Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2426/2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от В.М. С., А.В.С.
и М.В.С. срещу З. „Б.и.“ АД искова молба за заплащане на обезщетения в размер
на 80 000 лева на всеки от ищците, ведно със законните лихви от 04.12.2015 г.
до окончателното изплащане, по 4 269.63 лева мораторни лихви за периода
04.12.2015 г. – 08.01.2018 г., а на В.С. – и 2 812 лева обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение, ведно със законната
лихва от 06.12.2015 г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят в исковата си молба, че на 04.12.2015
г. настъпило ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“
с ДК № **** АХ Н.Б.Н.. Като пътник в управлявания от В.М.С. л.а. „Опел“, модел
„Зафира“ загинала Л.П.П.– С.. Образуваното досъдебно производство било
прекратено поради настъпила смърт на виновния водач Н. Н..
Ищецът В.С. бил съпруг на Л.С.в продължение на 40 г. и
нелепата й смърт сложила край на съвместния им живот. Повече от 15 години С.
бил инвалид, като съпругата му полагала грижи за него. Пострадалата заемала
длъжността директор на институт при БАН и оказвала финансова подкрепа на
семейството. Внезапната смърт на Л. С. внесла коренна промяна в живота на
съпруга й, който се оказал лишен от постоянните грижи и подкрепа, от които се
нуждаел поради влошеното си здравословно състояние. Това наложило да се
премести да живее при децата си в САЩ, далеч от роднини и приятели. Чувствал се
неудобно и в тежест на близките си. В.С. изпитвал и непреодолим страх от
шофиране и возене в автомобил.
А.С. търпяла тежки болки и страдания от загубата на
майка си. Тя била нейният най-близък човек, приятел, опора и съветник. Л. С.
помагала на Асптесия и в отглеждането на дъщеря й.
На майчина подкрепа, обич и съвети разчитал и М.С..
Въпреки че живеел в САЩ, поддържал непрекъснат контакт с родителите си, а
загубата на майка оставила безкрайна празнота в душата на М., който имал и
други несполуки, свързани с промяна на местоживеенето, смяна на работата и
развод. Изпитвал тъга, отчаяние и меланхолия.
Търпените неимуществени вреди ищците оценяват на
сумата от 100 000 лева. С. заплатил и разходи за погребение на обща
стойност 2 812 лева.
За управлявания от Н.Н.л.а. „Фолксваген Голф“ имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество.
На 14.06.2017 г. ищците предявили претенции пред З. „Б.и.“
АД за заплащане на застрахователни обезщетения. Застрахователят заплатил на
ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева на
08.01.2018 г.
Поради това молят съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да им заплати по 80 000 лева обезщетения за
неимуществени вреди, ведно със законните лихви от 04.12.2015 г. до
окончателното изплащане, както и законни лихви от 4 269.63 лева за времето
от датата на деликта – 04.12.2015 г. до датата на плащането – 08.01.2018 г.
върху сумите от 20 000 лева. В.С. претендира и плащане на направените от
него разноски за погребение на обща стойност 2 812 лева, ведно със
законните лихви от 06.12.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва размерите на предявените искове
за обезщетяване на неимуществените вреди като завишени. Не оспорва, че е настъпила
смъртта на Л. П. - С. при процесното ПТП и че на всеки от ищците е заплатена
сумата от 20 000 лева на 08.01.2018 г. Възразява за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пътувала без поставен
обезопасителен колан, вследствие което изпаднала от автомобила.
Ответникът
оспорва и предявената от В.С. претенция за имуществени вреди, тъй като
разходите за погребение били в изпълнение на морален дълг. Евентуално възразява
за завишения им размер, надхвърлящ средните пазарни цени за траурен ритуал.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно съединени искове
с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима към
спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основават
на сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ между собственика на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК №
******и З. „Б.и.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните с определение от 10.12.2018 г.
В
заключението на комплексната авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза е
описан механизмът на ПТП. На 04.12.2015 г. около 12.15 часа на главен път І-4
(София – Варна) в района на км 22+185 се движил л.а. „Опел“, модел „Зафира“,
управляван от В.С., в посока от гр. Варна към гр. София със скорост 85 км/ч. В
същия момент л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, управляван от Н.Н.се движил в
противоположна посока – от гр. София към гр. Варна със скорост 130 км/ч. Преди
да се разминат, на 49 м преди мястото на удара водачът Н.Н.отклонил
управлявания от него автомобил вляво, като завъртял кормилото на автомобила и
навлязъл в насрещното платно за движение. Водачът В.С. нямал техническата
възможност да спре преди мястото на удара. Л.а. „Фолксваген“ ударил със своя
предна лява част л.а. „Опел“, след което двата автомобила се завъртели в
посока, обратна на часовниковите стрелки. Л.а. „Опел“ напуснал платното за
движение вдясно, където се установил.
При така описания механизъм на произшествието
съдът намира за доказано твърдяното от ищците противоправно поведение на Н. Н.,
който при управление на МПС нарушил правилото на чл. 42, ал. 2 от ЗДвП. При
изпреварване на превозно средство Н. е навлязъл в пътна лента, предназначена за
насрещно движение, с което създал опасност за превозното средство, движещо се
по нея – л.а. „Опел“, модел „Зафира“, в който загиналата Л. С. е била пътник.
Водачът на л.а. „Фолксваген“ не се е движил с безопасна скорост и не е убедил,
че може своевременно да извърши маневрата изпреварване.
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Обсъдените
доказателства формират извода, че са налице всички предвидени материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
С определение от 10.12.2018 г. между страните в
производството е отделено като безспорно обстоятелството, че вследствие
получените от Л. П. – С. при ПТП на 04.12.2015 г. е настъпила смъртта на
пострадалата.
Ищецът В.М.С. е съпруг на починалата при ПТП на 04.12.2015
г. Л. П. - С., А.В.С. – нейна дъщеря, а М.В.С. – неин син, съгласно
удостоверение за наследници изх. № 2401/10.06.2015 г. на О.Добрич, Г.М.Г. – негов
син, а П.М.Я.– негова дъщеря.
В това си качество най-близките родственици на М.К.имат
право на обезщетения за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС №
4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания относно активната
материално правна легитимация на лицата с право на този вид обезщетения.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното
положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят обезщетение за
причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че семейството на Л. и В. е било изключително
сплотено, а отношенията между членовете му – основани на взаимно уважение, обич
и подкрепа. В продължение на 40 години Л. и В. са живели заедно и са споделяли
радости и неволи. В мир и любов те са отгледали и възпитали децата си. 15
години преди процесното ПТП А.С. се е установила извън страната, а впоследствие
и синът им М.С.. Л. е била единственият човек, който е оказвал помощ и подкрепа
на болния си съпруг. Внезапната й и нелепа смърт му е причинила огромна тъга,
чувство на самотност и неспособност да продължи обичайния си начин на живот. В.С.
продължава да полага усилия да се справи с мъката си, с осезаемата липса на
другар в живота и с мисълта, че до края на дните си само ще си спомня
прекрасните години, преживени с любимата съпруга. Невъзможността да полага
самостоятелно грижи за здравето си е наложила да заживее при децата си в САЩ,
далеч от родината и от дома, който е създал с покойната си съпруга.
Несгодите, сполетели 74-годишният мъж и
кардиналните промени в начина му на живот обуславят определяне на размер на
обезщетение, съответен на загубата, причинена от смъртта на Л. С.. Като
съобрази събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.
Б. и П. П., съдът приема за справедлив размер на обезщетението сумата от
120 000 лева. Определянето в
мотивите на по-висок размер от посочения в петитума на исковата молба не
съставлява нарушение на диспозитивното начало, съгласно практиката на ВКС (решение № 166/13.01.2012 г. по т.д. № 43/2011 г., I
т.о., решение № 243/03.05.2018 г. по т.д. № 198/2017 г., II т.о., решение №
1622/28.06.2018 г. по в.гр.д. № 5895/2017 г. по описа на САС, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 181/20.03.2019 г. по гр.д. № 2055/2018 г.
на ВКС, ІІ т.о.).
В същия размер следва да се определят и дължимите на А.С.
и М.С. обезщетения. Приживе Л. С. е била опора и съветник и на децата си,
въпреки че не са живели с нея в едно домакинство. Разстоянието не ги отчуждило
един от друг, а напротив: редовно са се чували по телефона, а когато са идвали
с децата си Л. и В. са се радвали на присъствие на деца и внуци и са отделяли
значителна част от времето и усилията си да прекарат ползотворно времето с тях.
М. и А. също са преживели и все още преживяват тежко смъртта на майка си. Травмата
от загубата на родител е неизлечима и трудно може да бъде парично оценена.
Размерите на обезщетенията съдът определи и при съобразяване
на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно,
като от 11.06.2012 г. са определени следните размери на застрахователните суми
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие
при едно пострадало лице - 2 000 000 лв.,
а за всяко събитие при две или повече пострадали лица - 10 000 000 лв. (чл. 266 от КЗ (отм.). Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 04.12.2015 г., когато е
настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите, са ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на Л. С. за настъпването на вредите – пътуване без поставен
обезопасителен колан. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията, в случая – летален изход. За този факт,
доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му
установяване доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят на
гражданската отговорност на делинквента).
Безспорно се установява от заключението на приетата по
делото комплексна експертиза, че л.а. „Опел“, модел „Зафира“, в който
пострадалата е била пътник при настъпване на произшествието на 04.12.2015 г. е
бил оборудван с предпазни колани на предните седалки. В случая ударът е бил
челен до 30º и коланът се е ползвал с нужната ефективност, за да задържи
тялото към седалката. Към момента на удара Л. С. не е била с правилно поставен
предпазен колан и това е допринесло до последвалото изпадане на този пътник
през предното стъкло. При липса на големи деформации около предна дясна седалка
(ударът е бил челен отляво), С. не бил следвало да почине, при положение, че е
изпълнила задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. С категорично вещите
лица, изготвили комплексната експертиза отговарят, че летален изход за
загиналата не би настъпил, ако е била с поставен предпазен колан. Тогава тя не
би получила тежката черепно-мозъчна травма, непосредствена причина за смъртта
й.
След като с поведението си пострадалата е допринесла
за настъпване на вредите, обезщетенията следва да бъдат намалени съответно с
1/3, или дължимите сума са на стойност 80 000 лева.
От така определените от настоящия съдебен състав
обезщетения следва да се приспаднат заплатените от ответника суми в размер на
20 000 лева на 08.01.2018 г., поради което на всеки от ответниците се
дължат допълнително по 60 000 лева.
Репарирането на вреди от непозволено увреждане възниква
от датата на изискуемостта на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. То е в размер на законната лихва – чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща
обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. По тези
съображения законните лихви върху обезщетенията следва да бъдат начислени от
датата на увреждането.
Върху сумите от 20 000 лева ищците молят да им
бъдат присъдени законните лихви от момента на увреждането – 04.12.2015 г. до
извършеното от З. „Б.и.“ АД плащане на 08.01.2018 г., по 4 269.63 лева.
Изчислени с помощта на лихвен калкулатор, лихвите за
горепосочения период възлизат на 4 262.43 лева.
Основателна е претенцията за имуществени
вреди. По делото са налице доказателства за извършени от В.С. разходи за
погребение на Л.П.П.– С. в размер на 2 812 лева. Неоснователно е
възражението на ответника, че сумата надхвърля обичайните разходи за
погребение. Съгласно данни от заявка № 115/06.12.2015 г., всеки от разходите е
обоснован, съответен на ценоразписа на погребална агенция „Амбър“, а видно от
квитанция І 115/06.12.2015 г. сумата от 2 812 лева е заплатена от В.М.С.. Предвид
приетото възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, на ищеца В.С. се дължат 1 874.67 лева, дължими ведно със
законната лихва от 06.12.2015 г. до окончателното изплащане.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца В.С.
се дължат разноски на обща стойност 2 721.64 лева, а на М.С. и А.С. – по
2 646.65 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, като относно неговият размер представителят на ищците е
възразил за прекомерност. Възражението е основателно. Сумарният размер на
хонорара съобразно стойността на претенциите е 12 964.13 лева, като съдът
не намира основание за присъждането му в завишен размер, предвид извършените по
делото съдопроизводствени действия и фактическата и правна сложност на
споровете, с които е сезиран. Съобразно отхвърлената част от исковете, на З. „Б.и.“
АД се дължат разноски в размер на 3 091.61 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на В.М.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Л.П.П.- С. при ПТП
на 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 04.12.2015 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 80 000
лева; сумата от 4 262.43 лева
мораторна лихва върху сумата от 20 000 лева за периода 04.12.2015 г. –
08.01.2018 г., като отхвърля иска за горницата до 4 269.63 лева; сумата от
1 874.67 лева, представляваща
разходи за погребение на Л.П.П.– С., ведно със законната лихва от 06.12.2015 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 2 812 лева; сумата от 2 721.64
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на А.В.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й Л.П.П.- С. при ПТП на 04.12.2015
г., ведно със законната лихва от 04.12.2015 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лева;
сумата от 4 262.43 лева
мораторна лихва върху сумата от 20 000 лева за периода 04.12.2015 г. –
08.01.2018 г., като отхвърля иска за горницата до 4 269.63 лева; сумата от
2 646.65 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на М.В.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му Л.П.П.- С. при ПТП на 04.12.2015
г., ведно със законната лихва от 04.12.2015 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лева;
сумата от 4 262.43 лева
мораторна лихва върху сумата от 20 000 лева за периода 04.12.2015 г. –
08.01.2018 г., като отхвърля иска за горницата до 4 269.63 лева; сумата от
2 646.65 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: