МОТИВИ
към присъда
от 21.11.2017г. по НОХД № 3865/2016г. по описа на Варненския районен съд, ХХVІІ
наказателен състав
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по внесен на 02.08.2016г., от Районна прокуратура-Варна,
обвинителен акт против Ю.Н.Ф., ЕГН-**********, роден на *** г. в гр. Провадия,
по досъдебно производство № 315/2016г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР -
Варна за престъпление от общ характер по чл. 343в, ал. 2 от НК затова, че на 02.11.2015
г. по път 1-2 гр. Варна в посока гр. Девня, до отбивката
за фирма „Канотранс", обл.
Варна управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Хайлукс" с per. № В 9695 РР, без
съответно свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, наложено
с Наказателно постановление №14-0445-001323/30.12.2014 г. на Началник РУ - МВР
гр. Аксаково, влязло в сила на 26.01.2015 г.
Участващият в производството представител на ВРП
поддържа предявеното против подс.Ф. обвинение, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изтъква, че от обясненията на подсъдимия дадени в съдебната фаза, може да се
направи извода, че към датата на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
напълно наясно и с ясното съзнание, че не притежава свидетелство за управление
на МПС и че няма право да управлява МПС. Безспорно било установено, че
подсъдимият не е върнал свидетелството за правоуправление, но това
обстоятелство не водело до извода за неспазване на административна процедура,
нито до обоснован извод за незнание за липса на правоспособност у подсъдимия. Сочи,
че по делото било установено, че след загуба на правоспособност вследствие на
отнетите контролни точки водачът е продължил да управлява МПС, което било видно
от издадените актове и НП за извършени нарушения по ЗДвП. На 10.10.2014г. подс. Ф. бил наказан по
административен ред за нарушение по чл.150 от ЗДП, че управлява МПС без
съответно свидетелство за управление. НП било издадено на 30.12.2014г. От
докладната записка на РУ - Аксаково и свидетелските показния на св. Й. се
установявало, че в началото на месец януари НП е предадено на служители от РУ -
Аксаково за връчване на НП на подсъдимия. Установявало се , че връчването е
трябвало да бъде извършено от свид. А.П.. В оригинала
на НП № 14-0445-001323 от 30.12.2014г. на лист 95 от делото било видно, че то е
връчено лично на подс. Ф. на 16.01.2015г. Съгласно
заключението на изготвената тройна почеркова
експертиза имената и подписа на получих постановлението били на подс. Ф.. Прокурорът акцентира, че въпреки, че подсъдимият
е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС, че няма право да
управлява МПС и че е санкциониран по административен ред за такова деяние на
02.11.15г. отново се е качил да управлява МПС. Това се подкрепяло и от
свидетелските показания на Д.С. и В.П.. Според представителя на държавното
обвинение деянието било осъществено от подсъдимия както от обективна, така и от
субективна страна. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се предлага на
съда да отчете липсата на самокритичност към извършеното, многобройните
нарушения по ЗДвП и предходната съдимост. С оглед постигане целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК предлага на съдебния състав да
му бъде наложено наказание лишаване от свобода между минималния и средния размер
посочен в разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК и глоба между и минималния и
средния размер. Моли, да бъде приведено в изпълнение и наказанието наложено по
НОХД № 2703/2013г. на РС – Варна, а именно лишаване от свобода за срок от една
година, тъй като в рамките на изпитателния срок подсъдимият е извършил
инкриминираното престъпление.
Защитникът на подсъдимия изразява становище,
че Ф. следва да бъде оправдан по възведеното му обвинение, тъй като не е
извършил деянието по чл.343в, ал.2 от НК. Счита, че в обстоятелствената част на ОА единственото коректно нещо, което
е отразено е, че на 02.11.15г. Ф. е бил спрян за проверка от полицейски
служители, че е била извършена проверка и направена справка в ОДЧ на РУ –
Аксаково, която установила, че същият не притежава свидетелство за управление
на МПС. Акцентира върху писмените доказателства, съдържащи се в материалите по
делото, а именно справка нарушител от регион, съдържаща се на лист 33 по делото
в статус на водач било записано, че по отношение на Ф. има издадено
свидетелство за управление с определен номер от 20.05.2011г., валидно до
20.05.2021г. т.е. в статуса на водач било отразено, че той е правоспособен
водач. По отношение на подс. Ф. имало издадени
няколко НП и след 2011г., тъй като с издаването на свидетелство за управление
на 20.05.11г. той започва с 39 контролни
точки. След 2011 година по отношение на Ф. били отнети 30 контролни точки т.е.
той останал с 9 контролни точки и бил правоспособен. Затова защитата счита, че
спрямо Ф. не била издадена ЗПАМ, с която
свидетелството му за управление да е обявено за невалидно на осн. чл.171, ал.1, т.4 от ЗДП. Изтъква се, че
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е от категорията на формалните
престъпления, поради което неговото извършване би било възможно единствено и
само при наличие на пряк умисъл от страна на извършителя, като интелектуалния
момент от същия умисъл включвал съзнаване от страна на дееца, в случая от
страна на подс. Ф. на всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението. Това, че не притежава правоспособност на
първо място и това, че е наказан по административен ред както и че срока на
това наказание е по-малък от една година. Изразява становище, че опороченото
връчване на НП води отново до несъставомерност на
вмененото деяние на подсъдимия. В този смисъл защитата счита, че така
възведеното обвинение по отношение на подс. Ф. е несъставомерно от обективна и от субективна страна.
Подс.Ю.Ф. дава обяснения по
обвинението, в които не отрича да е управлявал автомобил на инкриминираната в
ОА дата. Твърди, че през 2013г. му бил откраднат автомобил, заедно с чантата, където му били свидетелството за
управление, лична карта и други документи. За случая уведомил органите в районното в Аксаково. После отишъл
в сектор ПП-Варна, за да му издадат ново свидетелство за управление. Подал декларация,
че му е откраднато СУМПС. Твърди, че на гишето в Сектор ПП му казали, че са му
свършили контролните точки, което не било известно за него до този момент. Сочи,
че от Сектор ПП не му издали ново СУМПС,
понеже контролните му точки били свършили и бил на минус. Било му обяснено, че
трябва да изкара нов шофьорски курс. Твърди, че няма спомен да му е връчвано НП, за
това, че е управлявал МПС без книжка.
В последната си дума подс.Ф.
моли да бъде оправдан, тъй като не се считал за виновен.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю.Н.Ф., ЕГН **********
е роден на *** г. в гр. Провадия. Той е български гражданин, не е освобождаване
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от Наказателния кодекс, но е осъждан
за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, със средно образование,женен, работи. Живее в село Доброглед, обл.Варна.
Подсъдимият притежавал
свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ № *********, издадено на 14.05.2001
год., валидно до 04.05.2011 год. за категории В, М и АМ.
През годините срещу него били
издавани множество наказателни постановления за различни нарушения на Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, с които бил санкциониран с административни
наказания.
Съобразно разпоредбите на ЗДвП
/ в редакция на ДВ бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г./ ,
действалата до 15.02.2008 год. Наредба І-139/2002 год., действалата до
04.01.2013г. Наредба Із – 1959/2007 год. и след тази
дата и до настоящия момент Наредба №
Із-2539 / 2012 г. / в редакцията на ДВ бр. бр.44 от 16 юни 2015г./ всеки водач на МПС
притежава първоначален размер на контролни точки, за отчитане на нарушенията му
по ЗДвП, който е 39 точки.
Съгласно горепосочените
нормативни актове, с влизане в сила на наказателно постановление на водача се
отнемат контролни точки. Такива са отнемани и на подсъдимия, за отчитане на
допуснати нарушения като водач на МПС, както следва:
С наказателно постановление №
5627/2002г.. на Началник група в Сектор ПП-ОД на МВР-Варна /л.181/ са му били
отнети 3 к.т. за нарушение на ЗДвП, извършено на 03.07.2002год. Това
наказателно постановление е било връчено лично на подсъдимия на 08.08.2002г. и е влязло в сила от 16.08.2002 год.
С наказателно постановление № 370/2006
год. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна /л.53/ , са му отнети общо 20
к.т., за нарушения на ЗДвП, извършени на 26.01.2006 год. Наказателното
постановление е връчено лично на подс.Ф. на
12.05.2006г. и е влязло в сила от 20.05.2006 г.
С наказателно постановление №20109/2007
г. на Началника на Сектор ПП, ОДМВР – Варна /л.54/ на подсъдимия Ф. са били
отнети 4 к.т. на основание чл. 3, ал.1, т.6 от Наредба І-139/2002 год. за
нарушение на чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП, извършено на 19.10.2007 година.
Наказателното постановление е било връчено лично на подсъдимия на 26.07.2010г. и
е влязло в сила от 03.08.2010 год.
С
наказателно постановление №376/2008 г. на Началника на РУ към ОДМВР – Ловеч /л.82/
на подсъдимия Ф. са били отнети 6 к.т. на основание чл. 3, ал.1, т.7 от Наредба
І-139/2002 год. за нарушение на чл.183,
ал.3, т.6 от ЗДвП, извършено на 04.02.2008 година. Наказателното постановление
е издадено на 19.02.2008г. т.е. след влизане в сила на Наредба Із – 1959/2007 год, /в сила от
15.02.2008г./, но предвид разпоредбата на § 2 от преходните и заключителни
разпоредби на тази Наредба, отнемането на контролни точки по образуваните преди
влизане в сила на тази наредба административно-наказателни преписки е извършено
по реда на Наредба № I-139 от 16.IХ.2002 г. Наказателното постановление е
било връчено лично на подсъдимия на 26.07.2010г. и е влязло в сила от
03.08.2010 год.
С
наказателно постановление №4194/2008 г. на Началника на РУ към ОДМВР – В.Търново
/л.98/ на подсъдимия Ф. са били отнети 4 к.т. на основание чл. 4, ал.1, т.18 от
Наредба Із – 1959/2007 год,
/в сила от 15.02.2008г./ за нарушение на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, извършено
на 22.10.2008 година. Наказателното постановление е било връчено лично на
подсъдимия на 26.07.2010г. и е влязло в сила от 03.08.2010 год.
Срещу Ф. е издадено и НП № 13774/2009
год. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Варна /л.55/, с което са му отнети 4
контролни точки, на основание чл. 4, ал.1, т.23 от Наредба Із
– 1959/2007 год, /в сила от 15.02.2008г./ за
нарушение на чл.183, ал.3, т.8, пр.6 от ЗДвП, извършено на 13.10.2009 година.
Наказателното постановление е било връчено лично на подсъдимия на 26.07.2010г.
и е влязло в сила от 03.08.2010 год.
Срещу Ф.
е издадено НП № 2732/2011 год. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч /л.80/, с
което са му отнети 10 контролни точки, на основание чл. 4, ал.1, т.13 от
Наредба Із – 1959/2007 год,
/в сила от 15.02.2008г./ за нарушение на чл.183, ал.2, т.5 от ЗДвП, извършено
на 23.03.2010 година. Наказателното постановление е било връчено лично на подсъдимия
на 25.05.2011г. и е влязло в сила от 02.06.2011 год.
Срещу Ф.
е издадено и НП № 2733/2011 год. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч /л.81/,
с което са му отнети 10 контролни точки, на основание чл. 4, ал.1, т.13 от
Наредба Із – 1959/2007 год,
/в сила от 15.02.2008г./ за нарушение на чл.183, ал.2, т.5 от ЗДвП, извършено
на 12.05.2010 година. Наказателното постановление е било връчено лично на
подсъдимия на 25.05.2011г. и е влязло в сила от 02.06.2011 год.
С
наказателно постановление №3394/2010 г. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Сливен/л.85,
л.175/ на Ф. са му отнети 10 контролни точки, на основание чл. 4, ал.1, т.13 от
Наредба Із – 1959/2007 год,
/в сила от 15.02.2008г./ за нарушение на чл.183, ал.1, т.5 от ЗДвП, извършено
на 12.04.2010 година. Наказателното постановление е било връчено лично на
подсъдимия на 25.05.2011г. и е влязло в сила от 02.06.2011 год.
Срещу подс.Ф. в периода 2009-2013г. били издавани и други
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП- НП №6352/2009г. на Началника на
РУ МВР при ОД на МВР Кърджали /л.178/, връчено лично на 26.07.2010г. и влязло в
сила на 03.08.2010г., НП №1569/2009г. на Началника на РУ МВР Руен при ОД на МВР
Бургас /л.204/ връчено лично на 26.07.2010г. и влязло в сила на 03.08.2010г.,
НП №9325/2010г. на Началника на Сектор ПП при СДВР /л.172/ връчено лично на Ф.
на 26.07.2010г. / съгласно справка на л.171/ и влязло в сила на 03.08.2010г., НП №1158/2011г. на Началника на Второ РУ при
ОД на МВР Варна /л.184/ връчено лично на 19.03.2012г. и влязло в сила на
27.03.2012г. и НП №870/2013г. на Началника на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна
/л.56/ връчено лично на Ф. на 26.06.2013г. и влязло в сила на 04.07.2013г. С
тези наказателни постановление не са му били отнемани контролни точки.
Съобразно разпоредбата на чл. 158, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, действала до 05.12.2017 год. /изм. с ЗИДЗДП, ДВ, бр. 97 от 2017
г../ – контролните точки се възстановяват служебно, до максималния им размер, в
2 годишен срок от влизане в сила на последното наказателно постановление, с
което на водача са отнети контролни точки. Съгласно ал.2 от същия член, броят
на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може да се
възстановява само до първоначалния максимален размер.
За деянието, за което Ф. е
бил санкциониран с влязлото в сила на 16.08.2002г. наказателно постановление №
5627/2002г.. на Началник група в Сектор ПП-ОД на МВР-Варна /л.181/, за
нарушения на ЗДвП, извършено на 03.07.2002 год., двегодишният срок е изтекъл на
16.08.2004 год. Няма данни в този период той да е извършил други нарушения на
ЗДвП, за които да е санкциониран с влезли в сила НП, поради което на тази дата,
отнетите му до момента точки са възстановени в пълен размер по силата на
закона.
За деянията,
за което Ф. е бил санкциониран с влязлото в сила на 20.05.2006г. наказателно
постановление № 370/2006 год. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна
/л.53/, за нарушения на ЗДвП, извършени на 26.01.2006 год., двегодишният срок е
изтекъл на 20.05.2008 год. Няма доказателства в този период той да е извършил
други нарушения на ЗДвП, за които да е санкциониран с влезли в сила НП /т.к. НП
№ 20109/2007 г. на Началника на Сектор ПП, ОДМВР – Варна /л.54/ е влязло в сила
едва на 03.08.2010г./, поради което към дата 20.05.2008г., отнетите му до
момента точки са възстановени в пълен размер / 39 к.т./ по силата на закона.
На
03.08.2010г. срещу подсъдимия Ф. влезли в сила четири НП посочени по-горе, а
именно : НП №20109/2007 г. на Началника
на Сектор ПП, ОДМВР – Варна /л.54/, НП №376/2008 г. на Началника на РУ към
ОДМВР – Ловеч /л.82/, НП №4194/2008 г. на Началника на РУ към ОДМВР – В.Търново
/л.98/ и НП № 13774/2009 год. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Варна /л.55/, с
което му били отнети общо 18 броя контролни точки, като му останали налични 21
контролни точки.
Междувременно на 04.05.2011г. изтекла валидността на СУМПС №
*********, издадено на 14.05.2001 г., като подсъдимият предприел действия по
подновяването му. Тъй като към този момент, той разполагал с налични 21 контролни
точки, на 25.05.2011г. компетентните полицейски органи му издали СУМПС №
*********, със срок на валидност 20.05.2021г. Съгласно чл.2, от Наредба Із – 1959/2007 год, /в сила от
15.02.2008г./, действала към момента на издаване на това СУМПС/ при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39
контролни точки за отчет на извършените от него нарушения ЗДвП, а при следващо
издаване на СУМПС броят на наличните контролни точки не се променя. Понеже
издаденото СУМПС № *********, със срок на валидност 20.05.2021г. на подс.Ф. не било първоначално, а следващо такова при
издаването му той получил единствено наличните му към момента на издаването му 21
контролни точки.
На датата на издаване на горепосоченото
СУМПС, на подс.Ф. били връчени три НП, съответно НП №
2732/2011 год. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч /л.80/, НП № 2733/2011
год. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч /л.81/ и НП №3394/2010 г. на Началника
на Сектор ПП-ОДМВР-Сливен /л.85, л.175/, които влезли в сила от 02.06.2011 год.
С тяхното влизане в сила на подс.Ф. били отнети общо
30 контролни точки. Понеже към този момент подсъдимият разполагал с налични
общо 21 к.т., с влизане в сила на горепосочените НП той изгубил правоспособност
за управление на МПС на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, тъй като му били отнети
всички налични контролни точки.
Въпреки че изгубил правоспособността си да
управлява МПС, подс.Ф. не върнал СУМПС в съответната
служба на МВР. Срещу него от страна на компетентните полицейски органи не била
издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка на
основание чл.171, ал.1, т.4 от ЗДвП.
На
15.07.2012г. подс.Ф. ***, че му е извършена кражба на
л.а. негова собственост, с намиращите се в него документи, включително и СУМПС № *********. По случая било образувано
ДП, а на подсъдимия било издадено удостоверение, в което били описани
липсващите му вещи, в това число и горепосоченото СУМПС. На 23.07.2012г.
подсъдимият подал декларация в РУ Аксаково ОД на МВР-Варна /л.64/, на основание
чл.17, ал.1 от Правилника за българските лични документи, като декларирал, че
личната му карта и СУМПС са откраднати на 16.07.2012г. Идентична декларация
подсъдимият подал на 26.07.2012г. и в Сектор ПП-Варна /л.59/. Понеже към датата
на подаване на декларацията на подсъдимият били отнети всички контролни точки,
не му бил издаден дубликат на СУМПС, тъй като съгласно чл.160, ал.3 от ЗДвП дубликат
на свидетелство за управление или контролен талон към него не се издава на
водач, на когото са отнети всички контролни точки.
Въпреки че изгубил правоспособността си за
водач МПС, подс.Ф. продължил да управлява автомобили,
което е ставало причина за санкционирането му по административен ред от
органите на полицията. С влязло в сила на 27.03.2012г. НП №1158/2011г.
на Началника на Второ РУ при ОД на МВР Варна /л.184/ връчено лично на Ф. на 19.03.2012г.,
той бил санкциониран от административните полицейски органи за това, че
управлява МПС без да носи СУМПС от съответната категория, а с НП №870/2013г. на
Началника на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна /л.56/ връчено лично на Ф. на
26.06.2013г. и влязло в сила на 04.07.2013г., му било наложено наказание за това,
че управлява МПС без да е правоспособен водач.
На 10.10.2014г. подс.Ф. отново
предприел управление на лек автомобил „Тойота Хайлукс"
с per. № В 9695 РР, като около 10.00 ч в с.Любен Каравелово, той бил спрян за
проверка от органите на полицията. В хода на проверката те констатирали, че Ф.
е неправоспособен и съставили срещу него АУАН за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Впоследствие, въз основа на този АУАН, на
30.12.2014г. Началникът на РУ Аксаково при ОД на МВР-Варна издал срещу подс.Ф. НП№14-0445-001323/30.12.2014 г., с което ангажирал административнонаказателната му отговорност на основание
чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, за това, че на
10.10.2014г., в с.Л.Каравелово, по път втори клас,
управлявал моторно превозно средство /
лек автомобил „Тойота Хайлукс" с per. №
В 9695 РР / без да притежава съответното свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
Горепосоченото
НП било разпределено за връчване на св.А.П., работещ на длъжност младши
полицейски инспектор в РУ-Аксаково ОД на МВР-Варна. На 16.01.2015г. в
гр.Игнатиево св.П. връчил лично НП№14-0445-001323/30.12.2014 г.на подсъдимия Ф..
Последният удостоверил че е получил НП с подписа си и изписвайки името си.
Впоследствие връчването на НП било отразено в система АНД на МВР от св.О.Й., на
длъжност системен оператор в РУ Аксаково при ОД на МВР-Варна. Св.Й. въвела в
система АНД, че НП е връчено на 16.01.2015г. и тъй като жалба срещу НП не
постъпила, системата генерирала автоматично датата на влизане в сила на
НП-26.01.2015г., която дата на влизане в сила била отразена от св.Й. в НП. На
04.03.2015г. екземпляр от НП било изпратено за събиране в ТД на НАП-Варна, като
било входирано в ТД на НАП-Варна под вх.№11075 от
06.03.2015г.
На 02.11.2015
година, около 15.05 часа подсъдимият Ф. управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Тойота Хайлукс" с per. №
В 9695 РР по път I-2 гр. Варна - гр. Девня, като до отбивката за фирма „Канотранс"
, той бил спрян за проверка от служителите на РУ Аксаково при ОД на МВР-Варна -свидетелите
Д.Д.С. и В.Д.П.. При проверката те констатирали, че
подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС и че е
неправоспособен водач, като му съставили акт за установяване на административно
нарушение за нарушение на чл.150 от ЗДвП за управление на МПС без свидетелство
за правоуправление.
В хода
на ДП е била изготвена графическа
експертиза /л.37-41 от ДП/, видно от заключението на която подписът положен на
позиция „Подпис" в графа „Разписка" и ръкописният текст „Ю.Ф." в
НП №14-0445-001323/30.12.2014 г., издадено на името на Ю.Н.Ф. са положени от
лицето Ю.Н.Ф..
По ДП е
била назначена и изготвена и допълнителна графическа експертиза. Видно от
заключението на същата /л.51 от ДП/ подписът наложен на „получател“ и
почеркът-име и фамилия , изписани под подписа в НП №14-0445-001323/30.12.2014
г. са положени от подс.Ф.. Подписите в графите
„нарушител“ и „получил“ в АУАН издадена на 10.10.2014г.
на името на Ф. , както и подписите в графите „нарушител“ и „получил“ в АУАН
издадена на 02.11.2015г. на името на Ф. са положени от подсъдимия Ф..
В хода
на съдебното следствие съдът назначи тройна съдебно-почеркова
и допълнителна тройна съдебно-почеркова експертиза.
За нуждите на двете експертизи, в съдебни заседания, съдебния състав сне
образци от почерк и подпис от подс.Ф. и св.А.П..
Видно
от заключението на трайната почеркова експертиза /л. 116/
от проведеното изследване на оригинала
на процесното НП
№14-0445-001323/30.12.2014г., издадено от Началника на РУП -Аксаково вещите
лица са установили, че :
-Подписът от името на Ю.Ф. положен
след текста „подпис" в долната част на НП, е изпълнен от Ю.Н.Ф. с ЕГН: **********.
-Имената „Ю.Ф."
под
горепосочения подпис са изпълнени от Ю.Н.Ф. с ЕГН: **********.
-От
изследването на цифровия текст в
полето „Дата" било установено, че е налице поправка на последната цифра от
датата „16.01.2015/6/", от цифра „6" на цифра"5".
Първоначално от Ю.Н.Ф. с ЕГН: **********
е бил изписан текст „16.01.2016", след което върху цифрата
„6" е била изписана от друго лице
цифра „5". /
С оглед
така депозираното и прието от съда заключение по назначената тройна почеркова експертиза, в хода на съдебното следствие бе
назначена допълнителна тройна почеркова експертиза.
Вещите лица по назначената допълнителна експертиза дават заключение /л.146/, че
от проведеното изследване на оригинала на
процесното НП №14-0445-001323/30.12.2014г., издадено
от Началника на РУП -Аксаково било установено, че :
1.Датата изписана в долния,
ляв ъгъл, а именно 16.01.2015г., е възможно да е изписана от А.Г.П..
2. Не е възможно да се
отговори на въпроса, дали поправката на цифрата „6" на „5" е извършена
от А.Г.П.. В изследователската част на експертизата вещите лица сочат, че поради
това, че сравняваните цифри съдържат малко по обем почеркова
информация, количеството на такива резултати не позволява да се направи някакъв
определен категорично положителен или отрицателен идентификационен извод,
поради което не е възможно да се отговори на въпроса, дали А.Г.П. е изпълнител
на преправката.
В съдебно заседание вещите лица поддържат
изготвените експертизи. По отношение на допълнителната трайна почеркова експертиза, вещото лице Ц. сочи, че такъв малък
цифров текст носи много малко информация и по методиката за почерково
изследване е следвало да се даде вероятен отговор, но при разглеждане вкупом на
ръкописния текст и датата, съвпаденията в почерка при изписване на цифрите били
много и затова първоначално стигнали до заключение, че и датата е изписана от
подсъдимия. След разглеждане на почерка на св.А.П. при него били установени
същите съвпадения при цифра 6, както при подсъдимия, изразяващи се в характерно
начало на изписване на цифрата, с един малък, свит, ъгловиден елемент, който
рядко се изписвал при хората. Тъй като информацията която носел цифровия текст
била малко не можело да се отговори с категоричност дали този текст е изписан
от подсъдимия или от св.П.. Оскъдността на цифровия текст била пречка да се
даде категоричен отговор. Вещото лице А. допълва, че подсъдимият и св.П.
изпълват по един и същ начин цифрите.
По
отношение на цифрата „5“ вещото лице А. сочи, че една цифра е недостатъчно като
количество, тъй като при една цифра имало много малко съвкупност от
идентификационни признаци с голяма стойност т.е. рядко срещащи се. Вещото лице Ц.
пояснява, че при изписване на цифрата „5“ от св.П. имало съвпадения и различия,
но различията били повече от
съвпаденията. Дава заключение, че той пише цифрата „5“по друг начин. Обобщава,
че датата би могло да бъде изписана и от подсъдимия и от св.П., а цифрата 5
по-скоро не била изписана и от двамата, като за св.А.П. имало само две
съвпадения при наличие на много различия.
По делото е приобщена справката съдимост,
ведно с бюлетин за съдимост /л-26-27/ за подс. Ф., от
която е видно, че той е осъден с влязла в сила на 19.09.2014г. присъда по НОХД
№2703/2013г. за престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1г.,
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Видно от приложената по делото справка с
характеристични данни /л.218/ подсъдимият живее в с.Доброглед, обл.Варна заедно със съпругата и детето си. По характер той
бил тих, скромен, комбинативен и общителен. За него нямало данни за злоупотреба
с алкохол и наркотични вещества.
Съдът не кредитира обясненията на подс.Ф. единствено в частта, в която сочи, че кражбата на
документите му, в това число и СУМПС е станало през август месец 2013г., тъй
като по делото бе безспорно установено /от приобщените справки от Сектор ПП и
РУ Аксаково, както и от приложените декларации по чл.17 от ПБЛД/, че събитието
е настъпило през юли месец 2012г. В
останалата им част съдът кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те
кореспондират с останалите доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите Д.Д.С. и В.Д.П., тъй като същите са
непротиворечиви и допълващи се помежду си, съответстват на останалите гласни и
писмени доказателства приобщени по делото и на установената фактическа
обстановка. Съдът намира, че двамата свидетели
са непредубедени и са случайни очевидци на фактите, които споделят. Между тях и
подсъдимия не са налице предходни отношения, които да хвърлят съмнение върху
непредубедеността им.
Съдът кредитира показанията на св.А.П., че
именно той е връчил процесното НП на подсъдимия и то
на отразената в него дата 16.01.2015г. тъй като те кореспондират с останалите
гласни доказателства по делото /показанията на св.Й./, както и със заключението
на назначената допълнителна тройна почеркова
експертиза. Съдът намира, че неговите твърдения, че той е изписал датата на
връчване на НП могат да се приемат за правдоподобни и достоверни предвид
отразеното в допълнителната почеркова експертиза и в
допълнителните пояснения и заключения дадени от вещите лица в с.з., че е
възможно цифровият текст да е изписан от св.П.. Вещите лица посочиха в с.з
каква е причината за вероятния отговор, а именно малкото количество на
изследвания цифров текст и последвалия от нова недостатъчния брой
идентификационни признаци за категоричен отговор. След предявяване на НП обаче св.П. е
категоричен, че той е изписал датата на връчване и че след това е дал на
подсъдимия да си изпише имената и да се подпише. От показанията на св.П. съдът
не кредитира единствено тази част, в която той сочи, че е извършил поправка от
цифрата „6“ на „5“ в годината, тъй като
в тази им част показанията му са в противоречие с показанията на св.Й., както и
със заключението на назначената допълнителна тройна експертиза и разпитът на
вещите лица депозирани в залата, според които при св.П. различията при
изписването на цифрата „5“ са повече от приликите, поради което по скоро преправката не била извършена от него. Отделно от това
съдът намира, че напълно логично е при входиране и
отразяване връчването на НП в системата на МВР от св.Й. да бъде видяна и
съответно корегирана допуснатата грешка в годината на
връчване, в каквато връзка са показанията на св.Й..
Съдът кредитира изцяло показанията на св.О.Й.,
като логични и добросъвестни. При преценка на нейните показания, съдът отчете,
че свидетелката не е заинтересована по никакъв начин от изходът на делото.
Същата последователно обясни процедурата по издаване, връчване и отразяване на
връчването, съответно влизането в сила на НП. Нейните показания са в унисон с
останалите гласи доказателства / показанията на св.П. в кредитираните части/,
писмените доказателства по делото- разпечатка от система АНД на МВР, със
изисканите и приложени по делото справки от РУ Аксаково и ТД на НАП, касаещи процесното НП.
Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадени заключенията на вещото лице С.С.
по назначените и приобщени по делото две графически експертизи. Заключенията по
тези две експертизи напълно съответстват на останалите гласни и писмени
доказателства събрани по делото, в това число и на заключенията по назначената
тройна почеркова експертиза.
По отношение на приетата от съда трайна и
допълнителна тройна почеркова експертизи, съдът
кредитира заключенията на вещите лица като компетентно и безпристрастно дадени,
с изключение на частта в тройната експертиза, в която сочат категорично, че подс.Ф. е изписал цифровия текст след полето „Дата“. В тази
част заключението не бе прието от съда поради заключението депозирано по
назначената допълнителна експертиза и предвид фактът, че по тази експертиза
вещите лица са разполагали и с нов сравнителен материал /образци от почерк и
подпис на св.А.П./. В останалата им част двете експертизи, както и депозираните
в с.з. показания от вещите лица се кредитират напълно от съдът, тъй като
съответстват на останалите гласни и писмени доказателства, в това число и на
заключението на графическите експертизи изготвени от в.л.С..
Съдът
изцяло кредитира и останалите приобщени по делото писмени доказателства, тъй
като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от обясненията
на подсъдимия Ю.Ф. / в кредитираните от съда части/, показанията на свидетелите
Д.Д.С. и В.Д.П. кредитирани от съда, от показанията
на свидетелите А.Г.П. / в кредитираните части/ и О.Й., от приетите от съда графическа експертиза /л.37-41 от ДП/, и допълнителна
графическа експертиза/л.51 от ДП/, изготвени от вещото лице С.; от назначените
и приети от съда трайната почеркова експертиза /л.
116/ /в кредитираните от съда части/ и допълнителна тройна почеркова
експертиза /л.146/; писмените доказателства – акт за установяване на
административно нарушение с бланков №312772 от 10.10.2014г.
/л.60 от ДП/; акт за установяване на административно нарушение с бланков
№079289 от 02.11.2015г. /л.8 от ДП/; НП №14-0445-001323/30.12.2014 г. /л.95 и
л.212/; НП № 5627/2002г.. на началник група в Сектор ПП-ОД на МВР-Варна
/л.181/,НП № 370/2006 год. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна /л.53/,НП
№20109/2007 г. на Началника на Сектор ПП, ОДМВР – Варна /л.54/, НП №376/2008 г.
на Началника на РУ към ОДМВР – Ловеч /л.82/, НП №4194/2008 г. на Началника на
РУ към ОДМВР – В.Търново /л.98/ и НП № 13774/2009 год. на Началника на Сектор
ПП-ОДМВР-Варна /л.55/, НП № 2732/2011 год. на Началника
на Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч /л.80/, НП № 2733/2011 год. на Началника на Сектор
ПП-ОДМВР-Ловеч /л.81/, НП №3394/2010 г. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Сливен
/л.85, л.175/, НП №6352/2009г. на Началника на РУ МВР при ОД на МВР Кърджали
/л.178/, НП №1569/2009г. на Началника на РУ МВР Руен при ОД на МВР Бургас
/л.204/, НП №9325/2010г. на Началника на Сектор ПП при СДВР /л.172/, НП
№1158/2011г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР Варна /л.184/ и НП
№870/2013г. на Началника на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна /л.56/; справки за
нарушител/водач, справки от Сектор ПП-Варна, справки ведно с приложени
документи от РУ Аксаково, справки и приложени материали от и.д. от ТД на
НАП-Варна, справка за съдимост, ведно с бюлетин /л.26-27; справка с
характеристични данни /л.218/, както и от другите писмени материали, приобщени
по делото по реда на
чл.283 от НПК, които в своята съвкупност очертават идентична фактическа
обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е подсъдимият.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Ю.Н.Ф., е
осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343в, ал.2 НК, тъй като на 02.11.2015 г. по път 1-2 гр. Варна в посока
гр. Девня, до отбивката за фирма „Канотранс",
обл. Варна управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Тойота Хайлукс" с per. № В
9695 РР, без съответно свидетелство за управление на МПС, като деянието е
извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление, наложено с Наказателно постановление №14-0445-001323/30.12.2014 г.
на Началник РУ - МВР гр. Аксаково, влязло в сила на 26.01.2015 г.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано лице.
За
съставомерността на деянието по чл.343в,ал.2 от НК е необходимо кумулативното наличие на следните
обективни признаци от състава на престъпление: 1.Деецът да е неправоспособен;
2/ Като неправоспособен да е бил
санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, т.е. по реда на чл.177,ал.1,т.2, пр.1 от ЗДвП, като съответно е това свидетелство, което е издадено за категорията на
управляваното МПС. Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП не създава двойнствен режим на административнонаказателна
отговорност в зависимост от основанието, поради което водачът е лишен от
свидетелство за управление. Напротив, той легитимира еднаквата тежест на
нарушението и не разграничава първоначалната липса на свидетелство от последващата липса в резултат на отнемане на същото. Ето защо
чл. 343в, ал. 2 от НК е приложим за всички случаи, когато лицето е вече
санкционирано по административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
за управление без свидетелство - както в хипотезата, когато такова не е
издавано на водача, така и в хипотезата, когато е отнето поради отнемане на
всички контролни точки и 3. Преди
изтичане на една година от датата на влизане в сила на постановлението, с което
деецът е бил санкциониран за цитираното по-горе нарушение на ЗДвП, да е
управлявал отново МПС, за което не му е издадено съответно свидетелство за
управление.
В конкретния случай, съдът намира за
безспорно установено, че както към датата на деянието по настоящото дело, така
и към датата на издаване на НП№14-0445-001323/30.12.2014
г. на Началник РУ - МВР гр. Аксаково, влязло в сила на 26.01.2015 г.
подсъдимият Ф. е бил неправоспособен водач, като същият не е притежавал
съответно свидетелство за правоуправление, тъй като е загубил правоспособността
си за управление на МПС поради изчерпване на всички контролни точки.
За да
придобие „правоспособност за управление на МПС“ дадено лице следва да е провело
обучение и да е издържало изпит за придобиване на такава правоспособност, което
се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските
лични документи ред /ЗБЛД/. В тази връзка
следва да се посочи, че правното значение на СУМПС е изяснено в ЗБЛД,
като тези, издадени от българската държава на нейните граждани имат силата и на
документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е
удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена
категория. И докато ЗБЛД
урежда "условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските
лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП "урежда...
изискванията за правоспособност на водачите на ППС,... както и принудителните
мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове", като целта е
"да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата,
да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС". Дадено
лице ще придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, за
което има правото да получи, съответно държавата е длъжна да го снабди със
СУМПС по реда, установен в ЗБЛД,
за да може да удостовери "правоспособността за управление на МПС".
Съгласно този закон, СУМПС като български личен документ е собственост на
държавата (чл.2)
т.е. той е "индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на МПС" от "категорията/ите, за
които е валидно" (чл.50,
ал.1 и чл.53,
ал.1, т.10 от ЗБЛД).
Безспорно по делото е установено, че на подс.Ф. на 14.05.2001 год. е било издадено по съответния
ред СУМПС № *********, валидно до 04.05.2011 год. за категории В, М
и АМ. В последствие след издаване на това СУМПС, за различни нарушени на ЗДвП,
на подсъдимия са били отнети контролни точки – три с НП № 5627/2002г.. на началник група в Сектор
ПП-ОД на МВР-Варна /л.181/, влязло в сила на 16.08.2002г. и двадесет с НП №
370/2006 год. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна /л.53/, влязло в
сила на 20.05.2006г. На основание чл. на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на 20.05.2008 год. контролните точки на подс.Ф. са възстановени служебно, до максималния им размер -39,
тъй като в 2 годишен срок от влизане в сила на последното наказателно
постановление, с което са му отнети контролни точки /към този момент последното
влязло в сила НП е било НП № 370/2006 год. на Началника на Трето РУ при ОД на
МВР-Варна/, той не е бил санкциониран с влезли в сила НП за др.нарушение на
ЗДвП /т.к. НП № 20109/2007 г. на Началника на Сектор ПП, ОДМВР – Варна /л.54/ е
влязло в сила едва на 03.08.2010г./.
След
възстановяване на контролните точки на подсъдимия по максимален размер, на
03.08.2010г. срещу него влезли в сила четири НП посочени по-горе, а именно
: НП №20109/2007 г. на Началника на
Сектор ПП, ОДМВР – Варна /л.54/, НП №376/2008 г. на Началника на РУ към ОДМВР –
Ловеч /л.82/, НП №4194/2008 г. на Началника на РУ към ОДМВР – В.Търново /л.98/
и НП № 13774/2009 год. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Варна /л.55/, с което му
били отнети общо 18 броя контролни точки. С отнемането на тези 18 контролни точки,
към 03.08.2010г. на подс.Ф. са останали налични 21
контролни точки. След влизане в сила на тези НП не е изминал двугодишен срок по
чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за служебно възстановяване на контролните точки до
максималния размер. Поради това с издаването на 25.05.2011г. на СУМПС № *********, със срок на
валидност 20.05.2021г. на основание чл.2, от Наредба Із
– 1959/2007 год, /в сила от 15.02.2008г./, действала
към момента на издаване на това СУМПС/ подс.получил
само наличните му към този момент контролни
точки - 21 контролни точки. Поради това съдът не споделя становището на
защитата, че с издаване на СУМПС № *********, със срок на валидност
20.05.2021г. той получил пълният размер на КТ-39, тъй като то не съответства на
приложимата в случая нормативна уредба.
Както бе
спомената по горе в мотивите на съда, на датата на издаване на горепосоченото
СУМПС, на подс.Ф. били връчени три НП, / НП №
2732/2011 год. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч /л.80/, НП № 2733/2011
год. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч /л.81/ и НП №3394/2010 г. на
Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Сливен /л.85, л.175// , които влезли в сила от
02.06.2011 год. С тяхното влизане в сила на подс.Ф.
били отнети общо 30 контролни точки, при налични към момента 21 контролни точки.
С влизане в сила на горепосочените НП той изгубил правоспособност за управление
на МПС на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, тъй като му били отнети всички
налични контролни точки. В този смисъл се приеха за неоснователни и
възраженията на защитата, че с влизане в сила на тези НП на подсъдимият
останали 9 контролни точки, поради което същият бил правоспособен. Ирелевантно за обективната съставомерност
на деянието е обстоятелството, че срещу подсъдимия не била издадена ЗППАМ по
реда на чл.174, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като фактът на издаването на тази
заповед не прави лицето неправоспособно. Тя не е акт, с който се налага
наказание - лишаване от право да управлява МПС на определено лице, а е акт,
който констатира, че по силата на закона е настъпила неправоспособност и тъй
като лицето не е изпълнило задължението си доброволно да предаде свидетелството
за правоуправление на моторно превозно средство, с тази заповед се постановява
отнемането му. Отнемането замества предаването на документа от лицето и е вид
принудително изпълнение на това задължение. Неправоспособността на лицето не
следва обаче по силата на тази заповед, а по силата на разпоредбите на закона. Преценката
дали лицето е правоспособно или не е правна, която съдът направи на база на
всички влезли в сила НП срещу подсъдимия. В този смисъл е и практиката на
ВКС-например Решение №40/22.04.2015г. по дело №17884/2014г. на ВКС, трето н.о.,
с докладчик съдията Кр.Х..
Не отговаря
на обективните факти установени по делото и твърдението на защитата, че в
статуса на водача при изготвените и приложени справки за нарушител/водач било
отразено, че той е правоспособен. Напротив, както в приложената по ДП справка
на л.10-13, така и в изисканите от съда справка, находяща
се на л.33-34 от съдебното дело е отразено, че статусът на СУМПС е невалиден,
като в графата контролни точки е посочено че са отнети 39, а в графата налични
контролни точки е посочено- „0“.
Съдът констатира, че след 02.06.2011г. т.е. след
влизане в сила на НП, с които на подсъдимия са отнети всички контролни точки,
той не е предприел действия по възстановяване на правоспособността си по реда
на чл.157, ал.5 от ЗДвП чрез полагане на изпит пред съответните органи за
придобиване на такава правоспособност. Видно от доказателствата по делото
/справка за нарушител/водач на л.57-58/такъв изпит е положен на 19.09.2016г., а
СУМПС с възстановена категория му е издадено на 29.09.2016г. Затова съдът прие,
че в периода 02.06.2011г. до
29.09.2016г. подс.Ф. не е притежавал правоспособност
за управление на МПС.
Безспорно
установено по делото е и обстоятелството, че с наказателно постановление 14-0445-001323/30.12.2014
г. на Началник РУ - МВР гр. Аксаково, влязло в сила на 26.01.2015 г.
подсъдимият Ф. е бил санкциониран
за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, по реда на
чл.177,ал.1,т.2, пр.1 от ЗДвП. В тази връзка съдът намира, че от
доказателствата по делото следва безспорния извод, че НП е било връчено лично на подсъдимия и то на дата
16.01.2015г.. В посочената насока са
както показанията на св.П. и св.Й., така и останалите писмени доказателства по
делото. В системата АНД на МВР е отразена като дата и година на връчване именно
16.01.2015г., а като дата на влизане в сила системата автоматично е посочила,
че се касае за 26.01.2015г..Впоследствие процесното
НП е изпратено в ТД на НАП в началото на месец март на 2015г., което е видно и
от справката изискана от ТД на НАП-Варна, като от изпратения там оригинален
екземпляр на НП /изискан и приложен по делото/, отново е видно, че НП е връчено
на 16.01.2015г.. Няма как да се приеме, че не е ясна годината на връчване на
НП, тъй като от една страна НП е издадено на 30.12.2014г., от друга страна
подсъдимият е бил спрян за проверка от органите на РУ Аксаково на 02.11.2015г.,
към която дата е констатирано наличието на горепосоченото влязло в сила НП.
Съдът намира, че извършената преправка в НП с
коригиране на цифрата „6“ на „5“ и по този начин посочване на коректната година
на връчване на НП не води до несъставомерност на
деянието от обективна стана, както твърди защитата, при безспорно установена
година на връчване на НП. Горното обстоятелство- извършването на преправка в документа в посока коригиране на годината, би
могла до доведе до някаква дисциплинарна отговорност за виновното длъжностно
лице, но не може да доведе до отпадане на отговорността на подс.Ф.
при безспорно установени факти, че НП му е връчено лично на 16.01.2015г., тъй
като наказателната отговорност е лична.
От обективна страна деянието по
чл.343в, ал.2 от НК е осъществено от подс.Ф. при
форма на изпълнителното деяние-действие. С показанията на св.Д.С. и В.П. се
установява безспорно, че на датата и мястото посочени в ОА- 02.11.2015г. същият
е управлявал МПС.
В случая са накърнени
обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за безопасно и
правилно използване на транспортните средства с цел опазване живота и телесната
неприкосновеност на участниците в движението.
От субективна страна горепосоченото
деяние е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК, като подс. Ф. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял. Подс. Ф. е управлявал лек автомобил марка „„Тойота
Хайлукс" с per. № В 9695 РР, след като е знаел, че няма право на това, тъй като не притежава
правоспособност за водач на МПС. Горното обстоятелство е изводимо не само от
установените обективни факти по делото, но и от обясненията депозирани от
подсъдимия пред настоящия съдебен състав. Същият посочи, че е бил уведомен от
служители при Сектор ПП, при подаване на декларацията за кражбата на СУМПС, че са
му изчерпани контролните точки / че бил „на минус“ и че поради това не му е
издаден и дубликат на СУМПС. Освен това видно от приложените по делото заверени
преписи от НП, всички НП, с които са му
отнети контролни точки са връчени лично на подсъдимия, като той не ги е
обжалвал и те са влезли в сила. Подсъдимият като водач придобил правоспособност
през 2001г., следва да знае, че разполага първоначално с 39 КТ, като с
връчените му НП, в които конкретно е отразен броят на отнетите със всяко едно
от тях КТ, същият е запознат и с фактът на отнемането им, респективно
изчерпването им. Въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона. Освен
това подс. Ф. е знаел, че вече е санкциониран за
същото деяние по административен ред / лично е получил наказателно
постановление, с които му е било наложено наказанието за управление без
СУМПС/ и въпреки това на 02.11.2015г. отново
е управлявал МПС и то в едногодишния срок от наказването му по административен
ред.
При
горните констатации и тъй като прецени че обвинението против подс. Ю.Ф. е доказано по несъмнен начин, съгласно чл.303
ал.2 от НПК, със събраните в производството
доказателства, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343в, ал.2 НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
За да определи наказанието на подсъдимият, съдът прецени
степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подс. Ф.
прие следното:
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство на подс.Г.,
съдът отчете изразеното в хода на ДП съжаление за извършеното, доброто
процесуално поведение, добрите характеристични данни за него. Следва да бъде
отчетено и неговото социално положение - подс. е в
трудоспособна възраст, работи, има малолетно дете, за което следва да полага
грижи и да издържа.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства
следва да бъде отчетено обремененото му съдебно минало. Същият е осъждан с
влязла в сила на 19.09.2014г. присъда по НОХД №2703/2013г. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК и е
извършил настоящото деяние в изпитателния му срок. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
отчита неуважението и несъобразяването
на подсъдимя с установените законови положения в ЗДвП
и ППЗДвП. Същият,
с факта на управление на МПС без да притежава свидетелство за управление
на МПС представлява опасност, както за себе си, така и за останалите участници в движението.
В тази връзка съдът не споделя
становището на обвинението че липсата на критичност следва да бъде отчетено
като отегчаващо отговорността обстоятелство доколкото то е в пълно противоречие
с константната практика на ВКС.
При така отчетените обуславящи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи такива, при което и най- лекото
предвидено наказание в закона се явява несъразмерно тежко, поради което приложи
нормата на чл.55,ал.1, т.1 от НК и наложи на подс. Ф.
наказание ТРИ МЕСЕЦА „лишаване от
свобода ”, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, тъй като
е неприложима нормата на чл.66 от НК. Съдът не наложи и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“ на основание чл.55 ал.3 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че с
този вид и размер на наказанието ще се изпълнят целите, визирани в чл.36 от НК
и би се въздействало на подсъдимия превъзпитаващо и възпиращо в извършване на
други престъпления.
При
приложението на чл.68 от НК, съдът съобрази следното:
Подсъдимият е осъждан един път преди деянието
по настоящото дело, като с влязла в сила на 19.09.2014г. присъда по НОХД
№2703/2013г. на ВРС, за престъпление по чл.209, ал.1 от НК извършено през месец
март 2011г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1г.,
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Предвид горното, съдът прецени, че са
налице предпоставките на чл. 68 ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на
наказанието наложено по НОХД №2703/2013г. на ВРС, а именно една година
лишаване от свобода, тъй като деянието за което е наложено наказание по
настоящото дело е умишлено престъпление, от общ характер, извършено в
изпитателния срок на предходно наложеното наказание / на 02.11.2015г./ и на Ф. по настоящото дело
е било наложено наказание лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС съдът постанови така приведеното в
изпълнение наказание да бъде търпяно при първоначален общ режим.
С оглед крайният изход на делото /подсъдимият бе
осъден за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК/ и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :