Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№                /                      2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА Х.

гражданско дело № 8907 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на Е.Х.Б. ***, за присъждане на сумата 50000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища и тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, поради което на 22.12.2017г. в гр.София, движейки се по левия тротоар на ул. „Позитано“ от бул. „Витоша“, на ъгъла между ул. „Лавеле“ и ул. „Позитано“, попаднала на разбит участък на кръстовището между двете улици с шахта – дупка до бордюра на тротоара, покрита с лед и без капак, с поставена решетка с около 30см под нивото на ръба на шахтата и на тротоара, и спъвайки се в неравностите по тротоара попаднала в шахтата, загубила равновение и паднала напред, на ул. „Лавеле“, в резултат на което получила травматично увреждане – фрактура на шийката на лява раменна кост, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от датата на увреждането - 22.12.2017г., до окончателното и изплащане.

Твърди, че в резултат на травмата претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания от проведеното първоначално самостоятелно, домашно лечение, без намеса на лекар в продължение на няколко месеца. Ръката се подула, посиняла, вътре нещо щракало и стояла странно извърната. Считано от момента на травмата и през периода на домашно лечение изпитвала силни болки и затруднения да се обслужва сама за да задоволява ежедневните си нужди, което я направило зависима от помощта на трети лица. Когато посетила лекар и била направена ренгенова снимка и установено, че е получила фрактура на шийката на лява раменна кост, че има ограничени движения в лявата раменна става и, че няма да може добре да борави с лявата си ръка за цял живот. Предписани и били инжекции против тромби и „Лиотон“ за отоците. Твърди и, че болките и страхът от падане при хлъзгав път и пренатоварване на ръката, и безсънните нощи продъжават и към момента.

Твърди, че вредите са претърпени в резултат на неизпълнение на задължението на ответника, като собственик на общинските пътища – булеварди, улици и прилежащи тротоари,  включително по местонастъпване на инцидента, да ги поддържа, почиства от заледяване и оснежаване, обезопаси и осигури безпрепятственото преминаване на пешеходци по тях.

Ответникът С.О.счита исковете за допустими, но неоснователни.

Оспорва механизма на твърдяната увреда, както и настъпилите във връзка с нея травматични увреждания и неимуществени вреди.

В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.

Претендира искът да бъде отхвърлен или уважен но в редуциран размер.

Съдът  след  като  съобрази  предметните  предели  на въззивното   производство   очертани   с   въззивната   жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

В резултат на инцидента от 22.12.2017г. ищцата е получила травматични увреждания - фрактура на шийката на лява раменна кост /хумерус/. Този тип фрактури могат да бъдат получени по описания начин. Телесната увреда е причинила трайно заструднение на движенията на левия горен крайник за период по дълъг от 30 дни и представлява средна телесна увреда.

 След злопулуката ищцата не е потърсила медицинска помощ, поради което не може да се определи какъв срок от време е търпяла болки и страдания. Обикновено такъв вид фрактури зарастват за около 45 дни, при проведено адекватно лечение – оперативно или имобилизация с ортеза, като болките през първите 15-20дни, когато започва процеса на зарастване на счупената кост са с по-голям интензитет, като постепенно във времето намаляват.

Т.к. ищцата не е потърсила медицинска помощ по спешност за лечение на фрактурата същата е зарастнала в патологично /неправилно/ положение. За възстановяване на нормални движения в лявата раменна става е необходимо да бъде извършено ендопротезиране – поставяне на изкуствена раменна става.

От показанията на св. В.Б.Л.се установява, че е колежка на ищцата. На 22.12.2017г. двете си тръгвали заедно от работа след 19.00ч, когато по ул. „Позитано“, на ъгъла с ул. „Лавеле“ ищцата се спънала в бордюра, полетяла напред и падайки стъпила с ляв крак в дупка на пътя, и паднала на лява страна на улицата. Било тъмно, студено, заледено и хлъзгаво. След като се огледала св. видяла, че на пътя имало дупка – нещо като шахта. Други две жени помогнали да я вдигнат. Тя се изправила, качили я на такси и тя се прибрала. След инцидента се чули по телефона. Ищцата казала, че лявата ръка е счупена и много я боли. После пак се чули няколко пъти и ищцата казала, че я боли повече и вече не може нищо да хваща с нея. Наскоро пак казала, че още я боли ръката и не може да работи никъде.

От показанията на св. Г.О.Т.се установява, че е внучка на ищцата. След инцидента на 22.12.2017г. баба и се прибрала, охкала и пъшкала, имала страшни болки. Разказала и, че се спънала в дупка на ул. „Лавеле“, паднала на лява част на тялото и ударила рамото си. Минувачи и помогнали да стане, след което се прибрала с такси. Свидетелката и предложила да отиде на лекар, но тя отказала, като казала, че ще се справи сама. Започнала да си слага лед и да се самолекува. Не спала цяла нощ, пила обезболяващи. Ръката се издула, цялата станала синя. Св. помагала за всичко на баба си, за всякакви нужди. Постоянно я карала да отидат на лекар, но тя отказвала и казвала, че ще се оправи с времето. След няколко месеца отишла на лекар и се оказало, че диагнозата е сериозна. Сега вече не работела, не била пълноценен човек, била обездвижена, страхувала се да излиза, когато е заледено, сънувала кошмари.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди намиращи се в пряка причинна връзка с виновното, противоправно поведение на лице, изпълняващо възложената му от ответника работа. Вината на конкретните служители на общината, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните последици.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Съдът намира заключението по приетата СМЕ за обективно и безпристрастно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло. Намира показанията на разпитените свидетели за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло. Показанията на св. Т. цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра изцяло, т.к. ги намира за последователни, дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления и съответстващи с останалите доказателства по делото.

Въз основа заключението на в.л. по приетата СМЕ, свидетелските показания и събраните писмени доказателства приема за установено, че на 22.12.2017г. в гр.София, движейки се по левия тротоар на ул. „Позитано“ от бул. „Витоша“, на ъгъла между ул. „Лавеле“ и ул. „Позитано“, ищцата попаднала на разбит участък на кръстовището между двете улици, спънала се в бордюра, полетяла напред, падайки стъпила с ляв крак в дупка до бордюра на тротоара, покрита с лед и без капак, с поставена решетка с около 30см под нивото на ръба на шахтата и на тротоара, и паднала на лява страна на ул. „Лавеле“, в резултат на което получила травматично увреждане – фрактура на шийката на лява раменна кост.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че ищцата е търпяла твърдяните болки и страдания в със сочения интензитети е била поставена в невъзможност да се обслужва изцяло самостоятелно и задоволява ежедневните си нужди, което я направило зависима от помощта на трети лица, в голяма степен резултат на проведеното самолечение. Ищцата не е установил главно и пълно за какъв конкретно период от време е търпяла болки и страдания. При това положение и въз основа заключението на СМЕ съдът приема, че същите са търпяни за период  от около 45 дни, по интензивни за първоначалният период от 15-20 дни, какъвто е обичаен за зарастване на такъв тип фрактури при проведено адекватно лечение – оперативно или имобилизация с ортеза.

За периода след изтичане на 45 дни от фрактурата съдът приема, че търпяните болки и страдания - ограничение в нормалните движения на ръката и необходимост към момента на ендопротезиране на раменната става, не са резултат от инцидента, а от бездействието на ищцата да потърси своевременно и по спешност медицинска помощ и настъпилото патологично зарастване.

Тротоарите представляват част от земното платно, на осн. Пар. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. От своя страна земното платно е част от пътищата, съгласно чл. 5, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП. Ул. „Позитано“ и ул.„Лавеле“ в гр.София са общински път – публична общинска собственост, на основание чл. 5, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП. Съгласно чл. 11 от Закон за общинската собственост /ЗОС/ имоти и вещи общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите в общинските пътища, както и тяхната поддръжка е задължение на С.О.. Следователно отговорност за настъпване на твърдяните вреди носи последната или вредите са претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища-тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, включително заледяване, неравности по пътя и незакрити шахти.

Поради изложеното съдът приема, че исковете са доказани по основание.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма, която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението, което процесния инцидент е оставило в живота на ищеца или в конкретният случай съобрази следното: касае се за жена на възраст 70години към датата на инцидента; в резултат на инцидента е получила травматични увреждания – фрактура на шийката на лява раменна кост; търпяла е болки и страдания и е била поставена в невъзможност да се обслужва изцяло самостоятелно и задоволява ежедневните си нужди, което я направило зависима от помощта на трети лица, в голяма степен резултат на проведеното самолечение, за период  от около 45 дни, по интензивни за първоначалният период от 15-20 дни.

При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът счита, че отговарящо на справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай обезщетение  е в размер на 10000,00лв. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на деликта. За сумата 40000,00лв., която е разлика над присъдените 10000,00лв. до общо претендираните 50000,00лв., представляващи претърпяни неимуществени вреди искът подлежи на отхвърляне.

По отговорността за разноски:

Ищецът не е направил искане за присъждане на съдебни разноски и не е представил своевременно списък за извършени разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски но не е представил надлежен списък.

Затова съдът не присъжда разноски в полза на страните независимо от изхода от спора.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 80.00лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ*********, представлявана от Кмета Й. Ф., с адрес: гр.София, ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, кантора 416, адв. Х.Г.Ч. – САК, сумата 10000,00 /десет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища и тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, в резултат на което на 22.12.2017г. в гр.София, движейки се по левия тротоар на ул. „Позитано“ от бул. „Витоша“, на ъгъла между ул. „Лавеле“ и ул. „Позитано“, ищцата попаднала на разбит участък на кръстовището между двете улици, спънала се в бордюра, полетяла напред, падайки стъпила с ляв крак в дупка до бордюра на тротоара, покрита с лед и без капак, с поставена решетка с около 30см под нивото на ръба на шахтата и на тротоара, и паднала на лява страна на ул. „Лавеле“, в резултат на което получила травматично увреждане – фрактура на шийката на лява раменна кост, като ОТХВЪРЛЯ искът за неимуществени вреди за сумата 40000,00 /четирдесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 10000,00 /десет хиляди/лв. до общо претендираните 50000,00 /петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от датата на увреждането – 22.12.2017г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 45, вр. чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ*********, представлявана от Кмета Й. Ф., с адрес: гр.София, ул. „******* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 80.00 /осемдесет/лв., представляваща държавна такса върху уважената част от иска.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

                                                                                 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: