РЕШЕНИЕ
№ 880
гр. Шумен, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20233630101163 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, от Ю. П. Н., чрез
пълномощника адв. Д. от АК София, против ТБ „Аксес Файнанс“ АД гр.
София, в която е предявен отрицателен, установителен иск по реда на чл. 124,
ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, за прогласяване пълна нищожност, поради противоречие на закона, на
Договор за кредит от 11.11.2021 г., по силата на който ответникът се
задължил да предостави на ищцата, револвиращ кредитен лимит, усвоим чрез
международна платежна карта „Бяла карта“, в максимален размер - 1200 лева,
увеличен в последствие до 1400 лв., в условията на първоначално, обективни,
кумулативно съединение с осъдителен иск за неоснователно обогатяване с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и цена 331.35 лева - разлика между
върнати на кредитора 4 810 лева и ползваните от ищцата 4 478.65 лева, както
и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, което да бъде
определено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че 11.11.2021 г.
между нея и „Аксес Файнанс“ ООД (универсален правоприемник на „Аксес
Файнанс“ ООД), бил сключен Договор за кредит, по силата на който
1
ответникът се задължил да предостави на ищцата, под формата на кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“,
револвиращ кредит в максимален размер - 1200 лева, увеличен в последствие
до 1400 лв., за неопределен срок, като тя се задължила да го ползва и върне
при фиксиран годишен лихвен процент от 43,2 % върху усвоения размер
/дневен лихвен процент в размер на 0,12 % върху усвоената и непогасена
главница/ и годишен процент на разходите от 45,9 %. С клаузата на чл. 15 ал.
1 от Договора, ищцата се задължила в срок до пет дни, считано от датата на
активиране на предоставения платежен инструмент, да предостави на
кредитора едно от три изброени обезпечения, като в противен случай дължи
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, включена в
текущото задължение за месеца, начислима на шесто число до предоставяне
на изисканото обезпечение - чл. 20 от Договора. Твърди се, че за периода на
договора и към датата на исковата молба, ищцата е ползвала общо сумата 4
478.65 лева, а е върнала общо 4 810 лева, като от ответното дружество искали
да плати още 2 230, 48 лева. Ищцата счита, че клаузата на чл. 15, ал. 1,
съответно договорената в чл. 20 ал. 1 „неустойка“, е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на
годишния процент на разходите по кредита, като би могла да се разглежда и
добавка към възнаградителната лихва, което в случая не било направено.
Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи целият Договор за
кредит „Бяла Карта“ от 11.11.2021 г. между страните за недействителен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Моли ответникът да бъде осъден да плати на ищцата сумата 331.35 лева –
разликата между върнатите на кредитора 4 810 лева и ползваните от ищцата 4
478.65 лева. Претендира разноски, както и адвокатско възнаграждение, което
да бъде определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът намира
исковете за допустими, но неоснователни. Възразява целият Договор да бъде
обявен за недействителен, като счита, че нищожността на отделни договорни
клаузи, дори да бъдат уважени аргументите относно тяхната
недействителност, не следва да влече нищожност на целия договор,
доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание.
Потвърждава, че ищцата е усвоила суми в общ размер 4 478.65 лв., както и, че
е направила плащания в общ размер на 4 810.00 лв., като счита, че има текущо
2
задължение в размер на 2037.64 лв., от които: 1394.54 лв. - непогасена
главница; 315.00 лв. - непогасена договорна лихва; 10.92 лв.. - законна лихва
за забава; 317.18 лв. - непогасена неустойка по чл. 20 от Договора.
Претендира разноски.
Във връзка с възражението на ответника, че не намира основание целият
договор между страните да бъде обявен за недействителен, съдът двукратно е
дал възможност на процесуалният представител на ищцата да приведе
петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба, като
изрично му е указал, че съгласно диспозитивното начало е обвързан от
исканията и възраженията на спорещите, тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните. С молба рег. № 10107/20.07.2023 г., по
описа на ШРС, както и молба рег. № 10568/31.07.2023 г., по описа на ШРС,
процесуалният представител на ищцата изрично настоява съдът да постанови
решение, с което да прогласи целият Договор за кредит „Бяла Карта“ от
11.11.2021 г. между страните за недействителен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се
явяват. Ищецът, с изрична молба, поддържа предявения иск.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
От представените от ищцата писмени доказателства се установява, че на
11.11.2021 г. между Ю. П. Н. и „Аксес Файнанс“ О ОД е сключен Договор за
кредит „Бяла карта“ /л. 13/, с който кредиторът, се задължил да предостави на
ищцата, под формата на кредитен лимит, револвиращ кредит в максимален
размер 1200 лв., увеличен в последствие до 1400 лв., за срок „неопределено
време“, който да се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а
ползвателят се задължава да го върне, при ГПР 45.90 % и дневен лихвен
процент 0.12%, върху усвоената главница.
Страните не спорят, а ответникът изрично признава, че през периода от
21.11.2021 г. до 17.05.2023 г., ищцата усвоила суми в общ размер 4 478.65 лв.
и направила плащания в общ размер на 4 810.00 лв., за което са приети
писмени доказателства за осъществени тегления и плащания /л. 43 – 56/.
3
Ответникът твърди, че по партидата на ищцата се води текущо
задължение в размер на 2037.64 лв. /според ищцата в размер на 2 230, 48 лева
– съгласно картова информация /л. 30а//, от които: 1394.54 лв. - главница;
315.00 лв. - договорна лихва; 10.92 лв. - законна лихва за забава; 317.18 лв. -
неустойка по чл. 20 от Договора.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Основателността на предявения отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е предпоставено от установяване от
ищцата правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу
правото на ответника да получи сумите за ползвания кредит, а в тежест на
ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което е
предоставил револвиращ кредитен лимит, в максимален размер - 1200 лева,
увеличен в последствие до 1400 лв., усвоим чрез международна платежна
карта „Бяла карта“, с която за периода от 11.11.2021 г. до 31.05.2023 г. ищцата
е получила суми в общ размер 4 478.65 лв., а кредиторът е получил плащания
в размер на 4 810.00 лв..
От приетия по делото Договор за кредит „Бяла карта“, се установява, че
на 11.11.2021 г. е сключен безсрочен договор за револвиращ кредит, въз
основа на който на ищцата е отпуснат кредитен лимит в размер на 1200 лева
(чл. 2, ал. 1), за усвояване на който кредиторът е предоставил платежен
инструмент – платежна карта № 965073 (чл. 2, ал. 2), за което страните са
подписали Рамков договор за предоставяне на платежна карта – Приложение
№ 1 /л. 19а/, при Общи условия на издателя „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД /л.
20/, като получателят на картата и длъжник по кредита се задължил до второ
число на съответния месец да погасява текущото си задължение (чл. 3, ал. 2).
Подписите на страните под тези приети по делото писмени доказателства не
са оспорени по предвидения в закона ред. Твърдения от страна на ищцата, че
ответникът не е изпълнил задължението си да предостави револвиращ
4
кредитен лимит и платежен инструмент „Бяла карта“, не са направени. Както
бе посочено между страните не е спорно, че през периода от 21.11.2021 г. до
17.05.2023 г., чрез предоставената платежна карта ищцата е усвоила суми в
общ размер 4 478.65 лв. и е направила плащания в общ размер на 4 810.00 лв..
В този смисъл страните са обвързани от Договор за заем.
Ищецът се позовава на две клаузи, които счита, че водят до пълна
недействителност на договора между страните – 1/чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 и
2/чл. 4, ал. 1, т. 4, който несъмнено е потребителски – страни по него са
ищецът - потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените
средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 Закон за потребителския
кредит, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл. 143 –
147б Закон за защита на потребителите, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася
служебно, при липса на изрично противопоставимо възражение от
потребителя – арг. от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК.
По общо правило при установяване на порок, който засяга само част от
съдържанието на сделката е налице хипотеза на частичната недействителност.
В този случай съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е възможно да се
запазят частично правните последици на сделката, а недействителните части
да се отстранят. Отстраняването на недействителните части /това което
остава/, за да има практическо значение, трябва да представлява последица на
допустима от закона сделка или по-ограничени правни последици на същата,
или последици на друга действителна сделка.
5
С клаузата на чл. 15, ал. 1 от Договора длъжникът се задължава в срок
от 5 дни, считано от активиране на предоставения платежен инструмент, да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция с
бенефициер - кредитора или едно физическо лице - поръчител, което да
отговаря на посочените в чл. 15, ал. 1, т. 2 условия. В случай, че не
предостави обезпечение в срока по чл. 15, дължи на кредитора неустойка в
размер на 10 % от усвоената и непогасена главница - чл. 20 от договора. В
този смисъл, за да избегне начисляването на тази неустойка, длъжникът е
следвало да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или
поръчителство, като поръчителят е следвало да отговаря на редица условия,
които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък
срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя: да е
лице над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лева; да работи
от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен
трудов договор; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър
към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0
до 30 дни“; да не е поръчител или длъжник по друг активен договор за
паричен заем с „Аксес Файнанс“ ООД. От една страна кредиторът е дал
възможност насрещната страна само в 5-дневен срок да му предостави
обезпечение. Налагането на толкова кратък срок за ангажиране на поръчител
или банкова гаранция препятства всички възможности на длъжника да
реагира и да изпълни условията. Чрез поставяне на практически неизпълними
условия за предоставяне на уговореното в чл. 15 обезпечение, кредиторът си е
осигурил сигурна допълнителна печалба, прикрита под формата на
уговорената в чл. 20 неустойка. Тази неустойка е обезпечавала едно
изначално неизпълнимо задължение, като това е в разрез с принципите на
добросъвестността и справедливостта, тъй като длъжникът обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси банкова гаранция или
поръчител, още по- малко да намери такъв, който да отговаря и на всички
посочени условия или да се снабди с банкова гаранция. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако
не и невъзможно, тяхното изпълнение, поради което заемателят е в
невъзможност да предостави уговореното обезпечение и на практика е
поставен в неизпълнение на това задължение, за да заплаща неустойката по
чл. 20 от договора. От друга страна така уговорената клауза санкционира
6
неизпълнението на акцесорно задължение - задължение на длъжника да
предостави уговореното в чл. 15 обезпечение, а не неизпълнението на
главното задължение - задължението за плащане на суми по договора за
кредит. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3,
ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Предоставянето на обезпечение е условие за сключване
на договора, респективно при непредоставянето му от страна на длъжника,
кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я предостави, това ще се
отрази на размера на уговорената лихва – към повишаването й. В случая
задължението за предоставянето на обезпечение е уговорено да възникне след
сключването на договора за кредит и след като вече заемната сума е
предоставена. Изхождайки от характера на неустойката – да обезщети
изправната страна за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат
установявани по размер, следва изводът, че от непредоставянето на
обезпечение не може да настъпи вреда, доколкото обезпечението
представлява допълнителна гаранция за изпълнение на едно парично
задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението на главното
задължение на длъжника да върне заетата сума, но липсата на обезпечение не
представлява вреда, а е фактор, свързан с кредитния риск, като в случай на
неизпълнение на главното задължение, в зависимост от предоставеното
обезпечение, кредиторът да може да предприеме принудително изпълнение
срещу поръчителите. В този смисъл вреди от непредоставянето на
обезпечението не може да има, още повече, че към момента на сключване на
договора (към този момент съдът дължи преценка на посочените критерии),
длъжникът не е бил в неизпълнение на главното задължение по договора.
Поради тази причина съдът приема, че непредставянето на обезпечение не
може да се санкционира с неустойка. Следователно уговорената в процесния
договор неустойка не обезпечава изпълнението на задължението за връщане
на заетата сума, а представлява цената, която длъжникът следва да плати
поради повишения кредитен риск за кредитора. Свободата на договаряне не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
7
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други
правни принципи, в т. ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да
се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на
добросъвестност. При накърняването принципа на „добрите нрави“ по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност
на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Поради изложеното, съдът намира, че неустоечната клауза в чл. 20 вр. чл. 15,
ал. 1 от договора между страните, за непредоставено от заемателя
обезпечение, е неравноправна доколкото единствената цел, с която е
въведена, е установяване на допълнително задължение за длъжника, респ. -
допълнително възнаграждение за кредитора, поради което следва да бъде
прогласена за нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Настоящият състав на ШРС намира, че е налице частична недействителност,
която засяга несъщественото съдържание на сделката, при което последната
може да запази правните си последици без тези, които са резултат на
недействителните части.
С клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора кредиторът предоставя кредита
при фиксиран годишен процент от 43.2 %, като върху усвоения размер
длъжникът дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12 % - т. 2 и при
годишен процент на разходите от 45.9 % - т. 4. Следователно заемателят се е
задължил да плати възнаграждение за ползването на предоставените му
парични средства при договорени: годишен лихвен процент /ГЛП/ и годишен
процент на разходите /ГПР/. ГЛП не е еквивалентен на ГПР, тъй като в
последния освен лихви се включват и редица други разходи /§1, т. 1 ДР на
ЗПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС. В съответствие с препращащата
разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, размерът на законната лихва е определен с
ПМС № 426/18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният
размер по просрочени парични задължения се равнява на основния лихвен
процент на БНБ, в сила от 1 януари, приложим за първото полугодие,
съответно от 1 юли, приложим за второто полугодие на текущата година,
плюс 10 процентни пункта. Доколкото основния лихвен процент на БНБ по
време на сключване на договора - 11.11.2021 г. е 0 %, то годишният размер на
8
законната лихва се явява 10 %.. Следователно договорения ГПР от 45.9 % - т.
4, е по-нисък от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, при което е законосъобразно определен. В
този смисъл твърдението на ищцовата страна за пълна недействителност на
договора между страните на това основание е неоснователно.
Предвид изложеното следва, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, поради което така предявеният главен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване пълна нищожност на
Договор за кредит от 11.11.2021 г., поради противоречие на закона, по силата
на който ответникът се задължил да предостави на ищцата, револвиращ
кредитен лимит, усвоим чрез международна платежна карта „Бяла карта“, в
максимален размер - 1200 лева, увеличен в последствие до 1400 лв., е
неоснователен, но както бе посочено по - горе ГПР не е еквивалентен на ГЛП,
поради което подлежи на изследване за законосъобразност договорената,
фиксирана, годишна лихва от 43.2 %. – т. 2. При договор за заем основните
задължения на заемателя са, както да върне заетата сума, така и да плаща
лихва по кредита. По своята правна същност лихвата по кредит представлява
цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати на
кредитора за ползването на предоставените му парични средства - това е
цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. По общо
правило максималният размер на договорната годишна лихва е ограничен от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и пр.. Въпреки, че не е налице действащо
нормативно ограничение при договаряне размер на ГЛП, то съгласно
наложилата се съдебна практика /Р. № 906/30.12.2004 г., ГД № 1106/2003 г., ІІ
г. о.; Р. № 378/18.05.2006 г., ГД № 315/2005 г., ІІ г. о.; Р. № 1270/09.01.2009 г.,
ГД № 5093/2007 г., ІІ г. о.; Опр. № 901/10.07.2015 г., ГД № 6295/2014 г., ІV г.
о./, която настоящият състав на ШРС споделя, ако договорената
възнаградителна лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е
налице неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер,
съществено превишава нейната обезщетителна функция по предоставеното
9
ползване на заемната сума. Отразеният ГЛП от 43.2 % към момента на
сключване на договора надвишава трикратния размер на законната лихва – 30
%. Следователно е накърнен принципът за еквивалентност на насрещните
престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД. Поради изложеното, съдът намира, че клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от
договора между страните е неравноправна, поради което следва да бъде
прогласена за нищожна поради противоречието й с добрите нрави. В
съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД възнаградителната лихва
следва да се замести по право от повелителни правила на закона, като се
приеме дължимост до размера от 10 %, в какъвто смисъл е и посочената по –
горе съдебна практика. Поради липса на заключение на вещо лице, съдът на
основание чл. 162 ГПК определи, че при 10 % годишна лихва върху
усвоената сума от 4 478.65 лева, за периода от 11.11.2021 г. до 31.05.2023 г.,
размерът на възнаградителната лихва възлиза на 733.32 лв., при което
осъдителният иск за неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД и цена 331.35 лева - разлика между върнати на кредитора 4 810 лева
и ползваните от ищцата 4 478.65 лева, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира възнаграждение за
процесуално представителство, но не представя доказателства за платено
такова, а само пълномощно /л. 74/, поради което разноски в тежест на ищцата
не следва да бъдат възлагани.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Ю. П. Н., с ЕГН: **********, постоянен адрес
и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „***“ 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78, чрез
пълномощника адв. А. Д. от АК София, против „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, р-н Триадица, ЖК
***, ул. *** № 1, бл. 9, ет. 2, отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за прогласяване пълна нищожност, поради
противоречие на закона, на Договор за кредит от 11.11.2021 г., по силата на
10
който ответникът се задължил да предостави на ищцата, револвиращ
кредитен лимит, усвоим чрез международна платежна карта „Бяла карта“, в
максимален размер - 1200 лева, увеличен в последствие до 1400 лв., като
неоснователен.
Отхвърля предявения от Ю. П. Н., с ЕГН: **********, постоянен адрес
и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „***“ 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78, чрез
пълномощника адв. А. Д. от АК София, против ТБ „Аксес Файнанс“ АД гр.
София, с ЕИК ***и седалище: гр. София, р-н Триадица, ЖК ***, ул. ***, № 1,
бл. 9, ет. 2, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и цена 331.35
лева - разлика между върнати на кредитора 4 810 лева и ползваните от ищцата
4 478.65 лева, като неоснователен.
Прогласява нищожността на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит
Бяла карта от 11.11.2021 г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, р-н Триадица, ЖК ***,
ул. ***№ 1, бл. 9, ет. 2 и Ю. П. Н., с ЕГН: **********, постоянен адрес и
настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „***“ 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78.
Прогласява нищожността на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договор за кредит Бяла
карта от 11.11.2021 г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, р-н Триадица, ЖК ***,
ул. ***№ 1, бл. 9, ет. 2, и Ю. П. Н., с ЕГН: **********, постоянен адрес и
настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „***“ 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
11