

Необсъдените по-горе доказателства, представени по делото, касаят други имоти, възстановени на страните, и нямат отношение към реституционните претенции към имот с планоснимачен № 1771 от кадастрален лист № 298 по кадастралния план от 1956 г. Налице са и редица копия на описаните от съда документи, които не показват разлика на съдържанието на документите, поради което не следва да бъдат коментирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установяването на правото на собственост върху поземлени имоти, които подлежат на реституция в някоя от хипотезите по чл. 10 от същия закон, към минал момент – преди внасянето на имота в Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) или друг вид организация за колективна обработка на земеделски земи, съществувала в периода 1945 г. – 1989 г.

Процесуална легитимация по иска имат само лицата, които са поискали възстановяване на определени имоти, подлежащи на възстановяване в реални граници, и то при условие, че за същия имот има реституционна претенция от други лица (вж. т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на Върховния касационен съд). В случая са налице посочените предпоставки, доколкото се установява, че собствеността върху имот, чиито очертания съвпадат с имот с планоснимачен № 1771 по кадастрален лист 298 от кадастралния план на местността за 1956 г., е възстановен от органите на земеделската реституция на наследниците на две лица –П.А. Й. и К.И. В., и за него е налице претенция от наследниците на трето лице – Л.Г.В..

Установява се също така, че издадените в полза на наследниците на Л.Г.В.решения на органите на поземлената реституция не са нищожни (тяхната валидност е предпоставка за допустимост на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване на собственост към минал момент). Същите са били подписани от мнозинство от членовете на компетентните към съответния период за землището на район „Подуене“ в Столична община поземлени комисии съобразно настъпилата им административна реорганизация и трансформация.

Установява се и наследствено правоприемство между Л.Г.В.и ищцата по иска – въззивницата Ю.О.. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследодател са негови наследници, поради което дъщерята на Л.В. – Н. Л. В., е получила права върху наследствената му маса. Към дата на смъртта си Н. В. е била в брак, а съгласно чл. 9 ЗН преживелият съпруг винаги е наследник на починалия си съпруг. Така право на част от наследствената маса на Н. В. е преминало върху бащата на въззивницата О. – Н.М.П.. Със смъртта му през 1997 г. наследствените му права са преминали по реда на чл. 5, ал. 1 ЗН върху въззивницата, която съгласно чл. 57 ЗН е титуляр и на права от наследствената маса на починалия Л.В.. По делото е без значение наследствената квота на въззивницата О., доколкото наследствените правоотношения не се уреждат по реда на реституцията по ЗСПЗЗ (чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. пето и шесто ЗСПЗЗ), а заявлението на един от наследниците за възстановяване на собствеността ползва всички останали
(чл. 14 ППЗСПЗЗ).

По съществото на спора, настоящият съд намира за основателен изводът, че собствеността на Л.Г.В.на процесния имот не е доказана.

Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение от 09.03.2004 г. по гр. д. № 2617/2002 г., ІV ГО; Решение № 473/13.02.2013 г. по гр. д. № 1146/2011 г., І ГО; Решение № 146/25.06.2013 г. по гр. д. № 2443/2013 г., І ГО; Решение № 387/22.11.2012 г. по гр. д. № 1180/2011 г., І ГО, установяването на идентичността на един имот се извършва при липса на други белези при установяване на три от неговите граници. Практиката на ВКС допуска изключение от това правило в два случая – когато имотът еднозначно е обозначен с планоснимачен номер – Решение № 266/22.10.2013 г. по гр. д. № 3513/2013 г., І ГО; и в случаите на реституционни производства, когато индивидуализацията на имота може да се установи по безспорен начин – Решение № 16/08.02.2013 г. по гр. д. № 621/2012 г., І ГО.

С указанията си по приложението на закона при връщане на делото на настоящия съд касационната инстанция е цитирала постоянната си практика (Решение №287/13.07.2011г. по гр.д. №1032/2010г., І ГО; Решение № 320/17.10.2011г. по гр.д. № 1142/2010г., І ГО; Решение №79 от 04.02.09г. по гр.д. № 5670/2007г., І ГО; Решение № 18/24.01.2012г. по гр.д. №151/2011г., ІІ ГО; Решение № 408/07.11.2011г. по гр.д. № 1347/2010 г., І ГО), че при производствата за земеделска реституция границите се установяват при съвкупна преценка на доказателствата, като съдът не следва да се доверява единствено на заключенията на допуснатите по делото експертизи, а следва да прецени и данните от проведеното по реда на чл. 18д ППЗСПЗЗ анкетиране, както и всички други събрани по делото доказателства.

Следва да се посочи, че имотът, чието реституиране се претендира е придобит от Л.Г.В.през 1924 г. в територия, където е липсвал кадастрален или регулационен план. Следователно единственият начин за индивидуализирането му е чрез установяване на три граници на имота. При липса на първичните данни от проведеното анкетиране, по които да се установи индивидуализацията на имота, като по делото са представени само резултатите от анкетирането, а не и подадените данни и техният източник, съдът следва да прецени събраните в хода на анкетирането данни за достоверност като ги сравни с другите налични доказателствени източници по делото.

От тях, както беше посочено, се установяват само две граници на имота – тази от север – имот, собственост на Д. Й. В., и от запад – имот на М.К. (или К., с оглед използваните различни варианти на имена през периода 1920 – 1925 г., установени от съда). За останалите граници на имота не бяха събрани данни по делото, включително и от проведеното анкетиране.

За южната граница на имота липсват всякакви данни, като за съседния имот от юг няма проведена реституционна процедура, тъй като същият попада под булевард „Ботевградско шосе“. Обстоятелството, че границата на имота е установена към настоящия момент не може да обоснове установяване на същата граница към 1924 г., откогато датира акта, от който произтичат правата на въззивницата О..

Описанието на източната граница, дадено в нотариалния акт, пък е неясно – „Враждебска нива“. Не е ясно дали това описание сочи на обстоятелството, че имотът от изток на процесния е бил част от землището на село Враждебна. Ако по делото бяха събрани убедителни доказателства за това, съдът би могъл да приеме, че в нотариалния акт е било посочено с името „враждебска нива“ именно това обстоятелства. При липсата на обективни данни по делото, извън показанията на свидетеля П., който в тази част на изложеното от него не дава напълно убедителни данни, не може да се приеме, че е налице пълно и главно доказване, че към 1924 г. имот с планоснимачен № 1771 по плана от 1956 г. е граничел със землището на село Враждебна. Затова и този факт не може да се приеме за установен от съда.

В тежест на въззивницата е при условията на пълно и главно доказване да установи идентичността на имота на наследодателя си Л.В., каквото в случая по делото не е успешно проведено. При това доказване не е достатъчно да бъдат отречени твърденията на другите претенденти за реституция на имота (доколкото по делото е най-вероятно имотът да е бил собственост на Л.В., а не на някой от наследодателите на ответниците). Вероятността имотът да е бил собственост на наследодател на въззивницата обаче не е достатъчна за уважаване на иска – следва да е налице пълно доказване, доколкото е напълно възможно имотът да е принадлежал на трето, неучастващо в процеса лице.

По делото не бяха събрани доказателства за трета граница на спорния имот, въпреки че страните можеха да наведат такива (например чрез изискване на преписките за съседния от север на процесния имот, който би могъл към 1924 г. също да е граничел със землището на село Враждебна). Следователно искът следва да се отхвърли.

Относно разноските:

При този изход на делото разноските следва да се понесат само от въззивницата Ю.О., на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.).

Пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата К.Х. е направила разноски в размер на 400 лева – депозит за експертиза (на лист 30 и 54 по делото).

При първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция въззиваемата К.Х. е направила разноски в размер на 400 лева – адвокатски хонорар (съгласно договор и обективирана в него разписка на лист 40 от първото въззивно дело); 300 лева – разходи за депозит за експертиза (на лист 53 от първото въззивно дело), и 10 лева – разходи за съдебни удостоверения експертиза (на лист 369 – 370 от първото въззивно дело). За това производство на въззиваемата К.Х. следва да се платят разноски в размер на 710 лева.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени пред касационната инстанция в производството, по което въззивното решение е отменено, а делото е върнато. Разноските се разпределят според изхода на спора по същество, а не според това дали касационната жалба е била основателна. Следователно същите отново следва да са в тежест на въззивницата О.. Те възлизат на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (на лист 25 от касационното дело) и следва отново да се присъдят в полза на въззиваемата К.Х..

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „б“ въззивен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 26.08.2008 г. по гражданско дело № 8788/2005 г. на Софийския районен съд, 49. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) Ю.Н.О., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на К.К.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумите от 1 110 лева (хиляда сто и десет лева) – разноски пред въззивната инстанция, и 500 лева – разноски пред касационната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                           2.