РЕШЕНИЕ
№ 888
гр. гр. Хасково, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20245640101715 по описа за 2024 година
Предявени са от Г. Д. Я. с ЕГН:********** от гр.Х.,
********************, със съдебен адрес гр.Хасково, ул.“Преслав“ №24, ет.3,
офис 3, адв.Л.Г., против „МОБА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к. 1220, район „Надежда“, ж.к.“Толстой“
бл.36, вх.1, ет.1, ап.1, представляван от управителя Н.Н.Н., със съдебен адрес
гр.София, п.к. 1000, ул.“Г. Бенковски“ №37, ет.1, адвокатско дружество „Д.а и
Стайкова“, обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2
и т.3 от Кодекса на труда /КТ/.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 139
/18.01.2018г., сключен между страните, ищецът работил при ответника на
длъжност „Охранител-невъоръжена охрана". Със Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение № 94/25.04.2024г. на Управителя на „МОБА" ЕООД,
връчена на работника Г. Д. Я. на 08.05.2024г. на посочено основание чл.325,
aл.1, т.9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните,
възникнало по силата на сключения и изпълняван до този момент трудов
договор № 139/18.01.2018г. Недоволен от прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя му останал ищецът, поради което
се обжaлва същото с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Не
били налице фактическите и правни основания, посочени в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, защото изтъкнатите в нея мотиви
се позовавали на невлязъл в сила административен акт, а именно Експертно
решение № 90776 / 16.04.2024г. на НЕЛК, което било обжaлвано и за което в
момента било в ход съдебно производство за неговата отмяна, а именно -
1
адм.д. № 399 / 2024г. по описа на Административен съд-Хасково и защото
ищецът не бил дaл повод за неговото прекратяване, напротив изпълнявал
съвестно и точно служебните си задължения, и не желаел неговото
прекратяване, доказателство за което било представеното от него на
работодателя копие на жaлбата му до Административен съд-Хасково срещу
Експертното решение на HEЛК. Отделно от това, ако се приемат за правилни
изтъкнатите в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
доводи, то работодателят следвало да има подходящи длъжности за
трудоустрояване на работници или служители, на които им е противопоказно
да изпълняват задълженията си по съществуващи правоотношения, с оглед
настъпването на промени в здравния им статус. В настоящия случай на ищеца
не било предлагано заемането на такава длъжност, която той да е отказал, за
да се преодолее законовото изискване за това.
Предвид гореизложеното, моли да бъде отменена обжaлваната Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № 94 / 25.04.2024г. на
Управителя на „МОБА" ЕООД, като неправилна и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материaлния закон и в разрез на процесуaлните
правила за нейното издаване; да бъде възстановен на длъжността, която е
заемал преди прекратяване на трудовото правоотношение; да бъде осъден
„МОБА" ЕООД да заплати на ищеца Г. Д. Я. обезщетение за времето, през
което останал без работа поради прекратяване на трудовото му
правоотношение в размер на шест брутни трудови възнаграждения, а именно в
общ размер на 6 101,82 лв., за периода от 08.05.2024г. до 08.11.2024г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва,
че по силата на Трудов договор №139 от 18.01.2018 г. ищецът е нает на
длъжност "Охранител - невъоръжена охрана" в структурата на работодателя
„МОБА" ЕООД. При постъпване на работа, на 19.01.2018 г., ищецът е
подписал и удостоверил, че е запознат с представената му Длъжностна
характеристика за изпълняваната от него длъжност. Спецификата на
изпълняваната от ищеца длъжност изисквала същият да е на разположение и в
състояние да престира труда си във всеки етап от денонощието, което
обстоятелство се потвърждавало от вписаното в раздел 17. Йерархични и
функционални връзки, т.2 Функционални връзки от Длъжностната
характеристика. Имайки предвид организацията на работа в структурата на
дружеството, предполагаща работа на дневни и нощни смени,
невъзможността на даден служител да престира труда през която и да е от
двете части на денонощието е пречка за редовното изпълнение на вменените
му задължения. На 22.04.2024 г. до вниманието на „МОБА" ЕООД било
отнесено Експертно решение № 90776/16.04.2024 г. на НЕЛК, с което
медицинските експерти, след като съобразили професията на
освидетелстваното лице (т.4) са изразили своето становище (т.16), че по
отношение на лицето Г. Д. Я. са налице следните противопоказания,
2
несъвместими с изпълняваната от него длъжност : Тежък физически труд,
нервно-психично пренапрежение, нощен труд. След като работодателят се
запознал със съдържанието на Експертното решение, било взето
целесъобразно решение, че по отношение на служителя Г. Д. Я. са налице
здравни противопоказания, несъвместими с характера на изпълняваната от
него длъжност. Израз на решението на работодателя представлявала Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № 94/25.04.2024 г., с която на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, в хипотезата на предл. 2, бил прекратен
трудовия договор със служителя. Мотивите за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните били посочени изрично във връчената му
Заповед : невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа
поради здравни противопоказания и изразено становище в т. 16 на Експертно
решение № 90776/16.04.2024 г. от 59-то заседание на НЕЛК по Специализиран
състав по Психични, Вътрешни и СС3, което е получено в „МОБА“ ЕООД на
22.04.2024 г., а именно полагане на нощен труд. Съгласно законовите
изисквания на чл. 222, ал. 2 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, на служителя
било изплатено полагащото му се брутно трудово възнаграждение за срок от
два месеца и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
седем дни. Тези обстоятелства не се оспорвали от ответната страна и се
потвърждавали от приложените към исковата молба доказателства, като се
прави искане да бъдат отделени като безспорни. В исковата молба ищецът
твърди, че не е дал повод за прекратяване на трудовите правоотношения и не
желаел прекратяването на трудовия договор, за което предоставил на
ответника копие от жалбата му до Административен съд-Хасково срещу
Експертното решение. Твърди се още, че на служителя не е предлагано
заемането на длъжност, предвидена за трудоустроени лица. Тези твърдения на
ищеца били неоснователни и неотносими към реализиралата се правна и
фактическа обстановка. Напротив, ответникът счита, че основателно и
редовно е реализирал правото си по чл. 325, ал. 1, т. 9, предл. 2 от КТ.
Предвиденото в разпоредбата безвиновно уволнително основание изисквало
наличието на два елемента, които трябва да съществуват кумулативно. На
първо място, следвало да е установена невъзможността на служителя да
изпълнява възложената му работа поради наличието на здравни
противопоказания. Вторият елемент е липса на друга, подходяща за
здравословното състояние на служителя, длъжност в предприятието. След
преценка на всички факти и обстоятелства, относими към двете кумулативни
изисквания, ответникът направил обоснована и целесъобразна оценка и взел
решение, че трудовият договор със служителя следва да бъде прекратен. По
отношение на първия изискуем елемент за реализиране на безвиновното
уволнително основание чл. 325, ал. 1, т. 9, предл. 2 от КТ - установена
невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради
наличието на здравни противопоказания следвало да се има предвид, че
полученото от ответника Експертно решение на НЕЛК по недвусмислен начин
установявало наличието на здравни противопоказания в разрез с
изпълняваната от служителя длъжност, а именно посоченото в т.16 от
Решението противопоказно условие на труд: "нощен труд". В заключителната
3
част на констатацията на комисията било дадено указание, че "При
необходимост от трудоустрояване, същото е от компетентността на ЛКК". До
това си заключение комисията достигнала след съобразяване на изисканата от
експертите и предоставена им Производствена характеристика за длъжността,
изпълнявана от служителя, в която било описано, че ищеца престира труда си
на 12-часови смени и полага нощен труд. Именно след съобразяване на тези
обстоятелства комисията взела обосновано решение, че заболяванията на
ищеца не са съвместими с изпълняваната от него длъжност. Следователно,
експертната комисия достигнала до извода, че по отношение на
освидетелствания служител е налице необходимост от трудоустрояване. В
обобщение, съдържанието на Експертното решение било тълкувано от
ответника като съдържащо два сходни и непротиворечиви извода: 1/ че по
отношение на лицето е установено противопоказно с извършваната от него
дейност условие на труд - полагането на нощен труд; и 2/ че по отношение на
лицето е налице необходимост от трудоустрояване. След съобразяване на
двата извода, ответникът бил задължен да извърши проверка дали в работната
му структура съществува позиция, на която служителят може да бъде
трудоустроен. След извършване на проверката се установило, че към момента
на получаване на Експертното решение на НЕЛК в структурата на
работодателя „МОБА" ЕООД всички работни места, предвидени за
трудоустроени служители в регион Хасково са заети. За доказване на това
обстоятелство била приложена 3аповед от 25.01.2024 г., с която на основание
чл. 315 от КТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за трудоустрояване е определена
комисия, която да разгледа работните места и длъжности в структурата на
„МОБА" ЕООД и да определи работните места, подходящи за трудоустрояване
на лица с намалена трудоспособност. Избраната комисия издала Протокол от
26.01.2024 г., който отразявал определените за трудоустрояване работни места
и колко от тях са заети. Видно от съдържанието на Протокола спазени били
законоустановените изисквания за определяне брой на трудоустроени лица
спрямо общият брой на персонала, като за регион Хасково били определени 7
работни места за трудоустроени от общо 177 броя открити работни места, като
всички 7 определени за трудоустроени работни места били заети. Представен
бил и Списък на охранителите от регион Хасково, назначени на работни места
за трудоустроени, както и на обектите - регион Хасково, от които е видно, че
на обекта на който работил ищеца има определено място за трудоустроен, но
същото е заето от друг охранител, В.Ю.К., с определен по-висок процент
инвалидност - 50%. Поради изложеното ответникът нямал оперативната
възможност да предложи на ищеца свободна позиция, подходяща за неговото
здравословно състояние. В този смисъл, следвало да бъде изрично посочено,
че работодателят няма задължение да променя създадената организация на
труда като осигури специално работно място, подходящо за трудоустрояване
на ищеца /в този смисъл Решение № 214/03.07.2014 г. на ВКС по гp. д. №
6526/2013 г., IV г.o./. По отношение на въпроса за безвиновното поведение на
ищеца и обстоятелството, че Експертното решение на НЕЛК е обжалвано
пред Административен съд, следвало да се има предвид, че при получаване на
Експертното решение и съобразяване на вече изложените фактически
4
обстоятелства, за работодателя съществувал основателен риск от това
служителят да продължи да изпълнява длъжността си. Обстоятелството, че
Експертното решение на НЕЛК е обжалвано пред Административен съд също
било отчетено от ответника. То обаче по никакъв начин не изключвало
актуалната към момента на представяне на експертното решение и
задължителна за работодателя констатация на експертната комисия, че по
отношение на служителя са налице противопоказни условия на труд.
Ответникът преценил, че ищецът не може да продължи да изпълнява
възложената му по длъжностна характеристика работа, такава, каквато е била
по режимен характер - на нощни смени, тъй като тези условия били
противопоказни за неговото здравно състояние, а щом това е така, те нямало
как да не създават реален риск от влошаването му или от по-тежка последица.
Точно такива рискови последици законът се стремял да не допусне. С оглед
продължителното протичане на административното производство,
включително с оглед възможността за последващи касационни обжалвания,
действията на ответника имали превантивен характер, а именно да се избегне
създаването на реален риск за служителя и влошаване на здравословното му
състояние.
С исковата си молба ищецът претендирал заплащането на обезщетение
за времето, в което е останал без работа поради прекратяване на трудовото му
правоотношение. Прието в правната теория и практика било, че елемент от
основателността на съдебно предявеното вземане е наличието на вреда от
незаконното уволнение, като чл. 225, ал. 1 от КТ презюмирал единствено
нейния размер, но не и настъпването й. Доколкото наличието на вреда било
факт с положителен характер, от който ищецът черпи своите права, то с оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК настъпването на вредата и причинната
връзка подлежали на доказване от ищеца. Освен че не въвеждал твърдения и
доказателства относно основателността на претенцията си, ищецът включвал
в претенцията си бъдещ за момента на предявяване на исковата молба период
до 08.11.2024 г. Това обстоятелство можело да се тълкува, че единственият
интерес на ищеца от предявяването на иска е неоснователното му обогатяване
за сметка на ответника, при липса на желание от същия да търси и намери
подходяща за здравословното му състояние нова работа. Това обстоятелство
било видно и от посоченият размер на искова претенция, неотчитащ вече
заплатените на ищеца обезщетения по чл. 222, ал. 2 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса
на труда в размер на 2 790 лв. и без отчитане на основния размер на
получаваното от него възнаграждение - 933 лв.
Предвид гореизложеното можело да се направи напълно обоснован
извод, че издадената Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №
94/25.04.2024 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда, в
хипотезата на предл. 2, е прекратен трудовият договор със служителя Г. Д. Я.,
е основателна и законосъобразна. Всички кумулативни изисквания за
осъществяване на безвиновното уволнително основание били установени от
компетентните медицински органи, същите били отчетени от „МОБА" ЕООД
и били спазени при съпоставка на правните интереси на дружеството,
материалната законосъобразност на Решението на НЕЛК и личните интереси
5
на служителя, и по-конкретно неговото здравословно състояние.
Поради изложеното, настоящия иск следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, с всички произтичащи от това законови
последици. В случай че Съдът счете, че е налице основателност на исковата
претенция, претендираното обезщетение следвало да бъде намалено, като се
вземат предвид осъществилите се по случая факти и обстоятелства, а именно
изплатените на ищеца обезщетения по чл. 222, ал. 2 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса
на труда в общ размер на 2 790 лв. и реален размер на получаваното от него
основно трудово възнаграждение.
С оглед гореизложеното се иска отхвърляне на предявените искове.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави искане за
прихващане, като се намали размера на претендираното обезщетение по
чл.225 от КТ с изплатените обезщетения на основание чл.222, ал.2 и чл.224 от
КТ в общ размер на 2790лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на сключен между страните на 18.01.2018г. трудов договор
ищецът е назначен на длъжност „охранител-невъоръжена охрана“ в ответното
дружество. Договора е прекратен със заповед от 25.04.2024г. на основание
чл.325, ал.1, т.9 от КТ – при невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа поради здравни противопоказания, изрично посочени
в ЕР №90776/16.04.2024г. от 59-то заседание на НЕЛК, получено в „МОБА“
ЕООД на 22.04.2024г. По делото са приложени длъжностна характеристика и
производствена характеристика на ищеца. Със заповед от 25.01.2024г. е
определена комисия, която в срок до 31.01.2024г. да разгледа работните места
и длъжности и да определи работните места, подходящи за трудоустрояване на
лица с намалена трудоспособност, както и да състави протокол за
определените работни места и при представяне на експертно решение на
ТЕЛК/НЕЛК от работник или служител да разгледа документацията и вземе
отношение за неговото трудоустрояване в изпълнение на чл.317, ал.3 от КТ.
Представени са протокол от заседанието, проведено на 26.01.2024г. от така
назначената комисия от работодателя и списъци на охранителите от регион
Хасково, назначени на работни места за трудоустроени и на тези с група на
инвалидност, които не са назначени на работни места за трудоустроени.
Представени са експертно решение на В.Ю.К. от 25.01.2023г. и експертни
решения на ищеца от 21.08.2023г., от 31.10.2023г. и от 16.04.2024г. От
приложените платежни документи и извлечение от банкова сметка се
установява, че на ищеца е изплатена сумата от 2790,20лв. за обезщетения по
чл.222 и чл.224 от КТ. Приложени са жалбата, подадена от ищеца против ЕР
№90776/16.04.2024г. на НЕЛК до АС-Хасково, както и разпореждане от
16.05.2024г. за насрочване на производството по адм.дело №399/2024г. по
описа на АС-Хасково по така подадената жалба.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните
съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. От така депозираното експертно заключение
6
се установява, че размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
претендирания период от шест месеца след уволнението възлиза на сумата от
6101,82лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи досежно основателността на предявения иск:
Страните по делото не спорят, че между тях е съществувало валидно
трудово правоотношение, което се установява и от представения по делото
трудов договор от 18.01.2018г. Възникналото въз основа на този трудов
договор правоотношение между страните е прекратено с обжалваната в
настоящото производство заповед, издадена на 25.04.2024г., на основание
чл.325, ал.1, т.9 КТ, поради невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа поради здравни противопоказания, изрично посочени
в ЕР № 90776/16.04.2024г. на НЕЛК. Не съществува спор между страните, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца
на 08.05.2024г. срещу подпис.
Спорен е въпроса налице ли е посоченото в уволнителната заповед
основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца предвид
представеното от самия него експертно решение на НЕЛК. Съдът намира, че в
случая работодателят не е имал основание още на 25.04.2024г. да издаде
заповед за прекратяване на правоотношението между страните, доколкото
цитираното в уволнителната заповед експертно решение е обжалвано от
ищеца и към момента все още няма данни да е влязло в сила. При тези данни
по делото следва извода, че прекратяването на трудовия договор на ищеца на
основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ се явява преждевременно. В тази насока е и
съдебната практика на ВКС, напр. Решение №195/30.10.2014г. на ВКС по
гр.дело №1997/2014г., трето г.о. Образуваното по жалба на ищеца адм. дело
№399/2024г. по описа на АС-Хасково е насрочено в съдебно заседание на
25.01.2025г., поради което е налице към момента един невлязъл в законна
сила административен акт.
От друга страна в самото експертно решение, цитирано и в
уволнителната заповед като основание за прекратяване на трудовия договор
на ищеца няма предписание, че изпълняваната от ищеца длъжност е
противопоказна и че същият следва да бъде трудоустроен. В самото експертно
решение на НЕЛК изрично е визирано, че ищецът е работоспособен, като е
налице ТНР от 44%, т.е. под 50%. Действително в решението като
7
противопоказани условия на труд са посочени тежък физически труд, нервно-
психично пренапрежение и нощен труд, но липсват предписания за
трудоустрояването на работника или за преназначаването му на друга
длъжност. Изрично е визирано в експертното решение, че при необходимост
от трудоустрояване, същото е от компетентността на ЛКК. Няма данни за
свикване на ЛКК и за извършено трудоустрояване на ищеца, за да се
преценява от работодателя наличието или липсата на работни места в
ответното дружество за трудоустрояване на същия. Така визираните в
експертното решение данни за ищеца категорично сочат на извода за
преждевременно прекратяване на трудовия му договор на посоченото в
уволнителната заповед основание, а именно чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Съдебната
практика е непротиворечива и постоянна, че за да е налице законно уволнение
на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ следва да са налице две предпоставки и
същите следва да се кумулативно дадени, а именно влошеното здравословно
състояние на работника и липсата на друга подходяща за здравословното му
състояние длъжност, на която да бъде трудоустроен / Решение
№195/30.10.2014г. на ВКС по гр.дело №1997/2014г., трето г.о.; Решение
№266/24.03.2010г. на ВКС по гр.дело №814/2009г., трето г.о.; Решение
№188/23.01.2018г. на ВКС по гр.дело №793/2017г., трето г.о.; Определение
№368/04.05.2022г. на ВКС по гр.дело №4314/2021г., трето г.о./.
При липсата на конкретни данни, от които да се направи извод за
наличието на извършено трудоустрояване на ищеца, както и предвид
изричното отбелязване в експертното решение, че същият е работоспособен,
несъмнено следва извода, че извършеното прекратяване на трудовия му
договор на посоченото основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ се явява
незаконосъобразно.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се
уважи предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като се
отмени уволнението като незаконно и атакуваната в настоящото производство
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
Предвид основателността на предявения иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ и акцесорния характер на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, съдът
намира последният също за основателен и доказан. Ето защо, следва да бъде
възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „охранител-
8
невъоръжена охрана“ в ответното дружество.
Следва да се уважи и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 от КТ, като бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за
незаконно уволнение в размер на 6101,82лв. за периода от 08.05.2024г. до
08.11.2024г. Неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка, че
ищецът не е доказал, че през този период е бил без работа. Представената за
справка в последното съдебно заседание трудова книжка на ищеца по
категоричен начин сочи на извод, че след прекратяване на трудовия му
договор с ответното дружество няма сключени трудови договори с друг
работодател. Липсват освен това твърдения от страна на ответника, че е
налице сключен договор с друг работодател през този период, като липсват и
доказателства за подобни договори. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че са налице предпоставките на чл.225 от КТ за присъждане на
обезщетение за незаконно уволнение. От депозираното експертно заключение
по делото, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно
дадено, се установява по безспорен начин размера на дължимото обезщетение
за оставането на ищеца без работа поради незаконното му уволнение. Не
съществува спор между страните, че работодателят е изплатил на ищеца при
прекратяване на трудовия му договор сумата от 2790,20лв., която сума следва
да бъде приспадната от дължимото му обезщетение по реда на чл.225 от КТ,
доколкото изплащането на обезщетенията по чл.222 и чл.224 от КТ
предполагат законно прекратяване на трудовото правоотношение. В тази
връзка следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разликата между
тези две суми в размер на 3311,62лв.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца деловодните разноски в размер на 1843лв. за адвокатско
възнаграждение, определен съобразно разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /от които 933лв. по исковете с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, и т.2 от КТ и 910лв. по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ/, а
по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 232,50лв. и разноски за
вещо лице в размер на 200лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със заповед №94/25.04.2024г. на
управителя на „МОБА“ ЕООД, гр.Хасково, прекратяване на трудовото
правоотношение на Г. Д. Я. с ЕГН:********** на длъжността „охранител-
невъоръжена охрана“ на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, като ОТМЕНЯ
заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между Г. Д. Я. с
ЕГН:********** и „МОБА“ ЕООД, гр.Хасково, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Д. Я. с ЕГН:********** на заеманата преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „охранител-
невъоръжена охрана“ в „МОБА“ ЕООД, гр.Хасково.
ОСЪЖДА „МОБА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1220, район „Надежда“, ж.к.“Толстой“ бл.36, вх.1,
ет.1, ап.1, представляван от управителя Н.Н.Н., да заплати на Г. Д. Я. с
ЕГН:********** от гр.Х., ********************, обезщетение на основание
чл.225 от КТ в размер на 3311,62лв. за периода от 08.05.2024г. до 08.11.2024г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.07.2024г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 1843лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МОБА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1220, район „Надежда“, ж.к.“Толстой“ бл.36, вх.1,
ет.1, ап.1, представляван от управителя Н.Н.Н., да заплати по сметка на РС-
Хасково държавна такса в размер на 232,50лв. и разноски за вещо лице в
размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от датата на обявяването – 26.11.2024г.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
М.П.
10