Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,18.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска
колегия в публично заседание на 16 август…………………….…………………………
през две хиляди и седемнадесета година….…..…………….………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря П. И.……………………………и в
присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова…............................………….гр.дело дело 655 по описа за
2016 г…….…………..….…………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.79 ЗЗД .
Ищецът
Е.Й.Й. твърди в исковата си молба, че през месец март
В срока за
отговор ответниците С.Н.Е. и К.А.Е. оспорват предявения иск като неоснователен.
Твърдят, че с ищеца имали уговорка да гледат през зимата на 2013/2014 г. две от
неговите кози и едно яре, тъй като той нямал храна за тях, като в замяна, ако
имат две ярета едно да остане за тях и едно за него, а ако е едно да остане за тях.
Твърдят, че едната коза се окозила с едно яре, а другата не била заплодена.
Твърдят още, че през м.април
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. След анализа им, съдът приема за установено следното:
Установи се по делото от показанията на
разпитаните свидетели, че в края на месец октомври 2013 година ответниците се
съгласили да отглеждат две кози от стадото на ищеца. За грижите, които ще
полагат за козичките, той им дал едно яре. Уговорили се още, че пролетта на
следващата година, ако козичките имат прираст по едно яре всяка от страните ще
получи по едно, ако ярето е само едно, то ще бъде за ответниците. Ответниците
започнали да полагат грижи за животните. Набавили храна от тяхна семейна
позната, грижили се при боледуването им. Указало се, че само едната коза родила
едно яре, а другата не била бременна. Ищецът посещавал няколко пъти
ответниците, за да види как се грижат за животните. През месец април 2014
година ответниците решили да посрещнат Великденските празници като заколят
двете ярета – едното, дадено им от ищеца и другото – новородено. Тъй като и
двете ярета били женски, ищецът ги помолил да не ги колят, а да ги замени с
мъжки. Ответниците закарали на ищеца и му върнали двете кози, дали му и двете
женски ярета, а пък той им дал две мъжки. Последните те заколили, като пред
свои познати споделили, че били изключително малки и слаби.
Тази фактическа обстановка съдът приема
за установена от събраните по делото доказателства, най – вече от показанията
на разпитаните свидетели. Съдът не установи твърдените от ищеца договорки за връщане
на четири ярета и заплащане на други две. Следва да се отбележи, че звучи малко
вероятно ответниците да са получили две кози и да са се задължили да върнат от
тях четири ярета (ИМ на л.26 от делото). Неправдоподобно и в разрес с всички
доказателства по делото звучи и твърдението в първоначалната ИМ – дал две кози,
две ярета и още две ярета, като уговорката била колкото бройки е дал, толкова
да бъдат върнати. При всички положения се касае до договор, при който следва да
има насрещни равностойни престации. Ако ищецът само е дал кози и ярета (колкото
твърди) и е следвало те да бъдат върнати, то какво получават ответниците срещу
грижите, които полагат за тези животни? Ето защо съдът намира, че същността на
договорката между страните е била именно посочената като възприета по – горе.
Тази фактическа обстановка се установява безпротиворечиво и от показанията на
разпитаните по делото свидетели.
При установената фактическа обстановка,
съдът намира, че искът е неоснователен. Ответниците приели да се грижат за две
кози от стадото на ищеца, срещу което той им дал едно яре. По отношение на
прираста постигнали договорка; ако се роди само едно яре, то да остане за
ответниците, ако се родят две – едното да бъде за ищеца. В случая се установи,
че се е родило само едно яре. Фактът, че това яре, заедно с даденото преди това
са заменени с две мъжки е последваща договорка, която не променя
първоначалната. В производствот не бе установено ответниците да дължат на ищеца
ярета в натура, нито пък се установи стойността на претендирани две ярета –
320.00 лева.
Във връзка с възникнал между страните
спор относно това кога са постигнали договореност и кога са се развили
описаните събития, по изрично настояване на ищеца съдът прие в последното по
делото заседание два броя писмени доказателства – договор за замяна на добитък
и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. Според
договора за замяна на 02.10.2013 година ищецът продал на трето лице собствените
си 29 броя кози. (Постановлението касае жалба по повод този договор). По
разбиране на съда този договор не опровергава твърдението на ответниците, че с Й.
са се договаряли, респ. са получили козите в края на месец октовмри 2013
година, а не през месец март 2014 година, както твърди ищецът. На първо място това,
че е продал 29 броя кози, съвсем не означава, че са всичките, които е имал,
както и че в деня на сключване на договора е предал владението върху тях.
Забележката му в съдебно заседание, че през 2013 година бил в болница, също се
опровергава – представил е епикриза, според която е постъпил на лечение едва на
11.11.2013 година. Тези документи, по – скоро подкрепят твърденията на
ответниците, че им дал козите и ярето да им ги гледа, тъй като няма възможност,
отколкото неговата собствена теза.
С оглед изхода на делото и направеното
изрично искане от страна на ответниците, ищецът следва да бъде осъден да им
заплати направените в производството разноски.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Й.Й., с ЕГН ********** *** срещу С.Н.Е. и К.А.Е. ***С.
Стамболов № 4 иск за заплащане на сумата от 320.00 лева, представляваща стойността
на две ярета като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.Й.Й.,
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Е. и К.А.Е. ***С. Стамболов
№ 4 направените в производството разноски в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :