№ 1340
гр. Варна, 31.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900333 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Г. В. М., с ЕГН
**********, с адрес: с.Каменар, ул.“Калина“ №16, обл.Варна, със съдебен адрес: гр.Варна,
*****, чрез адв.Ц.Б., против “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7,
ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., действащи чрез адв.Т.С., с адрес за призоваване:
гр.Варна, ********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да
заплати на ищеца сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от телесни увреждания,
получени в следствие от ПТП настъпило на 08.04.2021г. в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ с пътен
възел с бул.“Васил Левски“, по вина на водача на лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.
№*****, чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.09.2021г.-датата на отказа за уважаване на извънсъдебна
претенция, до окончателното изплащане на задължението.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който
оспорва доводите изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
1
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Следва да се допуснат поисканите от страните съдебни Психологическа, Медицинска
и Авто-техническа експертизи, тъй като отговорите на формулираните от страните въпроси
ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна. С оглед липсата на
взаимосвързаност на задачите към психологическото и медицинското заключения и
наличието на такава между медицинското и автотехническото заключения, предвид нуждата
от изясняване на въпроса за това бил ли е с поставен предпазен колан пострадалия,
психологическото изследване следва да се назначи самостоятелно, а медицинското и
автотехническото като комплексна експертиза.
Следва да се изиска за послужване и АНД №5305/2021г. по описа на РС Варна, ведно
с ДП №109/2021г. на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Варна, тъй като
доказателствата по същото ще послужат за изясняване на настоящия спор от фактическа
страна.
Искането на страните за събирането на гласни доказателства посредством разпита на
свидетели, за доказване на претърпените неимуществени вреди и съпричиняване на
вредоносния резултат, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на свидетелите ще
установяват относими за спора обстоятелства.
Искането на ищецът за задължаване на ответника да представи застрахователна
полица, следва да се остави без уважение, доколкото факта на наличие на застрахователно
правоотношение не е спорен по делото.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
УКАЗВА на ищеца, че в тридневен срок от съобщаването, следва с писмена молба, с
препис за ответника да посочи Б.а сметка или друг начин за плащане на претендираните
обезщетения.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Г. В. М., против “ЗАД “ОЗК-Застраховане““ АД, с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от 40000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание в резултат от телесни увреждания, получени в следствие от ПТП настъпило на
08.04.2021г. в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ с пътен възел с бул.“Васил Левски“, по вина на
водача на лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№*****, чиято отговорност към момента на
инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2021г.-датата на
отказа за уважаване на извънсъдебна претенция, до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2021г. в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ с пътен
възел с бул.“Васил Левски“ е настъпило ПТП, по вина на водача на лек автомобил “БМВ
120 Д“, с рег.№*****, който в нарушение на правилата за движение, при наличието на пътен
знак “Б2“ не пропуснал и е блъснал движещият се с предимство лек автомобил “БМВ 535
ХИ“, с рег.№****. Сочи се, че в резултат от въпросното ПТП возещият се на предна дясна
седалка пътник /ищеца/ в движещия се с предимство л.а.“БМВ 535 ХИ“, получава фрактура
на дясната подбедрица. Твърди се, че пострадалият е откаран в Спешен център, където е
направен рентген и поставена диагноза “метадифизиарна фрактура на дясна тибия“. Сочи се,
че за лечение на травмата е направена е гипсова имобилизация на крайника за период от 8
седмици, като пострадалия не е хоспитализиран, а е насочен за домашно лечение, поради
липса на здравни осигуровки. Поддържа се, че по време на възстановяването на десния
долен крайник, ищецът е търпял силни болки, не можел да спи и да се обслужва сам, като е
изпаднал в депресия. Твърди се, че ищецът е посетил психиатър на 17.06.2021г., като ми е
поставена диагноза “Реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията“. Сочи се, че до
настъпването на процесното ПТП, пострадалия е работил в строителството, като е издържал
съпруга и две непълнолетни деца. Твърди се, че за възстановяването на трудоспособността
на ищеца, респективно на възможността да полагане на физически труд, са били необходими
минимум 4-5 месеца. Поддържа се, че процесната травма е поставила семейството на ищеца
в тежка ситуация, което той единствено е издържал. Поддържа се още, че и към настоящият
момент увреденият крайник не е възстановен в пълен обем. На следващо място се сочи, че в
резултат от настъпилото ПТП, срещу виновния водач на л.а. с рег.№*****, е образувано
Досъдебно производство №109/2021г. по описа на С-р “ПП“ Варна, като наказателното
3
производство е окончателно приключило с протоколно определение №630/09.02.2022г. по
АНД № 5305/2021г. на РС Варна. Твърди се, че към момента на настъпване на процесното
ПТП по отношение на л.а.“БМВ 120 Д, с рег.№***** е имало валидно сключен договор за
задължителна застраховка “ГО на автомобилистите“ с ответната застрахователна компания,
валидна до 29.10.2021г. Поддържа се, че застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие с писмо от 29.06.2021г., като е предявена застрахователна
претенция. Твърди се, че предложената от ответника парична сума като обезщетение, е
неприемлива за ищеца ми, което налага завеждането на настоящият иск.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се
признава иска при условията на чл.237, ал.1 от ГПК до размера от 3000лв. и се поддържа
становище за неоснователност на претенциите за разликата до претендираните
40000лв. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача
на лек автомобил марка “БМВ“ модел “120Д“, с рег.№*****, е била застрахована при
ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност по силата на Застрахователна
полица № ******, със срок на валидност от 30.10.2020г. до 29.10.2021г. Не се оспорва и че
ищецът е предявила застрахователна претенция с вх.№********г., по която ответното
дружеството е образувало преписка по щета №****. Оспорват се изключителната вината на
водача на застрахования автомобил и размера на вредите, като се поддържа, че твърденията
на ищеца, касаещи физическото и психо-емоционалното му състояние не са подкрепени с
доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите, и на причинно-
следствената връзка между увреждащо действие и всички посочени в исковата молба вреди.
Сочи се, че ответникът е изразил готовност да заплати посоченото обезщетение в размер на
3000лв. на 20.04.2022г. с отправено предложение за сключване на извънсъдебно
споразумение. Поддържа се, че размерът на признатата част от иска е съобразен с
критериите за справедливост, отговаря на претърпените вреди и интензитета на понесените
болки и страдания, както и на степента на съпричиняване от страна на пострадалия. Сочи се,
че с Писмо с изх.№99-12917/01.07.2021г. застрахователят е уведомил ищеца за образуваната
преписка по щета и е изискал от него на основание чл.106, ал.3 от КЗ да предостави за
окомплектоване на застрахователната преписка всички документи по образуваното
досъдебно производство №109/2021г. по описа на СПП при ОД на МВР Варна. Твърди се, че
застрахователното събитие, следва да бъде заявено и доказано пред застрахователя, за да се
породи правото на увредения на обезщетение, като в случая пострадалия не е взел
отношение по отправеното искане, респективно ответника е постановил отказ за определяне
и изплащане на обезщетение, за което ищецът е уведомен с Писмо с изх.№99-
14654/29.09.2021г. Сочи се, че в последствие изисканите документи, са предоставени от
ищеца със Заявление с вх.№99-1118/07.03.2022г., като с Писмо с изх.№99- 2168/20.04.2022г.,
застрахователят е отправил предложение към ищеца за сключване па извънсъдебно
споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 3000лв, на което е последва отговор,
а е заявен настоящият иск. На следващо място се поддържа, че според приложените към
исковата молба медицински документи след инцидента ищеца е приет в спешен център към
4
МБАЛ “Света Анна-Варна“, където му е направена рентгенография и е установено счупване
на дясна подбедрица. Сочи се, че според отразеното в Лист за преглед на пациент в спешно
отделение пострадалият е съобщил за употреба на около 5 литра бира и е отказал
хоспитализация. Сочи се, че на пострадалия са предписани медикаменти и контролни
прегледи, и рентгенографии на 7 и 14 ден. Оспорва се твърдението на ищеца, че в резултат
процесното същият е получил травматични увреждания, от които се е възстановявал за
период, продължил повече от 2-3 месеца. Оспорва се и че към настоящия момент ищецът да
продължава да търпи болки и страдания във връзка с уврежданията претърпени при
процесното ПТП. Поддържа се, че ако в действителност долният десен крайник на ищеца не
е възстановен в пълен обем, то това се дължи на настъпили медицински усложнения в
резултат от непредприето или неправилно лечение. Поддържа се, че не следва да се
ангажира отговорността на застрахователя за вреди, които са настъпили в резултат на
неадекватно лечение. Сочи се, че няма данни ищецът е да е посещавал консултативни
медицински прегледи и да е приемал медикаменти, нито информация кога е свалена
гипсовата имобилизация. Сочи се, че според Медицинско удостоверение от 17.06.2021г.,
издадено от психиатър, по данни на пострадалия, десният му крак бил в гипс в продължение
на 30 дни, при предписани 8 седмици. Сочи се, че липсват доказателства за твърдяната от
ищеца загуба на доходи поради настъпилата в резултат на процесната травма
нетрудоспособност. Сочи се още, че липсват данни да е назначено лечение на установената
от психиатър реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията, което психическото
състояние не е психично заболяване в тесния смисъл на думата, а представлява естествен
отговор на организма на понесено стресогенно събитие, каквото несъмнено е едно ПТП.
Твърди се, че не се установяват понесени болки и страдания на психологично ниво, които да
надхвърлят обичайните за подобен род събития, но дори да се приеме, че процесното
събитие е било особено стресогенно за ищеца, то същия с поведението си е способствал за
удължаване на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взел никакви мерки в тази
насока. Поддържа се, че иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, е в
силно завишен размер от 40000лв., като претендираното обезщетение не е съобразено с
критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД, със съдебната практика, със степента и характера
на получените травми, както и с обществените представи за справедливост и степента на
съпричиняване. На следващо място се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водачът на автомобила, в който е пътувал ищецът и от самият
пострадал. Сочи се, че автомобила в който се е возил ищеца се е движил с превишена
скорост за съответния пътен участък към момента на процесното ПТП, в нарушение на
разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ЗДвП, чл.55, ал.4 и чл.73, ал.1 от ППЗДвП, а именно със
скорост от около 55.73 км/ч. при разрешени 50 км/ч. Поддържа се, че тъй като този водач не
е спазил ограниченията за допустима скорост и не е предприел спасителна маневра, с
поведението си значително е допринесъл за реализирането на процесния инцидент. Ето защо
отговорността на ответното дружество не следва да бъде ангажирана за обезщетяване на
понесените от ищеца неимуществени вреди в пълен обем. Поддържа се още, че от характера
на понесеното увреждане, може да се направи обоснован извод, че ищецът е пътувал в
5
автомобила без поставен обезопасителен колан, с което си поведение е създал реална
възможност за настъпване и повишаване обема на вредоносния резултат и е нарушил
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Наред с това, макар да не е шофирал, ищецът е бил
употребил съществено количество алкохол преди инцидента, което е допълнително е
повлияло върху неговите адекватност, съобразителност, възможност за реакция и рефлекси
при настъпилата опасна ситуация. С оглед горното се моли за обезщетение за отхвърляне на
иска за претърпени неимуществен вреди над признатия размер от 3000лв. до
претендираните 40000лв. като неоснователен и недоказан, или в условията на евентуалност
размерът на обезщетението да бъде определен при отчитане процента на съпричиняване на
вредоносния резултат.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити подробни
съображения в подкрепа на претенцията. По конкретно се оспорват доводите на ответникът,
че понесените болки и страдания на психологично ниво, не надхвърлят обичайните за
подобен род събития. Поддържа се, че вземането на мерки или не за преодоляване на
психологичните последици от инцидента, е лично право на пострадалия, но не и негово
задължение, което наред с това е предпоставено от финансовото му положение и социалния
му статус. Оспорва се възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, като се сочи, че съобщената в спешното отделение от пострадалия употреба на
5 литра бира е за неуточнен във времето период на употреба, а и тази употребата би дала
отражение върху възприятията му, ако същият е бил пешеходец, а не пътник с поставен
колан на предна дясна седалка в автомобил. Оспорват се и доводите за съпричиняване
базирани на вина на водача на автомобила, в който се е возил ищеца, като се поддържа, че
водача на застрахования при ответника автомобил носи изключителната вина за процесното
ПТП. Поддържа се, че ударът е бил непредвидим и дори при движение на автомобила, в
който се е возил ищеца с разрешената скорост, инцидента пак би настъпил, като удар не би
настъпил само ако автомобила се е движил с 28.73 км/ч, която скорост не е обичайна за
движение в участък с разрешена такава от 50 км/ч.
С отговора на ответника на допълнителната искова молба, се поддържат
възраженията и доводите за неоснователност на претенциите, като се развиват оспорвания
на съображения на ищеца за липса на съпричиняване. Поддържа се, че действително ищецът
сам решава дали да предприеме мерки за лечение на влошеното си здравословно състояние,
но този личен избор не следва да рефлектира върху обема на отговорност на застрахователя.
Поддържа се още, че скоростта, с която водачите на ППС са длъжни да се движат, не е
регламентирана единствено в ограниченията на чл.21 от ЗДвП, а и в чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.е.
тя трябва да е съобразена с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат водачите в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, независимо от това дали се движат по път с
предимство, като се сочи относима съдебна практика.
6
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че:
-на 08.04.2021г. в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ с пътен възел с бул.“Васил Левски“ е
настъпило ПТП между лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№***** и лек автомобил “БМВ
535 ХИ“, с рег.№****;
-в резултат от въпросното ПТП е увреден ищеца, който се е возил на предна дясна
седалка в л.а.“БМВ 535 ХИ“, с рег.№****, като същия е получил фрактура на дясната
подбедрица;
-към датата на процесното ПТП с ответното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№*****, обективирано в
Застрахователна полица №******, със срок на валидност от 30.10.2020г. до 29.10.2021г.
- във връзка настъпило събитие ищеца е предявил пред ответното дружество писмена
застрахователна претенция-Заявление с вх.№********г. с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40000лв.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца следва да установи, че е пострадал в
резултат на противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал
причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника, че е предявил доброволна
претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение и какъв е размера на
претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността на водача,
причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно,
както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване и
получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА Съдебно-психологическа експертиза , вещото лице по която да
отговори на въпросите формулиран от ищецът в исковата му молба /като част от комплексна
задача/.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Р.С.Г..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на по 300лв.,
платими от бюджета на съда.
ДА се съобщи задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
7
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
НАЗНАЧАВА комплексна Съдебно медицинска и авто-техническа експертиза ,
вещите лица, по която да отговорят на въпросите формулирани от страните в исковата молба
и в отговора на същата, в това число и на въпроса за ползването от ищецът на предпазен
колан по време на ПТП.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д.А.Д. и инж.Й.Л.М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 1000лв., от
които 500лв. платими от бюджета на съда и 500лв., вносими от ответника в едноседмичен
срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит от ответника, да се съобщи
задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ДА се изиска за послужване АНД №5305/2021г. по описа на РС Варна, ведно с ДП
№109/2021г. на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Варна.
ДАВА възможност на ищецът да се ползва от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на търпените неимуществени вреди.
ДАВА възможност на ответника да се ползва от показанията на свидетелката А-
Н.Г.Н. с адрес за призоваване: гр.Варна, ********, при режим на призоваване, за
установяване на механизма на ПТП, респективно за наличието на съпричиняване.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, в едноседмичен срок от съобщаването да представи
доказателства за внесен депозит за призоваване на свидетелката в размер на 80лв., от
който 10лв. за разноски.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищецът за задължаване на ответника да
представи застрахователната полица.
НАСРОЧВА производството по т.д.№333/2022г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 20.10.2022г. от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата и препис от
допълнителният отговор на исковата молба.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
8
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9