№ 62
гр. К., 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20245320200124 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-0281-000016/01.02.2024 година на
началника на група Пътен контрол при РУ на МВР – К. на Ц. П. И., ЕГН
********** от гр. П., ул. „*************** на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на
чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
И. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. Оспорва извършване на нарушението. Моли съда да отмени
наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата, оспорват се констатациите
по акта.
Ответната по жалбата страна – началника на група Пътен контрол при
РУ на МВР – К., редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
1
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита като свидетел на актосъставителя П. и приложените и приети
писмени такива – справка за нарушител, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.,
Заповед № 8121К-3409/05.04.2023г., Заповед № 8121К-3410/05.04.2023г.,
писмо до ОДМВР П., докладна записка, писмо до 2-ро РУ П., призовка,
снимков материал, писмо от 2-ро РУ П., АУАН, съдът намира за установено
следното:
На 19.11.2023 г., автопатрул на РУ на МВР – К., бил дежурен по
контрол безопасност на движението. Намирали се в с. К., ул.
„***************, като били оборудвани с преносима автоматизирана
система ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс63, която заснела автомобил
„***************“ с рег. № ***************. Задната регистрационна
табела на автомобила не била поставена на определеното за това място, а била
монтирана в най-горната лява част, над задните врати. Констатирайки
горното свидетелят П. установил след справка в ОДЧ собственика на
автомобила и чрез посочения за връзка номер провел телефонен разговор, при
което му било заявено, че автомобилът е бил управляван от неговия баща,
жалбоподателя Ц. И.. Позвънил на посочения му за връзка телефон и узнал от
отзовалото се лице, че то е управлявало автомобила. За установеното
съставил докладна записка с цел снемане на обяснения от водача и съставяне
на АУАН, по която записка била образувана преписка № УРИ 281р-
16976/2023г. по описа на РУ на МВР К..
На жалбоподателя била изпратена и връчена на 20.12.2023г. призовка за
явяването му на 28.12.2023г. в 13.00ч. за справка по преписка № 281р-
16976/2023г. и извършване на следните процесуални действия- снемане на
обяснение и съставяне на АУАН. На посочената дата действия по преписката
не били извършени.
На 14.01.2024г. в отсъствие на нарушителя свидетелят П. съставил акт
за установяване на административно нарушение бл. № 0589262/14.01.2024г., в
който е отразил, че 19.11.2023 г. в 09:15 часа в с. К. на ул. *************** с
посока на движение от запад към изток управлява специален автомобил
*************** с рег. № ***************, собственост на А. Ц.ов И. с ЕГН
********** от гр. П. с поставена задна регистрационна табела горе в ляво
2
/над задните врати/, а не на определените за това места. АУАН е съставен по
докладна записка с № УРИ 281 р-16976/28.11.2023г. по описа на РУ К., с
което е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
На 01.02.2024г. компетентният орган Началника на група Пътен
контрол при РУ на МВР- К. е издал атакуваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП,
като фактите по извършване на нарушението са описани по сходен начин с
тези в АУАН.
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията от страна на жалбоподателя, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Съдът
намери, че административно наказателното производство е протекло при
съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, които нарушения
представляват абсолютни основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса дали
жалбоподателят действително е извършил вмененото му във вина нарушение.
По делото не се спори, че на посоченото в АУАН място
актосъставителят П. е работил в екип, осъществяващ контрол на скоростта с
техническо средство. Същото заснело автомобил *************** с рег. №
***************, чиято задна регистрационна табела не била поставена на
определеното за това от производителя място, а над нея, в най-горната лява
част, над задните врати. Не възприел кое е лицето, управляващо превозното
средство, тъй като установил нарушението, докато наблюдавал техническото
средство. Автомобилът не бил спрян за проверка. След извършена справка в
ОДЧ свидетелят установил собственикът и по фигуриращия в базата данни
телефон за връзка провел разговор с него, при което бил уведомен, че водач е
бил бащата на А. И.. Позвънил и на неговия номер, при което отзовалото се
лице потвърдило, че е управлявало автомобила. Акт за установяване на
нарушението не бил съставен на датата на нарушението, нито на датата, за
която била изпратена призовката до жалбоподателя за справка, снемане на
обяснения и съставяне на АУАН, а на 14.01.2024г., за която дата не е бил
надлежно поканен, в негово отсъствие.
3
Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че са налице пороци на
проведеното административно- наказателно производство, касаещи
разпоредбата на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и рефлектиращи на правото му на
защита. С посочените норми е въведено изискването за съставяне на АУАН в
присъствието на нарушителя. Съставянето на АУАН не е само формална
предпоставка за издаване на НП, а материализира и законосъобразно
проведена и приключила процесуална дейност по установяване на
извършеното нарушение и нарушителя, което намира израз и в акта. В
конкретния случай до жалбоподателя е изпратена призовка, от съдържанието
на която не следва несъмнен извод, че има характер на покана за съставяне на
АУАН, изводимо не само от посочените действия в същата, а и от лицето,
при което е посочено, че следва да се яви - административно-наказващия
орган, а не актосъставителя. На следващо място самият АУАН, ако
призовката е имала характер на такава по чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, би следвало
да бъде съставен на посочената в нея дата, а не на дата, за която
жалбоподателят нито е бил надлежно поканен, нито се е явил. Правото на
нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз на състезателния
характер на административното производство и се разкрива в правото му да
прави възражения и при самото му съставяне. Съставянето на документа в
отсъствие на лицето нарушител без необходимите основания за това по чл. 40
ал. 2 от ЗАНН, обуславя незаконосъобразен АУАН, който не може да
послужи за издаване на НП. За да се приложи хипотезата на чл. 40 ал. 2
нарушителят следва редовно да е уведомен за възможността да се яви при
съставянето на акта. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като
нарушава правото на лицето, чиято административнонаказателна отговорност
е ангажирана, да участва в производството в най – ранния му етап. Тази
възможност е установена в полза на наказаното лице и преграждането води до
съществено засягане на правото му на защита. Доколкото нарушението води
до нередовност на акта, същият не се ползва и от обвързващата
доказателствена сила съгл. чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Както се установи от
показанията на актосъставителя, които съдът кредитира, същият не е
възприел водача на автомобила, а установил нарушението по
автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта. В случаите,
когато авторството не е установено, приложима е разпоредбата на чл. 188 ал.
1 от ЗДвП, съгласно която собственикът или този, на когото е предоставено
4
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Посочването следва да е сторено от собственика чрез попълнена от
него декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която да посочи лицето, на което е
предоставил превозното средство, което от своя страна, по аргумент от изр.
първо на разпоредбата, ако не е било водач, би могло също от своя страна да
посочи ако друго лице е нарушител. В случая това не е сторено. Сведенията
за самоличността на водача са получени от актосъставителя в телефонна
комуникация, което не води до извод за безспорност на установяване на
авторството, което в случая се оспорва. Административно-наказателната
отговорност не може да почива на предположение, а авторството следва да е
установено по небудещ съмнение начин в хода на административно-
наказателното производство.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде отменено, като не се споделят възраженията на жалбоподателя за
недостатъци в обстоятелствата по извършване на нарушението, което е
описано по достатъчно ясен начин.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които са в
минималния размер, съобразно размера на наложената глоба, по Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
които следва да се възложат на юридическото лице, в чиято структура влиза
наказващият орган, ОДМВР П..
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0281-000016/01.02.2024
година на началника на група Пътен контрол при РУ на МВР – К., с което на
Ц. П. И., ЕГН ********** от гр. П., ул. „***************, на основание чл.
175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
5
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
П. да заплати на Ц. П. И., ЕГН ********** от гр. П., ул. „***************,
сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6