Решение по дело №619/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 45
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия: Иванка Георгиева Илинова
Дело: 20205200100619
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Пазарджик , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20205200100619 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр.с чл.240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за връщане на заета сума ведно с лихва за забава.
Делото е образувано по исковата молба на Я.. Н. С.,ЕГН********** от гр.В.,бул.***
против Б. ИЛ. Т. от гр.К.,обл.П.,ул.***,с която сезира съда да осъди ответника да заплати
сума в размер на 50080,00лв.,за която твърди,че представлява непогасена част от главницата
по договор за заем от 16.05.2017г. в размер на 53000,00лв.,след извършено от ответника
плащане за частично погасяване на задължението в размер на 2920,00лв.Твърди се,че сумата
е предоставена от ищеца на ответника в заем по силата на писмен договор от
16.05.2017г.приложен като доказателство по делото ,съдържащ и разписка подписана от
ответника за получаване на заетата сума.Излага обстоятелства,че страните били в близки
отношения и ищеца предоставял и преди това сума в заем на ответника по силата на писмен
договор за заем от 03.06.2016г.в размер на 30000,00лв.,които ответника своевременно
върнал.Към договора била съставена и подписана от заемополучателя разписка за
получаване на сумата.Ищеца претендира и осъждане на ответника да заплати лихва за
забава в размер на 13731,37лв.за периода от датата на падежа 30.12.2017г.до датата на
подаване на исковата молба – 11.09.2020г.,както и законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.
Представя писмени доказателства .Не формулира доказателствени искания.
Ответникът оспорва предявения иск изцяло като твърди,че не е получавал сумата от
ищеца.Твърди,че парични суми на стойност над 10000,00лв.следва да бъдат превеждани по
1
банков път,а ищецът не е представил доказателства за извършен банков превод.Оспорва
представения по делото от ищеца договор ,ведно с разписката към него досежно подпис и
съдържание като сезира съда с искане да открие производство по оспорване по чл.193 от
ГПК и формулира искане за допускане на съдебно графологическа експертиза,към която
формулира въпроси.Ответника прави искане да бъде задължен ищеца по чл.190 от ГПК да
представи като доказателство по делото договора за заем в оригинал.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да
се произнесе прие от фактическа страна следното:
Във връзка с твърденията на ищеца ,че с ответника имали договорни отношения за
предоставяне на парични суми в заем,е представен договор за заем от 03.06.2016г.,по силата
на който ищеца се е съгласил да предостави на ответника сума в размер на 30000,00лв.в
заем, срещу поето от ответника задължение да върне заетата парична сума до
30.05.2017г.Договора е подписан от страните по делото и по заемното правоотношение.На
страница втора,след подписите на страните,е оформена разписка,в която ответника
декларира,че е получил от ищеца сумата от 30000,00лв.в брой.Ръкописно са изписани трите
имена на ответника ,ЕГН и е положен подпис.
Представен като доказателство по делото е процесния договора за заем от
16.05.2017г.,сключен между страните по делото,по силата на който ищеца се е съгласил да
предостави на ответника сума в размер на 53120,00лв.в заем, срещу поето от ответника
задължение да върне заетата парична сума до 30.12.2017г.Договора е подписан от страните
по делото и по заемното правоотношение.На страница втора,след подписите на страните,е
оформена разписка,в която ответника декларира,че е получил от ищеца сумата от
53120,00лв.в брой.Ръкописно са изписани трите имена на ответника ,ЕГН и е положен
подпис.
Ищецът представя като доказателство по делото и двата посочени по-горе договори
за заем в оригинал.
По делото по искане на ответната страна е допусната съдебно графологическа
експертиза за установяване дали почерка и подписа в процесния договор и разписката под
него са на ответника.
Съдът цени и кредитира като доказателство по делото изготвените експертни
заключения – първоначално,в което експерта е изследвал договора от 03.06.2016г.,и
допълнително,като компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото.В
първоначалното заключение ,вещото лице Н. Н. установява,че подписа на заемател в
договора за заем от 03.06.2016г.,ръкописния текст „Б. ИЛ. Т. ЕГН **********“ и подписа
след него в разписката към договора са положени от ответника Б.Т..Извод в същия смисъл
експерта е направил и по отношение на процесния договора,а именно ,че ръкописния текст
„Б. ИЛ. Т. ЕГН **********“ и подписа след него в разписката към договора са положени от
2
ответника Б.Т..
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът приема,че обективно съединените осъдителни искова са основателни в пълен размер.
Предявения главен иск,според твърденията на ищеца в исковата молба и
съдържанието на процесния договор,от които същия претендира да черпи права,съдът
квалифицира като такъв с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.
Договорът за заем е двустранен,реален и неформален договор .
Основата характеристика на този вид облигационно правоотношение е предаването в
собственост на пари или други заместими вещи от страна на едно лице,наречено заемодател
на друго лице- заемател и поемане на задължение от страна на последното в определен по
съгласие на страните срок или след покана/ ако такъв срок не е бил уговорен/ да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По силата на правилото за
разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, установено в разпоредбата
на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения.При това положение в тежест на ищеца бе да установи по безспорен
и категоричен начин сключването на договор за заем,съществените елементи на договора –
размер на дадената сума,поетото задължение за връщане ,уговорените срокове за
изпълнение на насрещните задължения,изпълнението от страна на заемодателя и
възникването на задължението на заемателя за връщане на получената сума.
В настоящия случай страните са сключили договор за заем в писмена форма,в който е
материализирано постигнатото от тях съгласие относно съдържанието на заемното
правоотношение,а именно ищеца да предостави на ответника сумата от 53000,00лв.,срещу
задължението на заемателя да върне сумата до 30.12.2017г.Съдът приема за недоказано
твърдението на ответника,че той не е пописал договора в качеството си на заемополучател е
неоснователно.Точно обратното се установи по безспорен и категоричен начин от
заключението на допуснатата по делото СГрЕ.Експертизата установи,че ответника е изписал
трите си имена,ЕГН и е положил подписа си в разписката за получаването на сумата
,оформена на края на стр.2 от самия договор.
С оглед на горното съдът приема за доказано валидно възникнало облигационно
отношение между страните по договор за заем и реалното предаване на сумата от заемателя
на заемополучателя.При това положение съдът приема,че в тежест на ответника е
възникнало насрещното задължение да върне парите в уговорения в договора срок – до
30.12.2017г.Липсват твърдения и доказателства ,че задължението е изпълнено,напротив
защитната позиция на ответника е ,че не получил сумата.
Съдът приема,че разписката,подписана от ответника е категорично доказателство за
предаването на сумата ,а доводите на ответника,че липсват доказателства за извършен
банков превод и за подадена данъчна декларация от ищеца,са неотносими към предмета на
3
настоящия гражданско правен спор.
С оглед на горното съдът приема,че е налице доказано неизпълнение на
задължението на ответника да върне заетата сума ,поради което същия следва да върне
сумата намалена с извършеното частично погасяване на дълга с плащане в размер на
2920,00лв.,което ищеца твърди,че ответникът е извършил,а последния не оспорва това
обстоятелство. Или ответника следва да бъде осъден да заплати исковата сума в размер на
50080,00лв.
Основателен е иска за заплащане на обезщетение за забава.Падежа на задължението е
уговорено в договора до 30.12.2017г.Тъй като плащане липсва,съдът приема,че ответникът е
в забава от 30.12.2017г.до настоящия момент.Изчислена от 30.12.2017г.до датата на
подаване на исковата молба-11.09.2020г.,с електронния калкулатор, лихвата възлиза на
13731,37лв.,която ответника следва да бъде осъден да заплати.
Основателно е и искането да бъде осъден ответника да заплати законната
лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изхода на делото,основателно се явява искането на ищеца да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски.При това положение ответника на основание чл.78
ал.1 от ГПК,ответника следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски в полза на
ищеца в размер на 4996,45лв.,съгласно представения списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. ИЛ. Т. от гр.К.,обл.П.,ул.*** да заплати на Я.. Н. С.,ЕГН********** от
гр.В.,бул.*** на основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД сумата
50080,00лв.,представляваща част от непогасена главница по договор за заем от
16.05.2017г.,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба –
11.09.2020г.,до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б. ИЛ. Т. от гр.К.,обл.П.,ул.*** да заплати на Я.. Н. С.,ЕГН********** от
гр.В.,бул.*** на основание чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава за периода от 30.12.2017г.до
11.09.2020г.в размер на 13731,37лв.
ОСЪЖДА Б. ИЛ. Т. от гр.К.,обл.П.,ул.*** да заплати на Я.. Н. С.,ЕГН********** от
гр.В.,бул.*** деловодни разноски в размер на 4996,45лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба.
4
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5