№ 6568
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100509323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 26.05.2022 г., постановено по гр. дело №40077/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, 168 състав ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД е
осъден да заплати на ищеца Р. Б. по иск с правна квалификация чл. 432,ал. 1
КЗ сумата от 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпило на 25.10.2019 г.
застрахователно събитие, съставляващо застрахователен риск, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, като искът за главница е отхвърлен за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Р. Б. в
отхвърлителната част с оплаквания за неправилност и необоснованост. В
жалбата се поддържа, че размерът на обезщетението е изключително занижен
и не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Въззивницата
оспорва наличието на съпричиняване, като се заявява, че съдът не е изложил
конкретни мотиви относно приетия процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от 50%. При условията на евентуалност се подържа, че
дори да е налице съпричиняване, то то е в по-малък размер. По изложените
доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД е, с който оспорва същата като неоснователна и
1
моли въззивния съд да я остави без уважение. В отговора се излага
становище, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението е справедлив и адекватен на съдебната практика по
аналогични случаи. Поддържа се, че правилно е прието от
първоинстанционния съд съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата поради непоставяне на обезопасителен колан. Предвид изложеното
се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
обосновано и оставяне на въззивната жалба без уважение.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
осъдителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание по
чл. 432 от КЗ, съгласно който увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ. За уважаване на този иск е необходимо ищецът да докаже наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При установяване
пълно и главно от страна на ищеца на тези факти, в тежест на ответника е да
докаже наличието на съпричиняване по чл. 51,ал. 2 ЗЗД, както и погасяване
чрез плащане.
С доклада по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че към
датата на ПТП - 25.10.2019 г. за МПС с рег. № **** е била налична сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. От
2
заключението по САТЕ и изслушаните по делото свидетели е установен
механизмът на ПТП, както и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и неимуществените вреди, чието обезщетяване претендира
ищцата.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания единствено във връзка с
размера на определения от първоинтанционния съд размер на обезщетението
по чл. 52 ЗЗД, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата
и конкретният размер на съпричиняването.
Съгласно ППВС № 4/1968 год., понятието „справедливост„ по смисъла,
вложен от законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и
характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и
оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите. Във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи
критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на
уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и
страдания, възстановителният период, психическите и физическите
последици от уврежданията, вкл. социален и емоционален дискомфорт,
остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др.
В настоящия случай от приложените по делото писмени доказателства,
събраните гласни доказателства и изслушаните по делото съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза се установява, че на ищцата са
причинени травма на главата с подкожен хематом в дясна слепоочна област и
травма в областта на седалищна кост. Съгласно заключението на вещото лице
след подобни травми постепенно болките отшумяват и функционалните
увреждания се възстановяват за около 2-3 седмици. Освен това в настоящия
случай не са установени усложнения, нито продължително протичане на
възстановителния процес или влошаване на общото здравословно състояние
на пострадалата. При съвкупния анализ на така изложеното и при
съобразяване на генералния принцип за справедливо обезщетяване на
причинените неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД и при
съблюдаване на забраната за неоснователно обогатяване при компенсиране на
причинени вреди, настоящата въззивна инстанция намира за справедлив
размера на обезщетението от 1000 лв., определен от първоинстанционния съд.
По доводите на въззивницата за липса на съпричиняване или наличие на
съпричиняване в по-малък размер, настоящата инстанция намира следното:
Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото
лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на
вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за
установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е
налице съпричиняване, в случая – на ответника.
3
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, намерила израз в
ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от 23. 12. 2015 г. по тълк. д.
№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и постоянната практика на ВКС,
обективирана в решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№ 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24.
07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г.
по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д.
№ 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от 19. 02. 2020 г. по т. д. № 146/2019 г.,
ІІ т.о. и др., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В случаите, при
които пострадалият е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен
колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Намаляване на обезщетението за вреди ще е допустимо само
при наличието на категорични доказателства, че вредите не биха били
настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. Определянето на степента на съпричиняване предполага
съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане
тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който
всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.
Настоящата въззивна инстанция се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд, че е налице принос на пострадалия за увреждането
поради неизползването на обезопасителен колан в съответствие с изискването
на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, мотивиран с установеното от заключението на
автотехническата експертиза, че по време на катастрофата пострадалият е бил
без поставен колан, въпреки оборудването на автомобила с такъв.
Въпреки това обаче следва да се има предвид, че с изслушаната по
делото съдебно-медицинска експертиза е прието, че причинените травми
може да се обяснят и при поставен предпазен колан, като вещото лице е
изразило принципно становище, че поставеният колан намалява по тежест
причинените вреди. Вещото лице подробно е изложило становище, че тъй
като главата е свободно подвижна в шията и независимо, че тялото се спира
от колан тя може да достигне и да се травмира с немного силен удар в близко
разположен интериор.
При тези фактически данни и предвид изразеното становище от страна
на вещите лица приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат
4
не може да бъде приравнен на приноса на предизвикалия ПТП водач и следва
да бъде определен на 20% или искът се явява основателен за сумата от 800 лв.
Поради изложеното първоинстанционното решение е частично
неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която предявеният
осъдителен иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 500 лв. до
сумата от 800 лв., като вместо това искът на ищеца следва да бъде уважен за
разликата до 800 лв., а ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от още 300 лв.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК обжалваното
решение следва да се ревизира и в частта за разноските. Съобразно уважената
част от иска в полза на адвокат Ю. на основание чл. 38 ЗА следва да се
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 66,40 лв. или ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ю. адвокатско възнаграждение в
размер на още 24,90 лв. По отношение на останалите съдено-деловодни
разноски в размер на 168,75 лв. пропорционално на уважената част на иска на
ищеца се дължи сумата от 13,50 лв. или ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от още 5,06 лв.
Съобразно отхвърлителната част в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 368 лв., поради което първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ответника са
присъдени разноски в размер на 12 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на СРС сумата от още 4,45 лв., а в полза на
бюджета на СГС сумата от 5,25 лв.
За въззивното производство въззивникът претендира адвокатско
възнаграждение по чл. 38,ал.2, вр. чл. 1, т. 2 ЗА, но съдът констатира, че не е
приложен договор, нито са представени доказателства, установяващи, че
между страните е бил сключен договор за предоставяне на безплатна
адвокатска защита, поради което на адвокат Ю. не следва да се присъжда
възнаграждение за безплатна адвокатска помощ за въззивната инстанция.
Съобразно уважената част на въззивната жалба въззиваемият следва да
заплати на въззивника разноски за държавна такса в размер на 0,75 лв. На
въззиваемия не се следват разноски, тъй като в хода на въззивното
производство не се претендират и не се доказват такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 26.05.2022 г., постановено по гр. дело
№40077/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 168 състав в частта, в
която искът по чл. 432 КЗ, предявен от ищеца Р. Б. срещи ЗАД „ОЗК-З.“ АД е
отхвърлен за разликата над уважения размер до сумата от 800 лв., както и в
5
частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 12 лв.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** да заплати на Р. В. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. **** сумата от още
300 лв. /триста лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за болки и страдания от настъпило на
25.10.2019 г. застрахователно събитие, съставляващо застрахователен риск,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,ал.2, вр. чл. 1, т. 2 ЗА „ОЗК-З.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** да
заплати на адвокат И. Ю. сумата от 24,90 лв., представляваща
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** да заплати на Р. В. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. **** сумата 5,06 лв.
– съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство, както
и сумата от 0,75 лв. – съдебно-деловони разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 4,45 лв. – съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** да заплати по сметка на
Софийския градски съд сумата от 5,25 лв. – съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от съобщаването му на страните
при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6