Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3824 13.11.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9861
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против М.Г.Т.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода от 23.09.2013 г. – 19.12.2017 г. имал задължения към ищеца за
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода в общ размер на 579,10 лв. за
собствен обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ ., ет., ап. . За потребените
количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата
молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. При забава в
плащанията, абонатът следвало да дължи и законна лихва, като в случая дължимото
мораторно обезщетение възлизало на сумата от 107,92 лева за периода 30.11.2013
г. – 31.12.2017 г. Ответникът фигурирала в базата данни на оператора като
потребител с № **********, а отношенията между дружеството и клиентите
му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било
определяно след реални отчети и снемане на показания от монтираните
измервателни устройства, за което били поставени подписи в карнетите от внука
на ответницата, обитаващ имота.
Тъй като задълженията не били
погасени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. По образуваното частно гр. дело № 137/2018 г. на РС-Харманли, била издадена заповед за изпълнение № 96/08.02.2018 г. за
главните и акцесорни вземания, ведно със законната лихва и разноски от общо 325
лева. Заповедта била редовно връчена при условията на чл. 47, ал.5,вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК ищецът предявил настоящите
установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират
се разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е подал отговор на исковата молба, макар същата, ведно с
приложенията и уточненията, да са редовно връчени.
Ответникът е бил редовно призован /чрез лице от домашните по чл. 46, ал.2,
вр. с ал. 1 ГПК - внук/ за първото съдебно заседание, като в изпратената до
същия призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 9804/03.10.2018 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 07.11.2018 г.
ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е
поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено
решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се
явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.5/ и доказателства
за сторени в размер на 75 лева – платена ДТ. Не се претендира юрк.
възнаграждение за наст. производство. Дължат се и разноските в заповедното такова
/т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 300
лева – платено адв. възнаграждение, съгласно ДПЗС.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Г.Т., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК ********* следните суми: 579,10 лева - главница,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отвеждане на
канална вода за периода 23.09.2013 г. – 19.12.2017 г. за обект, находящ се в
гр. П., ул. „С.“.., ет., ап. ..; 107,92 лева - обезщетение за забава за
периода 30.11.2013 г. – 31.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.01.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 96/08.02.2018
г. по ч.гр.д. № 137/2018 г. на РС-Харманли.
ОСЪЖДА
М.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Шести септември” № 250, сумите от: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ – разноски в настоящото
производство и общо 325 лева /триста
двадесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
137/2018 г. на РС-Харманли.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП