Р Е Ш Е Н И Е
№225
гр. Велико Търново, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 226/2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Б.К.М., ЕГН **********, чрез
*** З., против Решение № 260058/20.7.2020г., постановено по НАХД №851/2020г. по
описа на Районен съд-Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия Г № 0007222, издаден от ОД на МВР - гр. В. Търново, с
който на Б.К.М., ЕГН ********** за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл.
638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния закон, което се субсумира под нормата на чл. 348, ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Твърди се, че действията на контролните органи са незаконосъобразни, доколкото липсва протокол за използване на мобилно АТСС, предвиден в чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Това твърдение, касаторът подкрепя с практика на Административен съд – Ямбол. Настоява, че при издаването на обжалваният ЕФ е нарушен материалният закон, тъй като посочената в него правна норма – чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, изключва издаването на ЕФ. В тази връзка, отново цитира обилна съдебна практика на ВТРС, РС-Пловдив и т.н. На последно място, счита, че липсва в пълнота описание на нарушението и на обстоятелствата, при които също е извършено. По тези аргументи от съда се иска да отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което се отмени ЕФ.
В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител на касатора, който по същество, моли за отмяна на ЕФ и присъждане на сторените по делото разноски за две инстанции. Постъпила е и писмена защита, в която се преповтарят аргументите релевирани с касационната жалба.
Ответник касационна жалба - ОД на МВР В.
Търново, редовно призован не се
представлява и не заема становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за основателност на така подадената касационна
жалба.
Съдът, след като се запозна с представените
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение,
установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е
неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не
установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 260058/20.7.2020г., постановено по НАХД №851/2020г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0007222, издаден от ОД на МВР - гр. В. Търново, с който на Б.К.М., ЕГН ********** за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева.
Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивният съд установил следното: На процесната дата – 10.09.2019 год. в 15.56 часа в гр. В. Търново, ул. „България“, до № 60 в посока ул.“Беляковско шосе“ е установено и заснето с техническо средство АТСС "САИРН m *SPEEDET 2 D", управление на МПС, за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", а именно лек автомобил "КИА СЕЕД" с регистрационен номер ... и е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0028. В обжалваният електронен фиш е посочено, че собственик, на когото е регистрирано МПС е касаторът. От съдържанието на приложената като доказателство по делото справка, осъществена от водените при "Гаранционен фонд" регистри е установено, че за посочения автомобил към датата посочена в електронния фиш, няма сключена активна, валидна застраховка "ГО".
Въз основа на така установеното от ОД на МВР - В. Търново бил издаден и процесния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система фиш, с който на касатора на основание чл. 483, ал 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал 4 във вр. с чл. 638 ,ал.1, т. 1 от КЗ във вр. с 461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева. Няма спор по делото, че предходната застраховка ГО за автомобила е изтекла към датата и часа на заснемане. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТСС, снимковия материал, регистър за собствеността на автомобила, датата на връчване на фиша. Настоящият съдебен състав намира за вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото – писмени и веществени доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред на НПК.
При така установените факти, които не са и
спорни, ВТРС е формирал правен извод за правилност на атакувания електронен фиш. Съдът е приел, че от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че за посоченото в
ЕФ МПС към датата и часа на заснемане няма сключена активна, валидна
застраховка "ГО". Това се установява от справка и от разпечатка от
извършена проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност"
от сайта на Гаранционен фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3, изр.
последно от КЗ, при констатиране на такова нарушение с автоматизирано
техническо средство чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата не се
прилага. В този случай законодателят е допуснал диференцираната процедура по
чл. 647, ал. 3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством
автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение, че не
е налице сключена застраховка ГО на автомобилистите, при наличие на задължение
за това. Към материалите по административно-наказателната преписка наказващия
орган е приложил освен разпечатка на изготвените от автоматизираната система
фотоснимки и разпечатка от данните за работата на конкретната система. В
разпечатката са отразени точната дата, час, минута и секунда на заснемането,
регистрационният номер на заснетото МПС, географските координати (GPS), номера на служебния (патрулния) автомобил, в който
е била монтирана автоматизираната система, както и източника на данните -
камера. От това доказателство се установява по безспорен начин времето и
мястото на констатираното управление на конкретното МПС, като съдът няма
основание да не дава вяра на същото. Съдът намира, че факта на управление на
автомобила и неговото заснемане, е осъществен състава на нарушението, за което
е санкциониран собственика на процесния автомобил, като всеки един момент на
фиксирано управление на този автомобил, за който няма сключен застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
осъществява от обективна страна състава на нарушението и е отделно нарушение.
Настоящата инстанция намира, че така
постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон.
Съображенията за това са следните:
разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ вменява задължение да бъде
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е
собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638,
ал.1 т.1 от КЗ. Ал.4 на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано
техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, се налага санкцията по ал.1. Неизпълнение
на задължението на собственика на МПС да сключи договор за ГО, който състав на
нарушение се явява довършен независимо от това дали МПС е в движение или в
престой или паркирано. Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона
за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика
на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата
или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
не се прилага. Санкционната норма по чл.
638, ал. 4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.
1. За лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Следователно посредством цитираните
нормативни текстове, законодателят твърде несъвършено е въвел особен ред за
установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС ,
за което няма сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО“ ,за налагане на
административно наказание и за заплащане на определения размер. Като изрично е
посочено, че този ред е приложим само по отношение на собственика на МПС и е в отклонение от общото правило, въведено
в чл. 647, ал.1 от КЗ. Както се посочи по- горе законодателят е посочил, че в
случая на заснето такова движение на МПС без ЗЗ“ГО“ не се интересува кой
управлява МПС, а субект на нарушението е само собственикът.
При така очертаната правна рамка, която не е
прецизна спор възниква по следната група от въпроси: на първо място какво е
изпълнителното деяние – действие или бездействие, от което следва въпроса
досежно датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 638 от КЗ предвижда санкция за
бездействието на собственика на МПС да сключи договор за ЗЗ "Гражданска
отговорност", като с кумулативното изтичане на срока на действие на
предходния договор за ЗЗГО и пасивно поведение на собственика на автомобила .
настоящото нарушение се явява довършено. Вярно е, че закона е предвидил
специален ред за установяване на такова нарушение на разпоредбите на КЗ и с
автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 3 от КЗ. Следователно, ако
приемем, че чл. 638, ал. 4 от КЗ,във вр. с чл. 483,
ал.1,т.1 от КЗ , както е посочено в ЕФ е нарушена, то в този случай
изпълнителното деяние е бездействие. То като форма на деянието е пропускане на
определено действие, което е необходимо за възникване, съществуване, изменение
или прекратяване на определена обществена връзка, като начална дата на същото е
датата на която е следвало да бъде извършено законоопределено поведение – в
случая сключване на договор за ЗЗ „ГО“,който може да бъде от момента на
придобиване на МПС, изтичане срока на
договор за ЗЗ „ГО“, или прекратяване на същия поради неплащане на
застрахователна премия, които обстоятелства на о място следва да бъдат посочени
от страна на АНО, като изрично се посочи и началната и крайна дата на бездействието. След като това не е сторено
е налице съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита
на нарушителя и на това основание ЕФ следва да бъде отменен. Както се посочи
по- горе, ако законодателят е въвел посочената специална норма, като различието
от общата по чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ е само начинът, методът на установяване
на нарушението чрез АТСС, то в този случай деянието е като това по основния
състав бездействие и се характеризира с начална и крайна дата. Но ако се касае за специална разпоредбата различна
от общата, при която изпълнителното деяние е управление на МПС без застраховка, то в този случай е
неприемливо да не се изследва въпроса за водача на МПС, който може да е
собственик или друго лице, при което основният състав е различен
Както се посочва и в други решения на
Административен съд Велико Търново вярната правна квалификация - основанието за
налагане на наказанието в настоящия случай е разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ,във вр. с чл.638,
ал.1,т.1 от КЗ, а не чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ. В
конкретния случай нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
и основанието за налагане на административното наказание е именно разпоредбата
на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съдът също така
намира, че за прецизност следва да се посочи и нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ
, която препраща към чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, доколкото макар да не съдържа
състава на нарушението, същата определя реквизитите на ЕФ. Служебно известно е
на съда, че тази норма винаги се посочва от АНО при установяване на нарушение
на правилата за скоростта.
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал. 1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с
електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице
кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1-Наказаният субект да е
собственик на процесното МПС,2.За процесното МПС да няма сключен валиден
договор за задължителна застраховка гражданска отговорност,3.Да е установено
управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил
неговия водач 4.Управлението да е установено с АТСС, по реда на., предвиден в
ЗДвП/ чл. 165, ал. 3 от ЗДвП/ тоест по реда на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда аз използване на
автоматизирани технически средства за контрол и правилата за движение по
пътищата. В този смисъл настоящата инстанция изцяло споделя становището на представителя
на ВТОП, че в коркретния случай са посочени разпоредби на две отделни
нарушения, които са самостоятелни основания за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на нарушителя, като допуснатото смесване на двата
състава е довело до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като
то не е могло да разбере в какво точно нарушение е обвинено.
Съгласно нормата на чл. 647, ал. 4 от КЗ, правилата за издаване
на електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а
нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП предвижда
същия да съдържа описание на нарушението, посочване на нарушените разпоредби.
Действително същата не изисква детайлно и подробно описание на нарушението,
предвид наличието на електронен запис.
Последното обаче не означава изобщо липса на описание, каквото настоящия състав
констатира. Наказващият орган и в хипотезата на издаден електронен фиш за
установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да сочи конкретните обективни
признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово да изписва нарушената
материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание на конкретното нарушение от
обективна страна не се съдържа - липсва конкретизация на изпълнителното деяние,
на съставомерните от обективна страна елементи на нарушението. С посочването в
ЕФ на административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, не може да се
замества изискуемото от закона описание на нарушението, нито с посочването на
нарушената законова норма /чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/ може да санира
липсата на фактическо описание на нарушението.
Формулировката, обективирана в процесния
електронен фиш, която е установено
нарушение на Кодекса за застраховането, очевидно не води
до яснота на повдигнатото обвинение и не може да бъде приета като описание на
деянието, което според административнонаказващия орган съставлява
административно нарушение. Това представлява нарушение на особените процесуални
правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. То е съществено
по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на
нарушението винаги, дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми,
води до нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до
отмяна на санкциониращия го акт. Със спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за описание на
съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата
за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността при
ангажиране на административно наказателната отговорност по отношение забраните
за повторни наказателни преследвания.
Настоящият касационен състав намира, че с
оглед на гореизложеното следва да бъде отменено решението на ВТРС и се
постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалвания ЕФ. Както
се посочи по- горе съответната на установените факти правна квалификация е по чл. 638, ал. 4 от КЗ, във вр. с чл. 638,
ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл. 647, ал. 3 от КЗ, доколкото законодателят е
предвидил специален ред за установяване на този вид нарушения.
За пълнота на изложението, а и за да се
разгледат в пълнота възраженията на касатора, следва да се уточни, че
цитираната в жалбата съдебна практика на Районен съд – Велико Търново, Районен
съд – Пловдив, Административен съд - Ямбол не е задължителна за Административен
съд – Велико Търново. Задължителен характер относно тълкуването и приложението
на правото имат единствено актовете на ВАС и ВКС, постановени на основание чл.
130 от ЗСВ.
При този изход на делото, основателно е
искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски. Искането е
направено своевременно и е обективирано в подадената жалба срещу въззивния
съдебен акт. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие по
КНАХД № 10226/2020 г. по описа на ВТАС, като
такъв се съдържа и в кориците на първоинстанционното дело. В двата договора е
отбелязано, че изцяло и в брой е платен адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева
за защита по НАХД 851/2020 г. по описа на ВТРС и 350,00 лева за защита по КАНД
10226/2020 на АСВТ. Следва ОД на МВР – гр. Велико Търново да заплати на
касатора сумата от 750,00 лева – разноски за две инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение 2-ро от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260058/20.07.2020г.постановено по НАХД №851/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0007222, издаден от ОД на МВР - гр. В. Търново, с който на Б.К.М., ЕГН ********** за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на Б.К.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.