Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град Кърджали, 08.06.2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ..…..… в
публично заседание ……..……
на тринадесети април …......................................................................................................................
през 2021/две
хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар …………………………… Павлина Петрова,
…….............………..….….
като
разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов .....................................
административно
дело №297 ...... по описа за ..................
2020 година ....................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от Р.Х.М., с ЕГН **********, лично като едноличен търговец с фирма ЕТ „Торос - Р.Х.М.”, с ЕИК ***, представлявано от собственика Р.Х.М., с ЕГН **********, с посочен в жалбата съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, като в жалбата е посочено, че е против Решение №411 от 24.08.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден Ревизионен акт №16000919007986-091-001 от 11.06.2020 год., издаден от И. К. К. - *** в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и Г. С. Г. - *** при ТД на НАП - Пловдив, с който ревизионен акт, на жалбодателя са установени задължения за: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 год.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от 2016 год. до 2018 год. включително; за задължения за вноски за ДОО, за периода от 2015 год. до 2017 год. включително; за задължения за вноски за ЗО, за периода от 2015 год. до 2017 год. включително и за задължения за вноски за ДЗПО-УПФ, за периода от 2015 год. до 2017 год. включително, общо в размер на *** лева и лихви върху тези задължения към датата на издаване на ревизионния акт - 11.06.2020 год., общо в размер на *** лева.
Жалбодателят заявява в жалбата, че не
е съгласен с констатациите в решението, с което потвърден издаденият спрямо
него ревизионният акт, като твърди, че същият е нищожен, незаконосъобразен,
като издаден в противоречие на материалният и процесуалният закон и е
необоснован - изложените в него констатации противоречали на установените при
ревизията факти или изобщо не са подкрепени с надлежни доказателства и не
почивали на осъществени правопораждащи факти. По
отношение нарушенията на процесуалният закон твърди, че е налице нарушение на
разпоредбите на чл.122, чл.124 и чл.124а от ДОПК, като в тази връзка твърди, че
при извършването на проверката и ревизията на доходите му, органите по
приходите неправилно и незаконосъобразно приели, че
е налице основание за прилагане на особения процесуален ред по горепосочените
процесуални норми. Твърди също, че изводът им се основавал на абсолютно превратно
тълкуване на доказателствата и прилагане на процесуалният и материалният закон
или пълното игнориране на принципите на ДОПК и че ревизионният акт и
ревизионният доклад били изготвени в нарушение на чл.3 и чл.6 от ДОПК, както и
че производството било проведено и фактите били обсъждани единствено и само във
вреда на ревизираното лице. На следващо място твърди, че за да прибегне до
процедурата по чл.122, чл.124 и чл.124а от ДОПК, ревизиращият екип игнорирал
напълно и изцяло всички представени от него доказателства за получени парични
средства и техният произход, като сочи, че независимо от необоснованото
прилагане от данъчната администрация на процедурата по чл.122 - 124 и чл.124а
от ДОПК, тя била освободена от задължението да събира и преценява всички доказателства
по едно ревизионно производство. Излага довод, че с посочването на произхода и
количеството на получените от него и съпруга му/вероятно се има предвид
съпругата му/
парични средства бил изпълнила вмененото му от закона задължение да съдейства
на органите на данъчната администрация, като ги насочва и информира за правно
значимите факти и къде се намира информацията, която търсят, но същевременно,
органите, извършили ревизията, не изпълнили задължението си да съберат всички
доказателства и да ги преценят безпристрастно и обективно според изискванията
на закона и че в случаите, когато са имали съмнения, те са могли да извършат
проверка на фактите и обстоятелства, имащи значение за ревизията. Според
жалбоподателя, вместо това, те се задоволили неправомерно да приложат
извънредната процедура по чл.122 - 124 и чл.124а от ДОПК, като му прехвърлили
изцяло доказателствената тежест, а за тях запазили
правомощието да игнорират представените от него доказателства, на базата на
персоналната си логика. Касаторът счита, че това
впрочем, е логичен резултат от законодателното решение, оперативните и
контролните функции на фаза проверка и ревизия да се предоставят изцяло на
административни органи от една система - тази на НАП и по този начин му се
прехвърляла неоснователно и незаконосъобразно доказателствената
тежест в ревизионното производство, като твърди, че въпреки направените от него
възражения срещу ревизионният доклад и направените в него изводи, с посочване
на конкретни аргументи, тези доводи на данъчните органи били възпроизведени
буквално и механично в ревизионният акт и по този начин, без да е налице
предпоставката, е проведена проверка и ревизионно производство по особения
процесуален ред - този по чл.122 – чл.124 от ДОПК, като била прехвърлена на него
доказателствената тежест, без да има основание за това. Жалбоподателят счита, че тези
незаконосъобразни действия са в нарушение на цитираните текстове и са довели до
издаването на порочен ревизионен акт, който подлежи на отмяна само на това
основание, като нищожен и незаконосъобразен.
На следващо
място, жалбоподателят твърди в жалбата, че решението и потвърденият с него
ревизионният акт са издадени в нарушение на материално правните норми на ЗДДФЛ.
Във връзка с това твърдение – за нарушение на ЗДДФЛ, излага доводи, че при
издаването на ревизионният акт, органът по приходите неправилно е определил
данъчната основа на ревизираното лице и е начислил посоченият в РА данък,
осигурителни вноски и лихви и че неправомерно органът по приходите е приел, че
има реализиран доход, въпреки категоричните доказателства за произхода на
средствата от източници, извън посочените като доход и съответно неподлежащи на
облагане. Счита, че по този начин необосновано е приета за установена от органа
по приходите данъчна основа, а от там и на определените с РА данък,
осигурителни вноски и лихва върху тях и че в противоречие на категоричните
доказателства за произхода на средствата и източниците им, които не са доход,
подлежащ на облагане по смисъла на закона, органът по приходите необосновано
определил данъчната основа и начислил данък и осигурителни вноски, което от
своя страна довело и до необосновано начисляване на лихва. Жалбоподателят
намира, че предвид тези очевидни нарушения на материалният закон, издаденият
ревизионен акт е нищожен като противоречащ на закона и следва да бъде отменен.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че е налице необоснованост на ревизионния акт, като смита, че актът е издаден в противоречие на установените, по време не проверката и ревизионното производство, факти и обстоятелства и че всъщност, констатациите в него се базират единствено и изцяло на отказа на органите по приходите, да се съобразят с представените доказателства и установените с тях факти. Отново твърди,че в хода на ревизионното производство е депозирал надлежни писмени доказателства, с които установява твърдяните от него факти, но вместо да се съобразят с тях, органите по приходите се задоволили да игнорират фактите по начин, който да им позволи да приложат разпоредбите на чл.122, чл.124 и чл.124а от ДОПК. Жалбоподателят излага довод, че това била константна практика, при която ревизиращите екипи необосновано и в противоречие на закона приемат, че са освободени от задължението си да събират доказателства или да обсъждат безпристрастно и обективно представените им такива, като това обаче, не било така и противоречало и на разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК. Сочи, че тази разпоредба поставя множество конкретно определени условия за прилагането на следващата ал.2 от същият текст, като смита, че нито в ревизионният доклад, нито в ревизионният акт, е посочен конкретно, защо ревизиращите приемат, че са налице тези обстоятелства и че опростенческият извод, че щом доказателствата и фактите, които те установяват, не съвпадат със субективно обусловената логика и представи на ревизиращият екип, има укрит доход на лицето, бил необоснован и голословен. Твърди също, че този извод противоречи на легалното определение за доход, дадено в чл.8 от ЗДДФЛ и изобщо, неясно оставало, защо ревизиращият екип и органът, издал акта, не приели и не се съобразили с безспорно установени факти за произход и размер на средствата, с които са разполагали той и съпругът ми/вероятно се има предвид съпругата му/, както и че на базата не един такъв необоснован и незаконосъобразен извод било преминато от нормалният към специалният процесуален ред, който обръща доказателствената тежест и го заставя да събира и търси документи, за потвърждаване на вече представени документи. Жалбоподателят счита, че несъстоятелността на това процесуално решение ставало още по видно във връзка с направеният в ревизионният доклад извод, че няма задължението да води счетоводство и да пази счетоводни документи, т.е. на ревизиращите и на органа, издал актът, било пределно ясно, че той най-малкото ще бъде силно затруднен в кратките, предоставени му от закона срокове, да събере подобен обем информация и да я представи, но въпреки това било преминато точно към този процесуален ред, при наличието на други правни възможности, още повече, че определено било видно желанието да бъдат представени документи, доказващи доходите на трети, не обхванати от ревизията лица. Жалбоподателят счита с други думи, че съвсем съзнателно бил поставен в положение на невъзможност да представи доказателства и да обори този неблагоприятен за него извод, който двояко бил използван неправилно от данъчните органи - на първо място за да обърнат доказателствената тежест и на второ място, за да определят необосновано размера на данъчната основа и на начислените данъци, осигурителни вноски и лихви. Отново твърди, че по преписката липсват каквито и да е доказателства за прилагане на процедурата по чл.122 - 124 и чл.124а от ДОПК за провеждане на ревизията и определяне на данъци, осигурителни вноски и лихви върху тях и че ревизионното производство е проведено необосновано по извънреден ред и изводите в ревизионният акт и ревизионният доклад са необосновани и неправилни. Предвид изложеното, жалбоподателят счита издаденият ревизионен акт за нищожен, незаконосъобразен - издаден в противоречие на материалния и процесуалния закон и че е необоснован, т.к. изложените в него констатации противоречат на установените при ревизията факти или изобщо не са подкрепени със надлежни доказателства и не почиват на осъществени правопораждащи факти. По тези съображения, жалбоподателят моли с жалбата, съдът да отмени изцяло Решение №411 от 24.08.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП и потвърденият с него Ревизионен акт №16000919007986-091-001 от 11.06.2020 год., издаден от И. К. К. - ***, възложил ревизията и Г. С. Г. - *** при ТД на НАП - Пловдив.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбодателят Р.Х.М., с
адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител - адв.И.Б. от АК - ***, който поддържа
жалбата по изложените в нея доводи и съображения. В съдебно заседание
конкретизира, че органите на НАП не са взели предвид наличните парични средства
на съпругата му към 2013 год., в размер на *** лева. Моли съда да постанови
решение, с което да измени атакувания ревизионен акт, като го отмени в частта,
в която двете експертизи на вещото лице са установили разлики. След съдебното
заседание депозира и писмена защита, в която излага доводи и съображения в
подкрепа на жалбата.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован
за съдебните заседания, не се явява и не се представлява. От Ц. Д. – гл.юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Пловдив
при ЦУ на НАП по електронната поща на съда, преди първото съдебно заседание, е
постъпила молба, в която заявява, че оспорва подадената жалба. В същата
моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата като
неоснователна и да се потвърди изцяло обжалваният РА, като правилен и
законосъобразен, както и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК,
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по настоящото дело. По
делото, от същия гл.юрисконсулт в Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” –
Пловдив при ЦУ на НАП са депозирани още няколко молби и писмени
становища, с идентично съдържание.
От Ц. Д. – гл.юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП е депозирана и писмена защита, в която са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорения ревизионен акт, като счита, че същият е законосъобразен и правилен. В писмената защита моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Р.Х.М., с ЕГН **********, лично като едноличен търговец с фирма ЕТ „ТОРОС - Р.Х.М.”, с ЕИК ***, представлявано от собственика Р.Х.М., с ЕГН **********, с посочен в жалбата съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, а обжалваният Ревизионен акт/PA/ №Р-1600091007989-091-001 от 11.06.2020 год., издаден от ТД на НАП – Пловдив, да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен. Моли, също така, да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1 на ВАдвС от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва
изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като
съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на
Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се
произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146,
съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145
или от одобряване на споразумението по чл.154 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният
акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва
чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на
решението.
В случая, Решение №411 от 24.08.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП е било изпратено на жалбоподателя Р.М. със съпроводително писмо с Изх.№20-28-182 от 25.08.2020 год. на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив/л.10/, като видно от Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, обр.112, с баркод *** на куриерска фирма „М и БМ Експрес” и с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.9/, решението на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден Ревизионен акт №Р-1600091007989-091-001 от 11.06.2020 год., е получено лично от жалбоподателя на датата 08.09.2020 год., което е удостоверено с подписа му, както и с подписа на куриера, доставил пощенската пратка и на ръководителя на пощенския офис. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали, на датата 18.09.2020 год., като е регистрирана в деловодството на Офис – Кърджали с Вх.№ТОО-6232/18.09.2020 год., видно от положения щемпел върху същата/л.4/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 10-ия/десетия/ ден след получаването на препис от Решение №411 от 24.08.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на
ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№Р-16000919007986-020-001 от 19.12.2019 год. на *** в ТД на НАП -
Пловдив/л.84-л.85/, по отношение на жалбодателя
Р.Х.М., с адрес ***, с ЕГН **********, с регистрация като едноличен търговец, с
фирма ЕТ „Торос – Р.М.”, с адрес ***, с обхват на ревизията по видове
задължения и по периоди, както следва: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
еднолични търговци – за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2015 год.; 2. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за периода от
01.01.2013 год. до 31.12.2018 год.; 3. ДОО - за самоосигуряващи
се – за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2018 год.; 4. Здравно осигуряване - за
самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2018 год.; 5. Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2018 год., като е определено ревизията да бъде извършена
от екип от ревизори: 1. Г. С. Г. - *** (ръководител на ревизията) и
2. С. М. С. - ***,
с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на
връчване на посочената заповед, което е сторено на 09.12.2019 год., по
електронен път, видно от приложеното по преписката Удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.86/. Ревизията не е
приключила в определения срок, поради което е последвало издаването на Заповед №Р-16000919007986-020-002 от 06.03.2020 год. за изменение на ЗВР
(ЗИЗВР) на *** в ТД на НАП - Пловдив/л.78-л.79/, с която срокът на
ревизията е удължен до 09.04.2020 год., която заповед връчена на ревизираното
лице по електронен път на 09.03.2020 год., видно от приложеното Удостоверение
за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.80/. Ревизията не е
приключила и в този срок, поради което е последвало издаването на последваща Заповед №Р-16000919007986-020-003 от 03.04.2020 год. за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) на *** в ТД
на НАП - Пловдив/л.81-л.82/, с която срокът на
ревизията е удължен до 08.05.2020 год., която заповед връчена на ревизираното
лице също по електронен път, на 03.04.2020 год., видно от приложеното
Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.83/.
В хода на
производството, на основание
чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919007986-092-001 от
22.05.2020 год./л.36-л.72/, за което е изготвено и
Уведомление №Р-16000919007986-115-001
от 22.05.2020 год. за
съставен ревизионен доклад /л.35/, като това уведомление, ведно с
ревизионния доклад, ведно с приложенията към него, са изпратени на електронната поща на
ревизираното лице, като видно от приложеното удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.32/, ревизионният доклад,
ведно с приложенията към него, е получен
електронно от ревизираното лице на датата 26.05.2020 год., като в
удостоверението изрично е отразено, че електронната препратка към съобщението
за електронно връчване на документи, е активирана на 26.05.2020 год. и
документът е изтеглен от посочения имейл – ***, на същата дата.
Срещу
констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, е било
подадено възражение/наименовано становище/ в срока по
чл.117, ал.5 от ДОПК, с Вх.№94-00-3446 от 28.05.2020 год. на ТД на НАП -
Пловдив офис Кърджали/л.31/, в
което ревизираното лице е заявило, че не е съгласно с констатациите, направени
в ревизионния доклад за установените в хода на ревизията факти и правните
изводи относно прилагането на процесуалните и правните норми, както и че
изводите на екипа не кореспондират с установените в хода на ревизията факти,
имащи значение за формирането на паричните потоци, данъчната основа и дължимите
данъци и лихви върху тях и неправилно са приложени разпоредбите на ЗКПО и ДОПК.
В становището ревизираното лице е още веднъж е заявило, че възразява срещу
Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919007986-092-001
от 22.05.2020 год. и направените в него констатации и правни изводи, като към
становището не са приложени никакви доказателства. С писмо Изх.№20-15-3446#1 от
29.05.2020 год. на директора на офис – Кърджали на ТД на НАП – Пловдив, така
подаденото възражение против ревизионния доклад е било изпратено по
компетентност на ТД на НАП – Пловдив, постъпило там с Вх.№94-00-3229#1 от
02.06.2020 год./л.30/.
Впоследствие,
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният в настоящото
производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000919007986-091-001 от 11.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.22-л.27/, като същият е връчен
на ревизираното лице по електронен път, на датата 15.06.2020 год., видно от приложената
разписка за получаване/л.28/, както и от приложеното Удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.21/.
С този Ревизионен акт №Р-16000919007986-091-001 от 11.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателя Р.Х.М., с адрес ***, с ЕГН **********, са били установени задължения за довнасяне, в общо в размер на *** лева/*** лева и *** ст./, от които, главници в размер общо на **** лева/*** лева и *** ст./ и лихви за просрочия върху тях, в размер общо на *** лева/*** лева и *** ст./, произхождащи от задължения за:
1. Годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ, за период 2015 год.: главница - *** лева и лихви - *** лева;
2. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ, за период 2016 год.: главница - *** лева и лихви - *** лева;
3. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ, за период 2017 год.: главница - *** лева и лихви - *** лева;
4. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ, за период 2018 год.: главница - *** лева и лихви – *** лева;
5. Вноски за ДОО, за период 2015 год.: главница - ***
лева и лихви - *** лева;
6. Вноски за ДОО, за период 2016 год.: главница - ***
лева и лихви – *** лева;
7. Вноски за ДОО, за период 2017 год.: главница - ***
лева и лихви – *** лева;
8. Вноски за ЗО, за период 2015 год.: главница – ***
лева и лихви – *** лева;
9. Вноски за ЗО, за период 2016 год.: главница – ***
лева и лихви – *** лева;
10. Вноски за ЗО, за период 2017 год.: главница – ***
лева и лихви – *** лева;
11. Вноски за ДЗПО-УПФ, за период 2015 год.: главница - *** лева и
лихви – *** лева;
12. Вноски за ДЗПО-УПФ, за период 2016 год.: главница – *** лева и
лихви – *** лева;
13. Вноски за ДЗПО-УПФ, за период 2017 год.: главница – *** лева и лихви
– *** лева.
Против този
Ревизионен акт №Р-16000919007986-091-001
от 11.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив е била подадена в срок жалба от
ревизираното лице, регистрирана
с Вх.№ТОО-4021 от 22.06.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали и с
Вх.№20-28-182 от 25.06.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив/л.18-л.20/, в което възражение са
изложени доводи и съображения за незаконосъобразност на така издадения
ревизионен акт, като с жалбата е поискано от директора на Дирекция „ОДОП” –
Пловдив да бъде постановено решение, с което обжалваният ревизионен акт да бъде
отменен изцяло, като към жалбата не са били приложени никакви доказателства.
Със съпроводително писмо с Изх.№66-21-275#1/25.06.2020 год. на ТД на НАП –
Пловдив, така подадената жалба е изпратена на директора на Дирекция „ОДОП” –
Пловдив, регистрирана в Дирекция „ОДОП” – Пловдив с Вх.№20-28-182/25.06.2020
год./л.17/.
По повод
тази жалба, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срок с Решение №411
от 24.08.2020 год./л.11-л.16/, като Е ПОТВЪРДИЛ изцяло
Ревизионния акт/РА/ №Р-16000919007986-091-001
от 11.06.2020 год.
на ТД на НАП – Пловдив, издаден на жалбоподателя Р.Х.М., с адрес ***, с ЕГН **********,
за установените задължения по ЗДДФЛ, както и допълнително установените
задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, вноски за здравно осигуряване и за
ДЗПО-УПФ и лихвите върху тях, както следва:
|
Вид задължение: |
Период |
Размер лв.
Лихви лв.
|
|
• Годишен и авансов данък върху по ЗДДФЛ на ЕТ |
2015 г. |
**
**
|
|
• Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ |
2016 г. |
**
**
|
|
• Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ |
2017 г. |
**
** |
|
• Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ |
2018 г. |
** ** |
|
• Вноски за ДОО |
2015 г. |
**
** |
|
• Вноски за ДОО |
2016 г. |
**
** |
|
• Вноски за ДОО |
2017 г. |
** **
|
|
• Вноски за ЗО |
2015 г. |
** **
|
|
• Вноски за ЗО |
2016 г. |
** **
|
|
• Вноски за ЗО |
2017 г. |
** ** |
|
• Вноски за ДЗПО - УПФ |
2015 г. |
** ** |
|
• Вноски за ДЗПО - УПФ |
2016 г. |
** ** |
|
• Вноски за ДЗПО - УПФ |
2017 г. |
**
** |
|
|
|
|
|
ОБЩО: |
|
**
** |
В
ревизионния акт е посочено, че констатациите, направени при извършената ревизия
на Р.Х.М. са подробно изложени в изготвения Ревизионен доклад
№Р-16000919007986-092-001/22.05.2020 год., връчен по електронен път чрез ИС
„Контрол” на 26.05.2020 год. и който е неразделна част от ревизионния акт, на
основание чл.120, ал.2 от ДОПК, както и че в ревизионния доклад са предложени задължения за внасяне, в размер
на ** лева, както следва: - данък върху доходите на ЕТ – ** лева и лихви – **
лева; - данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – ** лева и лихви – ** лева; - вноски за ДОО
за самоосигуряващо се лице – ** лева и лихви – **
лева; - вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо
се лице – ** лева и лихви – ** лева и вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо
се лице – ** лева и лихви – ** лева. Отбелязано е, че е
подадено становище от Р.М., в което е заявил, че не е съгласен с констатациите
в ревизионния доклад и че възразява срещу ревизионния доклад, направените в
него констатации и правни изводи, но че във възражението не са изложени
конкретни аргументи.
В
съставения от ревизиращия екип Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919007986-092-001 от 22.05.2020 год. е посочено най-напред, че Р.Х.М.,
с ЕГН **********, е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес *** и данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 и чл.8
от ЗДДФЛ. Посочено е, че правния статут на Едноличният търговец – „ТОРОС - Р.М.”,
с ЕИК ***, е неюридическо лице, търговец по ТЗ, регистриран на ** год. по
фирмено дело №** от ** год. на Кърджалийски окръжен съд, със седалище и адрес
на управление:*** и с прекратена регистрация на 12.07.2016 год. Отбелязано е,
че ЕТ „ТОРОС - Р.М.” е регистриран по ЗДДС, считано от 22.11.2002 год. и дерегистриран по инициатива на задълженото лице, поради
заличаване на ЕТ от търговския регистър, на 12.07.2016 год. В РД е посочено, че
за 2015 год. е подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с Вх.№**/**
год., в която, в Приложение №2 са декларирани доходи от дейност като ЕТ и
основна дейност - Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни
стоки, с код 4719 и че не е подавана ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за формирани доходи
от дейността като ЕТ за 2016 год., както и че от 12.07.2016 год., Р.Х.М. се
осигурява като самоосигуряващо се лице в „***” ЕООД,
с ЕИК ***, за всички осигурителни рискове. В ревизионния доклад е отразено,
освен това, че ЕТ „ТОРОС – Р.М.”, с ЕИК *** и Р.Х.М., с ЕГН **********, в
качеството си на физическо лице, е регистрирано по ЗДДС на 22.11.2002 год. Отбелязано е също така,
че през ревизирания
период, Р.М. е женен, с две деца над 18-годишна възраст и че членове на
семейството му са той самият и У. Б. М., с ЕГН ********** - съпруга, с
постоянен адрес: ***.
В обжалвания ревизионен акт е посочено, че на Р.М.
е извършена проверка за съпоставка на имуществото и доходите за периода 2015 год.
- 2018 год., документирана с Протокол №ПФ-16000919000502-073-001 от 29.11.2019 год., като протоколът и
доказателствата към него са присъединени като доказателство при настоящата
ревизия (прил.№7 към РД) и че в хода на ревизията са
изследвани допълнително обстоятелства за периода 2013 год. - 2014 година.
След извършена преценка на събраните
доказателства в хода на ревизията, направените констатации и изводи,
фактическата и правна обстановка, както и изложеното във възражението срещу
ревизионния доклад, ревизиращият екип е приел за установено в обжалвания
ревизионен акт следното:
За данък върху дохода на ЕТ и задължителни
осигурителни вноски, за период 2015 год., при ревизията е определен
допълнителен данък върху доходите на ЕТ „ТОРОС - Р.М.” за 2015 год., в размер
на ** лева и допълнителни осигурителни вноски, както следва: вноски за ДОО – **
лева, вноски за ЗО – ** лева и вноски за ДЗПО-УПФ – ** лева, като основите за
облагане са определени по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК, поради наличие на
обстоятелство по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, а именно - не е представена
счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството. В РА е посочено, че допълнително
определеният данък се дължи на следните обстоятелства: 1. Налице е
разлика от ** лева между крайното салдо на сметка 304 „Стоки” за 2014 год. - **
лева и началното салдо на същата сметка за 2015 год. - ** лева, относно която разлика
не са представени счетоводни документи. Отбелязано е, че е налице е следната
информация относно посочената разлика: - в представената годишна оборотна
ведомост на ЕТ „ТОРОС - Р.М.” за 2014 год., крайното салдо на сметка 304
„Стоки” е ** лева, съответстващо на посочената сума в счетоводния баланс - **
лева, но не е представен инвентаризационен опис на наличните стоки към
31.12.2014 год., нито справка за счетоводните наличности към тази дата, а в
представената годишна оборотна ведомост на сметка 304 за 2015 год., началното
салдо е ** лева. Представена е била счетоводна справка „Аналитични салда на
сметка 3041 за 2015 год.” (аналитична оборотна ведомост по видове стоки за 2015
год.), в която общото начално салдо от ** лева е разпределено по видове стоки,
като относно разликата от ** лева, в хода на ревизията от Р.М. е било представено
обяснение с Вх.№ РД-20-1059/08 05.2020 год., в което същият посочил, че: „ ... поради смъртен акт на лицето, водещо
счетоводството, му била предоставена документация с такова салдо по сметка 304 „Стоки”
в началото на 2015 год.”.
Предвид това, ревизиращият екип е приел, че наличните
документи и обяснение не изясняват причините за разликата от ** лева, поради
което при ревизията е прието, че стоки, на стойност ** лева, са били продадени
без да е отчетен приход. Използвайки отчетената от ЕТ „ТОРОС - Р.М.” надценка при
продажба на стоки през 2015 год., в размер на 40.75%, при ревизията е
определена продажна цена на тези стоки в размер на ** лева.
В ревизионния акт е посочено, че е налице е
разлика от ** лева между крайното салдо на сметка 401 „Доставчици” за 2014 год.
– ** лева и началното салдо на сметката за 2015 год. – ** лева, относно която
не са представени счетоводни документи или обяснения При ревизията е прието, че
разликата представлява отписани задължения и че същите са приход по смисъла на
буква „Г”, т.2 от приложението към Счетоводен стандарт 18 „Приходи”, но не са
отчетени като такъв приход.
Имайки предвид изложените обстоятелства, при
ревизията е определен доход в размер на ** лева, подлежащ на облагане с
осигурителни вноски и данък върху дохода на ЕТ, като в ревизионния акт е
посочено, че поради обстоятелството, че сумата от ** лева е по-голяма от
максималния размер на осигурителния доход (2600 лева месечно, съгласно чл.8,
ал.1, т.4 от ЗБДОО за 2015 год. или ** лева в годишен размер, дължимите
осигурителни вноски са определени върху максималния осигурителен доход, както
следва:
- вноски за ДОО - ** х 16.3% = ** лева; - вноски за
ДЗПО-УПФ – ** х 5% = ** лева; - вноски за ЗО – ** х 8% = ** лева, общо – **
лева.
Данъчната основа за облагане с данък върху
дохода на ЕТ е определена, като от определеният доход, в размер на ** лева са
извадени дължимите осигурителни вноски от ** лева, т.е. определена е данъчна
основа от ** лева, върху която е дължим данък върху дохода на ЕТ от 15% или ** лева, като е внесен данък, в размер на ** лева и е определен данък за довнасяне, в размер на
** лева. В ревизионния акт е посочено, че данъкът за довнасяне подлежи на
внасяне в бюджета ведно с дължими лихви за периода 01.05.2016 год. - 11.06.2020
год., които лихви са в размер на ** лева, съгласно приложената към РА справка.
В ревизионния акт е посочено също, че Р.М. е
внасял авансово месечни осигурителни вноски върху минималния месечен размер на
осигурителния доход от 420 лева или в годишен размер - върху ** лева, като начислените
и внесени авансови вноски са, както следва: вноски за ДОО – ** лева, вноски за
ДЗПО-УПФ – ** лева и вноски за ЗО – ** лева. След приспадане на авансово
внесените вноски, в ревизионния акт е определено, че остават разлики за
довнасяне, за период 2015 год., както следва: - вноски за ДОО – ** – ** = ** лева;
-вноски за ДЗПО-УПФ – ** – ** = ** лева и - вноски за ЗО – ** – ** = ** лева,
като разликите подлежат на внасяне ведно с лихви за периода 01.05.2016 год. -
11.06.2020 год., определени в РА, както следва: лихви за ДОО – ** лева, лихви
за ДЗПО-УПФ – ** лева и лихви за вноските за ЗО – ** лева, по приложената
справка.
Във връзка с определяне на данъчните задължения
по ЗДДФЛ са били предприети действия за събиране на доказателства, имащи
отношение към определяне на данъчните задължения на задълженото лице, като на
основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното
производство на ревизираното лице са били връчени искания за представяне на
документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и
обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както
и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и
недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити,
вземания от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с
доказателства. В РД е прието, че през периодите на ревизията е установено, че ревизираното
лице е придобило движимо и недвижимо имущество, внасяло е парични средства по
банковите си сметки и е предоставило средства на ЕТ „ТОРОС - Р.М.”, съответно
за 2014 год. – ** лева; за 2015 год. – ** лева и за 2016 год. - ** лева, които
превишават многократно реализираните за периода доходи. В хода на ревизионното
производство на лицето са били връчени искания за представяне на документи и
писмени обяснения от задълженото лице, в които са изискани данни относно
размера на разполагаемите парични средства в началото на всеки ревизиран период,
като в представените обяснения, Р.М. е посочил като източници на средства
дейността на ЕТ и заем от роднини. Органите по приходите са извършили анализ на
база на доказателствата, за лицето, семейството му и посочените заемодатели, от
информационната система на НАП и присъединената предходна ревизия. В резултат
на горното, ревизиращият екип е приел за реално предоставен заем през 2017 год.,
в размер на ** лева, от Н. М. - брат на жалбоподателя.
След направен анализ, в ревизионния доклад ревизиращият екип е направил преценка, че
жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да
покриват като размер извършените от него разходи за 2016 год., 2017 год. и 2018
год., като за ревизирания период 2013 год. са установени налични средства, в
размер на ** лева, които са послужили на органите по приходите да покрият
недостига, установен през 2014 год. и 2015 год. и да намалят несъответствието
на разходите спрямо приходите през 2016 год. Така, от ревизиращия екип е констатирано
наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на
чл.122, ал.2 от същия кодекс. Този извод се е наложил след извършена съпоставка
на получените доходи с направените разходи от Р.М. и установеното
несъответствие между тях, с оглед прилагането разпоредбата на чл.123 от ДОПК.
На задълженото лице е било връчено уведомление, с което на основание чл.124,
ал.1 от ДОПК, същото е било уведомено, че основата за облагане с данък върху
доходите на физическите лица ще бъде определена по реда чл.122, ал.2 от ДОПК.
Изискани са били декларации за имуществено състояние по чл.124, ал.3, писмени
обяснения, придружени със съответните доказателства и след описание и преценка на
относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК и
съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи/доходи, органите
по приходите са определили в РД доходи с неустановен произход по години, както
следва: - за 2016 год.- ** лева; - за 2017 год. – ** лева и за 2018 год. – ** лева.
Така съответно, в ревизионния акт е прието, че посочените превишения
представляват доход за облагане по смисъла на чл.123 от ДОПК и основа за
облагане със задължителни осигурителни вноски, на основание чл.124а от ДОПК,
като е посочено, че задължителните осигурителни вноски за съответните години,
са определени в разделите по КСО и ЗЗО на ревизионния доклад и са както следва: за 2016 год.: вноски за ДОО – ** лева, вноски за ДЗПО-УПФ – ** лева и
вноски за ЗО – ** лева или общо - **; за 2017 год.: вноски за ДОО – ** лева, вноски за ДЗПО-УПФ – ** лева и вноски за
ЗО – ** лева или общо – ** лева и за 2018 год.: вноски за ДОО – ** лева, за
ДЗПО-УПФ - ** и вноски за ЗО – ** лева или общо – ** лева. В ревизионния акт е
посочено, че данъчната основа за облагане с данък върху дохода се определя,
като доходът по чл.123 от ДОПК се намали с дължимите осигурителни вноски, като
по този начин е определена данъчната основа за облагане с данък върху дохода за
всяка една от трите посочени години и съответно е определен и дължимия данък
върху дохода от 10%, както следва: за 2016 год. е определена данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ, в размер на ** лева и съответно е определен дължим данък върху
дохода, в размер на ** лева; за 2017 год. е определена данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ, в размер на ** лева и съответно е определен дължим данък върху
дохода, в размер на ** лева; за 2018 год. е определена данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ, в размер на ** лева и съответно е определен дължим данък върху дохода,
в размер на ** лева. В ревизионния акт е прието, че на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, за невнесения в срок данък се дължат
лихви, както следва: - върху ** лева - лихви за периода 01.05.2017 год. -
11.06.2020 год., в размер на ** лева; - върху
** лева - лихви за периода 01.05.2018 год. - 11.06.2020 год., в размер на **
лева и върху ** лева - лихви за периода 01.05.2019 год. - 11.06.2020 год., в
размер на ** лева, съгласно приложена към РА справка.
По отношение вноските за ДОО, за периода
01.01.2016 год. - 31.12.2018 год., в ревизионния акт е описано, че за посочения
период Р.М. се е осигурявал авансово, като самоосигуряващо
се лице, за фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”, върху избран
месечен осигурителен доход, както следва: за 2016 год. – ** лева, за 2017 год.
– ** лева и за 2018 год. – ** лева и че същият не е декларирал годишен доход и
не е правил годишни изравнителни вноски. В ревизионния акт отново е посочено,
че при ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и по
реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК са определени основи за облагане с
осигурителни вноски, както следва: за 2016 год. - ** лева; за 2017 год. – **
лева и 2018 год. – ** лева, като фактите и обстоятелствата по определяне на
основите за облагане са подробно изложени в ревизионния доклад. В ревизионния
акт е определено, че дължимите вноски за ДОО за тези години са, както следва:
- за 2016 год. – ** х 16.30% = ** лева, начислени
и внесени вноски – ** лева, разлика за довнасяне – ** лева.
- за 2017 год. - ** х 17.30% = ** лева, начислени
и внесени вноски – ** лева, разлика за довнасяне – ** лева.
- за 2018 год. - начислени и внесени са вноски
върху годишен осигурителен доход в размер на ** лева, като е посочено, че същият
е по-голям от установения при ревизията доход, поради което не са определени
допълнителни вноски за ДОО.
В РА е отразено, че установените разлики за
довнасяне са дължими ведно с лихви, както следва:
- за 2016 год., при главница от ** лева - лихва
за периода 01.05.2017 год. - 11.06.2020 год., в размер на ** лева.
- за 2017 год., при главница от ** лева - лихва
за периода 01.05.2018 год. - 11.06.2020 год., в размер на ** лева, съгласно приложена
към РА справка.
По отношение вноските за ДЗПО-УПФ, за периода
01.01.2016 год. - 31.12.2018 год., в ревизионния акт е описано, че за посочения период, Р.М. се е осигурявал авансово, като самоосигуряващо се лице, върху избран месечен осигурителен
доход, както следва: за 2016 год. – ** лева, за 2017 год. – ** лева и за 2018 год.
– ** лева, като същият не е декларирал годишен доход и не е правил годишни
изравнителни вноски. Отново е посочено, че при ревизията са установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и по реда на чл.122 – чр.124а от ДОПК са определени основите за облагане с
осигурителни вноски, както следва: за 2016 год. - ** лева, за 2017 год. – ** лева
и за 2018 год. – ** лева, като фактите и обстоятелствата по определяне на
основите за облагане са подробно изложени в ревизионния доклад. В ревизионния
акт е определено, че дължимите вноски за ДЗПО-УПФ за тези години са, както
следва:
- за 2016 год. – ** х 5% = ** лева, начислени и
внесени вноски -** лева, разлика за довнасяне – ** лева.
- за 2017 год. – ** х 5% = ** лева, начислени и
внесени вноски -** лева, разлика за довнасяне – ** лева.
- за 2018 год. е посочено, че са начислени и
внесени вноски върху годишен осигурителен доход, в размер на ** лева и че същият
е по-голям от установения при ревизията доход, поради което не са определени
допълнителни вноски.
В РА е отразено, че установените разлики за
довнасяне са дължими ведно с лихви, както следва:
- за 2016 год., при главница от ** лева, лихва
за периода 01.05.2017 год. - 11.06.2020 год., в размер на ** лева.
- за 2017 год., при главница от ** лева, лихва
за периода 01.05.2018 год. - 11.06.2020 год., в размер на ** лева, съгласно приложена
към РА справка.
По отношение вноските за здравно осигуряване/ЗО/,
за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2018 год., в ревизионния акт отново е
описано, че
за посочения период, Р.М. се е осигурявал авансово, като самоосигуряващо се лице, върху избран месечен осигурителен
доход, както следва: за 2016 год. – ** лева, за 2017 год. – ** лева и за 2018 год.
– ** лева, като същият не е декларирал годишен доход и не е правил годишни
изравнителни вноски. Отново е посочено, че при ревизията са установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и по реда на чл.122 – чр.124а от ДОПК са определени основите за облагане с
осигурителни вноски, както следва: за 2016 год. - ** лева, за 2017 год. – ** лева
и за 2018 год. – ** лева, като фактите и обстоятелствата по определяне на
основите за облагане са подробно изложени в ревизионния доклад. В ревизионния
акт е определено, че дължимите вноски за ДЗПО-УПФ за тези години са, както
следва:
- за 2016 год. – ** х 8% = ** лева, начислени и
внесени вноски -** лева, разлика за довнасяне – ** лева.
- за 2017 год. – ** х 8% = ** лева, начислени и
внесени вноски -** лева, разлика за довнасяне – ** лева.
- за 2018 год. е посочено, че са начислени и
внесени вноски върху годишен осигурителен доход, в размер на ** лева и че същият
е по-голям от установения при ревизията доход, поради което не са определени
допълнителни вноски.
В РА е отразено, че установените разлики за
довнасяне са дължими ведно с лихви, както следва:
- за 2016 год., при главница от ** лева, лихва
за периода 01.05.2017 год. - 11.06.2020 год., в размер на ** лева.
- за 2017 год., при главница от ** лева, лихва
за периода 01.05.2018 год. - 11.06.2020 год., в размер на ** лева, съгласно приложена
към РА справка.
Жалбоподателят Р.М. е обжалвал изцяло
установените с РА задължения по ЗДДФЛ, като е изразил несъгласие с
констатациите и формираните изводи на органите по приходите. Изложил е доводи,
че в случая не са налице предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, за
извършване на ревизия по особен ред, като и е изложил доводи, с които е оспорил
определения недостиг на парични средства за ревизирания период.
С
постановеното по повод тази жалба Решение №411 от 24.08.2020 год., директорът
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ
на НАП е възприел изцяло констатациите на ревизиращия екип, съответно е
възприел изцяло и формираните въз основа на тези констатации изводи, като се е
обосновал за това и с решението е потвърдил изцяло така издадения РА №16000919007986-091-001
от 11.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, за всички установени задължения и
съответните лихви към тях, на жалбодателя Р.Х.М.,
като в решението за изложени и подробни мотиви за това.
По
делото, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, е изискана и
съответно, със съпроводително писмо с Изх.№ИД-30261-2020 от 07.12.2020 год. на
Банка „ОББ” АД ***/л.966/ е изпратена и е приета като
доказателство, разпечатка от банкова сметка *** М. – съпруга на жалбоподателя Р.М.,
открита на 20.03.2012 год. в Банка „ОББ” АД – *** и закрита на 10.11.2014 год./л.967/. От същото е видно, че
на датата 20.03.2012 год. е внесен депозит, в размер на **лева, по банковата
сметка на У. М., която сума, след олихвяване, към посочената в разпечатката
дата – 19.09.2014 год., се е увеличила и е станала ** лева, От същата
разпечатка е видно, че към дата 02.10.2014 год., сумата по тази банкова сметка ***
лева, като на същата дата - 02.10.2014 год., от банковата сметка на У. М. е
извършен изходящ превод, към друга, непосочена банка и съответно, на 14.11.2014
год., тази банкова сметка *** „ОББ” АД *** е закрита служебно.
По
искане на процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит като свидетел в
съдебно заседание на 20.01.2021 год. е допусната М. Л. В., за която се твърди, че е била *** на фирмите на Р.М.. На поставени й въпроси, свидетелката
отговаря, че не си спомня от кога е *** на фирмите на Р.М., както и че не си с
помня, дали е била *** на фирмата на Р.М. при приключването през 2014 год. Твърди,
че през месец март 2015 год. е поела счетоводното обслужване на фирмите му и че
това се наложило, т.к. предишният счетоводител починал. Заявява, че не е бил
съставен протокол, когато приемала счетоводната документация и че документите й
ги донесъл Р.М., а той ги бил взел от другия счетоводител, като впоследствие
уточнява, че не знае, дали от съпругата му или от колежка ги е взел. Във връзка
с разликата в счетоводните записвания през 2014 год. и 2015 год., по отношение
на количеството стоки и оборотната ведомост на фирмата и получената разлика, не
може да обясни от къде произлиза същата и заявява, че няма представа и че каквото
са й донесли, това била записала. Заявява също, че тази разлика не кореспондира
с някакви други документи - фактури, фишове за заплати и др. и че не са й представени
такива документи. На поставен й въпрос, може ли тази разлика да се дължи на
счетоводна грешка на предишния счетоводител, свидетелката В. отговаря, че няма
представа.
По
искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото е назначена и
съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – икономист, което, след като се запознае
с материалите по делото и извърши необходимите проверки да даде заключение, на
следните въпроси: 1. Съществуват ли
данни по делото, които водят до размер на начално салдо за 2013 год. по
отношение на Р.Х.М., който е различен от възприетия от органа по приходите в
Ревизионен акт №Р-**********7986-091-001/11.06.2020 год. и какъв е този размер, от какво
произтича и съответно, как това се отразява на размера на дължимия данък,
осигурителни вноски и лихви? 2. Да изготви паричен поток, отразяващ
имущественото състояние на Р.Х.М. за 2013 год., в следните варианти: Вариант А:
В паричния поток да бъде включена сумата в размер на ** лева като начално,
респективно, част от начално салдо; Вариант В: Без в паричния поток да бъде
включена сумата в размер на ** лева като начално, респективно, част от начално
салдо. 3. В съответствие с изготвените варианти, да представи заключение
за размера на задължението на жалбоподателя за данък по ЗДДФЛ и за задължителни
осигурителни вноски – ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ, както и за размера на дължимата лихва,
за ревизирания период. 4. Какъв е размерът на средната търговска
надценка на продаваните от жалбоподателя, като търговец, стоки за периода 2014
год. - 2015 год., на базата на данните от счетоводните записи на жалбоподателя?
Вещото
лице И.К.Н., след запознаване с материалите по
делото, е представило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза/л.992-л.1002/, поддържано и в съдебно
заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като
безпристрастно, всестранно, пълно и
обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола
от съдебно заседание, проведено на 09.03.2021 година.
По
поставения му първи въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата
и в заключението към същата, вещото лице е посочило, че началното салдо за 2013
год. по отношение на Р.Х.М., възприето от органа по приходите в Ревизионен акт
№Р-16000919007986-091-001 от 11.06.2020 год., е в размер на ** лева и че по
делото не са налични данни, които водят до размер на начално салдо за 2013 год.
по отношение на Р.Х.М., различен от възприетия от органа по приходите в
Ревизионен акт №Р-16000919007986-091-001/11.06.2020 год. Вещото лице е
посочило, че по делото не са налични данни, от които да следва различен от
установения с Ревизионен акт №Р-16000919007986-091-001/11.06.2020 год., размер
на дължимия данък, осигурителните вноски и лихвите.
По
поставения му задачи по втори въпрос, вещото лице е изчислило и изготвило
паричен поток, като вариант А, на Р.Х.М., с включена сума в размер на ** лева,
като част от началното салдо към 01.01.2013 год., като е получило следните
резултати за паричния поток, за периода от 2103 год. до 2018 год.: в края на
2013 год. - в размер на ** лева; в края на 2014 год. - в размер на ** лева; в края
на 2015 год. - в размер на ** лева; в края на 2016 год. - в размер на ** лева;
в края на 2017 год. - в размер на ** лева и в края на 2018 год. - в размер на ** лева.
Вещото
лице е изчислило и изготвило паричен поток, като вариант В, на Р.Х.М., при
изчисляването на който не е включена сумата, в размер на 60000 лева, като част
от началното салдо към 01.01.2013 год., като е получило следните резултати за
паричния поток, за периода от 2103 год. до 2018 год.: в края на 2013 год. - в
размер на ** лева; в края на 2014 год. - в размер на ** лева; в края на 2015 год.
- в размер на ** лева; в края на 2016 год. – налице превишение
на разходите над доходите, в размер на -** лева; в края на 2017 год. – налице превишение на разходите над доходите, в размер на -** лева
и в края на 2018 год. - превишение на разходите над
доходите, в размер на -** лева.
По
поставения му трети въпрос, вещото лице, в съответствие с изготвените варианти
по задачите от въпрос 2, е представило заключение за размера на задължението на
жалбоподателя за данък по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски - ДОО,
ЗО, ДЗПО-УПФ, както и за размера на дължимата лихва, за ревизирания период.
При
вариант А е дало заключение, че ако се включи сумата, в размер на ** лева, като
част от началното салдо през 2013 год., не е налице превишение
на разходите над доходите по отношение на Р.М. за всички години от ревизирания
период и не е налице предпоставка за допълнително начисляване на данък по ЗДДФЛ
и задължителни осигурителни вноски. По отношение задълженията на ЕТ „ТОРОС – Р.М.” за 2015 год.,
вещото лице е посочило:
- ДОО за
внасяне - ** лева и лихва за периода от 01.05.2016 год. до 11.06.2020 год. – **
лева;
- ДЗПО-УПФ
за внасяне – ** лева и лихва за периода от 01.05.2016 год. до 11.06.2020 год. –
** лева;
- ЗО за
внасяне – ** лева и лихва за периода от 01.05.2016 год. до 11.06.2020 год. – **
лева;
- Данък
върху дохода/15%/ на ЕТ за внасяне – ** лева и лихва за периода от 01.05.2016 год.
до 11.06.2020 год. – ** лева.
При вариант
В, вещото лице е дало заключение, че ако в паричния поток не бъде включена
сумата в размер на ** лева като част от начално салдо през 2013 год. е налице превишение на разходите над доходите: през 2016 год., в
размер на ** лева; през 2017 год., в размер на ** лева; през 2018 год., в
размер на ** лева, което води до допълнително определени задължения за данък по
ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски - ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ. Вещото лице е
изчислило и е посочило, по години – от 2015 год. до 2018 год., всички
задължения, както и дължимите лихви върху тях за посочените периоди, които
съдът не намира за нужно да възпроизвежда в настоящото изложение, тъй като в
тази част на заключението вещото лице изрично е посочило, че при вариант В, ако
в паричния поток не бъде включена сумата в размер на ** лева, като част от
начално салдо през 2013 год., размерът на дължимия данък, осигурителните вноски
и лихвите върху тях е еднакъв с този, установен с Ревизионен акт
№Р-16000919007986-091-001 от 11.06.2020 год. на ТД на НАП, т.е. с процесния ревизионен акт.
По
поставения му четвърти въпрос, в констативно-съобразителната част на
експертизата вещото лице е описало, че отчетените приходи от продажба на стоки
през 2014 год. са в размер на ** лева и че балансовата стойност на продадените
стоки през 2014 год. е в размер на ** лева, при което, средната търговска
надценка на продаваните, през 2014 год., стоки от Р.М. като търговец, е в
размер на 51.35%. Вещото лице е описало също, че отчетените приходи от продажба
на стоки през 2015 год. са в размер на ** лева и че балансовата стойност на продадените
стоки през 2015 год. е в размер на ** лева, при което, средната търговска
надценка на продаваните, през 2015 год., стоки от Р.М. като търговец, е в
размер на 40.75%. Така, в заключението по четвърти въпрос, вещото лице е
посочило, че средната търговска надценка на продаваните стоки през 2014 год.,
от Р. М. като търговец, е в размер на 51.35%, а средната търговска надценка на продаваните
стоки през 2015 год., от Р.М. като търговец, е в размер на 40.75%.
В съдебно
заседание, вещото лице-икономист И. К., поддържа изготвеното заключение, като на
поставен й въпрос от процесуалния представител на жалбоподателя отговаря, че
при изготвяне на експертизата, не е взела предвид като налични сумите,
упоменати в Ревизионен акт №1600091601549-091-001 от 09.06.2016 год., който е
приложен по делото. Заявява също, че е запозната с това банково извлечение,
издадено от „Обединена българска банка” АД, касаещо
движението на наличните парични средства по банковата сметка на У. Б. М. -
съпруга на Р.М., като пояснява, че на 20.03.2012 год. е била внесена сумата, в
размер на ** лева, като тази сума, след олихвяването през 2013 год., е
възлизала в размер на **лева, както и че депозитът, в размер на ** лева, внесен
на 20.03.2012 год., след няколко падежа и олихвяване за тези две години, към
02.10.2014 год., е възлизал в размер на ** лева и това е било така, т.к.
лихвеният процент на депозитите през тези години: 2012 год. - 2014 год., е бил
висок. Вещото лице потвърждава, че на датата 02.10.2014 год., е налице „изходящ
превод”, в лева, от сметката на У. Б. М., за сумата, в размер на ** лева, но
заявява, че не е проверила към коя банка е направен този превод през 2014 год.,
но мисли, че преводът на тази сума е към нейната сметка в друга банка.
По искане
на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е назначена и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, със същото вещо лице–икономист, със
задача: 1. След като се запознае с доказателствата по делото, да изготви паричен поток, отразяващ
имущественото състояние на ревизираното лице – Р.Х.М., като в началото на
ревизирания период бъдат приети за налични сумите, упоменати в РА
№1600091601549-091-001 от 09.06.2016 год., обхващащ ревизиран период на същото
лице, от 2009 год. до 2011 година; 2. Какъв ще бъде паричният поток, ако бъдат
приети за налични през ревизирания период сумите, налични по банковата сметка
на У. Б. М. - съпруга на Р.Х.М.
Вещото лице
И.К.Н., след запознаване с материалите по
делото, е представило заключение по назначената допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза/л.1018-л.1024/, поддържано и в съдебно заседание, което не е
оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно,
всестранно, пълно и обективно изготвено,
е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание,
проведено на 13.04.2021 година.
По
поставения му първи въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата
и в заключението към същата, вещото лице е посочило, че сумите, установени при
ревизията на Р.Х.М., завършила с РА №Р-1600091601549-091-001 от 09.06.2016 год.,
обхващаща ревизиран период от 2009 год. до 2011 год., са в размер на ** лева,
описани по вид и по години в таблица 1 в констативната част на експертизата. В
заключението към експертизата, вещото лице е посочило, че ако се приемат за
налични към 01.01.2013 год., парични средства/доходи/, в размер на ** лева,
установени с РА №1600091601549-091-001 от 09.06.2016 год., обхващащ ревизиран
период от 2009 год. до 2011 год., резултатът от паричния поток би бил следният:
- в края на
2013 год. - в размер на ** лева/таблица 2 от констативно-съобразителната
част на експертизата/;
- в края на 2014 год. - в размер на ** лева/таблица 3/; - в края на 2015 год. -
в размер на ** лева/таблица 4/; в края на 2016 год. - в
размер на ** лева/таблица 5/; - в края на 2017 год. -
в размер на ** лева/таблица 6/ и в края на 2018 год. -
в размер на ** лева/таблица 7/.
По
поставения му втори въпрос, вещото лице е посочило в заключението, че през
ревизирания период са били налични следните суми по банковата сметка на У. Б. М.:
Към 01.01.2013 год. – сума, в размер на ** лева; На 20.03.2013 год. – сума, в
размер на ** лева и На 19.09.2014 год. – сума, в размер на ** лева.
Вещото лице
е посочило в заключението по този въпрос, че при изчисляване на паричния поток
на Р.Х.М., ако бъдат включени, сумите, налични по банковата сметка на У. Б. М.,
се получават следните резултати от паричния поток: - в края на 2013 год. - в
размер на ** лева/таблица 8 от констативно-съобразителната
част на експертизата/;
- в края на 2014 год. - в размер на ** лева/таблица 9/; - в края на 2015 год. -
в размер на ** лева/таблица 10/; - в края на 2016 год.
- в размер на ** лева/таблица 11/; - в края на 2017 год. -
в размер на ** лева/таблица 12/ и в края на 2018 год. -
в размер на ** лева/таблица 13/.
В съдебно
заседание, вещото лице-икономист И. К., поддържа изготвеното заключение, като
пояснява, че при така изготвените парични потоци по т.1 и т.2, е в сила
изчислението на дължимите данъци, направено във Вариант А от първоначално
изготвеното заключение на съдебно-икономическата експертиза. На поставен въпрос
вещото лице отговаря, че ще има дължим данък за 2015 год. и той е във връзка с
констатираните разлики в крайното салдо за 2014 год. и началното за 2015 год.,
по отношение на наличните стоки и че данъкът за 2015 год., който е установен и
осигуровките си остават такива, каквито са и че те са изчислени при изготвяне
на първото заключение, а именно: ДОО - ** лева; ДЗПО-УПФ – ** лева; ЗО – **
лева и данък за внасяне – ** лева, като данъкът е дължим като едноличен търговец/ЕТ/.
При така
установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост
на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Началото на
ревизията е сложено със Заповед за възлагане
на ревизия (ЗВР) №Р-16000919007986-020-001 от
19.12.2019 год., издадена, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК/л.84-л.85/, от И. К. К., на длъжност „***” *** при ТД на НАП - Пловдив, видно от
приложената Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017 год. на изпълнителния директор на
НАП, т.I.2. от същата/л.97/, по отношение на
жалбоподателя Р.Х.М. ***, с
ЕГН **********, с регистрация като едноличен търговец с фирма ЕТ „ТОРОС - Р.М.”,
като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове
задължения и по периоди, посочени по-горе. Последвало
е издаването на Заповед за изменение
на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919007986-020-002 от 06.03.2020 год./л.78-л.79/
и на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919007986-020-003 от
03.04.2020 год./л.81-л.82/, и двете издадени от
същия „***” в отдел „Ревизии” при ТД на НАП – Пловдив – И. К. К., с която
срокът на ревизията е бил удължен до 08.05.2020 год., като и трите
заповеди са били връчени на ревизираното лице по електронен път и са получени
от ревизираното лице, видно от приложените удостоверения за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол”/л.86, л.83, л.80/. В хода
на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад №Р-16000919007986-092-001 от
22.05.2020 год., също връчен на ревизираното лице по електронен
път, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път
в ИС „Контрол”/л.32-л.34/, като
въз основа на него и на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден оспореният в
настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000919007986-091-001 от 11.06.2020 год.
на ТД на НАП - Пловдив, като този РА отговаря на изискванията за форма и
съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен
път на ревизираното лице, видно от приложеното удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.21/. От страна
на Р.Х.М., както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, като в
срок е последвало и издаването
на Решение №411 от 24.08.2020
год. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт
е потвърден за всички установени задължения с обжалвания ревизионен акт и за
лихвите за просрочие върху тези задължения.
Всички
цитирани актове са издадени от
надлежно упълномощени органи по приходите,
видно от приложената по делото упълномощителна Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018 год., издадена
от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11,
ал.1, т.1 от ЗНАП/л.95-л.96/. С тази заповед са
определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на
екипи в Дирекция „Контрол”, Отдел „Ревизии” при ТД на НАП, за периода от
01.10.2018 год. до 30.09.2020 год., като на позиция 17 в тази заповед е посочен
Г. С. Г., на длъжност „***” в ТД на НАП – Пловдив ИРМ – Пловдив, който, видно
от посочените по-горе ревизионен доклад и ревизионен акт, е ръководител на
екипа, извършил ревизията на жалбодателя Р.Х.М.
Извършените
процесуални действия и събраните доказателства
са допустими по ДОПК и са осъществени
по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните
принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете
по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла
на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП,
в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които
следва да издадат ревизионния
акт и предвиждащ, че той се
издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт
на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за
възлагане на ревизия), което в случая е сторено, като оспорения РА е
издаден именно от И. К. К., в качеството му на орган, възложил ревизията и от Г.
С. Г. – ръководител на ревизията. Изложеното налага извод, че
в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на
това основание, а такива,
между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената срещу ревизионния акт
жалба.
По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:
Както бе
отбелязано и по-горе, с жалбата се оспорва изцяло издадения ревизионен акт, с
който са установени посочените задължения, като незаконосъобразен, като жалбодателят излага основно твърдения, че в случая неправилно и
незаконосъобразно е прието, че са налице основания за прилагане на особения
процесуален ред по чл.122 – чл.124 и чл.124а от ДОПК, за провеждане на
ревизионното производство и че органите, извършили ревизията, не били изпълнили
задълженията си да съберат всички
доказателства и да ги преценят обективно и безпристрастно според изискванията
на закона.
В тази,
съдът намира следното:
Ясно е, че
разпоредбите на чл.122 от ДОПК регламентират издаването на РА при особени
случаи, като осигуряват на органите по приходите правна възможност, при
наличието на определени обстоятелства и спазвайки определени законови
изисквания, да определят данъчна основа за облагане с преки или косвени данъци,
а от там и данъчните задължения по реда на съответния материален закон. Ревизия
по чл.122 от ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани
в ал.1 от същия член, като механизмът и редът, които следва да се спазват от страна
на ревизиращия орган, са регламентирани в ал.2 на чл.122 и ал.1 на чл.124 от ДОПК. По силата на чл.122, ал.2 от ДОПК, основата за облагане с данъци се
определя след задължителен анализ на всяко от относимите
към съответното лице обстоятелства, изброени в т.1 – т.16 от същата алинея,
като изискването на процесуалния закон е да бъдат взети предвид онези от тях,
които биха дали възможност на ревизиращия орган да определи облагаемата основа
по възможно най-достоверния начин. За постигане на горната цел, в задължение на
органите по приходите е вменено, съблюдавайки принципите за обективност и
служебно начало, да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от
значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в
производствата по този кодекс. Във връзка с това, в хода на ревизионно
производство са извършени редица процесуални действия, в резултат на които са
събрани доказателства, които са подложени на обективна преценка и анализ.
С оглед
описаното и при всички събрани в хода на ревизията доказателства, правилно е
записано в мотивите на оспорения РА, че са установени обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.4 от ДОПК – по отношение определените задължения за доходи от дейността
на жалбоподателя като ЕТ за 2015 год. и по т.7 на ал.1 от същия текст – по
отношение на останалите определени задължения, за периода 2016 год. – 2018 год.
Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите
органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък и
затова в разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК, при наличие на посочените
обстоятелства, законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият
орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на
данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли
дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно
бездействия, на субекта на данъчното задължение, законодателят, с оглед на
общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно
поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се
извърши от органа по приходите и именно това е извършено при настоящата
ревизия, като в мотивировъчната част на РА и РД са
посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от
ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно
най-достоверния начин. Няма спор, че в тежест на органите по приходите е да установяг наличието на основанието за облагане по реда на
чл.122 от ДОПК, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. Действително, презумпцията за
вярност на фактическите констатации в ревизионния акт се обвързва с наличие на
доказателства за посочените в нормата на чл.122, ал.1, т.7, а в случая и на
т.4, от ДОПК обстоятелства, но съдът намира, че в настоящия случай тези
обстоятелства са установени от приходния орган, който е събрал необходимите
доказателства както относно получените от жалбоподателя доходи и приходи, така
и относно неговото имуществено и финансово състояние за ревизирания период,
както и намира, че обстоятелствата, които органът по приходите е бил длъжен да
изследва, действително са изследвани обстойно, като е направен анализ на всички
относими към субекта обстоятелства. Наличието им
променя тежестта на доказване и в тежест на жалбоподателя Р.М. е оборването на
фактическите констатации в оспорения РА. Констатациите при ревизията показват,
че са налице предпоставките и се реализира съставът на чл.122, ал.1, т.4 и т.7
от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по
реда на ал.2 от чл.122 на ДОПК, при съблюдаване на текста на чл.123 и особените
правила на чл.124 от ДОПК, като действията на органите по приходите, като
подход, в тази насока са правилни, поради което съдът намира за неоснователни
доводите и оплакванията, инвокирани в жалбата в тази връзка.
По делото е
безспорно, че като местно физическо лице, жалбоподателят Р.Х.М. е данъчно
задължено лице, на основание чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от
него през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията, а именно за
периода 2013 год. - 2018 год.
Така, по
отношение на определените задължения за доходи от дейността като ЕТ за 2015
год. следва да се посочи, че жалбоподателят М. няма конкретни аргументи и
мотиви, съответно не е представил и доказателства, с които да опровергае или
обори констатациите в обжалвания РД и РА. В случая е констатирано наличието на
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК - липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, като това е предпоставка за провеждане на ревизия по реда за провеждане
на ревизии при особени случаи
и прилагане
на установения размер на данъка по ЗДДФЛ към определена от приходните органи
данъчна основа.
В тази
връзка следва да се посочи, че на първо място, жалбоподателят М. не е оборил
констатациите в РА относно установения в хода на ревизията факт, че през
ревизираните данъчни периоди лицето не е отразило в счетоводните си регистри
извършените продажби на стоки и е налице разлика от ** лева между крайното
салдо на сметка 304 „Стоки” за 2014 год. – ** лева и началното салдо на същата
сметка за 2015 год. – ** лева, относно която не са представени счетоводни
документи. Констатирана е била и разлика между крайното салдо – ** лева на
сметка 401 „Доставчици” за 2014 год. от ** лева и началното салдо на сметката
за 2015 год. – ** лева, относно която също не са представени счетоводни
документи или обяснения. Органите по приходите са установили, че не са отразени
приходите по смисъла на буква „Г”, т.2 от приложението към Счетоводен стандарт
18 „Приходи” и същите не са отчетени като такива. Органите по приходите са извършили
регламентираният от ДОПК анализ, който е необходимата предпоставка за
определяне на основата за облагане по ЗДДФЛ, като резултатите от същия са взети
предвид от ревизиращия орган при определяне на основата за облагане от
дейността на ЕТ за 2015 год.
Във връзка
с посоченото по-горе, правилни и законосъобразни са констатациите, че за
ревизирания период ЕТ „ТОРОС - Р.М.” не е отчел коректно приходите си, което е
довело до неправилно определяне на финансовият резултат от дейността на
ревизираното лице за 2015 год. и данъчната основа за облагане по реда на ЗДДФЛ,
за същата 2015 год. Следва да се отбележи, че и в хода на настоящото съдебно
производство също не са представени доказателства, които да опровергаят или
оборят констатациите в обжалвания РД и РА, за наличието на обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, респ. да докажат някаква друга, по-малка разлика от **
лева, между крайното салдо на сметка 304 „Стоки” за 2014 год. и началното салдо
на същата сметка за 2015 год., вследствие на която да се стигне до определяне
на различна, по-ниска данъчна основа за облагане по реда на ЗДДФЛ, за същата
2015 год., а оттам - и до по-нисък размер на определените с оспорения РА
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ, за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО,
съответно и за лихвите върху тези задължения. Органите по приходите са определили
дължим данък върху дохода на ЕТ в размер на ** лева, при деклариран и внесен
данък от ЗЛ – ** лева или разлика за довнасяне – ** лева, ведно с прилежащите
лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК. Отново следва да се отбележи, че по отношение на
тази констатация жалбоподателят не е изложил нито един конкретен довод нито в
хода на административното, нито в хода на съдебното производство и не са
събрани никакви доказателства, които да обуславят извод различен от този,
направен от органите по приходите в хода на ревизията.
Допълнително
установените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО на Р.М., в качеството му на самоосигуряващото се лице, са в резултат на установения с оспорения
РА №Р-16000919007986-091-001 от 11.06.2020 год. осигурителен доход по реда на
чл.122 – чл.124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от с.з. Размерът на
осигурителните вноски е правилно определен, съгласно чл.6, ал.1, т.2 и чл.157,
ал.1, т.1, б.„в” (за ДЗПО - УПФ - 5%) от КСО, като на основание чл.40, ал.1,
т.2 от ЗЗО и съобразно размерът на здравноосигурителната вноска, посочена в
чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, е определена вноската за довнасяне в
приход на НЗОК.
На следващо
място, констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в
обстоятелствената част на ревизионния доклад, на които се основава извода им за
наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, са обосновани с
установеното в хода на ревизията, че през периодите на ревизията, ревизираното
лице е придобило движимо и недвижимо имущество, внасяло е парични средства по
банковите си сметки и е предоставило средства на ЕТ „ТОРОС - Р.М.”, съответно
през 2014 год. – ** лева; през 2015 год. – ** лева и през 2016 год. – ** лева,
които превишават многократно реализираните за периода доходи. В хода на
ревизионното производство на лицето са били връчени искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице, в които са изискани данни
относно размера на разполагаемите парични средства в началото на всеки
ревизиран период. В представените обяснения, жалбоподателят Р.М. е посочил като
източници на средства - дейността на ЕТ и заем от роднини. Органите по
приходите са извършили анализ на база на доказателства за лицето, семейството
му и посочените заемодатели, от информационната система на НАП и присъединената
предходна ревизия, като в резултат на това, ревизиращият екип е приел за реално
предоставен заем през 2017 год., в размер на ** лева, от Н. М. - брат на
жалбоподателя.
След
направен анализ ревизиращият екип е преценил, че жалбоподателят не е разполагал
с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от
него разходи за тези три години - 2016 год., 2017 год. и 2018 год. За
ревизирания период 2013 год. са били установени налични средства, в размер на **
лева, които са послужили на органите по приходите да покрият недостига,
установен през 2014 год. и 2015 год. и да намалят несъответствието на разходите
спрямо приходите през 2016 год.
Констатирано
е наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на
чл.122, ал.2 от същия кодекс. Този извод се налага след извършена съпоставка на
получените доходи с направените разходи от Р.М. и установеното несъответствие
между тях, с оглед прилагането разпоредбата на чл.123 от ДОПК. На задълженото
лице е връчено уведомление, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК същото
е уведомено, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица
ще бъде определена по реда чл.122, ал.2 от ДОПК. Изискани са декларации за
имуществено състояние по чл.124, ал.3, писмени обяснения, придружени със
съответните доказателства.
Ясно е, че
при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в
него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства и
че така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената
тежест е изцяло за жалбоподателя. В тежест на органите по приходите е да
установят наличието на основанието за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, а в
тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и насрещно
доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават
фактическите констатации в акта. Действително, презумпцията за вярност на
фактическите констатации в ревизионния акт се обвързва с наличие на
доказателства за посочените в нормата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК
обстоятелства, но в настоящия случай, съдът намира, че тези обстоятелства са
установени от приходния орган, който е събрал необходимите доказателства както
относно получените от жалбоподателя доходи и приходи, така и относно неговото
имуществено и финансово състояние за ревизирания период. Обстоятелствата, които
органът по приходите е бил длъжен да изследва, действително са изследвани
обстойно в съставения ревизионен доклад, като е направен анализ на всички относими към ревизирания субект обстоятелства и съответно,
наличието им променя тежестта на доказване и в тежест на жалбоподателя Р.М. е
оборването на фактическите констатации в РА. Съдът намира също така, че констатациите
при ревизията показват, че са налице предпоставките и се реализира съставът на
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната
основа и данъка по реда на ал.2 от чл.122 на ДОПК, при съблюдаване на текста на
чл.123 и особените правила на чл.124 от ДОПК, като действията на органите по
приходите като подход в тази насока са правилни. Съобразно събраните
доказателства ревизиращите органи правилно са изградили своите констатации и
правни изводи в ревизионния доклад, от които се изграждат мотивите и в
обжалвания ревизионен акт. В доклада и в ревизионния акт е посочено какви
фактически констатации са установени - за несъответствие на имущественото и
финансовото състояние на ревизирания субект спрямо декларираните или получените
доходи, а именно при неголеми доходи, ревизираното лице е извършвало разходи в
големи размери: придобило движимо и недвижимо имущество, внасяло е парични
средства по банковите си сметки и е предоставило средства на ЕТ „ТОРОС - Р.М.”,
съответно за 2014 год. – ** лева; за 2015 год. – ** лева и за 2016 год. – ** лева.
След
описание и анализ на относимите обстоятелства по ал.2
на чл.122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените
приходи/ доходи, органът по приходите е определил доходи с неустановен произход
по години, както следва: - за 2016 год., в размер на ** лева; - за 2017 год., в
размер на ** лева и за 2018 год., в размер на ** лева. За така посочените
доходи с неустановен произход за 2016 год., 2017 год. и 2018 год., органите по
приходите са определили дължими задължителни осигурителни вноски, а върху
определените годишни данъчни основи е изчислен дължимият данък по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ, като на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК, ревизиращият екип е начислил лихви за невнесените в законоустановените
срокове данъци и задължителни осигурителни вноски.
По
отношение определените с оспорения ревизионен акт допълнителни задължения за вноски
за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, следва да се посочи, че в хода на ревизионното
производство е установено, че жалбоподателят Р.Х.М. е упражнявал трудова
дейност като самоосигуряващо се лице и с подадена
декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа
в чужбина и морските лица, е декларирал започване на дейност като собственик на
ЕТ „ТОРОС – Р.М.”, с вид осигуряване - за всички осигурени социални рискове,
считано от 01.01.2012 год. до 12.07.2016 год. и като едноличен собственик на
капитала на „***” ЕООД, считано от 12.07.2016 год. Подавана е информация с
декларация обр.1 (чл.3, ал.1, т.2 от Наредба
№Н-8/2005 год. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителният доход и размерът
на осигурителните вноски за самоосигуряващото се
лице, а с декларация обр.6 (чл.3, ал. 3, т.2 от
Наредба №Н-8/2005 год. на МФ) е деклариран размерът на дължимите вноски за задължителни
осигурителни вноски/ЗОВ/. Жалбоподателят Р.Х.М., в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесъл авансово дължимите ЗОВ
върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за
2013 год., 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год., като не са
правени от задълженото лице вноски за годишно изравняване, тъй като облагаемият
доход, посочен в Приложение №2/доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец/ в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, за 2013 год., за 2014 год., в
размер на 0.00 лева и за 2015 год., в размер на ** лева, е по малък от дохода,
върху който са начислени авансови осигурителни вноски. На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО,
ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид обстоятелството,
че е упражнявал трудова дейност като собственик на ЕТ „ТОРОС – Р.М.” и като
едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД, през ревизирания период. По
смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, жалбоподателят Р.Х.М. е самоосигуряващо
се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за
своя сметка, като това са лицата, посочени в чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО -
лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска
дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци,
собственици или съдружници в търговски дружества,
физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните
земеделски производители и тютюнопроизводители. По свой избор жалбоподателят
М. е избрал да се осигурява и за общо заболяване и майчинство/чл.4, ал.4 от КСО
доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички
възнаграждения и други доходи от трудова дейност, съгласно чл.6, ал.2 от КСО,
като съгласно чл.6, ал.8 от КСО, осигурителните вноски на лицата по чл.4, ал.3,
т.1, 2 и 4 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово
върху: месечен осигурителен доход между
минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за
съответната година. На основание чл.6, ал.9 от КСО, окончателните осигурителни
вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в
размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване
и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство” за самоосигуряващите
се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната
декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между
декларирания или установения от органите по приходите, при условията на ДОПК,
облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора на доходите, върху
които са внасяни авансово осигурителни вноски.
По
отношение вноските за здравно осигуряване/ЗО/ следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.33 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/, задължително
осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат
осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК/чл.29, ал.3 от ЗЗО/. В чл.40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително
здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях
здравноосигурителна вноска, като здравноосигурителните вноски за ревизираното
лице са дължими на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, съгласно която,
„едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците
в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия
и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да
бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на
ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно
справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.”. Както бе
посочено и по-горе, в случая, след преглед на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства и извършен анализ от органите по приходите е
установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК. Разпоредбите на чл.122 – чл.124а от ДОПК
представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно
производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни
осигурителни вноски, като по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК се определят
недекларираните доходи, при което, съгласно нормата на чл.123, намираща се в
раздел „Установяване на недекларирани печалби или доходи”, в случаите по
чл.122, ал.1 от ДОПК, при определяне на основата по чл.122, ал.2 се смята до
доказване на противното, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход,
когато стойността на имуществото на лицето или направените от него или
свързаните с него лица разходи явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи. В случая се презумира,
че определената по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК основа за облагане с данъци
представлява недеклариран доход, подлежащи на облагане. Нормата на чл.124а
препраща към реда по чл.122 и във връзка с дължимостта
на ЗОВ, а не само на данъците. Законосъобразно е както определянето на
задължения за данъци, така и на задължения за осигурителни вноски върху установения
облагаем дохода, формиран по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, а ако жалбоподателят
твърди, че се касае за доход/доходи от източник, за който не се дължат
осигурителни вноски, то с оглед приетото в чл.123, ал.1 и чл.124, ал.2 от ДОПК,
негова е доказателствената тежест за установяване на
това обстоятелство. Установеното при
ревизията несъответствие между имущественото състояние на задълженото лице и
декларираните и/или получени от него доходи за 2016 год. е в размер на ** лева
и за 2017 год. е в размер на ** лева, а размерът на облагаемия доход от
осъществяването на търговска дейност на ЕТ за 2015 год. е в размер на ** лева.
С ревизията е определен нов размер на облагаемия, а от там и на осигурителния
доход на жалбоподателя за посочените години и на основание чл.124а от ДОПК, във
връзка с чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, са установени
задължения за задължителни осигурителни вноски за посочените три години - 2015
год., 2016 год. и 2017 год. и прилежащите лихви върху тях. Допълнително
установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя Р.Х.М., в качеството му на самоосигуряващото се лице, са в резултат на установения с
РД и с оспорения РА №Р-16000919007986-091-001 от 11.06.2020 год. осигурителен
доход по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от с.з. Размерът
на осигурителните вноски е правилно определен съгласно чл.6, ал.1, т.2 и
чл.157, ал.1, т.1, б. „в” (за ДЗПО - УПФ 5%) от КСО. На основание чл.40, ал.1,
т.2 от ЗЗО и съобразно размерът на здравноосигурителната вноска, посочена в
чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, правилно е определена и вноската за
довнасяне в приход на НЗОК, а за невнесените в законоустановения
срок задължения за ЗОВ, върху определените вноски за довнасяне са начислени и
дължимите лихви на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с
чл.175, ал.1 от ДОПК.
Безспорно
оборването на установената в закона презумпция в чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК е в тежест на ревизираното лице, т.е. жалбоподателят Р.Х.М. е следвало да
докаже, че е разполагал с необходимите му парични средства, с които е извършил
констатираните в РД разходи. Такива доказателства, видно от установеното при
ревизията, не са били представени, като следва да се отбележи, че оборването на
презумпцията по чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, чрез доказване наличието на
парични средства и техния произход, би довело и до разрешаването на въпроса за
това, дали тези средства са от трудова дейност или не. Липсата на доказателства
за наличието на средствата, което води до извод за недекларирани доходи по
силата на чл.123 от ДОПК, в случая води и до извод за това, че не е оборена
презумпцията по отношение на произхода на средствата като такива от трудова
дейност.
Горните
изводи, според настоящия съдебен състав,
не се опровергават
и от заключението на първоначално назначената по делото съдебно
счетоводна експертиза, а
впоследствие и от заключението на допълнителната такава, като от вещото лице е
използван подходът за съпоставяне на т.нар. „парични потоци”, доколкото така са му поставени задачите от
процесуалния представител на жалбодателя. Следва да
се посочи, че в конкретната ревизия
е изоставен подходът за съпоставяне на т.нар. „парични
потоци”, а по принцип, с използването
на понятието „паричен поток” е адресирано към ревизираното лице очакването за изготвяне
на отчет за паричните потоци
като средство за осигуряване на информация за
историческите изменения на паричните наличности
и паричните еквиваленти. От
органите по приходите при ревизията не са следвани изискванията за отчитане на
паричните потоци по Счетоводен стандарт/СС/ №7 „Отчети за паричните
потоци”, като всъщност, съпоставянето на касовите доходи и разходи е относимо към обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.8 и т.16 от ДОПК за
определяне на основата за облагане
с данъци. Основава се на логическата конструкция за възможно разходване
при плащане в брой само на
разполагаеми средства, като при недоказан
източник на похарчените пари и предвид задължението по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ за деклариране на доходите средствата с недоказан произход представляват доход подлежащ на облагане/арг. чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК и чл.35, т.6 от ЗДДФЛ/.
В случая, в
заключението на допълнителната СЧЕ, вещото лице – икономист, предвид
поставената му задача, е изготвил паричен поток във вариант, при който е включил
сумата от ** лева, установена с предходен РА №Р-1600091601549-091-001 от 09.06.2016
год./л.970-л.977/, като налични парични
средства към 01.01.2013 год., в резултат на което се изменя и резултата по
години, за периода от 2013 год. до 2018 год. включително, установен в хода на извършената
ревизия, при която е издаден и ревизионния акт - предмет на настоящото дело.
Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл.202 от ГПК, съдът не е длъжен да
възприема заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с другите
доказателства по делото и това е така, доколкото не съществува установена от
закона презумпция за обоснованост и достоверност на заключението. Предвид
горното съдът в настоящия състав счита, че е неправилно, респ. и недопустимо,
включването в паричния поток на жалбоподателя Р.М., изготвен за периода от 2013
год. до 2018 год., на сумата от предходния Ревизионен акт
№Р-1600091601549-091-001/09.06.2016 год./л.970-л.977/. Съдът намира, че това
е така, т.к. на първо място, тази предходна ревизия е за периода 2009 год. -
2011 год., а на следващо място, по настоящото дело няма никакви доказателства
за това, дали тази сума от ** лева, която е установена при тази предходна
ревизия, да е била налична и към 01.01.2013 год. Следва да се отбележи също, че
е изминал период от една година – 2012 год., като не са представени никакви
доказателства, дали този сума не е разходвана през този период от една година.
На следващо
място, това са доходи, които са били установени в хода на друго ревизионно
производство, като не следва и не може същите машинално да се приемат и пренасят към настоящата ревизия и изготвения от
вещото лице, при установените от нея констатации, паричен поток. Съдът счита,
че не е възможно сумата от ** лева да е разполагаема при физическото лице,
доколкото е използвана за дейността на ЕТ, а освен това, тази сума е резултативна
величина, получена като разлика между декларираните (установени при ревизия)
приходи и декларираните (установен при ревизия) разходи. За да се приеме за
разполагаема съответната сума, най-напред от нея следва да бъдат приспаднати
дължимите данък по чл.48 от ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ, след което да бъде направена
съпоставка на получената сума с наличните парични средства в брой в касата на
ЕТ, като при липсата на „свободни” парични средства в касата на ЕТ, няма как да
се изплати парична сума на собственика, независимо, че е налице печалба от
дейността на търговеца, като резултативна величина/В т.см. - Решение
№173/2016 г. по адм.дело №1190/2015 год. на АдмС - Пловдив, Решение №7262/2017 г. по адм.дело №3975/2016 год. по описа на ВАС/. Ясно е, че вещото лице е
изготвило заключението си по начина, по който му е била поставена задачата от
процесуалния представител на жалбоподателя, но същевременно, за съда няма спор,
че имуществено състояние на лицето означава налични парични средства, движимо и
недвижимо имущество, ценни предмети и книжа и т.н., а за да е правилно, следва
да се изключат сумите, определени от съпоставката на документално доказаните
доходи и извършените от лицето разходи. Получените суми - предмет на облагане,
са отрицателни величини - разходи, за които жалбоподателят не е представил
доказателства, че е разполагал с финансови средства и именно недостигът на
средства в предходен на ревизирания период, т.е. в периода 2009 год. - 2011 год.,
няма как да бъде наличен в началото на 2013 год., като е ясно, че при така
поставената задача и изготвено заключение от вещото лице, не е направено разграничаване
на понятията „недостиг на средства” и „налични средства”, а то е от особено
значение при ревизии, провеждани по реда на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
По
отношение на укритите приходи от дейността на ЕТ, следва да се има в предвид,
че те са установени от ревизиращият екип по счетоводната отчетност на
предприятието на ЕТ, което не ги прави налични към 2013 год., а само
документално установени през 2009 год. – ** лева и през 2011 год. – ** лева.
Така установените укрити приходи може да са вложени в дейността на ЕТ, защото
няма доказателства, респ. няма счетоводно отразяване, да са изтеглени от касата
на ЕТ.
Относно
паричните средства по банковата сметка на съпругата на жалбоподателя - У. М. съдът
намира, че тази сума също не следва да се включва в паричния поток на
жалбоподателя Р.М., за периода от 2013 год. до 2018 год., като тази сума, в размер
на ** лева, не следва да се включва в началното салдо за 2013 год., а оттам и
да се преизчислява резултата от паричния поток в края на всяка една от
следващите ревизирани години – до 2018 год. включително. Това следва най-напред
от института на съпружеската имуществена общност/СИО/ по действащия СК - чл.21, ал.1, съгласно който, общността се
разпростира само върху вещни права, но не и върху банкови влогове и суми по
лични банкови сметки, които, ако не се трансформират в права по чл.21, ал.1 от СК, не са предмет на СИО. На
следващо място, тази сума, след съответните олихвявания от банката, като
депозит, е била налична по същата тази сметка на съпругата на жалбоподателя до
датата 02.10.2014 год., като от нея лицето не е теглило суми, които да бъдат
признати за приход, с които суми евентуално да са посрещани разходи от
жалбоподателя М. Казано по друг начин, в приходите на паричния поток следва да
се отчетат само сумите, които са
изтеглени от банковите сметки в брой, защото с тях ревизираното лице и
семейството му е разполагало и живяло, съответно, наличната сума по банковата сметка на съпругата на жалбоподателя,
от която тя не е теглила, не може да бъде призната за приход, с който да са
посрещани и извършвани разходите. По
отношение облагането на физически лица, този подход е точен, тъй като
проследява прецизно съотношението между приходи и разходи посредством квалифициране
на изтеглените суми от банковите сметки
в брой като приходи – налични парични средства, с които лицето разполага, тъй
като със суми по банковите сметки, които лицето не е теглило, не са
посрещани разходи и не извършвани такива. Най-сетне, тази сума еднократно и
наведнъж, на датата 02.10.2014 год. е била преведена от съпругата на
жалбоподателя към друга банка, т.е. с тази сума е бил извършен междубанков
превод, без да са представени никакви доказателства, за какво е била разходвана
същата, ако въобще е била разходвана или пък У. М. си е разкрила нов банков
депозит, но в друга банка.
Предвид
горните съображения съдът намира, че е неправилно, при определяне началното
салдо на жалбоподателя Р.М., т.е. при определяне на началното салдо към
01.012.2013 год., да се взема предвид и наличната сума по банковата сметка на
съпругата му У. М., в размер на ** лева, както и намира за неправилно, в изчисляването
на паричните потоци за следващите години на ревизирания период, тази сума да се
включва като част от началното салдо за 2013 год., както това е сторено във
вариант А на заключението по първоначално назначената СЧЕ. Ясно е, че вещото
лице е отговорило на въпросите в даденото заключение така, както те са му били поставени
въз основа на направените доказателствени искания от
процесуалния представител на жалбоподателя, но съдът в настоящия състав намира,
че този подход при определяне на задълженията е неправилен, поради което и така
изготвените заключения – по вариант А на първоначално назначената СЧЕ и по
допълнителната СЧЕ, не следва да бъдат възприети и кредитирани.
Както бе
отбелязано и по-горе, в случая
са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4
и т.7 от ДОПК и това, според настоящия съдебен
състав, не е опровергано от жалбодателя Р.Х.М. в хода
на настоящото съдебно производство, а тъй като тези обстоятелства
са плод на
действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното
задължение, законодателят,
с оглед на общия принцип, че никой не
може да черпи
права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето
на облагаемата основа в тези случаи
ще се извърши
от органа по приходите. Именно това е извършено
при настоящата ревизия, като в мотивировъчната част на оспорения РА и на РД са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от
ДОПК, които са използвани от ревизиращия
орган при определяне на облагаемата
основа по възможно най-достоверния начин и върху която облагаема
основа, с оглед вида на данъка
и съответния материален данъчен закон, правилно са изчислени
задълженията на ревизираното лице за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за вноски
за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване/ЗО/.
Всичко изложеното
до тук, според настоящия съдебен състав, налага извода, че оспореният
в настоящото производство Ревизионен акт №16000919007986-091-001 от
11.06.2020 год. на
ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №411 от 24.08.2020 год. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/
- Пловдив при ЦУ на НАП, е законосъобразен, като издаден от компетентен
орган, при спазване изискванията за форма и процедура,
т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалния
закон и правните принципи и следва да остане в сила,
а подадената срещу него жалба се явява неоснователна
и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата, следва да
бъде отхвърлена.
При този
изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни
разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно
направено в съдебно заседание в хода по същество, от процесуалния представител
на ответника по жалба, както и в представената писмена защита. Като взе
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/
и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената
част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, както и
че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за
адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
наредба е приета с решение на Висшия
адвокатски съвет от 9.VII.2004
год. и е издадена на основание чл.121, ал.1,
във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията,
за които е ангажирана отговорността на жалбодателя Р.Х.М.
с оспорения РА, потвърден с Решение №411 от 24.08.2020 год. на директора на
Дирекция „ОДОП” – Пловдив, възлиза в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева, в
т.ч. задължения за главници, в общ размер на ** лева и лихви върху тези задължения
за главници, общо в размер на ** лева, като в този размер от ** лева се
определя и материалния интерес в настоящото съдебно производство. При това
положение и съобразно нормата на чл.8, ал.1/Нова, ДВ, бр.68 от 2020
год./,
т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на възнаграждението следва да бъде определен
на 1528.81/хиляда петстотин двадесет и осем лв. и 81 ст./ лева (4. при интерес от 10000 до 100000 лв. –
830 лв. плюс 3% за горницата над 10000 лв.). Предвид горното, съдът намира, че в
полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив
при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на
минималното възнаграждение за един адвокат, а именно – в размер на 1528.81/хиляда
петстотин двадесет и осем лв. и 81 ст./ лева.
Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160,
ал.1, предл.ІV/четвърто/ от ДОПК, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Х.М., с посочен в жалбата адрес ***, с ЕГН **********,
лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ „ТОРОС - Р.Х.М.”, с ЕИК ***, представлявано от собственика Р.Х.М., с ЕГН **********, против Ревизионен акт №16000919007986-091-001 от
11.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №411 от
24.08.2020 год. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт, на жалбоподателя са определени задължения за:
1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за
период 2015 год.: главница, в размер на 4103.38 лева и лихви, в размер на
1713.37 лева;
2. Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за период 2016 год.: главница,
в размер на 945.17 лева и лихви, в размер на 298.80 лева;
3. Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за период 2017 год.: главница,
в размер на 2137.55 лева и лихви, в размер на 459.02 лева;
4. Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за период 2018 год.: главница,
в размер на 272.37 лева и лихви, в размер на 30.87 лева;
5. Вноски
за ДОО, за период 2015 год.: главница, в размер на 4264.08 лева и лихви, в
размер на 1780.47 лева;
6. Вноски
за ДОО, за период 2016 год.: главница, в размер на 1357.57 лева и лихви, в
размер на 429.18 лева;
7. Вноски
за ДОО, за период 2017 год.: главница, в размер на 4350.57 лева и лихви, в
размер на 934.24 лева;
8. Вноски
за ЗО, за период 2015 год.: главница, в размер на 2092.80 лева и лихви, в
размер на 873.85 лева;
9. Вноски
за ЗО, за период 2016 год.: главница, в размер на 666.29 лева и лихви, в размер
на 210.64 лева;
10. Вноски
за ЗО, за период 2017 год.: главница, в размер на 2011.82 лева и лихви, в
размер на 432.02 лева;
11. Вноски
за ДЗПО-УПФ, за период 2015 год.:
главница, в размер на 1308,00 лева и лихви, в размер на 546.16 лева;
12. Вноски
за ДЗПО-УПФ, за период 2016 год.:
главница, в размер на 416.43 лева и лихви, в размер на 131.65 лева;
13. Вноски за ДЗПО-УПФ, за период 2017 год.: главница, в размер на 1257.39 лева
и лихви, в размер на 270.01 лева.
ОСЪЖДА Р.Х.М., с адрес
***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град
Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в
размер на 1528.81/хиляда петстотин двадесет и осем лв. и 81 ст./
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3,
във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
СЪДИЯ: