Р Е Ш
Е Н И Е
№
260142 14.02.2022 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14922 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
против Л.О.И., ЕГН: **********, с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 916.27 лева – главница, дължима по
договор за потребителски кредит № ***от 08.07.2019 г., сумата от 166.35 лева – договорна лихва за
периода от 06.09.2019 г. до 02.07.2020 г., сумата от 14 лева – лихва за забава за периода 15.07.2020 г. – 07.09.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 08.09.2020 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 5386/05.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11395/2020 г. на РС - Пловдив, V бр.
с-в.
В исковата молба ищецът твърди, че на
08.07.2019г. между страните възникнало облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на кредит от разстояние № ***, който бил сключен при условията
на ЗПФУР. Сключването на договора се извършило въз основа на подробна информация
посочена на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес
били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно тях, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в
сайта и приемане на общите условия. Преди извършване на паричния превод
клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, като по този
начин извършвал потвърждение за сключения между страните договор. Твърди се, че
етапите на сключване на договора изисквали множество действия от страна на
потребителя, като във всеки от тях той се запознавал и обстоятелството, че
сключва договор за предоставяне на кредит. На ответника била преведена сумата
от 1100 лева, която получил на каса в „Изипей“ АД. Сумата следвало да бъде
върната на дружеството - ищец на 12 вноски, като датата на последната вноска
била 02.07.2020 г. Дължало се и договорна лихва, която била фиксирана и не
подлежала на изменение през целия период на договора. От ответника били
извършени частични плащания по кредита.
Поради липса на
изпълнение, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11395/2020 г. на ПРС, за следните суми: 916.27 лева – главница; 166.35 лева – договорна лихва за
периода 06.09.2019г. – 02.07.2020г.; 14.00
лева – лихва за забава за периода 15.07.2020г.-07.09.2020г., срещу която в
срок постъпило възражение за недължимост, поради което възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове.
Моли се за
уважаването им. Претендират се разноските в заповедното и настоящото
производство.
Ответникът е подал писмен отговор
в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Твърди, че сключения между
страните договор е недействителен, нарушаващ разпоредбата на чл. 22 ЗПК, както
и че същият е нищожен подари неспазване на предписаната от закона форма. Счита,
че при изготвяне на договора за
потребителски кредит не са спазени редица императивни законови разпоредби от
ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Нарушена била разпоредбата на
чл. 10, ал.1 ЗПК, като текстът на договора не бил еднакъв по вид, формат
и шрифт, като шрифтът бил по-малък от определения в закона минимум, включително
и този на общите условия. Нарушение имало и
на чл.11, ал.1, т.7, т.9а, т.10,
т.12, т.20 и на ал.2 ЗПК. Твърди се, че в договора не бил посочен конкретно
общия размер на кредита, както и по какъв начин се изчислява и определя
лихвения процент. Посочения фиксиран ГПР не отговарял на реалния такъв.
Липсвала информация относно правото на ответника при погасяване на главница по
срочен договор, както и други условия по неговото упражняване. Ответникът
твърди, че не е разписвал на хартиен носител нито договор, нито погасителен
план и общи условия към него, както и че такива не му били предоставени, което
противоречало на разпоредбата на чл. 147а ЗЗП. Нарушение имало и на
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Моли се
за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 5386/05.10.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11395/2020
г. на РС - Пловдив, V бр. с-в., е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 916.27 лева- главница, произтичаща от договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/08.07.2019 г.; сумата от 166.35 лева – договорна лихва за
периода 15.07.2020 г. - 07.09.2020 г.; сумата от 14 лева – лихва за забава за
периода 15.07.2020 г. – 07.09.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението- 08.09.2020 г. до окончателното плащане, както и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/08.07.2019 г., сключен между ищеца „Изи Финанс“ и ответника Л.О.И., на ответника е бил отпуснат заем
в размер на 1100 лева, който следвало да бъде издължен на 12 вноски, за периода 07.08.2019
г. – 02.07.2020 г., при фиксиран ГЛП 40.15 % и ГПР – 48.3 %. Предвижда се и неустойка в размер на 550.02 лева.
По кредита има извършени частични плащания от
ответника Л.О.И..
Към договора за предоставяне на кредит са
представени Общите условия към него и погасителен план, и-мейл кореспонденция
за одобрение за заем и за извършен превод от ищеца към ответника на сумата от 1100
лева по договор за заем № ***на каса на „Изи Пей“ АД и известие за предсрочна
изискуемост, изпратено от ищеца.
По делото е прието заключение на съдебно -
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че е отпусната
на Л.О.И., сумата по Договор за предоставяне на кредит № ***/08.07.2019 г. в
размер на 1100 лева – плащане, чрез „Изипей“ на 08.07.2019 г. В.л. установява,
че размерът на извършените плащания по кредита от ответника, отразени в системата
на „Изи Финанс“ ЕООД е в общ размрен а 456.64 лева. В. л. установява още, че
размерът на неплатения остатък по Договора по вноски и компоненти, след
приспадане на получените плащания е в размер на 916.27 лева – главница, 166.35 лева – договорна лихва
за периода от 06.09.2019 г. – 02.07.2020 г. и 14 лева – лихва за забава,
изчислена върху главница от 916.27 лева, за периода 15.07.2020 г. – 07.09.2020
г.
По делото е прието заключение на
съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, от което се установява, че в
базата данни на ищеца се открива договор за кредит № ***, като в
раздел „Документи по кредита“ се намират основните документи, които се
генерират от системата на база попълнените лични данни от клиента и данните за
кредита, въведени от него. Установява също, че в раздел „История на статусите“
се намират всички етапи от заявката на кредита до окончателното погасяване и
съответно закриване, като след етапа „парите са преведени“, сумата по договора
е отпусната. В.л.установява още, че в базата данни на ищцовото дружество,
фигурира лице на име Л.О.И., като предвид спецификата на
въвеждане на данни в сайта на ищцовото дружество, В.л.прави заключението, че
потребител е въвел тези данни и е натиснал бутон за продължаване. В.л.установява
също, че от електронната пощенска кутия на
****@********.** са изпратени на електронна
пощенска кутия **** във връзка с процесния договор
за кредит, одобрение за заем, с приложени два прикачени файла – преддоговорна и
Общия условия, като в писмото се съдържа линк към личния профил на потребителя,
където, съгласно текста се намира договора; както и съобщение за направен
превод от 1100 лева на името на ответиницата по договор за заем № ***на каса на
„Изи Пей“ АД. В.л.сочи също, че са изпратени множеството смс-и до мобилен номер
****, като в дени от тях е изпратен код за потвърждаване на сключването на
договора.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР
предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и
на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е
била изцяло електронна, както и чрез осъществен разговор по телефона, който е
записан и е бил предмет на изследване при изготвяне на заключението на съдебно
– техническата експертиза.
Предвид изложеното съдът приема, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит
№ ***от 08.07.2019 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.
Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност
и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1,
т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В отговора е релевирано основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.30 %, а възнаградителната
лихва – 40.15 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно
е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово
основание.
Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при
сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 3, ал. 2 ще се
заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 550.02
лева (при отпусната заемна сума от 1100 лева), а видно от погасителния план към
всяка от първите шест месечни вноска за тази неустойка се прибавя допълнително
сумата от 91.67 лева. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от
договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчители) и срока за
представянето му (петдневен), създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая, е предвидено,
неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този
начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски,
неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на
двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни
стандарти за защита.
Независимо, че в конкретния случай ищецът изрично
завява, че не предявява претенция за неустойка, по действителността на договора
и неговите клаузи съдът е длъжен дори да се произнася служебно и без направено
насрещно възражение. В този смисъл е без значение дали по делото се търси
неустойка или не, защото клаузата за неустойка е част от договора за
потребителски кредит, който, за да отговаря на изискванията за редовност,
следва да е в съответствие с реквизитите по чл. 10, 11 и 12 от ЗПК и липсата на
което и да е от тези императивни изисквания води до неговата недействителност.
Законодателят е
предвидил в чл. 23 ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед недействителността на договора за кредит и в
съответствие с приетите по делото писмени доказателства и заключения на съдебно
– счетоводна и съдебно – техническата експертизи се установява, че ищецът е
предоставил в заем на ответника сума в размер на 1100 лева, която е уговорена в
процесния договор за кредит. В договора се съдържа и уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва в общ размер на 235.92
лева
Видно от погасителния план,
инкорпориран в договора за кредит при непредставяне на обезпечение по чл.3 /1/,
който е приложим в отношенията между страните, изплащането на главницата и лихвата
се дължи на 12 месечни вноски, като в
отразения месечен размер на всяка вноска е отразен размер на главница, лихви и
неустойка.
Съгласно договора и погасителния план
крайният срок на договора е 02.07.2020 г., на която дата е падежът на последната
вноска по кредита.
Към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 08.09.2020 г., крайният падеж по
договора е настъпил.
Съдът, намира,
че тъй като Договора за предоставяне на кредит от 08.07.2019 г., сключен между
страните по делото, е приет за недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност
на кредита, което е заемната сума, но не и лихви или други разходи, като връщането й се осъществява по
правилата на неоснователното обогатяване, тъй като договорът е нищожен, респ. получената от него заемна
сума е усвоена при липса на правно основание за това.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по
заема, но не и лихви или други разходи, като
платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, от което се установява, че ищцовото
дружество „Изи Финанс“ ЕООД е превело на 08.07.2019 г. сумата на главницата по кредита 1100
лева в системата на „Изипей“ АД на 08.07.2019 г., която е изплатена на Л.И.
в пълен размер, в брой, касово от офис на „Изипей“ АД. От експертизата, се
установява също, че по кредита е внесена от ответника сума в общ размер на 456.64 лева, с която се
покрива част от претендираната главница в размер на 1100 лева, като остава
непогасен остатък за главница в размер на 643.36
лева. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№
1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.;
в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
Ето защо и,
предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД установителен иск за заплащане на сумата от
916.27 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит № ***/08.07.2019
г., следва да бъде отхвърлен за разликата над 643.36 лева.
При това положение
съдът намира, че предявеният установителен иск следва да се уважи, като се признае
за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 643.36 лева – главница, представляваща
задължение по Договор за предоставяне на кредит № ***от 08.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 08.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
След като съдът
достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК – сумата
за възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявения иск за заплащане
на възнаградителна лихва от 166.35 лева, за периода от 06.09.2019 г. – 02.07.2020
г., ще се отхвърли също като неоснователен.
По делото не са
ангажирани доказателства за покана до ответницата за връщане на посочената сума, преди датата на подаване на
заявлението – 08.09.2020 г., което се счита, за покана за връщане на сумата при
начална липса на основание.
Поради тази
причина, ще се отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение за забава в
размер на 14 лева, за периода от 15.07.2020 г. – 07.09.2020 г., като неоснователен.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят
разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е направил искане и е
представил доказателства за сторени такива в размер на – 50 лева – ДТ; общо 325
лева – депозити за експертизи. Претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на
чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 150 лева, предвид
конкретната фактическа и правна сложност. От разноските от общо 525 лева, по
съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 307.90 лева.
Следва да се присъдят и разноски
за заповедното производство /т. 12
на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и юрисконсултско
възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го
определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата
от 50 лева за заповедното производство. По съразмерност се
дължат 43.98 лева.
Ето защо и, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски за заповедното –
43.98 лева и исковото производство –
307.90 лева, или в общ размер от 351.88 лева, съразмерно с уважената
част от иска.
Ответникът също претендира разноски, от по 600 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение, както за заповедното, така и за исковото
производство.
С оглед направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши
преценка.
Предвиденият
минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 306.78
лева за исковото производство, а съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от
същата Наредба, е в размер на 300 лева.
Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от НАРЕДБА № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и правната и фактическа сложност на спора,
намира, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно,
поради което и претендираните адвокатски възнаграждения ще се редуцират до
минималните предвидени размери.
Ето защо и, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, общият размер на разноските за заповедното и исковото производство,
дължими в полза на ответника е 250.91
лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Л.О.И., ЕГН **********, дължи
на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 643.36 лева (шестстотин четиридесет и три лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща дължима главница
по Договор за предоставяне на кредит № ***от 08.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 08.09.2020 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на дължимост на главница
на сумата над 643.36 лева до пълния предявен размер 916.62 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване
на дължимост на сумата в размер 166.35 лева - възнаградителна
лихва, за периода 06.09.2019 г. – 02.07.2020 г.; като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на дължимост на сумата в размер на 14 лева – обезщетение за забава за
периода 15.07.2020 г. - 07.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 5386 от 05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 11395 по описа на ПРС за 2020
г., V бр. с.
ОСЪЖДА Л.О.И., ЕГН **********
да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата в общ размер от 351.88 лева (триста петдесет и един лева и осемдесет
и осем стотинки) – разноски, от
които сумата от 43.98 лева за
заповедното производство по ч. гр.д. № 11395/2020 г. по описа на ПРС, V бр.с. и
сумата от 307.90 лева за настоящото
производство по гр.д. № 14922 по описа за 2020 г. на РС – Пловдив, ХVІІІ гр.с.,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на Л.О.И.,
ЕГН ********** сумата в общ размер на 250.91
лева (двеста и петдесет лева и деветдесет и една стотинки) - разноски за заповедното производство по ч. гр.д. № 11395/2020 г. по описа на ПРС, V
бр.с. и за настоящото производство по гр.д. № 14922 по описа за 2020 г. на РС –
Пловдив, ХVІІІ гр.с., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ