№ 781
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: град София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано
от главния изпълнителен директор А В Д и изпълнителния директор М М чрез
пълномощника адвокат Й. против разпореждане № 1849/18.05.2021г., постановено по ч. гр.
д. № 20212120102155г. на Районен съд – Бургас, с което е оставено без уважение
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против длъжника
„Меджик Лайф“ ЕООД, БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление в гр***,
ул. *** № ** за присъждане сумата от 396,92 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договор М5599545 и сумата от 247 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение договор М5923619.
В частната жалба „А1 България” ЕАД оспорва извода на районния съд за нищожност
на клаузата за неустойка в договора, позовава се на решение на Съда на ЕС от 22.11.2018г.
по дело С-295/2017г. и настоява за отмяна на разпореждането. Частният жалбоподател иска
от съда да разпореди издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за
процесните суми.
Като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 29.03.2021г. „А1 България” ЕАД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Меджик Лайф“
ЕООД, БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление в гр. **, ул.** № ** за
следните суми:353,22 лева - месечни такси и потребление за използваните услуги по
договор М5599545 за периода от 16.08.2018г. до 15.02.2018г., ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 649,92 лева –
неустойка за неизпълнение на договор М5599545, ведно със законната лихва за забава от
1
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 125,50 лева – месечни такси и
потребление за използвани на услуги по договор М5923619 за периода от 23.06.2018г. до
22.12.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане; 247,00 лева – неустойка за неизпълнение на договор М5923619,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане.
На 18.05.2021г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 912/18.05.20221г., с която разпорежда на длъжника
„Меджик Лайф“ ЕООД да заплати сумата от 353,22 лева – месечните такси и услуги; 280
лева – неустойка за невърнати устройства по договор М 5923619; 123,50 лева – месечни
такси и услуги, ведно със законната лихва върху главницата в общ размер на 756,72 лева,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане и
180,40 лева – разноски за заповедното производство. С разпореждане № 1849/18.05.2021г.
районният съд оставя без уважение искането на заявителя за сумата от 396,92 лева,
представляваща сбор от неустойки по договор М 5599545 в размер, равен на размера на
таксите до изтичане на срока на договора и неустойка за тарифно обвързване; 247 лева,
представляваща неустойка по договор М5923619 и 147,07 лева – разноски, представляващи
разликата между претендираните разноски в размер на 327,47 лева и присъдените в размер
на 180,40 лева. За да постанови това разпореждане, районният съд приема, че размерът на
претендираната неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън пределите
на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Поради
това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд, че уговорената от
страните неустойка за едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане, поради виновно неизпълнение на задълженията на
длъжника, в размер на оставащите до края на срока на договора месечни такси за всяка от
ползваните от длъжника услуги, е в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и
санкционната функция, присъщи за неустойката, предвидени в чл.92 ЗЗД.
На първо място следва да се отбележи, че съдебната практика на СЕС, посочена в
частната жалба, касаеща преюдициално запитване, не е постановена по спор за нищожност
на така уговорена неустойка поради противоречие с добрите нрави, а предметът на делото е
за това дали върху така уговорена сума се дължи ДДС, на който въпрос СЕС е дал
положителен отговор, като е приел в §48 от решението, че сумата, дължима при неспазване
на минималния срок на обвързаност, е възнаграждение за предоставяните от оператора
услуги, независимо дали клиентът упражнява правото си да ползва тези услуги до края на
посочения срок. В § 68 е посочено още, че за тълкуването на разпоредбите на Директивата за
ДДС е без значение дали съгласно националното право тази сума представлява обезщетение
за вреди на деликтно основание или неустойка, или пък е квалифицирана като обезщетение
2
за вреди, компенсаторно обезщетение или възнаграждение. Следователно тази практика не
намира пряко приложение в случая, в каквато насока са доводите в частната жалба.
В мотивите на това решение обаче се съдържа разрешение на друг въпрос, който е от
съществено значение за преценката дали процесната неустойка противоречи на добрите
нрави.
Съгласно т.61 и 62 от Решение от 22.11.2018г. по дело С-295/17 на СЕС сумата,
дължима на оператора, предоставящ телекомуникационни услуги, при неспазване
минималния срок на обвързаност по договора, гарантира на оператора фиксирана печалба
под формата на предвидено в договора минимално възнаграждение, следователно нейната
цел- да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с
договора през минималния срок не е решаваща за квалификацията ѝ, тъй като предвид
икономическата ѝ същност с нея се цели да се гарантира, че операторът по принцип ще
получава същите печалби като тези, които би получил, ако договорът не е бил прекратен по
вина на клиента преди изтичането на минималния срок на обвързаност.
Този извод на СЕС според настоящият съдебен състав е в подкрепа на формираната
трайна съдебна практика на ВКС /Решение №110 от 21.07.2016г. по т.д.№1226/15г. на I т.о.
на ВКС и цитираните в него актове, макар и постановена по спорове, касаещи договорите за
финансов лизинг и наем/, че уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката
/обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция/, създава условия за
неоснователно обогатяване на оператора, който след прекратяването на договора е
преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава принципа за
справедливост, залегнал в чл.9 от ЗЗД. Освен това следва да се отбележи, че процесната
сума всъщност не компенсира жалбоподателя за действително претърпените от него вреди
вследствие неизпълнението /неплащането на конкретните месечни такси, общо в размер на
102,24 лв./, а пропуснатите от оператора ползи вследствие едностранното прекратяване на
договора, предвидено в ОУ при неплащане на вноски.
В случая, доводите за това, че длъжникът също е търговец и като такъв е преценил
дали процесната неустойка противоречи на добрите нрави са несъстоятелни, понеже както
ТЗ, така и ГПК /чл.411, ал.2, т.2, предл.2/ не изключват проверката за нищожност на
клаузата за неустойка с добрите нрави /за разлика например от нормата на чл.309 ТЗ, при
която неустойката между търговци не подлежи на намаляване поради прекомерност/.
Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли
със следващото от това потвърждаване на процесното разпореждане.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1849/18.05.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по ч.гр. д. № 2155/2021г.
3
Определението е окончателно и е подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4