Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.09.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 16668 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 10.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 29431/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 47 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено,
че С.Д.Б. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ********/ сумата 956.49 лева-
главница, представляваща стойност на потребена през периода от м.05.2014 г. до
м.04.2017 г. топлинна енергия, вкл. реално потребена топлинна енергия, отразена
в общи фактури, сумата 132.19 лева- лихва за периода от 15.09.2015 г. до
18.10.2017 г., сумата 44.76 лева- главница за дялово разпределение за периода
от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., и сумата 7.12 лева- лихва за забава за периода
от 15.09.2015 г. до 18.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 26.10.2017 г., до
окончателното плащане, като исковете са отхвърлени: относно главницата- за
разликата над сумата 956.49 лева до пълния предявен размер от 1 131.01 лв.,
и относно лихвите за забава- за разликата над сумата 132.19 лева до пълния
предявен размер от 168.12 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът С.Б. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД
сумата 689.18 лева- разноски за исковото производство, и сумата 64.18 лева-
разноски за заповедното производство, съобразно уважената част от исковете. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на ответника С.Б.
сумата 50 лв.- разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от С.Д.Б. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната
дължимостта на горните суми- главници и лихви за забава, и в частта относно
присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Т.С.” ЕООД- ***
не изразява становище по жалбата на ответника.
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество обжалваното решение е неправилно
в обжалваната от ответника част и следва да бъде отменено.
Спорни във въззивното производство- с
оглед релевираните във въззивната жалба доводи, са наличието на обвързващо
страните през процесния период договорно правоотношение, основано на валидно
сключен помежду им договор за доставяне на топлинна енергия, наличието на
доставена до имота топлинна енергия и съответствие на претендираната от ищеца цена с действително
доставеното в процесния имот количество топлинна енергия.
Според
приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право
на ползване на топлоснабдявания имот.
Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното
правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване.
Същата легитимира
като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с
ползването на вещта.
Горните
разпоредби са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило
основен източник на облигационните право- отношения.
Сключването на писмен договор при условията
на договорна автономия е приложимо и в областта на продажбата на топлинна
енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
Л.2 на Реш. по гр.№ 16668/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
/потребителите/
в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно
доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен
страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има
и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
В
случая според доводите във въззивната жалба по делото не е безспорно
установено, че през исковия период ответникът и ищцовото дружество са били
обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен
помежду им договор за доставяне на топлинна енергия. Видно от приложените към
исковата молба писмени доказателства, които не са оспорени от ответника, същият
е собственик на процесния апартамент от 2012 г. /Нот. акт № 141/ 2012 г./, като
освен това е подал на 9.11.2012 г. и заявление- декларация за откриването
на клиенска партида за абонат на топлинна енергия в топлопреносното
предприятие, което е прието от последното, което налага
приемането на извод, че в действителност през процесния период той е имал
качеството потребител на топлинна енергия в имота /чл.149, ал.1, т.6
ЗЕ/, тъй като сам е отправил предложение за сключването на договор за доставка
на топлинна енергия, което е прието от насрещната главна страна по делото, като
по молбата е предоставен и процесният абонатен № 132962. Следователно между
главните страни по делото в рамките на договорната свобода /чл.9 ЗЗД/ е
създадена облигационна връзка по повод продажбата на топлинна енергия в
процесния имот, като ответникът С.Б. сам е встъпил в договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие, поради което и като страна по същото дължи
изпълнение на задълженията за плащане цената на доставената в имота топлинна
енергия.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени като доказателства по делото
извлечения за начислените за имота суми, индивидуални справки, дялови
разпределения и документ за главен отчет, като са изслушани в
първоинстанционното производство и съдебно- техническа и съдебно- счетоводна
експертизи. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно- техническа
експертиза заключение за процесния имот е начислена само топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване /БГВ/, като за отоплителния сезон м.05.2016 г.-
м.04.2017 г. е извършен редовен отчет на уреда- 1 бр. водомер, а за 2015 г. и
2016 г. от третото лице- помагач са предоставени на експерта два констативни
протокола за неосигурен достъп. Общата фактурирана за имота сума, изготвена по
прогнозни данни за потребление, е в размер на 853.13 лв. Предвид неосигурения
достъп за отчет на водомера, за отоплителните сезони м.05.2014 г.- м.04.2015 г.
и м.05.2015 г.- м.04.2016 г. са определени суми за доплащане съответно от 418.56
лв. и 444.59 лв., а за периода м.05.2016 г.- м.04.2017 г., за който е извършен
реален отчет на уреда, е определен изравнителен резултат от 585.30 лв.,
представляващ сума за връщане на абоната. Дадено е заключение от вещото лице и
че дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия /само БГВ/
са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката.
Предвид
горното, при съобразяване на обстоятелството, че при сключване на процесния
договор за доставка на топлинна енергия в цитираното по- горе заявление-
декларация от 2012 г. ответникът е посочил, че домакинството му се състои от
едно лице, което изисква топлинната енергия за топла вода /битово горещо
водоснабдяване/ да се отчита „на брой лица” с разходна норма 140 л/денонощие за
1 бр. потребител- в случай на неосигурен до имота достъп за реален отчет на показанията
на водомера, а също и тъй като според представените от самия ищец доказателства
реалният отчет на водомера, извършен през м.04.2017 г., е 0.000, като е
отразено: стар отчет 0.000 и нов отчет 0 /документ за главен отчет, подписан от
потребител/, то не може да се приеме в случая, че в процесния имот през исковия
период действително е доставена топлинна енергия, като е извършено битово
горещо водоснабдяване, както и че стойността на тази топлинна енергия /БГВ/
възлиза на определения от СРС размер от 956.49 лева. Посочените в документа за
главен отчет от 2017 г. данни за нулев отчет на водомера кореспондират и на
посоченото в представения от ответника с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК контролен лист от м.08.2018 г. за проверка на водомера в имота, според който
от предходната проверка през 2012 г. до извършената през 2018 г. последваща
проверка изобщо няма потребление на вода в имота.
Съвкупната
преценка на събраните в процеса доказателства следователно налага извод, че
през исковия период в имота на ответника не е доставяна топлинна енергия и в
частност- топлинна енергия за БГВ, поради което и същият не дължи плащане на
претендираната от топлопреносното предприятие цена.
Така,
предвид непроведеното от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното
право факти и отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова
вреда, исковете му по чл.422 ГПК като недоказани и неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
При
тези съображения постановеното от СРС решение като неправилно следва да бъде
отменено в обжалваната от ответника част и вместо това да бъде постановено
решение, с което предявените от “Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на горепосочените
суми- главници /стойност на топлинна енергия и такса за дялово разпределение/ и
лихви за забава, да бъдат отхвърлени като неоснователни. Исковете за признаване
дължимост на лихви за забава върху главничните вземания, предвид акцесорния им
характер, подлежат на отхвърляне като неоснователни. На отмяна подлежи
обжалваното решение и в частта относно присъдените на ищеца разноски, като при
разпределяне на отговорността за разноски от въззивния съд ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата 300 лв.- разноски за
първоинстанционното производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
и сумата 50 лв.- разноски за въззивното производство /да държ. такса/, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК,
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Л.3 на Реш. по гр.№ 16668/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
10.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 29431/ 2018 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 47 състав, в обжалваната част, в
която по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато
за установено, че
С.Д.Б. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ********/ сумата 956.49 лева-
главница, представляваща стойност на потребена през периода от м.05.2014 г. до
м.04.2017 г. топлинна енергия, вкл. реално потребена топлинна енергия, отразена
в общи фактури, сумата 132.19 лева- лихва за периода от 15.09.2015 г. до
18.10.2017 г., сумата 44.76 лева- главница за дялово разпределение за периода
от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., и сумата 7.12 лева- лихва за забава за периода
от 15.09.2015 г. до 18.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 26.10.2017 г., до
окончателното плащане, и в частта
относно присъдените на ищеца „Т.С.” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на
689.18 лева- за исковото производство, и 64.18 лева- за заповедното
производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу С.Д.Б. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че С.Д.Б. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ сумата 956.49 лева- главница, представляваща стойност на потребена през
периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. в имот с аб.№ 132962 топлинна енергия,
вкл. топлинна енергия, за която са издадени общи фактури на 31.07.2015 г. и
31.07.2016 г., сумата 132.19 лева-
лихви за забава върху главницата за ТЕ, дължими за периода 15.09.2015 г.-
18.10.2017 г., сумата 44.76 лева- такса
за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., и сумата 7.12 лева- лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение, дължима за периода 15.09.2015 г.- 18.10.2017
г., ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК- 26.10.2017 г., до окончателното им плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 76129/ 2017
г. на СРС, 47 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/
да заплати на С.Д.Б. /ЕГН **********/
сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за първоинстанционното
производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 50 лв. /петдесет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 29431/ 2018 г. на СРС, І ГО, 47 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата
му част.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД- ***-
като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.