Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 8907 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на Е.Х.Б. ***, за присъждане на сумата 50000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на
ответника да и поддържа общинските пътища и тротоари и обезопаси и премахне
възникналите препятствия по тях, поради което на 22.12.2017г. в гр.София,
движейки се по левия тротоар на ул. „Позитано“ от бул. „Витоша“, на ъгъла между
ул. „Лавеле“ и ул. „Позитано“, попаднала на разбит участък на кръстовището
между двете улици с шахта – дупка до бордюра на тротоара, покрита с лед и без
капак, с поставена решетка с около 30см под нивото на ръба на шахтата и на
тротоара, и спъвайки се в неравностите по тротоара попаднала в шахтата,
загубила равновение и паднала напред, на ул. „Лавеле“, в резултат на което
получила травматично увреждане – фрактура на шийката на лява раменна кост,
ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от
датата на увреждането - 22.12.2017г., до окончателното и изплащане.
Твърди, че в резултат на травмата претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания от проведеното първоначално самостоятелно, домашно лечение, без
намеса на лекар в продължение на няколко месеца. Ръката се подула, посиняла, вътре
нещо щракало и стояла странно извърната. Считано от момента на травмата и през
периода на домашно лечение изпитвала силни болки и затруднения да се обслужва
сама за да задоволява ежедневните си нужди, което я направило зависима от
помощта на трети лица. Когато посетила лекар и била направена ренгенова снимка
и установено, че е получила фрактура на шийката на лява раменна кост, че има
ограничени движения в лявата раменна става и, че няма да може добре да борави с
лявата си ръка за цял живот. Предписани и били инжекции против тромби и
„Лиотон“ за отоците. Твърди и, че болките и страхът от падане при хлъзгав път и
пренатоварване на ръката, и безсънните нощи продъжават и към момента.
Твърди, че вредите са претърпени в резултат на неизпълнение на задължението
на ответника, като собственик на общинските пътища – булеварди, улици и
прилежащи тротоари, включително по
местонастъпване на инцидента, да ги поддържа, почиства от заледяване и оснежаване,
обезопаси
и осигури безпрепятственото преминаване на пешеходци по тях.
Ответникът С.О.счита исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва механизма на твърдяната увреда, както и настъпилите във връзка с
нея травматични увреждания и неимуществени вреди.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Претендира искът да бъде отхвърлен или уважен но в редуциран размер.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
В резултат на инцидента от 22.12.2017г. ищцата е получила травматични
увреждания - фрактура на шийката на лява раменна кост /хумерус/. Този тип
фрактури могат да бъдат получени по описания начин. Телесната увреда е
причинила трайно заструднение на движенията на левия горен крайник за период по
дълъг от 30 дни и представлява средна телесна увреда.
След злопулуката ищцата не е
потърсила медицинска помощ, поради което не може да се определи какъв срок от
време е търпяла болки и страдания. Обикновено такъв вид фрактури зарастват за
около 45 дни, при проведено адекватно лечение – оперативно или имобилизация с
ортеза, като болките през първите 15-20дни, когато започва процеса на
зарастване на счупената кост са с по-голям интензитет, като постепенно във
времето намаляват.
Т.к. ищцата не е потърсила медицинска помощ по спешност за лечение на фрактурата
същата е зарастнала в патологично /неправилно/ положение. За възстановяване на
нормални движения в лявата раменна става е необходимо да бъде извършено
ендопротезиране – поставяне на изкуствена раменна става.
От показанията на св. В.Б.Л.се установява, че е колежка на ищцата. На
22.12.2017г. двете си тръгвали заедно от работа след 19.00ч, когато по ул.
„Позитано“, на ъгъла с ул. „Лавеле“ ищцата се спънала в бордюра, полетяла
напред и падайки стъпила с ляв крак в дупка на пътя, и паднала на лява страна
на улицата. Било тъмно, студено, заледено и хлъзгаво. След като се огледала св.
видяла, че на пътя имало дупка – нещо като шахта. Други две жени помогнали да я
вдигнат. Тя се изправила, качили я на такси и тя се прибрала. След инцидента се
чули по телефона. Ищцата казала, че лявата ръка е счупена и много я боли. После
пак се чули няколко пъти и ищцата казала, че я боли повече и вече не може нищо
да хваща с нея. Наскоро пак казала, че още я боли ръката и не може да работи
никъде.
От показанията на св. Г.О.Т.се установява, че е внучка на ищцата. След
инцидента на 22.12.2017г. баба и се прибрала, охкала и пъшкала, имала страшни
болки. Разказала и, че се спънала в дупка на ул. „Лавеле“, паднала на лява част
на тялото и ударила рамото си. Минувачи и помогнали да стане, след което се
прибрала с такси. Свидетелката и предложила да отиде на лекар, но тя отказала,
като казала, че ще се справи сама. Започнала да си слага лед и да се
самолекува. Не спала цяла нощ, пила обезболяващи. Ръката се издула, цялата
станала синя. Св. помагала за всичко на баба си, за всякакви нужди. Постоянно я
карала да отидат на лекар, но тя отказвала и казвала, че ще се оправи с
времето. След няколко месеца отишла на лекар и се оказало, че диагнозата е сериозна.
Сега вече не работела, не била пълноценен човек, била обездвижена, страхувала
се да излиза, когато е заледено, сънувала кошмари.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди
намиращи се в пряка причинна връзка с виновното, противоправно поведение на
лице, изпълняващо възложената му от ответника работа. Вината на конкретните
служители на общината, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните
последици.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Съдът намира заключението по приетата СМЕ за обективно и безпристрастно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра
изцяло. Намира показанията на разпитените свидетели за дадени в резултат на
преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с
други и с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло.
Показанията на св. Т. цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра изцяло,
т.к. ги намира за последователни, дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления и съответстващи с останалите доказателства по делото.
Въз основа заключението на в.л. по приетата СМЕ, свидетелските показания и
събраните писмени доказателства приема за установено, че на 22.12.2017г. в
гр.София, движейки се по левия тротоар на ул. „Позитано“ от бул. „Витоша“, на
ъгъла между ул. „Лавеле“ и ул. „Позитано“, ищцата попаднала на разбит участък
на кръстовището между двете улици, спънала се в бордюра, полетяла напред,
падайки стъпила с ляв крак в дупка до бордюра на тротоара, покрита с лед и без
капак, с поставена решетка с около 30см под нивото на ръба на шахтата и на
тротоара, и паднала на лява страна на ул. „Лавеле“, в резултат на което
получила травматично увреждане – фрактура на шийката на лява раменна кост.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че ищцата е
търпяла твърдяните болки и страдания в със сочения интензитети е била поставена
в невъзможност да се обслужва изцяло самостоятелно и задоволява ежедневните си
нужди, което я направило зависима от помощта на трети лица, в голяма степен
резултат на проведеното самолечение. Ищцата не е установил главно и пълно за
какъв конкретно период от време е търпяла болки и страдания. При това положение
и въз основа заключението на СМЕ съдът приема, че същите са търпяни за период от около 45 дни, по интензивни за
първоначалният период от 15-20 дни, какъвто е обичаен за зарастване на такъв
тип фрактури при проведено адекватно лечение – оперативно или имобилизация с
ортеза.
За периода след изтичане на 45 дни от фрактурата съдът приема, че търпяните
болки и страдания - ограничение в нормалните движения на ръката и необходимост
към момента на ендопротезиране на раменната става, не са резултат от инцидента,
а от бездействието на ищцата да потърси своевременно и по спешност медицинска
помощ и настъпилото патологично зарастване.
Тротоарите представляват част от земното платно, на осн. Пар. 1, т. 2 от
Закон за пътищата /ЗП/. От своя страна земното платно е част от пътищата,
съгласно чл. 5, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП. Ул. „Позитано“ и ул.„Лавеле“
в гр.София са общински път – публична общинска собственост, на основание чл. 5,
ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП. Съгласно чл. 11 от Закон за общинската
собственост /ЗОС/ имоти и вещи общинска собственост се управляват в интерес на
населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането
на тротоарите в общинските пътища, както и тяхната поддръжка е задължение на С.О..
Следователно отговорност за настъпване на твърдяните вреди носи последната или
вредите са претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа
общинските пътища-тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по
тях, включително заледяване, неравности по пътя и незакрити шахти.
Поради изложеното съдът приема, че исковете са доказани по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи
по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма,
която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира
от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд
справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на
обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който
изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението,
което процесния инцидент е оставило в живота на ищеца или в конкретният случай
съобрази следното: касае се за жена на възраст 70години към датата на
инцидента; в резултат на инцидента е получила травматични увреждания – фрактура
на шийката на лява раменна кост; търпяла е болки и страдания и е била поставена
в невъзможност да се обслужва изцяло самостоятелно и задоволява ежедневните си
нужди, което я направило зависима от помощта на трети лица, в голяма степен
резултат на проведеното самолечение, за период
от около 45 дни, по интензивни за първоначалният период от 15-20 дни.
При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът счита, че отговарящо на
справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай
обезщетение е в размер на 10000,00лв.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на
деликта. За сумата 40000,00лв., която е разлика над присъдените 10000,00лв. до
общо претендираните 50000,00лв., представляващи претърпяни неимуществени вреди
искът подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноски:
Ищецът не е направил искане за присъждане на съдебни разноски и не е
представил своевременно списък за извършени разноски. Ответникът е направил
искане за присъждане на разноски но не е представил надлежен списък.
Затова съдът не присъжда разноски в полза на страните независимо от изхода
от спора.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 80.00лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ*********, представлявана от Кмета Й. Ф., с адрес: гр.София,
ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, кантора 416, адв. Х.Г.Ч. – САК, сумата 10000,00 /десет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на
бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища и тротоари и
обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, в резултат на което на
22.12.2017г. в гр.София, движейки се по левия тротоар на ул. „Позитано“ от бул.
„Витоша“, на ъгъла между ул. „Лавеле“ и ул. „Позитано“, ищцата попаднала на
разбит участък на кръстовището между двете улици, спънала се в бордюра,
полетяла напред, падайки стъпила с ляв крак в дупка до бордюра на тротоара,
покрита с лед и без капак, с поставена решетка с около 30см под нивото на ръба
на шахтата и на тротоара, и паднала на лява страна на ул. „Лавеле“, в резултат
на което получила травматично увреждане – фрактура на шийката на лява раменна
кост, като ОТХВЪРЛЯ искът за
неимуществени вреди за сумата 40000,00 /четирдесет хиляди/лв., която е разлика
над присъдените 10000,00 /десет хиляди/лв. до общо претендираните 50000,00
/петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди считано от датата на увреждането – 22.12.2017г., до
окончателното и изплащане, на основание чл. 45, вр. чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ*********, представлявана от Кмета Й. Ф., с адрес: гр.София,
ул. „******* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 80.00
/осемдесет/лв., представляваща държавна такса върху уважената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: