№ 1367
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000501560 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260857/10.03.2022г, постановено по гр.д.№ 11601/2019г по описа на
СГС, е осъдено ЗАД „Алианц България” АД, с ЕИК ********* да заплати М. Д. И., с ЕГН
********** сумата от 10 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.08.2016 г., в гр. София, на
кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и ул.„Одрин“, ведно със законната лихва,
считано от 04.09.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена исковата претенция
за разликата до пълния предявен размер от 25 100 лв., частичен иск от обща сума в размер
на 70 000 лв., като неоснователна. Осъдено е застрахователното дружество да заплати
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на М. Д. И. сумата от 1 250 лв., частичен иск от 13 521.43
лв., представляваща мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, за периода от 06.02.2018 г. до 03.09.2019 г., като е прекратено производството за
присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода от 29.08.2016 г. до 05.02.2018
г., като недопустимо. Осъдено е застрахователното дружество да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на М. Д. И. сумата от 450 лв. – разноски за държавна такса, сумата от 128,08
лв. – разноски за експертиза и сумата от 563,78 лв. – разноски за адвокат, съразмерно на
уважената част от исковете. Осъдена е М. Д. И. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на ЗАД „Алианц България” АД сумата от 979,92 лв. за разноски за адвокат, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано от ЗАД „Алианц България” АД, представлявано от адв. Цв.В.,
в частта му, с която са уважени исковите претенции, с доводи, че е неправилно,
немотивирано и несправедливо. Сочи, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 49666/2018г по
описа на СРС дружеството е осъдено да заплати на ищцата М. Д. И., в качеството й на
пострадала от ПТП на 29.08.2016г., суми, предмет на частични искове, като в мотивите е
прието за установено, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата и, че пълният
размер на дължимото обезщетение е 15 000лв. В изпълнение на решението е превел сумата
1
от 16 645.64лв. в полза на М. Д. И., от които 15 000лв.-главница за неимуществени вреди,
82.07лв.-имуществени вреди, 712.50лв.-обезщетение за забава за периода 6.02.2017г до
26.07.2018г, законна лихва върху главницата от 15 000лв., изчислена към момента на
извършване на плащането-13.05.2019г. в размер на 851.076лв. Сочи, че СГС не е отчел, че с
първото решение е определен справедлив размер на обезщетението от 15 000лв., а е приел,
че справедливият размер на обезщетението е 25 000лв. Цитира т.2 от ТР №3/22.04.2019гг по
т.д.№ 3/2016г. на ВКС, съгласно което решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Възразява, че определеният и присъден по делото размер на дължимото се на ищцата
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е прекомерен и несъответстващ
на приетите в производството по делото доказателства и противоречи на чл.52 ЗЗД и че
справедливият размер е 15 000лв след приспадане на процента на съпричиняване. Позовава
се на заключението по СМЕ съгласно което пострадалата изцяло е възстановила
здравословното си състояние, а съдът е приел неправилно, че ищцата не се е възстановила
напълно. Претендира да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да
се отхвърлят исковите претенции.
Ответната страна- М. Д. И. е оспорила въззивната жалба. Сочи, че решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземането, произтичащо от същото право, но не е отчетено, че
се прилага чл.298 ГПК и в производството пред СГС е възможно да се изследва размерът на
дължимото обезщетение. Поддържа, че правилно е кредитирано заключението по СМЕ, от
което са установени вида на травматичните увреждания, извършеното лечение, както и е
съобразена младата възраст на пострадалата, дългият период на възстановяване, непълното
й възстановяване, поради което е определен справедлив размер на обезщетение от 50 000лв.,
намалено с установения принос от ½ на пострадалата.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото-М. Д. И. е посочила в исковата молба, че с влязло в сила решение
по гр. д. № 49 666/2018 г. по описа на СРС, 153 състав, ответното дружество е осъдено да й
заплати, в качеството и на пострадала от пътнотранспортно произшествие на 29.08.2016 г.,
причинено от Е. Д., въз основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователно обезщетение. Сочи, че исковете по горепосоченото дело са заведени като
частични, и съдът е присъдил следните суми: 1 250 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, частичен иск от 70 000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане; 712.50 лв. - мораторна лихва върху главницата,
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на деликта - 29.08.2016 г. до датата
на подаване на исковата молба – 23.07.2018 г., частичен иск от 13 521.43 лв.; 354.39 лв. -
деловодни разноски.
След постановяване на съдебното решение, ответникът е заплатил сумата от
16 645.64 лв., която е крайно недостатъчна.
Поддържа, че съгласно приетата в производството съдебномедицинска експертиза е
получила следните травматични увреждания: контузия на мозъка; травматичен
субарахноидален кръвоизлив; счупване на ребрата - от второ до четвърто в дясната гръдна
половина; счупване на дясната лопатка. Получената черепно - мозъчна травма отговаря на
критериите за разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупването на три
ребра в дясната гръдна половина и е причинило трайно затруднение в движението на
2
снагата, за срок по - голям от тридесет дни; счупването на дясната лопатка, поради
анатомична и функционална свързаност с горния крайник, е довело до трайно затруднение в
движението на горен десен крайник, за срок по - голям от тридесет дни. В периода от
29.08.2016 г. до 04.11.2016 г. е постъпвала в болница три пъти. На 29.08.2016 г. е била
приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където след изследвания е установена съчетана
травма - счупване на дясната лопатка, насочена за оперативно лечение, което е извършено на
31.08.2016 г.; гръдна контузия със счупване на три ребра вдясно; мозъчна контузия със
субарахноидален кръвоизлив вдясно. На 16.09.2016 г. е била приета във ВМА - МБАЛ
София, Клиника по нервни болести, където й е проведено лечение и е изписана с диагноза
– атипична лицева болка, състояние след закрита черепно-мозъчна травма; фрактура на
дясна скапула; травматична сах. постравматична глиоза вдясно челно; протрахиран болков
синдром, с препоръка за физиотерапевтични процедури. На 28.10.2016 г. е била приета в
„НСБФТР“ ЕАД, където са й били назначени изследвания и проведено лечение. Била е в
отпуск за временна нетрудоспособност поради болест от 29.08.2016г. до 22.02.2017 г., и все
още не е възстановена. Направила е разходи, необходими за лечението й и възстановяването
й, в общ размер на 2 668.95 лв., за закупуване на мини реко плака - 2 броя за операция,
разходи за лекарства и прегледи. Поканила е ответника да й заплати доброволно настоящата
претенция, с покана вх.№ 200-00-5026 от 29.11.2017 г., който е отказал с писмо и изх. № 310-
1201 от 05.02.2018 г.
Претендирала е да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да й заплати
допълнително следните суми: 25 100 лв., обезщетение за неимуществени вреди, частичен
иск от 70 000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 1 250 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, от
датата на деликта - 29.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба - 03.09.2019 г.,
частичен иск от 13 521.43 лв., както и деловодни разноски по делото.
Ответната страна- ЗАД „Алианц България” АД е оспорила иска по основание и
размер, с доводи, че е налице влязло в сила съдебно решение между страните на същото
основание, за част от същото вземане, което има сила на пресъдено нещо по отношение на
правопораждащите факти на спорното субективно прано и в изпълнение на което
застрахователят е изплатил в цялост дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно
установеното от СРС по гр.д. № 49666/2018 г., 153 състав, пострадалата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които вреди са в причинна връзка
с поведението на водача на лек автомобил „Рено Флуанс“, рег. № ********, застрахован
при ответника, като е налице съпричиняване на вредите в размер на 50 %, защото ищцата е
управлявала МПС без предпазен колан. Позовал се е на т. 2 от ТР 3 от 22.04.2019 г. на
ОСГТК на ВКС. Заплатил е на 13.05.2019 г. сума в размер общо на 16 545.64 лв. в полза на
пострадалата в „Райфайзен Банк“ АД, сбор от: главница за неимуществени вреди в размер
на 15 000 лв.; имуществени вреди в размер на 82.07 лв., обезщетение за забава от 06.02.2017
г. до 26.07.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба в СРС) в размер на 712.05 лв. и
законна лихва върху главницата към момента на плащането в размер на 851.07 лв.
Претендирал е, че исковите претенции са неоснователни и, че не следва да му се
възлагат разноски, защото не е станал причина за завеждане на делото. При условията на
евентуалност е заявил, че оспорва размера на обезщетението, като завишен и датата, от
която се претендира лихва за забавено плащане.
С постановеното решение съдът е уважил частично исковите претенции, като е
приел, че постановеното решение по предявения частичен иск има сила на пресъдено нещо
за правопораждащите факти и е възможно да се изследва размера на дължимото
обезщетение.
Въззивният съд приема, че възражението, че исковата претенция е основателна до
сумата от 15 000лв. и е недопустимо да се претендира с нов иск разликата до пълния размер
3
на иска е неоснователно. Съгласно ТР № 3/22.04.2019г по тълк. дело № 3/2016г. на ВКС „ В
хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да
съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на
положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по
останалата част може да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска
се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия
исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация.
Не се спори между страните, че с влязло в сила решение по гр. д. № 49 666/2018 г. по
описа на СРС, 153 състав, ответното дружество е осъдено да й заплати, в качеството и на
пострадала от пътнотранспортно произшествие на 29.08.2016 г., причинено от Е. Д., въз
основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение,
като са присъдени следните суми: 1 250 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, частичен
иск от 70 000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; 712.50 лв. - мораторна лихва върху главницата, обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на деликта - 29.08.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба – 23.07.2018 г., частичен иск от 13 521.43 лв.; 354.39 лв. - деловодни
разноски.
От заключението по съдебномедицинска експертиза, се установява че ищцата е
получила следните травматични увреждания, в резултат на пътнотранспортното
произшествие: политравма; контузия на главата с подкожен хематом и малка разкъсно -
контузна рана в лявата челна област; контузия на мозъка и субарахноидална хеморагия в
дясно; контузия на гръдния кош със счупване на 2-ро, 3-то и 4-то ребра в дясно; счупване на
дясната лопатка. Лопатката представлява една подвижна платформа за горния крайник, като
го стабилизира към гръдния кош и осъществява връзката между него и аксиалния скелет
чрез ключицата и мускулите, залавящи се за нея. Активните движения са възстановени в
пълен обем, като при определени градуси усеща леко напрежение и феномен на изпукване.
Проведено е оперативно лечение: открито наместване и фиксация с реконструктивна плака с
12 отвора и винтове в задната част на костта и с реконструктивна плака с 6 отвора и
винтове, поставена по латералния контур на лопатката. Поставена е била превръзка
тип „Митела“ за 30 дни, след което е започнала рехабилитация. Страданията са свързани с
болката, носенето на превръзка и невъзможността ръката да се ползва в ежедневието. Целта
на оперативното лечение е да се възстанови нарушената анатомия на лопатката, да се
фиксира с метални импланти, да зарасне фрактурата за средно статистическият срок и да се
възстанови функцията на ставата най - близко до нормата и за най - кратък срок. Проведена
е рехабилитация за възстановяване на функцията и силата на мускулатурата. Металните
импланти не са свалени.
Черепно-мозъчната травма с атипична лицева болка и травматичната
субарахноидална хеморагия е довела до посттравматична глиоза в дясно челно. Не са
представени документи, удостоверяващи проследяването на клиничното и физиологичното
състояние на мозъка, като не е имала припадъци, но същевременно има болки в главата.
4
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетел Д. С. И.,
баща на ищцата, който е дал показания, че след ПТП е била приета в „Пирогов“, като на
третия ден са й направили операция на лопатката и са поставили импланти, които ще
останат. След това е постъпила отново в болница, защото е имала световъртеж и не е могла
да стои стабилно, имала е нужда от придружител. Правили са и втори път рехабилитация,
но и до днес ръката има ограничения в движенията, няма пълен ход на ръката (нещо
хрупа) и има болки при лошо време. Съкратена е от работа, защото има страх от шофиране,
а е разнасяла авточасти с автомобил.
Въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд приема, че са налице всички
елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното
дружество-противоправно виновно поведение на застрахованото лице, причинени вреди и
връзка помежду им, наличието на съпричиняване в размер на 50%, по които въпроси е
налице влязло в сила решение по гр.д.№ 49 666/2018 г. по описа на СРС, 153 състав.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290
от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при
мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалата е била на 24години към датата на ПТП, вида на
телесните увреждания, проведеното болнично оперативно лечение, дългият период на
възстановяване-около 6 месеца, неудобствата в ежедневието, неколкократен престой в
болнични заведения. Налице е пълно възстановяване с изключение, че при движение на
ръката, при определени градуси, усеща леко напрежение и феномен на изпукване. Поради
това следва да се определи общо обезщетение в размер на 50 000лв. за претърпените
неимуществени вреди и при отчитане на размера на съпричиняването-1/2 и заплатените
15 000лв., следва да се уважи исковата претенция за сумата от още 10 000лв. Следва да се
присъди и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 04.09.2019г.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде
осъдено ЗАД „Алианц България” АД, с ЕИК ********* да заплати на адв.Б. М. сумата от
830лв. за адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260857/10.03.2022г, постановено по гр.д.№
11601/2019г по описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗАД „Алианц България”
АД, с ЕИК ********* да заплати М. Д. И., с ЕГН ********** сумата от 10 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания, в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 29.08.2016 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и
ул.„Одрин“, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2019 г. до окончателното
5
изплащане, с което е осъдено ЗАД „Алианц България” АД да заплати на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, на М. Д. И. сумата от 1 250 лв., частичен иск от 13 521.43 лв., представляваща
мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за периода от
06.02.2018 г. до 03.09.2019 г., в частта му, с която е осъдено „Алианц България” АД да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на М. Д. И. сумата от 450 лв. – разноски за
държавна такса, сумата от 128,08 лв. – разноски за експертиза и сумата от 563,78 лв. –
разноски за адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЗАД „Алианц България” АД, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.Б. М. сумата от 830лв. за адвокатско възнаграждение за
пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6